Джейн Ан Кренц
Любовен оазис (7)

Седма глава

— Изглежда, че нашият изнудвач се е подготвил много старателно. — Тор събра разпръснатите изрезки и писмото. Изправи се и спокойно отключи входната врата.

Аби го гледаше изумено. Той приемаше нещата със завидно хладнокръвие, докато тя бе на ръба на нервна криза.

… Съществуват подозрения, че Латимър е убил съпругата си в пристъп на ревност… Латимър — влиятелен шеф на корпорация… Латимър, който й бе казал, че просто е търсел промяна в кариерата си преди три години… Латимър, чиито кехлибарени очи горят от страст… Латимър, който твърди, че тя му принадлежи…

Аби го последва в къщата като марионетка.

— Писмото — успя да каже с глас, който я изненада с твърдостта си, — искам писмото!

Тор влезе в кухнята и подреди листата на масата. Напечатаното писмо беше най-отгоре и той го прочете, преди да й го връчи мълчаливо. Тя почти издърпа листа от ръката му.

Латимър е много опасен. Той уби жена си, защото му изневеряваше. Ще убие и теб, когато разбере каква мръсница си. Търсиш си го. Бягай, докато още можеш.

— Знаеш, че не съм я убил. Полицейското заключение беше злополука. Тя бе излязла сама с платноходка в океана, макар прогнозата да е била лоша. Тогава не бях вкъщи, а в Ню Йорк по работа.

— Имаше ли тя връзки с други мъже?

— О, да, имаше любовници.

— И ти знаеше?

— Знаех.

— Карахте ли се?

— Често.

— Защо просто не се разведохте?

— Канех се да направя постъпки след завръщането си от Ню Йорк.

— Защо тя не е поискала по-рано развод, щом е била влюбена в друг?

— Тя бе по-скоро влюбена в парите ми. Парите бяха най-важното за Ан. Не ги е имала достатъчно като дете и липсата им бе оставила отпечатъка си върху цялата й личност. Нуждаеше се единствено от финансовата сигурност, която можех да й предложа. Но нямаше нужда от любов.

Аби преглътна две хапчета витамин B — комплекс с горещото кафе.

— Ако нервите ти не са в ред, не трябва да пиеш кафе — отбеляза кротко Тор. — Сигурно ще е по-ефикасно да спреш кофеина, вместо да се тъпчеш с витамини.

— Да не би да си експерт по лечението с витамини, както и по всичко останало?

— Опитвам се да ти помогна. А това никак не е лесно.

— А опитал ли си се да помогнеш на жена ти?

— Да — отговори той и сви рамене, — но това не доведе до никъде. Изглеждаш уплашена до смърт. Не аз съм този, от когото трябва да се страхуваш, скъпа. Човекът, който изпрати поредното писмо е истинската опасност. Аз ти обещах да се погрижа за теб. Помниш, нали?

— Кой си ти всъщност, Тор? Кой? Мъжът, бил някога президент на онази корпорация? Или човекът, който търгува със селскостопанска продукция на свой риск?

— Аз съм онзи, когото срещна в курса по икебана, Аби. Нищо повече. Вече почти три години не съм предишният мъж. Дори не искам да си спомням за онова време. Онзи мъж имаше ангажименти, които му отнемаха осемнадесет часа на ден. Имаше съпруга, на която не можеше да вярва. И остана без приятели. Всички изчезнаха, когато се появиха слуховете.

— Слуховете?

— Според които бях убил Ан…

— Защо мислеха, че може да си я убил?

— Ан се постара да направи публично достояние скандалите ни. Тя пиеше прекалено много на партита и започваше да разказва на всеки, че я бия и измъчвам. Друг път открито говореше, че не ме бивало като мъж и не мога да се сравнявам с любовника й. През последните няколко месеца ние почти не се виждахме. Тя беше заета с последното си завоевание, а аз се готвех да подам молба за развод.

— Трябва много да си я мразил — прошепна Аби.

