Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (27)

26.

Звънецът на вратата звънна точно когато Клеър вадеше бельото и тениската си от сушилнята. Стъпките на Джейк отекнаха в антрето. Клеър отиде до вратата на пералното помещение и се ослуша.

— Къде е Клеър? — изръмжа Арчър и гласът му прогърмя в коридора.

— Пере дрехите си — обясни Джейк. — Ела в кухнята, ще направя кафе.

Клеър даде на мъжете минута-две, после се появи в кухнята. Арчър седеше на масата, Джейк отброяваше лъжичките кафе, които слагаше в кафе машината.

— Добро утро, Арчър — поздрави го Клеър. Арчър се намръщи при вида на халата й.

— Добре ли си? — попита настойчиво той.

— Да — отвърна тя. — С Джейк ли искаше да говориш, или си дошъл да обсъждаме плановете ти за фондацията?

— Дошъл съм да говоря с теб. Защо, по дяволите, се мотаеш по халат в този час?

— Пера си дрехите. — Тя размаха тениската. — Не си нося багаж за продължителен престой в Стоун Кениън. Вчера ми свършиха чистите дрехи. Извини ме, ще отида да се облека. — Тя се завъртя на пети и се отправи към вратата. — Може би ще си в по-добро настроение, като се върна.

— Не разчитай на това — измърмори Джейк, когато тя минаваше край него.

Клеър се намръщи.

— Това пък какво трябва да означава?

Джейк се престори, че не я е чул.

Тя бързо се извърна и погледна Арчър.

— Да не съм пропуснала нещо?

Арчър се намръщи.

— Ще говорим, когато си в приличен вид.

— Аз съм в приличен вид.

— Най-добре се облечи, Клеър — обади се Джейк.

Не й харесваха подводните течения, които се носеха между Арчър и Джейк, но беше ясно, че няма да й обяснят нищо в момента. Мъжка им работа, реши тя.

Потисна въздишката от отчаяние и се отправи към спалнята си.

Отне й няколко минути да облече чисти бикини, сутиен, тениска и един от двата чифта черни панталони. Удивително колко просто бе да се облече човек, когато гардеробът му е толкова ограничен. След като беше решила да остане известно време в Стоун Кениън, определено се налагаше да отиде по магазините и да си накупи малко дрехи.

Удължаването на престоя й повдигаше и други проблеми, напомни си тя. Не беше готова да обсъжда теориите си с някого друг, освен с Елизабет, и Джейк. Трябваше й добро извинение за това, че оставаше в града, извинение, задоволяващо Арчър и всички други, които биха се запитали защо тя не си тръгва.

За неин късмет, Арчър й беше дал идеална причина да прекара още известно време в Стоун Кениън.

Когато се върна в кухнята, напрегнатата атмосфера не се беше променила. Какво ставаше тук?

— Нещо ново за смъртта на Валъри Шипли? — попита тя, не успявайки да измисли нищо по-добро за разчупване на ледовете.

Изражението на Арчър стана още по-мрачно.

— Оуен каза, че очакват резултатите от аутопсията във вторник. Но е убеден, че е било нещастен случай или самоубийство.

— Когато ме видя онази вечер, тя много се разстрои — каза тихо Клеър.

— Ти нямаше вина за случилото се — натърти Арчър. — Валъри беше в ужасно състояние. Просто е жалко, че Оуен не успя да я настани в клиника. Каза ми, че тя отказвала да отиде и той не искал да я принуждава.

Клеър кимна.

— Джейк ме информира, че ще останеш в града за известно време — продължи Арчър.

Тя седна на масата срещу него.

— Точно така.

— Защо? — Гъстите вежди на Арчър се събраха, истински гъсталак над носа му. — Миналия път, когато говорихме, ти подчерта, че нямаш търпение да се прибереш в Сан Франциско.

— Един детектив от полицията на Стоун Кениън настоя за обратното — обясни Клеър спокойно.

— Аз ще се оправя с полицаите.

— Освен това реших, че трябва да обмисля по-сериозно плановете ти за фондацията — продължи тя. — Нищо не ми пречи да го направя тук. Не е като да имам спешна работа, която да ме чака в Сан Франциско.

— Хм. — Арчър би трябвало да ликува от тази новина, но той не изглеждаше доволен. — Къде възнамеряваш да отседнеш, докато обмисляш предложението ми?

Въпросът я свари неподготвена. Трябваше да го предвидя, помисли си тя. В интерес на истината изобщо не беше мислила по въпроса. Впрегна цялата си воля, за да не погледне към Джейк.

— Ще си намеря хотел… — започна тя.

Джейк погледна Арчър.

— Може да остане тук — при мен.

Това беше заявление, не предложение или покана.

Арчър и Клеър го погледнаха едновременно. Клеър не можеше да се сети какво да каже. Очевидно Арчър също беше останал без думи.

Джейк натисна бутона на кафе машината.

 

Арчър си тръгна малко по-късно. Джейк го придружи до вратата и после се върна в кухнята.

— Определено беше в лошо настроение — отбеляза Клеър. — Често ли е такъв?

— Арчър има особен темперамент — каза Джейк невъзмутимо.

Тя се отпусна на стола и пъхна ръце в джобовете на панталона си.

— Надявах се да се зарадва, че съм решила да обмисля предложението му. Може би е променил плановете си, след като пак бях разпитвана от полицията във връзка с втора мистериозна смърт. Подобно нещо не се отразява добре на имиджа на Глейзбрук.

— Не за това е ядосан.

— Каква друга причина би могъл да има?

— Подразнен е, защото си тук.

— Тук?

— При мен.

— Какво? — Тя рязко затвори устата си. — Защо ще му пука, че съм отседнала при теб?

— Ти си му дъщеря — обясни Джейк търпеливо. — Бащите винаги имат проблем с мъжете, с които дъщерите им спят, когато въпросните дъщери не са омъжени за въпросните мъже.

— Шегуваш се.

Джейк поклати глава.

— Не го вини. Това е някакъв примитивен инстинкт. Дълбоко в себе си той се страхува, че аз ще се възползвам от теб. Аз бих се чувствал по същия начин, ако имах дъщеря.

— Аз съм на трийсет и две години — възмути се Клеър.

— Но въпреки това трябваше да се обясняваш с майка си, когато ти се обади снощи, доколкото си спомням.

— Да, но тя ми е майка.

— Е? Арчър ти е баща.

— За бога, допреди няколко месеца той дори не подозираше, че съществувам!

— Това не прави нещата по-лесни за него.

Убедеността на Джейк я накара да се замисли.

— Изглежда, разгадал си всичко.

— Знаех, че ще се появи този проблем.

Обзе я чувство за вина.

— Може би не трябва да оставам тук. Не искам да ти създавам проблеми. В края на краищата ти работиш за Арчър.

— Оставаш. — Той седна на масата и извади един бележник. — Няма смисъл да спорим. Арчър ще направи каквото смята, че трябва да направи. Ще се оправя с това, когато се наложи.

Тя погледна бележника.

— За какво ти е? Ще си водиш бележки за моята версия ли?

— По-скоро смятах да си направя списък за пазаруване. Сега, когато имам гост в къщата, ще трябва да осигуря повече храна.