Джейн Ан Кренц
Любовен оазис (2)

Втора глава

Тя го бе взела за арогантен тип. В действителност тази вечер той възнамеряваше да бъде всичко друго, но не и арогантен. По дяволите, изруга Тор наум, докато караше БМВ-то по стръмния път към хълма над Портланд.

Не можеше да си обясни липсата на сдържаност от своя страна. Бе като обезумял, когато разбра колко желае Аби Линдън. Сякаш след като бе приел неизбежното, реши да го сграбчи здраво с две ръце.

Нямаше съмнение — постъпи като глупак. Не трябваше да избързва. Е добре, поне можа да поправи нещата дотолкова, че си осигури нова среща, самоиронично се усмихна той. Имаше голям късмет, че тя не го изгони. И все пак се чудеше защо не прие предложението му, поне отчасти. В курса се държеше съвсем приятелски.

Може би я подразни като настоя да узнае дали е обвързана. Нищо чудно жена като нея да не е свободна.

Едва ли сама е прекарала уикенда по крайбрежието преди два месеца? Може би току-що е прекратила една връзка и затова се страхува да се хвърли в друга?

Подобни въпроси го измъчваха, докато вяло шофираше по познатия път. Къщите, накацали по хълмовете от двете страни, изглеждаха спретнати и приветливи, с грейнали в светлини прозорци. Собственият му дом щеше да го посрещне тъмен и мрачен.

Едно бе сигурно, успокояваше се той, тя няма откъде да узнае миналото му, за да се страхува наистина от него. Просто защитна реакция. Дали нещо в думите му не й е напомнило за друг мъж? Онзи, с когото е отишла по крайбрежието преди два месеца?

Той разпери пръсти в израз на безпомощност, потупа волана и здраво го сграбчи. Щеше му се да пипне със същите тези ръце мъжа, който я бе направил толкова предпазлива.

 

 

На следващата вечер, докато се обличаше за срещата. Аби реши, че необичайно силното излъчване на Тор би усложнило по-нататъшното им общуване. Стаената му сила, например, й действаше едновременно успокояващо и плашещо. От една страна, тя инстинктивно усещаше, че е защитена, но от друга, миналото я караше да бъде недоверчива към хора с прекомерна физическа сила.

Ако той не бе започнал да разпитва за другите мъже в живота й, може би щеше да се остави целувката да прерасне в нещо повече. Аби осъзна това, докато обличаше лъскавата, прилепнала към тялото й рокля.

Сребристо синята дреха подчертаваше русата й коса, прибрана в кок, и сините очи. Но не непременно с цвят на женшен, реши Аби с искрица хумор.

Всъщност й стана приятно от идеята да я сравнява с цветя, защото не смяташе, че притежава чак такава хубост. Големите сини очи, финият нос и изразителната уста се допълваха по един доста привлекателен начин, но Аби не се залъгваше, че е секваща дъха красавица.

Лицето й обаче бе изразително и одухотворено и тя съзнаваше това свое предимство. Вгледа се в образа си в огледалото и той й се стори достатъчно привлекателен. Топлотата, интелигентността и енергията, така присъщи й, веднага правеха впечатление на околните. Доста мъже бяха падали в краката й, но след Флин Рандолф тя не бе допуснала никой до себе си.

Предишната нощ реакцията й към поредния кандидат за близост, я бе изненадала. Тя намръщено нанесе тънък слой коралово червено червило върху устните си. Том Латимър не бе мъж, на когото би отговорила с взаимност толкова бързо. От друга страна, не можеше да пренебрегне тънкия му усет към красивото. Тази мисъл предизвика неволна усмивка и Аби се отвърна от огледалото.

В този миг дочу настойчив звън на входната врата. Тор беше точен и това ни най-малко не я изненада.

Когато отвори вратата, тя усети, че и тази вечер той й действа по същия смущаващ и заплашителен начин. Носеше тъмен официален костюм, бяла риза, строга вратовръзка и златни копчета на ръкавите. Май беше доста богат, раздразнено отбеляза тя.

— Нещо не е наред ли? — попита Тор учтиво, забелязал погледа й. — Не съм си завързал връзката както трябва?

— Не, разбира се, че не. Просто се чудех дали не се мъчиш да ме впечатлиш с богатството си. Хей, внимавай с онези кутии пантотенова киселина. Днес получих нова пратка.

