Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (13)

12.

Инцидентът в паркинга беше безразсъден, глупав, потенциално катастрофален, даваше си сметка Валъри. Тя още трепереше.

Беше направила грешката да се поддаде на импулса и неустоимата възможност. Не трябваше да се случва повторно.

За щастие не беше успяла. Ами ако беше? Да, Клеър щеше да е мъртва или тежко ранена и това щеше да донесе на Валъри огромно удовлетворение. Но щяха да възникнат толкова много проблеми. Например как щеше да прикрие пораженията по колата? Оуен със сигурност щеше да иска обяснение за тях. А по бронята щеше да е останала кръв или някакви други следи, които криминолозите биха могли да открият.

Можеше да я арестуват, помисли си ужасена Валъри.

Потрепери, изпи наведнъж останалото мартини и обърна чашата с дъното нагоре.

Не беше проследила Клеър от къщата на Глейзбрук с намерението да я прегази. Планът беше да открие къде е отседнала тя във Финикс. Никой не знаеше нищо по въпроса, освен че е в някакъв хотел край летището.

Валъри стисна едната си ръка в юмрук. Тази сутрин тя отвори картата на Финикс и очерта кръг около летището. Методично се обади във всички хотели и мотели в радиус от три километра. В никой от тях нямаше регистрирана Клеър Ланкастър.

Умна кучка! Знаеш, че имаш причина да внимаваш, нали?

Идеята да наблюдава входа на затворената територия, в която живееха тя с Оуен и семейство Глейзбрук, й хрумна сутринта. Оуен й каза, че Клеър е дошла в Аризона, защото Арчър я е извикал. Изглеждаше логично тя да се появи отново в дома на Арчър рано или късно, дори и само за да уреди въпроса с повредената кола под наем.

Отбиването в търговския център се оказа изненада. Валъри си спомни как стоя в жегата на паркинга два часа, докато чакаше Клеър да се върне при колата си. Като я видя как върви с торбите с покупки и се държи, сякаш нищо не е станало, сякаш не е убила хладнокръвно Брад, яростта изригна в главата на Валъри и стана неудържима.

Глупаво, помисли си Валъри. Толкова глупаво!

Стисна нова пълна чаша с мартини между дланите си, прекоси с леко олюляване голямата, декорирана в бяло стая, и седна на бялото кожено канапе. Трябваше да внимава. Оуен побесня преди два дни, когато тя, без да иска, разля цяла гарафа с мартини върху килима.

Обаче ужасно се нуждаеше от това питие. Нервите й бяха опънати до скъсване. Отпи продължително и остави чашата на масата.

Вдигна ръка и се загледа в треперещите си пръсти. Може би трябваше да изпие едно от хапчетата, които лекарят й беше изписал. Той я предупреди да не ги взема, когато е пила алкохол, но тя знаеше със сигурност, че хората постоянно го правят. Напоследък тя самата го правеше понякога. Просто не можеше да спи нормално, нито една нощ след убийството на Брад. После откри, че смесването на хапчетата с алкохол й помага да изпадне в забвение поне за няколко часа.

Реши тази вечер да не взема никакви хапчета. Не искаше да спи. Трябваше да помисли. Трябваше да се съсредоточи върху това какво да прави с Клеър Ланкастър.

Гневът отново я завладя. Как смееше Клеър да идва тук след всичко, което беше направила?

Валъри глътна още една подсилваща глътка от мартинито си и погледна през стъклената стена към планината.

Мразеше това място. Не понасяше нищо, свързано с пустинята и нейните груби, грозни растения, жилещи насекоми, змии, непоносима лятна жега и ослепително ярка светлина. Но най-много от всичко мразеше мисълта, че убийцата на Брад се разхожда из Стоун Кениън като волна птичка.

Дойде й твърде много, когато видя Клеър да влиза в къщата на Глейзбрук, сякаш има пълно право да бъде приемана като член на семейството. Никоя майка, загубила сина си, не би могла да понесе тази обида.

Поднесе с две ръце чашата към устните си. Поколеба се и много внимателно остави чашата на бялата мраморна масичка, без да отпие.

Наистина трябваше да обмисли положението.

Известно време отмъщението, към което се стремеше през последните шест месеца, й бе достатъчно. Първото телефонно обаждане, до годеника на Клеър, се оказа изключително резултатно. Горкият Грег Уошбърн се ужаси, когато разбра, че Клеър е имала връзка със съпруга на природената си сестра. Остана още по-поразен при новината, че макар Клеър да не е била арестувана, според най-близките приятели на жертвата точно тя е убила Брад. Тази клюка би дошла в повече на всеки благопристоен мъж. Той нямаше избор, освен веднага да развали годежа.

Обаждането до шефа на „Дрейпър Тръст“, където Клеър работеше, беше също толкова резултатно. Валъри се обади в качеството си на президент на борда на Академията по изкуствата на Стоун Кениън. Последователността се награждава. Мъдрите хора са го казали. Всички в сферата на благотворителните фондации знаеха правилото, че служителите им трябва да са чисти като сълза. Ако се разчуеше, че някой човек от персонала им е бил замесен в незаконен любовен триъгълник, довел до убийство, това можеше да има опустошителен ефект върху бъдещите усилия за намиране на средства. Във възвишения свят на филантропията репутацията беше всичко.

С напредването на месеците тя доразви историята, усъвършенствайки я с допълнителни телефонни обаждания до всеки от евентуалните нови работодатели на Клеър. Нямаше проблем да се научат имената на благотворителните организации, които обмислят кандидатурата й — кръгът на тези организации в района на Сан Франциско беше относително малък.

Не, тя уверяваше последователно всеки скандализиран директор. Нямало твърди доказателства, уличаващи Клеър Ланкастър, но в определени кръгове в Стоун Кениън било известно, че тя е имала интимна връзка с жертвата. Също така било всеизвестно, че Арчър Глейзбрук е пуснал връзките си, за да отърве незаконородената си дъщеря от затвора. Разбира се, той направил само каквото се налагало. Трябвало да пази репутацията на семейството си. Но всички знаели истината.

Телефонните обаждания, провалили годежа на Клеър и възможностите й за кариера, бяха постигнали известна справедливост. Но сега, помисли си Валъри, тя трябваше да приеме факта, че точно тези обаждания са причината Клеър да се върне в Стоун Кениън. Снощи Оуен й обясни, че Арчър ще основава своя благотворителна фондация само за да осигури работа на Клеър.

Това беше прекалено. Планът за отмъщение се бе обърнал срещу Валъри. Клеър щеше да излезе от ситуацията напълно изчистена. Щеше да има и парите, и влиянието на Глейзбрук зад гърба си.

Нямаше да е редно. Клеър трябваше да страда заради Брад. Трябваше да си плати.

Валъри се загледа в планините, опитвайки да се концентрира. Напоследък й беше трудно да мисли ясно. Отчаяно се нуждаеше да си поговори с някого.

Имаше само един човек, който разбираше болката й, само един човек на земята, който беше страдал не по-малко от нея заради смъртта на Брад.

Тя посегна към мобилния си телефон.