— Да ти кажа право, не знам какво чувствах към нея. Но тя ме мразеше със сигурност. Не можеше да се примири с факта, че е финансово зависима от мен. Вбесяваше се, че не приемах спокойно любовниците й. Друг път пък твърдеше точно обратното — че ревността ми била ненормална и неоснователна. Всъщност отдавна бях престанал да я ревнувам. Само исках да се махна.

— Ти спомена веднъж, че при известни обстоятелства, всеки мъж може да стане ревнив и дори агресивен.

— Аз не съм я убил, Аби. — Тор я изгледа твърдо.

— Как той е разбрал за… всичко това? Изнудвачът искам да кажа…

— Интересен въпрос. Едната възможност е, че е чул за случая на времето. Вестниците вдигнаха голям шум. Повечето хора вече са забравили, но някои в деловите среди могат да си спомнят за мен. Или изнудвачът просто е направил собствено разследване. Макар да се съмнявам в това. Най-вероятно е да познава света на бизнеса и да е запомнил името ми покрай скандала отпреди три години. Когато поиска накрая откуп, мисля, че наистина ще разберем с кого си имаме работа.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако поиска малка сума в брой, можем да приемем, че имаме работа с някой нещастен мошеник. Но ако поиска нещо друго, нещо повече…

— Какво например, Тор?

— Ще трябва да почакаме и ще видим. Няма да чакаме дълго. Той едва ли би си създавал всички тези неприятности, ако не планира да действа скоро. Притиснал те е психологически и сега може би е най-подходящото време да поиска сумата.

— Твоите познания в криминалната психология ме изумяват.

— Тя не е много по-различна от социалната психология.

— Начинът ти на изразяване е… доста циничен.

— И не особено точен — съгласи се той. — Истинският проблем сега е какво ще направиш ти.

— Не мога да направя нищо, докато не чуя какво иска от мен.

— Можеш да избягаш.

— Това ли мислиш, че ще направя?

— Да, предполагам, че подобна мисъл се върти в главата ти. Греша ли?

Тя се размърда неудобно на стола си. Скочи и отиде до хладилника. Трудно можеше да повярва, че в такъв момент изпитва глад. Но тя просто имаше нужда да прави нещо. Не отговори на въпроса му и нарочно разви пакет сирене чедър.

— Греша ли, Аби? Мислиш ли за бягство? Постигнаха ли онези стари публикации целта си?

— Каква цел? — Тя извади марули.

— Изнудвачът очевидно иска да се уплашиш от мен. Щом не си под защитата ми, ставаш уязвима. И изглежда знае какво точно би ти подействало.

— Да, така е. Който и да е той, изглежда ме познава добре.

— Не само знае за намерението да защитиш Синтия на всяка цена, но и че си чувствителна на тема ревниви мъже.

Аби се запита какви са били скандалите между Тор и съпругата му. Агресивни? Хладно враждебни? Тор бе силен мъж, с воля. Да му се противоречи, бе опасно при всякакви обстоятелства и още повече от жена, която той е приел за своя собственост.

Тя ядосано си направи сандвичи и ги отнесе на масата. Седна срещу Тор, но той дори не я погледна. Разглеждаше изрезките.

— Този плик не е бил предназначен само за теб — забеляза той и измъкна нова снимка.

— Още една фотография от онзи ужасен уикенд? — Аби я грабна от ръката му. Тор чакаше напрегнато. — О, Господи! — възкликна тя. — Това беше пак нейна снимка, но мъжът не бе Уорд, а някакъв непознат. И той правеше любов с нея на пясъчен плаж. Тялото му покриваше нейното така, че се виждаше само лицето й.

Съкрушена, Аби остави снимката да падне от ръката й. Тогава забеляза напечатаната бележка на гърба.

Тя е мръсница, Латимър. Ще отиде в леглото с всеки, който й предложи пари. Точно като жена ти.

Тор протегна ръка за снимката и се вгледа в нея.

— Аз дори не го познавам! Аз… О, не разбирам как…

— Сандвич — каза ледено той.