— И какво от това?

— Ако събориш кутиите ли? Ще се наложи сам да ги събереш и подредиш — заплаши го тя шеговито.

— Исках да кажа, би ли се отдръпнала, ако се окажа твърде богат?

— Е добре, изпроси си го. Не желая да имам нищо общо с мъже, много по-преуспели от мен.

— Ако искаш, можем да сравним банковите си сметки на вечеря — измърмори той отнесено и кехлибарените му очи блеснаха възхитено, докато оглеждаше стройната й фигура в прилепнала синя рокля. — Макар че темата не изглежда особено вълнуваща…

— Можеше и да стане, ако се окажеше, че съм много по-богата от теб — заяви тя важно и отиде да си вземе черното кожено манто.

— Мислиш ли?

— Всъщност, не — отвърна Аби и въздъхна.

— Наистина ли се пазиш от разглезени богати типове?

— Да, предпазлива съм.

— Мисля, че си предпазлива с всички мъже. Някой ден ще трябва да ми кажеш защо.

— Не ми отговори на въпроса.

— Дали съм богат? — Той повдигна небрежно рамене и я хвана под ръка. — Богатството е относителна категория, не мислиш ли? Откъде да знам какво разбираш ти под „богат“?

Тя мълчеше, докато слизаха с асансьора и прекосяваха фоайето.

— Не желаеш да ми отговориш…

— Не, още не.

— Което означава, че вероятно си много богат — въздъхна тя.

— Снощи те помолих да не правиш прибързани заключения — напомни й той, докато я придружаваше към чакащото БМВ.

— Не съм единствената, която има този проблем. Ти самият снощи направи някои твърде прибързани стъпки.

— Това, че исках да отида в леглото с теб, не може да се нарече прибързано, а едва сдържано желание. — Той запали колата и потегли. — Наблюдавах те цели три седмици как се хвърляш в онези диви, безнадеждно хаотични цветни композиции, преди да осъзная, че не те, а тяхната създателка ме привлича.

— Не съм сигурна, че трябва да приема това като комплимент. Щом ти е отнело три седмици да разбереш, че се интересуваш от мен, а не от композициите ми…

— Склонен съм да вземам решения бавно и внимателно.

— Мислех, че добрите търговци трябва да вземат светкавично бързи решения.

— Важните решения в живота трябва да се обмислят добре. Реших да се занимавам с търговия след доста размишления и колебания. Но веднъж оказал се в този бранш, вече бях обсебен от тази стихия. Търговията изисква не само познания, а и късмет — повече отколкото всеки друг бизнес. Смятам, че ми провървя.

— Значи ме квалифицираш като бизнес решение?! Предпочитам аналогията с цветята — подхвърли подигравателно Аби. Словесната схватка започваше да й харесва.

— Нарочно ли ми поставяш уловки?

— Може би. Дразни ли те това?

— Не. Смятам го за добър признак. Щом се опитваш да ме провокираш, значи сигурно не се страхуваш чак толкова от мен.

— Не съм сигурна обаче, че ми харесва постоянно да анализират поведението ми.

— Май не харесваш много неща — констатира небрежно той, като спря колата и се опита да паркира на едно още по-тясно място от предишната вечер. Успя. Аби трябваше да признае, че притежава талант да паркира коли.

— Една жена има право да си каже мнението.

— А един мъж има право да се опита да го промени.

— Често ли успяваш? — предизвика го тя, като го последва в драпирания с плюш, приглушено осветен ресторант.

— Рядко си правя усилието да променям мнението на някоя жена.

— Трябва ли да съм поласкана?

— Не става дума за ласкателство.

— И аз имам чувството, че наистина съм нещо като бизнес предизвикателство за теб.

— Казах ти в колата, че щом веднъж стигна до решение, колкото и бавен да е този процес, правя каквото е необходимо, за да доведа проекта до успешен край. Взел съм вече решение относно теб.

— Това заплаха ли е?

— Не, Аби, просто съобщавам един факт. Послушай съвета ми и не оставяй упорството ти да съсипе вечерта ни. Имаме много часове пред нас. Ще ми е много неприятно да те гледам настръхнала срещу мен, не планирам горчив край на вечерта.

