Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (50)

49.

Осем и петнайсет сутринта, Стоун Кениън…

Събраха се на верандата в къщата на Глейзбрук. Беше малко след осем, но вентилаторите и пръскалките на тавана вече работеха с пълна сила и така жегата бе поносима. На масата имаше голяма кана със студен чай и пет чаши.

Майра наля чая. Когато подаде чашата на Клеър, дори се усмихна.

— Благодаря — кимна любезно Клеър. Не беше сигурна дали някога ще се чувства удобно в дома на семейство Глейзбрук, но трябваше да признае, че голяма част от напрежението е изчезнала.

Джейк излезе от къщата и се присъедини към останалите. Говореше по мобилния си телефон. Затвори точно когато стигна до масата.

— Беше Фалън — каза той и седна.

— Е? — подкани го Клеър. — Какво каза надутият глупак този път?

Джейк се усмихна.

— Прати ти много поздрави.

— Аха, сигурно.

— Май спомена нещо, че ще хвърли още един поглед на последната ти молба за работа. Мисли, че може и да имаш потенциал да станеш агент на „Джоунс и Джоунс“ в крайна сметка.

— Ха! — Клеър усети как я залива задоволство. Отмъщението беше сладко. — Ако надутият глупак мисли, че ще ме наеме евтино, не е познал.

Джейк се намести на стола си.

— Както и да е, той е отворил шифрования файл от компютъра на Оуен, който му изпратих. Файлът представлява личният дневник на Шипли за връзките му със заговора.

— Уха! — възкликна възторжено Клеър. — Ще свърши работа, нали?

— Има известно количество информация, която може да е от полза за други разследвания на „Джоунс и Джоунс“ — каза Джейк, — но не и толкова подробни сведения за заговора, колкото Фалън се е надявал да открие.

Клеър подбели очи.

— Трудно му се угажда на този човек.

— Няма спор — съгласи се Джейк. — Но в този случай разбирам отчаянието му. Изглежда, този нов заговор пази тайните си много умело. За жалост Шипли не е бил достатъчно високо в йерархията, за да знае много.

— Лоши новини за „Джоунс и Джоунс“ — отбеляза Арчър.

— Така е — кимна Джейк. — Но Фалън каза, че дневникът на Шипли все пак е осигурил доста подробности за проекта в Стоун Кениън. Това се оказва много полезно, защото от тази информация той добива представа как действа новият заговор и какви са вероятните му цели.

— Значи Оуен е бил човекът от заговора? — попита Елизабет. — Този, когото ти беше изпратен да търсиш?

— Да — каза Джейк. — Според бележките му, заговорът го привлякъл на своя страна преди година и половина. Първата му задача била да получи контрол над „Глейзбрук Инкорпорейтид“. Смятали, че той е най-подходящ да свърши това, защото се е радвал на доверието на Арчър.

Арчър се намръщи.

— Определено му имах доверие. В продължение на трийсет и пет години, по дяволите! Още ми е трудно да повярвам, че той е бил лошият в тази история.

— Шипли е измислил стратегия, която може да се определи единствено като зашеметяваща — продължи Джейк. — Освен другите неща, по-висшестоящите му обещали, че успехът в тази задача ще му гарантира издигане на следващото ниво на власт.

— Но защо, по дяволите, му е на заговора моята компания? — изръмжа Арчър.

— Една дума — пари. Много пари. „Глейзбрук Инкорпорейтид“ е истинска дойна крава за пари. Както казах на Клеър, твоята компания има и други отличителни преимущества — тя е частна собственост. Няма акционери или външен управителен съвет, пред които да се отчита, когато парите започнат да се пренасочват към тайните проекти на заговора. Клеър сбърчи нос.

— Какви тайни проекти?

Джейк я погледна.

— Шипли не е знаел какви. Но според Фалън в момента новият заговор е в режим на трупане на придобивки и вероятно ще се опита да пипне редица частни компании. Той смята, че така се формира силна финансова база, която ще генерира стабилен поток от пари в следващите години.