— Сандвич ли! Пред теб са. Какво очакваш да направя — да ти ги поднеса специално? — Поводът да избухне беше глупав, но Аби не можа да се въздържи. Седеше и го гледаше гневно, когато той вдигна очи от снимката. Погледна първо предизвикателното й изражение и после купчината сандвичи със сирене. Не бе разбрала какво иска да й каже.

— Нямах предвид истински, а снимката — „сандвич“. Умел монтаж. Фотографски сандвич. Малко ретуш и готово.

Аби чу обяснението, но вниманието й бе съсредоточено върху побелелите кокалчета на пръстите му. Тя изпита ужас от яростта му.

— Мислиш, че някой нарочно е направил този монтаж, за да те изнудва? — прошепна тя. — За да те настрои срещу мен?

— Познаваш ли някой, който се занимава с фотография, Аби?

— О, за Бога! Стига вече с откачените ти детективски версии! Познавам дузина такива хора. И кой казва, че непременно трябва да разбира от това? Изнудвачът може да е наел някого, за да направи този… „сандвич“.

— Може би.

— Откъде разбра, че е монтаж? Ами ако аз съм в прегръдките на онзи… мъж?

— Не, виждал съм те как изглеждаш в такъв момент. Не гледаш мъжа с любезна спокойна усмивка право в лицето, сякаш току-що са те поканили на чай.

На Аби й се доповръща, докато гледаше снимката в ръката му. Как ли изглеждаше в миг на страст, попита се тя.

— Напълно естествена, чувствена, вълнуваща и малко първична. Не мога да опиша точно изражението ти, но определено не е спокойно — рече Тор, прочел мислите й.

— О! — Аби си даде сметка, че този мъж наистина знае как изглежда тя в леглото. — Тор, страх ме е…

— Знам. Проработи, нали?

— Кое?

— Планът на изнудвача да те подгони на открито като подплашен заек, за да може по-лесно да те сграбчи.

— Няма да бягам никъде — изръмжа тя и се пресегна за сандвич, макар изобщо да не бе гладна. Взе и няколко таблетки цинк.

— Но замисляш тайно бягство, нали?

— В момента почти не мога да мисля! — Аби се изправи и отиде до мивката за чаша вода. Но мълчаливо призна, че той бе прав. Трескаво обмисляше бягство. Сега още повече се страхуваше, че е въвлякла Тор в ужасна каша. Страхуваше се, че не й вярва. Всичко бе прекалено сложно. Тя глътна цинковите таблетки и остана права до чешмата.

Тор седеше притихнал и се опитваше да измисли начин да я спре. Нямаше да му повярва напълно — не и сега, когато бе видяла вестникарските изрезки. Ръката му се сви в юмрук. Не биваше Аби да разбере за миналото му точно сега. Вече бе започнала да го приема и да му вярва.

Ако избягаше, може би нямаше да я открие лесно. Диренето щеше да се проточи дни, дори седмици. Докато я намереше, изнудвачът щеше да го е изпреварил. Само Бог знае какво може да се случи, ако този кучи син я залови.

Тор бе сигурен, че ако тя му повярва и се успокои, той ще обезвреди изнудвача. Засега бе принуден да води две битки — едната за доверието на Аби, а другата срещу нейния таен мъчител.

Тор заключи снимките и изрезките в шкафа, за да не я дразнят. Аби се престори, че чете купените от магазина списания, после тихо се опита да реши една кръстословица, без да го моли за помощ. Той я гледаше как изпива чаша след чаша кафе и се чудеше дали всички витамини, които вземаше, можеха да неутрализират действието на кофеина.

Кога щеше да се опита да избяга, питаше се той. Или може би щеше да го помоли да я отведе у дома й в Портланд? Нищо чудно под прикритието нощта да грабне ключовете от колата и да се изнесе сама.

Реши да поговори открито с нея. Нервите му не издържаха. Но не бе в състояние да измисли нещо успокоително. Мълчанието между тях тежеше мъчително.

