Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (33)

32.

Козметичката се казваше Аня. Имаше телосложение на викингска богиня. Говореше английски с акцент, в който се усещаха следи от език на страна, някога намирала се под контрола на Москва. Изглеждаше много силна.

— Леко — изохка Клеър, когато жената се наведе и се зае с тялото й. — Не толкова силно, моля.

— Може би мадам не е свикнала с ексфолиращи процедури. — Аня тежко поглади с ръка дясното й бедро. — Трябва да се използва сила, ако човек иска да постигне най-добър резултат.

— Май сваляш един пласт от кожата ми.

— Това е целта, мадам.

— Имам чувството, че ме лъскаш с шкурка.

— Когато свърша, ще се чувствате нова жена — обеща Аня. — Кожата ви ще свети.

— На тъмно?

— Ха-ха. Мадам има чувство за хумор.

Аня се зае с другия крак на Клеър, разпени сместа и започна силно да разтърква с нея кожата. Клеър изскърца със зъби и опита да се съсредоточи върху причината, заради която се подлагаше на това мъчение.

— Отдавна ли работиш тук, Аня?

— Пет години, мадам. — В гласа на Аня прозвуча гордост. Тя изстърга сместа от задната част на прасеца на Клеър. — Бях от първите наети козметички.

— Наистина ли? Много впечатляващо. Винаги съм чувала, че във вашата професия има голямо текучество.

— Това е вярно, но аз съм щастлива тук. Този спа център има отлична репутация.

— Знам всичко за репутацията му. Всъщност от месеци очаквах с нетърпение да го посетя, още откакто планирах да дойда във Финикс.

— Мадам не е от този град?

— Не, на гости съм, живея в Сан Франциско.

— Избрали сте лошо време през годината. Сега е много горещо.

— Забелязах.

Усети, че Аня отново хваща десния й крак. Изкриви се от болка.

— Трябва да дойдете пак през зимата или пролетта — каза Аня, като месеше ходилото на Клеър с кокалчетата на ръката си. — Тогава климатът е много по-добър. Всъщност е идеален.

Клеър вдиша рязко, чудейки се дали Аня не е счупила нещо по крака й. Когато болката я отпусна, се опита да се върне към целта си.

— Но през туристическия сезон сигурно е много трудно човек да се запише за процедури тук, камо ли да се възползва от услугите на такъв експерт като теб.

— Вярно е — съгласи се Аня и дръпна силно единия от пръстите й. — Краката на мадам изискват много грижи. Препоръчвам ви да си купите от нашия специален възстановяващ крем за крака, преди да си тръгнете от центъра.

— Благодаря. — Клеър се вкопчи в ръба на леглото, сякаш от това зависеше животът й, а масажистката се зае с другия й крак. — Научих името на този спа център от мъж, когото срещнах на една бизнес конференция преди няколко месеца. Той каза, че идва тук често. Всъщност каза, че идвал всяка седмица.

— Наистина имаме много редовни клиенти от района на Финикс. Казах ви: много реномиран център сме.

— Може би познаваш мъжа, за когото говоря. Казваше се Макалистър.

Ръцете на Аня застинаха върху крака на Клеър.

— Господин Макалистър? Не ми звучи познато.

— Имам снимка. — Клеър беше оставила халата си наблизо. Извади снимката на Брад от единия джоб. — Ето го.

Жената погледна снимката.

— А, това е господин Стоу.

В гласа й се долови неодобрение.

— Твой клиент ли е бил? — попита Клеър.

— Не. Той винаги искаше една друга масажистка. — Аня отново започна да мачка крака на Клеър. — Все едно, не ме интересуваше. Ужасен женкар.

— Пусна ли ти се?

— Не, изобщо. — Лицето на Аня пламна от възмущение. — Не позволявам на клиентите да ме пипат.

— Имах предвид дали си е позволил някакви волности с теб. Обиждал ли те е със сексуални намеци?

— А, ясно, сега разбрах — кимна Аня. — Както ви казах, никога не е бил мой клиент, така че не е имал тази възможност. Но ви гарантирам, че ако беше направил нещо такова, щях да отида право при управителя. Аз съм професионалистка. Не толерирам подобни обиди.

Клеър не се съмняваше ни най-малко.