Елизабет се намръщи.

— Заговорът просто иска пари? Нямаше нужда да сформират таен клуб и да убиват хора заради това. Трябвал им е само лиценз за бизнес.

— Не е толкова просто, ако се опитваш да формираш корпоративна империя, генерираща неспирен поток от пари, които да се използват за субсидиране на секретни фармацевтични проучвания — каза тихо Джейк.

Всички впериха погледи в него със зяпнали уста. Арчър подсвирна тихо.

— По дяволите, тези хора не просто искат да пресъздадат формулата на основателя. Те възнамеряват да я пуснат в мащабно производство.

Майра се намръщи.

— Не само организацията „Аркейн“ не одобрява незаконни лаборатории за лекарства, които извършват непозволени проучвания и тестове. Федералните ще сгащят новия заговор за частици от секундата, ако научат.

— Както и да го погледнеш, заговорът има цял куп основателни причини да пази империята си в тайна — каза Джейк.

Арчър издиша шумно.

— Мислех, че Оуен ми е приятел. Дяволите да го вземат, толкова неща сме преживели заедно.

— Неговото огорчение се е породило още преди години — каза Джейк тихо. — Фалън е открил и това в дневника му.

— Какво, за бога, съм направил на Оуен, освен че му помагах да изкарва купища пари? — попита Арчър.

Клеър изчака някой от другите да изрече очевидното. Когато никой не отвори уста, тя сви рамене и каза:

— Ти си получил момичето. Мама ми разказа цялата история как Оуен опитвал да убеди Майра да се омъжи за него. Но Майра избрала теб.

Последва кратка, слисана пауза. Всички погледнаха Майра.

— Никога не съм била влюбена в Оуен, нито той в мен — каза веднага Майра. — Поне не истински. Той беше влюбен в идеята да се ожени за дъщерята на сенатора. Искаше връзките и начина на живот, които мислеше, че ще му донеса. Знаех това от самото начало.

— Тогава защо, по дяволите, ходеше с него? — попита Арчър възмутено.

Майра повдигна вежди.

— За да те накарам да ме забележиш, разбира се. По онова време беше много трудно да се привлече вниманието ти, Арчър Глейзбрук. Ти беше прекалено зает с изграждането на скъпоценната си компания.

За момент Клеър си помисли, че Арчър ще започне да ръмжи. Но той изненада всички с дяволита усмивка.

— Казвал съм го и преди, ще го кажа пак. — Арчър се облегна назад на стола си и пъхна палци в колана на дънките си. Имаше самодоволен вид. Освен това изглеждаше като човек, който е силно влюбен в жена си. — Никога не играйте на карти с тази жена.

Клеър можеше да се закълне, че Майра се изчерви. Джейк се прокашля.

— Да се върнем на Шипли… неговото огорчение от теб може да е започнало, когато не е получил момичето, както каза Клеър, но се е подхранвало постоянно, защото си е давал сметка, че ти си истинският гений, на когото дължи успеха си компанията. В същото време той силно е искал това, което успехът на компанията му е осигурявал.

— Пари, връзки и влияние — подсказа Клеър.

Арчър поклати глава.

— Той имаше и трите, но очевидно не са му донесли удовлетворение.

— Не са — продължи Джейк. — Завистта му е избуявала през годините. Накратко, когато от заговора са го набелязали като потенциален поддръжник, той е бил повече от готов да прегърне възможността не само да ти отмъсти, но и да стане с по-силна дарба от теб. От заговора са му дали вариант на формулата, който е бил генетично проектиран точно за него, заедно с обещанието да се издига в организацията им. Трябвало е само да им поднесе „Глейзбрук Инкорпорейтид“ на тепсия.

Клеър допи чая си и остави чашата.

— Ами останалите? Как Шипли е открил Брад Макалистър и Валъри, мамичката от ада?

— Решил е, че най-хитрият начин да пипне компанията е, като насърчи Елизабет да се омъжи и даде на съпруга си своя дял от компанията след удобната смърт на Арчър. Шипли обаче е шейсет и две-три годишен — продължи Джейк. — Знаел е, че няма никакъв шанс да стане съпруг на Елизабет.