Може би трябваше отново да се опита да я накара да прегледат онзи списък с познатите й? Но Аби едва ли щеше да се съгласи. Бяха пропуснали нещо! Беше сигурен. Изнудването бе престъпление срещу личността й. То предполагаше извършителят да притежава достатъчно информация и да знае как я използва. Със сигурност я познаваше добре. Който и да заплашваше Аби, не бе случаен преследвач заснел няколко сцени.

През цялото време, докато мълчаливо вечеряха, мислите на Тор рикошираха между възможната самоличност на изнудвача и спешния проблем как се справи с отдръпване на Аби.

И чак когато мълчаливо отпиваха коняк пред огъня, Тор се осмели да проведе открит разговор. Щеше да полудее, ако не установи сигурна връзка между тях веднъж завинаги.

Той я погледна и предположи, че се намира на километри далеч. Вероятно планираше бягството си. Щеше да се събуди на сутринта и да открие, че се измъкнала.

Единственият начин да бъде сигурен бе да я вземе в собственото си легло до сутринта. Нямаше да бъде никак лесно, нито просто, но не можа да измисли нищо друго.

— Как ще го направиш, Аби? Ще се опиташ да откраднеш ключовете от колата през нощта или ще се качиш горе, ще си опаковаш нещата и ще поискаш да те откарам в Портланд? Мога да ти кажа направо — няма да те откарам там. Затова мисля, че ще се опиташ да откраднеш ключовете ми — размишляваше той, забил празен поглед в огъня.

— За какво говориш? — сепна се тя. — Нямам намерение да крада никакви ключове.

— Не? Тогава как смяташ да избягаш?

— Кой е казал нещо за бягство?

— То е изписано на лицето ти. Мислиш, че не се досещам ли?

— Виж какво, Тор, в такъв момент имам пълното право да изглеждам изплашена!

— Може би. Но…

— Не ти ли идва наум, че може да се страхувам за теб?

— Няма причина да се страхуваш за мен. Не го използвай като извинение, Аби.

— Не си намирам извинения! — Тя се завъртя и се изправи пред него с високо вдигната глава и напрегнато тяло. — Този проблем е мой, Тор! Нямам право да те забърквам повече. Много любезно, че искаш да ми помогнеш, но аз…

— Много любезно! Ха! Аби, последното нещо, за което мисля в този момент, е да бъда любезен. Никога не съм бил лицемерен към теб. Скъпа, да отидем в леглото. Искам да бъдем на сигурно място, двамата. Поведението ми няма нищо общо с фалшива загриженост.

Аби се сви притеснено, когато той се изправи пред нея и неволно отстъпи крачка назад. Нямаше накъде да отстъпва — огънят пращеше зад нея. Внезапно разбра, че е уплашена до смърт. Замъглените й сини очи го гледаха с отчаяна решителност. Тялото й бе неестествено сковано, готово за скок или за борба. Не трябваше да я притеснява по този начин, но какво друго можеше да направи? Собствената му гневна несигурност го принуждаваше предприеме решителни действия.

— Не ме заплашвай, Тор!

— Аз не те заплашвам.

— Мислех, че си добър и… внимателен. Мислех си, че съм по-различна жена. Сега видя онези снимки и може би смяташ, че уикендът с Уорд не е бил случаен и едва ли някой се опитва да обърне неща в своя полза. О, не! Сега имаш доказателства, правя често онова… нещо. Как беше в писмото? Спя с всеки срещнат, щом ми плаща достатъчно. Мръсница, нали така? Това сигурно не ти дава покой, Тор. Как можа пак да извадиш такъв лош късмет и да попаднеш на поредната развратница…

— Аби, млъкни! Не знаеш какво говориш.

— Разбира се, че знам какво говоря. Да не мислиш, че не видях как пръстите ти побеляват, стискайки гневно онази снимка с мен и онзи мъж на плажа? Опита се да ме успокоиш с монтажа, но не го вярваш наистина. Добре, няма нужда да се измъчваш повече. Заради двама ни е най-добре да се махна оттук.

— Няма да вървиш никъде! — процеди Тор заплашително и ефектът от думите му бе моментален.

