Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи (20)

19.

Слязоха долу, при басейна на мотела, и заеха три от четирите пластмасови стола край единствената маса — пластмасова и клатушкаща се. В пет и половина късното следобедно слънце се спускаше и огряваше далечната страна на сградата, оставяйки басейна на сянка. Още не можеше да се определи като прохладно, но имаше лек бриз и на Джейк тук му изглеждаше по-приятно, отколкото между стените на евтината мотелска стая.

Той пъхна монети в машината за напитки до стълбището и извади три бутилки студена вода. Занесе ги на масата.

Клеър отвори едната и отпи. Не беше казала нито дума от излизането им от стаята.

— Добре, слушам ви — обърна се към двете жени Джейк. — Искам да чуя цялата история.

Клеър се облегна на стола си и повдигна вежди към Елизабет.

— Ти започна това. Ти му разкажи.

Елизабет постави и двете си ръце върху масата, образувайки триъгълник около основата на бутилката. Погледна Джейк, сериозна и решителна.

— Всички знаем, че Валъри имаше проблем с алкохола — заговори тя. — Носеха се слухове, че е намерила лекар, който й изписвал доста щедри дози успокоителни.

Джейк кимна и също отпи от водата си. Много отдавна беше открил, че хората говорят по-свободно, ако им оставиш повече пространство за запълване с думи. А в този случай Елизабет, изглежда, искаше да говори.

За разлика от Клеър, помисли си той, изучавайки каменното й изражение с ъгълчето на окото си. Остана с впечатлението, че ако трябваше да разчита на нея, за да научи историята, щеше да му се наложи да вади думите с ченгел от устата й.

— На партито на мама и татко онази вечер ти сам видя — Валъри е обсебена от идеята, че Клеър е убила Брад — продължи Елизабет.

— Да — кимна Джейк.

Елизабет си пое дълбоко дъх.

— Знам, че ще ти е трудно да го повярваш, но днес следобед в спа центъра Валъри се опита да убие Клеър.

Джейк се почувства, сякаш внезапно е стъпил встрани от ръба на скалата и пропада в пропаст посред нощ. Под краката му нямаше нищо, освен пълен мрак.

Бавно остави бутилката с вода и погледна Клеър. Тя се взираше в басейна, стоически и безизразно. Джейк си помисли, че тя очаква да чуе от него, че се е побъркала, да я убеждава, че никой не се е опитал да я убие, че такива неща не се случват в скъпите козметични центрове.

— Обясни ми какво стана — каза той тихо.

Клеър отпусна едната си ръка върху масата и забарабани с пръсти.

— Опита да разбие черепа ми.

Той чакаше.

— Клеър беше в една от стаите за процедури — бързо заобяснява Елизабет. — Сама. Седнала в малък басейн. Жена, облечена с бял халат и бял тюрбан и с кална маска на лицето, влязла в стаята, хвърлила се зад Клеър и опитала да я удари с една гира.

— По дяволите! — Джейк още пропадаше в мрака. Насили се да мисли. — Сигурна ли си, че е била Валъри Шипли?

Клеър сви рамене.

— Доколкото е възможно при тези обстоятелства. Не можах да видя чертите й заради маската на лицето, но беше с ръста на Валъри. Слаба, много крехка.

— Не забравяй тюрбана — обади се Елизабет.

— Жената, която се опита да ме удари, носеше хавлиен тюрбан на главата — поясни Клеър. — Когато отидох в къщата на Шипли днес следобед, открих точно такъв тюрбан върху предната седалка на ягуара на Валъри. Трябва да го е захвърлила там, когато се е прибирала с колата от спа центъра.

— Разкажи ми всичко, едно по едно — настоя Джейк.

Клеър го погледна и той видя трудно прикрита изненада и несигурност в очите й. Май не беше очаквала да й повярва.

— Стана точно както го разказа Елизабет. — Тя стисна бутилката. — Седях сама в една огромна вана. Чух вратата зад мен да се отваря. Помислих, че идват да ми кажат, че времето ми е свършило. Но чух тракането на обувки по плочките.

— Обувки? — повтори Джейк.