— Никога не настръхвам — увери го тя спокойно.

После се обърна и се усмихна ослепително на метр д’отела, като прекъсна по този начин спора.

Въведоха ги в сепаре, навяващо мисълта за интимност. Масата бе подредена с блестящи сребърни прибори и снежнобяла покривка.

Тихият разговор между Тор и стюарда за вината, даде възможност на Аби да потърси в малката си вечерна чанта няколко таблетки.

Тор я погледна точно когато ги пъхаше в устата си.

— Още витамини за стрес?

— Калций. Добър е за костите и за зъбите.

— Опитвала ли си вместо това да пиеш повече мляко?

— Мразя млякото. — Тя преглътна таблетките с няколко глътки вода. После се усмихна. — Предпочитам виното. Какво ще пием тази вечер?

— Предложиха ни от новата реколта „Совиньон Бланк“ от една от любимите ми калифорнийски изби. Нетърпелив съм да го опитам. Помислих, че ще върви чудесно с пушена сьомга.

— Пушена сьомга?!

— За ордьовър, скъпа — изрече невъзмутимо той.

— Не си спомням да съм поръчвала ордьовър. Даже не съм видяла менюто!

— Онзи, който поглъща калциеви таблетки вместо ордьовър, не заслужава да ползва менюто. Колко хапчета вземаш дневно?

— Не съм ги броила — отговори тя ледено.

— Да не би да си най-добрия си клиент?

— Повярвай ми, моите агенти имат достатъчно клиенти и те купуват повече хапчета от мен!

— Наистина ли успяваш да си докарваш печалба? Това ли е единственият ти източник на доходи?

— Какво, да не би само с богати жени да се срещаш? Страхуваш се, че няма да мога да отговоря на твоя стил?

— Ставаш злобна. Още няколко такива шеги и ще определиш стила на вечерта — поохлади я той.

— Пак ме заплашваш! — възмути се тя, тъкмо когато пристигна виното.

— Аби, скъпа, вече ти обясних, че не те заплашвам, нито те предупреждавам. Просто искам да прекараме приятно. — Той пое чашата и опита виното. После кимна одобрително. — Попитах за бизнеса ти с витамини, защото се чудех дали се занимаваш само с него.

— Това е моят единствен източник на доходи — увери го тя, докато келнерът свърши с наливането на виното и дискретно се отдалечи. — Освен ако не искаш да сложа в сметката и акциите, които наследих от моя чичо.

— Акции в някоя компания? — Тор се облегна удобно назад и отпи с удоволствие от виното.

— Тази, която чичо ми основа със седалището в Сиатъл — нарича се „Технологиите Линдън“. Занимава се с компютри. Моята братовчедка държи основния пакет акции. Останалите са пръснати сред членовете на фамилията. Аз притежавам двадесет процента — един от най-големите дялове. Навремето баща ми заел пари на чичо ми да започне. Условието било да върне дълга в акции на мое име. Получих ги преди няколко години, когато чичо Бърт умря. Но през последните пет години компанията стана губеща, така че акциите не носят дивиденти. Надеждата ми е, че съпругът на моята братовчедка — той е президентът в момента — ще може да оправи нещата. — Аби се пресегна за виното си и отпи голяма глътка. Не искаше да продължава тази тема. Мисълта за нейната братовчедка Синтия я накараше да си спомня за съпруга й — Уорд Тайсън. А тази мисъл я навеждаше към неприятния спомен за курорта „Мъгливата странноприемница“.

— Добър бизнесмен ли е съпругът на твоята братовчедка?

— Предполага се, че да — каза тя с неудоволствие, като разгърна менюто. — Така, ти поръча пушената сьомга, мисля, че мога да поръчам телешко с гъби като основно ястие. И може би една хубава салата от марули.

— Можеш да забравиш телешкото и салатата — каза Тор и взе менюто от ръцете й. — Ще вечеряме сепия.

— Сепия?!

— Във винен сос с подправки — продължи той. — Ще ти хареса.

— Откъде си толкова сигурен?

— Сепията е пълна с витамини и минерали. — Той извади бутилката вино от кофичката с лед и й наля още малко.

Аби му хвърли дълъг преценяваш поглед, докато наливаше виното. Лакираните й в червено нокти забарабаниха по бялата покривка и замисленото й изражение премина в гримаса.