— Ако той е бил от този тип мъже, цяло чудо е, че са го допускали да идва редовно. Или от управата са внимавали винаги да го обслужват мъже?

— Казах ви: господин Стоу винаги искаше една конкретна масажистка. Приемаше процедури само при нея и при никого друг. И ако питате мен, това, което ставаше тогава, изобщо не беше професионално.

— Кой сте вие всъщност? — Родни гледаше снимката, която Джейк му беше подал. — Частен детектив ли?

Джейк заключи, че Родни е професионалист. Масажистът наближаваше четирийсетте. Оредяващата му коса беше избръсната много късо на черепа му и ръцете, които се подаваха от ръкавите на тениската, имаха такива мускули, които се получават само след безкрайни тренировки по бодибилдинг. Когато Джейк му изясни, че го очаква сериозен бакшиш, той веднага бе готов да се разприказва.

— Не точно — отвърна Джейк, стана от масажната ма са и облече халата си. — Аз търся хора, които са получили наследство.

— Как така?

— Юридическите фирми, които представляват богати хора, ме наемат да откривам загубени наследници. Ако този мъж е човекът, когото търся, той ще получи пари от един наскоро починал роднина, макар че вероятно изобщо не го е познавал.

Родни изсумтя.

— Ако питате мен, последното нещо, от което Стоу се нуждае, са още пари. Трябваше да видите дрехите му — саката му бяха италиански, ризите и обувките — също. Караше порше.

— Така става. Богатите стават по-богати обикновено заради наследствата. Казваш, че името на мъжа е Стоу?

— Да. — Родни го изгледа странно. — Защо?

— Май има някакво объркване — обясни Джейк. — Името в документите, които ми дадоха, е Макалистър.

— Е, сигурен съм, че мъжът на снимката е Стоу. Не бих сбъркал сакото му. Направо въздишах по него.

— Може да е сменил името си поради някаква причина — каза Джейк нехайно. — Случва се понякога. Стоу редовен клиент ли е?

— Беше. Но спря да идва преди около шест месеца. — Родни се засмя. — И не е никак случайно.

— Защо казваш това?

— Стоу винаги искаше да го обслужва Кимбърли Тод. Двамата се чукаха като зайци отзад, в Океанската стая. Всички от персонала знаеха какво става. След като тя си замина, той не се появи повече.

— Често ли се случва някой клиент да се чука с масажистка?

— Риск на занаята — каза философски Родни. — Но положението не е толкова зле тук, в този център. В един спа център във Вегас, където работех преди, беше много по-зле. Някои неща направо не бяха за вярване.

— Вегас си е Вегас. Някои хора мислят, че там всичко е позволено.

— На мен ли го казвате! — отбеляза Родни с изражение на препатил човек. — Тук, в Аризона, хората се държат по-добре. Поне през повечето време.

— Казваш, че Стоу спрял да идва преди около шест месеца?

Родни кимна.

— Не съм го виждал, след като Кимбърли напусна. Предполагам, че я е последвал там, където е отишла.

— А тя се е преместила в друг такъв център ли?

— Всички предположихме, че затова напуска. Това е обичайната причина. Масажистите много често сменят работата си. Тук, в долината, винаги има някой новооткрит спа център, често като част от цял хотелски комплекс. Първото нещо, което се прави в такива случаи, е да се подмамят кадри от другите спа центрове.

— Предлагат повече пари ли?

— Колкото по-тежкарски е центърът, толкова по-големи са бакшишите. В този бизнес това е най-важното.

 

Родни изпрати с поглед семейство Смит, които потеглиха от паркинга. След няколко минути се върна в празната стая за масажи, извади личния си телефон и набра номера, който му бяха дали.

— Офертата валидна ли е още? — попита той.

— Някой е питал за Кимбърли Тод?

— Преди двайсет минути. Двама души. Мъж и жена.

— Можеш ли да ги опишеш? — Резкият въпрос бе изпълнен с напрежение.

— Разбира се — каза Родни. — Запомних и номера на колата им.

— Парите ще те чакат в плик, оставен за теб, утре сутринта.

— Петстотин?

— Както се разбрахме.

Родни описа двамата посетители, издиктува номера на колата им и затвори. В този бизнес бакшишите бяха най-важното.