— Бяха обикновени обувки, с каквито се ходи по улицата — с твърди подметки. А всички в спа центъра носеха обувки с меки подметки или чехли. Жената, която влезе, носеше обикновени обувки. Първата ми мисъл беше, че някой е влязъл по погрешка, а аз седя чисто гола във ваната. После ме връхлетя някаква паника, сякаш ще се случи нещо ужасно.

— Интуицията ти — отбеляза с разбиране Елизабет.

— Да, и фактът, че обувката изтрака странно — съгласи се Клеър.

— Продължавай — подкани я Джейк.

— Хвърлих се към средата на ваната. Валъри вече беше замахнала с гирата. Стискаше я с две ръце. Тежестта се заби във възглавничката и падна във ваната.

— Клеър за малко се е разминала с размазване на черепа — каза Елизабет, потресена. — Сега щеше да е мъртва или тежко ранена, ако не се е била преместила рязко.

— Ти какво направи след това? — попита Джейк, стараейки се да говори спокойно.

— Изскочих от ваната, разбира се — обясни Клеър. — Но Валъри беше побягнала, преди аз да успея да взема халата си. Когато стигнах до вратата, тя вече бе изчезнала.

— Предполагам, че сте съобщили за инцидента.

Клеър и Елизабет си размениха погледи.

— Съобщихме на помощник-управителката на центъра — Карън Трент — каза Клеър предпазливо.

— Тя повика ли полиция? — настоя Джейк.

— Не, не повика полиция. Не ни повярва, когато й разказахме какво се е случило. Настояваше, че сме интерпретирали погрешно случилото се.

— А гирата? — попита Джейк замислено.

— Още стоеше във ваната — кимна Клеър. — Но госпожа Трент май мислеше, че е била изпусната случайно от някой, който по погрешка е отворил вратата на стаята.

— А вие двете обадихте ли се на полицията?

Клеър замълча.

Елизабет стисна устни. Джейк издиша бавно.

— Не сте.

— Не съм любимка на полицията в Стоун Кениън — каза Клеър.

— Заради това, което се случи с Брад — обясни бързо Елизабет. — А никой нямаше да повярва на мен без някакви твърди доказателства, защото всички са убедени, че съм преживяла нервен срив преди известно време.

Клеър остави бутилката си и погледна Елизабет.

— Плюс малкия факт, че всъщност ти не си видяла нищо. Тогава ти беше в друга стая за процедури. Щеше да бъде моята дума срещу тази на Валъри.

— Вярно е. — Елизабет се обърна към Джейк. — Ченгетата от Стоун Кениън биха направили чудеса заради татко, но нямаше да си мръднат пръста в този случай. По принцип и да е имало някакви отпечатъци, водата ги е отмила от гирата, когато тя е паднала във ваната.

„Може би не всички отпечатъци“, помисли си Джейк. Отпусна се на стола си, протегна крака и пийна още вода.

— Смяташ ли, че онзи джип, който се опита да те прегази вчера — попита той след малко, — е на Валъри?

— В гаража на Шипли днес следобед имаше паркиран джип, който изглеждаше, че е същият — отговори Клеър.

— Да си изясним нещо — каза Джейк внимателно. — Ти си отишла в дома на Шипли днес следобед съвсем сама, за да се разправяш с вманиачена, побъркана жена.

Клеър примигна и се изчерви силно. „Критиките не й понасят“, отбеляза Джейк.

— Надявах се да успея да поговоря с нея — обясни тя спокойно. — Да я накарам да проумее истината.

— Клеър не ми каза какво възнамерява да направи — бързо вметна Елизабет, — иначе щях да отида с нея.

Клеър се снижи на стола си.

— Добре, погледнато сега, да отида сама при Валъри вероятно не беше най-умното нещо, което съм правила някога.

Джейк не направи никакъв коментар. Нямаше полза да й се зъби. Освен това я караше да говори главно за да й помогне да се освободи малко от напрежението, което я разкъсваше отвътре. Нищо, казано от него, не можеше да промени случилото се този следобед, напомни си той. Беше време да се съсредоточат върху плана за действие.

— Каква е позицията на полицаите? — попита Джейк.