— За бога, не — обади се Майра. — Той е прекалено стар за нея.

— И още как! — съгласи се Елизабет. — Винаги съм го възприемала като чичо.

— Изработил е стратегията си и после се е свързал с шефовете си в заговора — продължи Джейк. — Всичко е зависело от това да се доведе в кръга на Глейзбрук някой, който би изглеждал като идеалния съпруг за Елизабет. Трябвало е той да ухажва успешно Елизабет и да получи одобрението на семейството й. Заговорът е помогнал на Шипли да открие измамник от световна класа — някой си Брад Макалистър.

— Който е бил не само с привлекателна външност, но също и силен хипнотизатор — включи се Клеър. — Обзалагам се, че от гледна точка на Шипли това е било най-голямото му достойнство. Ако чарът му не действа, Брад винаги би могъл да използва таланта си на хипнотизатор, за да плени всички.

— Какво е предложил Оуен на Брад, за да го накара да поеме риска да се замеси в тази конспирация? — попита Майра.

— Според дневника, не Шипли е предложил нещо на Макалистър, за да се включи в проекта, а хора от заговора са му направили предложение.

— Ясно — намеси се Елизабет. — Предложили са на Брад същото, което са предложили и на Оуен. Власт и издигане в организацията им.

— И негов собствен генетично напаснат вариант на стимулиращото вещество — продължи Джейк. — Дневникът подсказва, че Брад Макалистър е бил хипнотизатор осма степен, преди да започне да пие лекарството. А това, което са му дали, направо е подсилило способностите му над пределите на скалата.

Елизабет въздъхна.

— Значи ето как е успял да манипулира всички толкова умело.

— Всички, освен Клеър — заяви Арчър гордо.

Майра се усмихна.

— Да, всички, освен Клеър. Слава богу.

Клеър изпита странен прилив на топлота. Наложи се да грабне една салфетка и да изтрие сълзите от очите си. Когато вдигна поглед и примигна няколко пъти, забеляза, че Джейк я наблюдава с развеселено изражение.

— Брад е предложил Шипли да се ожени за Валъри — каза Джейк. — Това е бил идеалният начин да се въведе Брад в обществото в Стоун Кениън. Какви по-добри препоръки за един ухажор от това да е син на съпругата на най-добрия ти приятел, Арчър?

Арчър се намръщи.

— Проверих Макалистър по всички възможни начини. В базата данни нямаше нищо, което да подсказва, че той е нещо различно от това, за което се представя. Не само излезе напълно чист при всички проверки, а според електронната агенция за запознанства на „Аркейн“ бе идеалният партньор за Елизабет.

Джейк се отпусна на стола си.

— Ето един от най-неприятните факти според Фалън. Той мисли, че хора от заговора са успели да проникнат в генеалогическите архиви и в сайта за запознанства и са съумели да направят промени в записите.

Арчър издиша бавно.

— Това ще бъде проблем за „Джоунс и Джоунс“.

— Голям проблем — съгласи се Джейк.

— Има едно нещо, което не разбирам — продължи Арчър. — Защо Оуен не се е отказал от проекта след убийството на Брад? Какво се е надявал да постигне?

— Не е имал избор, освен да измисли нов вариант — каза Джейк. — В заговорите по традиция не се толерират провалите. Промененият план е изисквал няколко допълнителни убийства, по-точно на Валъри, Кимбърли, мен и Клеър, а по това време той вече е бил достатъчно отчаян или достатъчно луд, за да поеме риска.

— Мога да ви кажа, че лекарството, което са дали на Оуен от заговора, наистина действаше — заяви Арчър мрачно. — По-рано не умееше този трик с психичното замразяване. Няма начин да го е крил от мен през всичките тези години. Дарбата му беше от средна степен и бе в областта на стратегиите.

