Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (46)

45.

Той отвори панела за достъп над една тъмна стая за масажи. Хвана Клеър за двете китки и я спусна, така че тя успя да стъпи върху масажната маса. Джейк усещаше болката в лявата си ръка, но когато сетивата му бяха отворени, можеше почти напълно да я забрави, поне за кратко.

Клеър стъпи по-стабилно върху масата и вдигна поглед към него. Той знаеше, че тя не го вижда в гъстата сянка.

— Внимавай — каза му тихо. — Моля те.

— Ще внимавам — обеща той. — Върви, бързо излизай навън.

Джейк изчака тя да отвори вратата и да изчезне в коридора. Лунната светлина осветяваше достатъчно, за да може Клеър да се ориентира до фоайето.

Когато тя се отдалечи, Джейк се върна до панела за достъп над стаята, в която светеше. Чуваше двата гласа долу силно и ясно благодарение на острия си слух.

Веднага осъзна, че нещо се е променило в атмосферата. Шипли излъчваше още повече от своята ненормална психична енергия.

— Копеле такова! — пищеше Кимбърли. — Какво си мислиш, че правиш? Не можеш да ме убиеш.

— Разбира се, че мога — каза спокойно Оуен. — Всъщност е абсолютно наложително. Трябва да подхвърля някого на Глейзбрук и местните ченгета.

— Ти си полудял. Аз ти трябвам. Имаме план, по дяволите!

— Аз имам план — каза Оуен. — За съжаление той е малко по-различен от този, който обсъждахме с теб. Ти ще се самоубиеш.

— Никой няма да повярва на това.

— Разбира се, че ще повярват. В месеците, след като си убила Брад Макалистър, ти си започнала да изпадаш във все по-тежка депресия. Пистолетът, с който си го убила, ще бъде открит в бюрото ти. Сложих го там преди няколко минути.

— Не можеш да го направиш. — Кимбърли вече звучеше трескаво.

— Смъртта на Валъри ще остане нещастен случай, причинен от смесването на лекарства и алкохол. Ти ще оставиш прощална бележка в компютъра си, в която ще обясниш за другите убийства. Убила си Брад Макалистър, защото те е изоставил заради Клеър. Когато тя се е върнала в Стоун Кениън, не си понесла това. Подмамила си я в спа центъра с намерението да я убиеш тази вечер. За нещастие Джейк Солтър се е появил заедно с Клеър, за да получат двоен масаж. Нямала си избор, освен да се отървеш и от него. Заключила си ги и двамата в сауната.

— Ние сме партньори — умоляваше го Кимбърли.

— Както ти казах, настъпи малка промяна в плана.

— Ти имаш нужда от мен.

— Вече не — каза Оуен. — След няколко дни Арчър Глейзбрук ще получи сърдечен удар, покрусен от смъртта на Клеър. Синът му Мат ще умре в катастрофа, докато пътува към дома за погребението на баща си. А в своята мъка Майра и Елизабет ще се обърнат към мен — стария приятел на семейството. Аз ще поема контрола върху компанията и ще сваля този товар от раменете им.

Джейк усети някакво движение в стаята долу. Кимбърли се прокрадваше към вратата. Вероятно щеше да направи отчаян опит за бягство към коридора. Това щеше да му свърши работа. Оуен щеше да се разсее.

— Не можеш да ме застреляш от разстояние — каза Кимбърли. — Така никой няма да повярва, че съм се самоубила.

— Готов съм за всякакви промени в плана си — заяви невъзмутимо Оуен. — Ако ме принудиш да те убия по този начин, просто ще пренеса тялото ти в сауната и ще представя нещата така, сякаш сте се сбили за пистолета. А ти си загубила.

Джейк отвори панела за достъп. Постави едната си ръка на ръба на снижения таван и скочи право надолу.

Главата на Оуен рязко се повдигна нагоре при звука от отварянето на панела. На лицето му се изписаха изненада и шок, а след това — ярост. Той инстинктивно насочи пистолета към Джейк, опитвайки да се прицели въпреки крайно неудобната позиция.

Джейк се приземи на сантиметри от жертвата си. Направи рязко сечащо движение с дланта си и удари ръката на Оуен. Пистолетът изтрака на пода.

Оуен се дръпна назад, търсейки опора в бюрото.

— Кучи син! — изръмжа той. Лицето му представляваше изкривена от ярост маска. — Не знаеш ли колко лошо ще стане? Ще ти покажа.

Болката прониза сетивата на Джейк така, че той залитна, но не достатъчно, за да го накара да загуби съзнание. Не беше лесно да държи сетивата си затворени, когато единственото, което искаше, бе да убие противника си.

— Клеър е права — каза той. — Психичният ти трик не действа, когато съм спокоен.

Очите на Оуен се разшириха от страх за пръв път.

— Не! — извика той. — Чакай…

— Обаче пак боли — каза Джейк. — А това адски ме нервира.

Оуен вдигна ръце да се защити. Джейк нанесе два силни удара в корема на Оуен. Оуен се преви и падна на колене, мъчейки се да си поеме дъх.

Джейк се обърна бързо, търсейки другата си жертва. Кимбърли Тод беше изчезнала. Пистолетът — също.

Това нямаше да се случи, ако действах с пълния си капацитет, помисли си Джейк.

С колана си върза ръцете на Оуен зад гърба му.

— И двамата знаем, че няма да ме убиеш — каза Оуен. — А няма доказателства, които „Джоунс и Джоунс“ да може да даде на полицията. Кимбърли уби Макалистър, не аз.

— Но ти уби Валъри, нали?

— Не можеш да го докажеш.

— Може би не. Но няма да е особено трудно да се докаже, че заговорничеше с Кимбърли да убиете Клеър Ланкастър и мен тази вечер.

— Чакай. Изслушай ме. Не знаеш какво става тук. Аз използвам нов вариант на формулата на основателя. Тя действа, по дяволите! Мога да дам и на теб.

— Не, благодаря.

— Чуй ме. Говорим за власт. Невероятна власт. Мога да те направя член на новия заговор. Щом изпиеш от формулата, ще разбереш за какво ти говоря. Нищо не може да те спре.

— И други хора са казвали това. И всички те са свършвали зле.

Джейк извади малката кожена кутия за инструменти от джоба си и взе предварително напълнената спринцовка.

Очите на Оуен се разшириха.

— Какво е това?

Джейк заби иглата в ръката на Шипли.

— Едно специално вещество на „Джоунс и Джоунс“. Оуен се отпусна напред, изпаднал в безсъзнание. Джейк тръгна към тъмния коридор, широко разтворил всичките си сетива.

Време беше да продължи лова.