— Не съм официално заподозряна, ако това питаш — отговори Клеър. — Но ме помолиха да не напускам района на Финикс за известно време.

— По-точно — докато съдебният патолог не установи дали причината за смъртта е нещастен случай или самоубийство — обясни Елизабет. — Това не би трябвало да отнеме много време. В крайна сметка смъртта на Валъри Шипли е важен случай за полицията на Стоун Кениън. Сигурна съм, че няма да бавят аутопсията.

— Май довечера ще трябва да пера на ръка в мивката на банята си — каза Клеър уморено. — Свършиха чистите ми дрехи.

Елизабет се намръщи.

— Мога да взема част от дрехите ти вкъщи и да ги дам на икономката да ги изпере.

— Няма проблем. Все пак — благодаря. Сигурна съм, че управата на мотела няма да има нищо против да простра прането си на балкона.

Джейк погледна към стаята й.

— Гледката на бельото ти, простряно на парапета, със сигурност ще придаде малко колорит на това място. Но мисля, че има по-добро разрешение на проблема.

— Знам. Да си купя нови дрехи. — Тя направи гримаса. — Може и да се наложи, ако от полицията не ми позволят да си тръгна скоро. Но бих предпочела да избегна допълнителните разходи, ако е възможно. Това пътуване вече ми струва малко повече, отколкото възнамерявах да изхарча.

— Изпрати сметките на татко — настоя Елизабет. — Той е човекът, който те извика тук.

— Знам, но си имам политика по този въпрос — възрази Клеър спокойно.

— „Никога не взимам пари от Арчър Глейзбрук“ — цитира я подразнено Елизабет. — Да, съвсем наясно съм с глупавата ти политика. Но ако не позволяваш на татко да ти помогне, ще трябва да вземеш пари от мен.

Клеър въздъхна.

— Ще имам предвид това предложение. С малко късмет няма да ми се наложи да го използвам. Все още се надявам до два-три дни да си замина за Сан Франциско.

Джейк остави бутилката с вода настрани, наведе се напред и скръсти ръце върху масата.

— Едно нещо е напълно сигурно: няма да прекараш следващите нощи в този мотел.

Клеър опита да го укроти с поглед. Елизабет се оживи:

— Съгласна съм с теб, Джейк. Това място е ужасно.

— Чисто е — настоя Клеър.

— Вкъщи също е чисто — каза Джейк.

И двете жени го погледнаха, зяпнали от изненада.

— В къщата ми има предостатъчно стаи — добави той. — Чуй сега и най-важното. Имам пералня и сушилня.

Нещо, което най-вероятно беше облекчение, грейна в очите на Елизабет.

— Идеята не е лоша, Клеър.

Клеър се осъзна и рязко се изправи на стола си.

— Определено не мисля, че…

— Решено е — заяви Джейк.

— Това е абсурдно! — възрази Клеър разгорещено.

— Абсурдно е и двамата да спим в този долнопробен мотел, когато имам чудесна къща с басейн и перфектна кухня — каза той.

Клеър се наежи.

— Никой не е казал, че ти трябва да стоиш тук.

— Не е, но ще направя точно това, ако продължиш да се инатиш по този начин — отвърна той кротко. — Хайде да опитаме да проявим малко здрав разум, какво ще кажеш? Имала си ужасен ден. Изтощена си. И двамата с Елизабет сме на мнение, че не трябва да оставаш сама тази нощ. Предлагам ти разумна алтернатива вместо този третокласен мотел.

Елизабет веднага го подкрепи:

— Мисля, че трябва да приемеш предложението му. Аз със сигурност ще се чувствам спокойна за теб, като знам, че си при Джейк.

— Ами… — каза Клеър замислено — добре.

Джейк се отпусна. Чувстваше се победител. Тя беше прекалено изтощена, за да спори. Това стигаше засега. По-късно щеше да получи отговорите на въпросите, които искаше да й зададе. Нали тя щеше да се намира на негова територия.

— Иди си събери багажа — каза той. — Ще те откарам вкъщи. После трябва да свърша една работа.

Нещо в тона му накара Клеър да застане нащрек. Тя се намръщи.

— Каква работа?

— Ще си направя кратка тренировка в спа центъра преди вечеря.