— Фалън е съгласен с теб по този въпрос — кимна Джейк. — Очевидно е, че новият заговор някъде има функционираща лаборатория.

Арчър се замисли.

— Оуен винаги е стрелял много добре с ловна пушка. Предполагам, че той е опитал да те убие онзи ден в старото ранчо.

— Правилно. Проследил ме е, когато си тръгнах от офиса на „Глейзбрук“. Направил е отчаян, прибързан опит да се отърве от мен. Когато той се е провалил, се е заел веднага да търси друг вариант и е измислил сценария със „сварените зеленчуци“.

— Откачено — каза Майра.

— Да — съгласи се Джейк. — Толкова откачено, че не бих се изненадал, ако веществото е започнало да влияе на рационалното му мислене.

Арчър смръщи вежди.

— Откъде, по дяволите, е знаел, че ще отидеш да претърсваш къщата му в нощта след връщането ти от Тъксън?

— Не е знаел — обясни Джейк. — Но е наблюдавал дома ми, тъй като е търсел възможност да пипне Клеър и мен и да ни отведе в спа центъра. Видял ме е да потеглям точно когато се е канел да ни нападне. И ме е проследил.

— Право в собствената му къща — каза Елизабет. — Където те е пратил в безсъзнание с психичната си експлозия.

— Ще ви бъда благодарен, ако не разправяте тази история наляво и надясно — каза Джейк. — Не мисля, че ще се отрази добре на бизнеса ми.

Елизабет се засмя.

— Не се тревожи. Кой би повярвал, освен неколцина човека в „Джоунс и Джоунс“, ако им кажем, че Оуен Шипли е бил социопат с особени психични дарби и че е замесен в мистериозен заговор, свързан с изграждането на секретни лаборатории, в които да се произвежда нов вариант на старинна алхимична формула?

Майра потрепери.

— Дори не си помисляй да го кажеш на някого в Стоун Кениън. Ще ни помолят веднага да прекратим членството си в кънтри клуба, а аз ще трябва да се оттегля от всички управителни съвети, в които съм. Уверявам те, никой по тези места не би приел за президент на Академията по изкуствата човек, който вярва в заговори и алхимични формули.

Арчър рязко се наведе напред на стола си, стряскайки всички.

— По дяволите — възкликна той, — онези инжекции, които Оуен си слагаше! Обзалагам се, че те са били специалното вещество.

— Кои инжекции? — попита Джейк.

— Няколко пъти, когато съм бил с него, се налагаше Оуен да си бие инжекция — обясни Арчър. — Последния път беше в деня, когато Валъри умря. Той ми каза, че е лекарство за някакъв неврологичен проблем. Каза, че не иска никой да знае за това, за да не се отрази на имиджа му.

Джейк барабанеше с пръсти по масата.

— Чудя се дали не са останали от тях в къщата на Шипли. Фалън би дал много, за да се сдобие с това вещество и да го даде за изследване.

— Хладилникът — каза бавно Майра.

— За какво говориш, мамо? — попита Елизабет.

— Отидох да видя Валъри един следобед преди около седмица — разказа Майра. — Оуен ме беше помолил да се отбия. Навярно се е опитвал да затвърди идеята, че Валъри се нуждае от лечение.

— Какво стана? — попита Клеър.

— Валъри беше пияна, както обикновено — продължи Майра. — Предложи ми коктейл. Аз отказах. После ми каза, че в хладилника в кухнята има кана със студен чай и ми предложи да си сипя сама. Така и направих.

Арчър я погледна въпросително!

— Какво намекваш, скъпа?

— Имаше малко стъклено шишенце в дъното на най-горния рафт. Приличаше на обикновено шишенце от лекарство, но си спомням, че ми се стори странно, защото нямаше никакъв етикет. Нали знаете колко внимателно надписват всички лекарства в аптеките!

Джейк вече беше скочил нетърпеливо на крака.

— Веществото навярно изисква съхранение в хладилник. А в къщата няма много места, където това е възможно. По дяволите! Трябва да отида там, преди полицаите да се сетят да претърсят кухнята.