Аби се спусна надясно, но се оказа, че няма накъде да отстъпва. Притаи се в стремежа си да не прави резки движения, които да предизвикат първичните му инстинкти, сякаш той бе звяр.

— Трябва да си тръгна, Тор. Наистина обмислях това целия следобед.

— Нима смяташ, че не го почувствах. Та ти се отдалечаваше от мен с всеки изминал миг. Няма да те оставя да си тръгнеш, Аби! Няма как да се върнеш пеша в Портланд, а аз не ще ти позволя да вземеш ключовете от колата.

— Защо правиш това, Тор? Защото не можеш да понесеш мисълта, че отново си се забъркал с невярна жена? Искаш да си докажеш, че това не е истина?

— Може би. Преди всичко искам да докажа на теб, че не е истина.

— Не ме заплашвай, Тор!

— Спри да се съпротивляваш, разсъди трезво — изрече той, без да я изпуска от поглед. — Аби, бъди разумна. Няма къде да отидеш през нощта. Остани с мен, тук си в безопасност. Имай ми доверие, скъпа.

— А ти имаш ли ми доверие?

— Да.

— Не ти вярвам! Забелязах как гледаше онази снимка — изплака тя. — Изглеждаше така, сякаш искаше да убиеш някой.

— Не теб! — изстена той. — Аби, скъпа, не теб…

— Така ли?

— Аби, паниката няма да ни помогне.

— Аз си тръгвам, Тор.

— Не!

— Не можеш да ме спреш…

— Не мога ли?

Скритата в думите му заплаха унищожи и последните остатъци от самоконтрол у нея, точно както очакваше той.

— Проклет да си, Тор!

Тя се хвърли покрай него, но той успя да я улови в последния момент и я стисна в желязната си хватка. Тя се бореше със сила, която той не очакваше от жена. Извиваше се и се дърпаше отчаяно, без да губи от енергията си в крясъци. Използваше всяка частица от нея, за да се бори.

Нямаше много шанс, разбира се. В края на краищата бе само една слаба жена. Тор просто я пристискаше към себе си, като избягваше ритащите крака стиснал ръцете й.

— Аби, скъпа, спри. Няма смисъл…

Тя прекъсна думите му, като се дръпна рязко надясно и двамата се строполиха на канапето. В последния миг той леко се извъртя и се озова върху нея, така че Аби нямаше как да продължи да се бори. Тя лежеше притисната неподвижно по корем под него.

— Аби, любима, не плачи! — изрече задъхано той, чул тихите задавени звуци, които издаваше. Тор леко се надигна и освободи тялото й.

— Не плача. Опитвам се да дишам. Ти тежиш цял тон!

— Съжалявам, скъпа. — Той продължи да стои леко надвесен над нея, когато ръката му неволно погали гърба й и се спусна към ханша. — Кълна се, няма да те нараня…

— Тор, нямаш право да се отнасяш така с мен! Не можеш да ме държиш тук против волята ми.

— Не мога да те оставя да си отидеш.

Аби зарови лице във възглавницата и си пое въздух на пресекулки. Горещата длан върху тялото й я правеше безсилна да се съпротивлява.

— Тор?

— Да… — Той продължаваше да гали стегнатото й в джинси бедро.

— Ще ме… изнасилиш ли?

— Не, няма…

— Ако мислиш, че ще лежа тук покорно и ще те оставя да ме използваш като сексуална робиня, лъжеш се!

Галещата ръка застина върху извивката на бедрото й.

Аби почувства как пръстите му стискат плътта й и потръпна от възбуда. Спомените за предишната любовна нощ изплува в съзнанието й. В този миг бе готова да капитулира пред Тор Латимър.

Той бавно я обърна по гръб.

— Никой не иска да те направи сексуална робиня, Аби. Но мисля, че мога да те покоря с любов.

Когато устата му покри нейната, тя усети познато вълнение, което я остави да лежи безпомощна под него. Господи, полудявам, помисли си тя ужасено. Той разбира, че съм влюбена в него.