— Нещо не е наред ли? — попита учтиво Тор.

— Имаш ли нещо против да ми кажеш защо постоянно ми натрапваш желанията си? — попита студено тя.

— Разбира се, че не, но…

— За мъж, който създава впечатление за цяла пролетна градина само с няколко листа и един-два нарциса, си доста неучтив тази вечер.

— А, сепията значи те подразни — кимна той успокоен.

— Всъщност, имам предвид арогантността ти, а не сепията — провлече тя сладко. — Изглежда забравяш, че вече знам колко изтънчен, благовъзпитан и галантен можеш да бъдеш, ако поискаш. Защо тогава си възприел тази авторитарна роля на вманиачен сноб, който даже не позволява на компаньонката си да си избере ястие по вкуса й?

— Защото малко арогантност по повод на нещо толкова земно като храната ти осигурява подходяща мишена, за да се разтовариш. Да избирам храната, без да те питам, неминуемо би те подразнило, но би спестило излишна нервност от твоя страна в по-нататъшния ни разговор. Така няма да имаш време да се тревожиш какво би се случило, ако те отведа вкъщи по-късно.

Аби седеше онемяла.

— Боже мой! — успя да възкликне накрая тя, не без искрено възхищение, — ще ме кара да ям червена херинга, защото…

— Сепия — поправи я той и очите му проблеснаха.

— Добре си го замислил. Ама че психолог!

— Не чак толкова добър. Ти винаги си способна да ме изненадаш, а и ме разконспирира толкова бързо — отговори той с въздишка и се облегна назад, когато сьомгата пристигна.

— Не, не! Впечатлена съм. Искам да кажа, съзнавах естествено, че си способен на много повече финес, ако пожелаеш, но не мисля, че някога бих се досетила защо точно играеше ролята на властен мъж. Просто щях да седя леко обидена през цялата вечер. И наистина нямаше да имам време да се тревожа за по-късно.

— И сега, когато разбра тактиката ми, ще започнеш ли да се тревожиш? — Той постави върху препечена филийка тънък като хартия резен пушена сьомга и добави от специалната средиземноморска подправка. После сериозно й я подаде.

— А трябва ли? — Аби се поколеба, но прие сьомгата.

— Не е необходимо да се тревожиш. Няма да се наложи да се изправиш срещу мен в края на вечерта.

Аби почака още малко с филийката до устните си. Вече му вярваше. Накрая стръвно захапа сандвича.

— Много добре, Тор. Няма да се тревожа за по-късно — изговори тя между две хапки.

— Просто се примири, така ли?

— Не съм толкова дълбокомислена като теб и обикновено вземам решенията си спонтанно.

— И вече ми имаш доверие? — настоя той.

— Да. Сигурно е резултат от наблюденията ми върху поведението ти през последните няколко седмици. Ти винаги беше толкова внимателен и нежен с цветята — поясни тя с копнеж. Нейните аранжименти не се подчиняваха на никакви правила, но тези на Тор се отличаваха със завидна прецизност.

— Благодаря ти, Аби.

— А сега, за онази сепия — започна тя.

— Казах ти. Ще ти хареса.

— Но, Тор!

— Аби, скъпа, продължавам да ти повтарям, че не го правя просто така. Наистина мисля, че сепията ще ти хареса и настоявам да я опиташ.

— Защо имам странното чувство, че ти никога не си бил женен? — подхвърли ехидно тя.

За нейна изненада, забележката го завари неподготвен. Той бързо вдигна поглед и в кехлибарените му очи не пролича и следа от веселие.

— Бях женен — каза й той сковано.

— Съжалявам, Тор. Не исках да предизвиквам лоши спомени. Беше само малка шега. Просто предположих, че никоя жена не е имала възможност да… те постави на мястото ти… — Гласът й секна и тя трескаво затърси нова тема за разговор.

— Няма нищо. Бях женен две години. Съпругата ми… се удави преди три години. Общо взето не обичам да говоря за това.

— Разбирам. Има неща, за които и на мен не ми се говори. Моля те, прости ми! — Тя импулсивно протегна ръка и го докосна.

Тор стисна пръстите й в силната си длан и Аби се почувства така, сякаш я бе прегърнал. Усещането бе топло и успокояващо. Като жест на закрила, усмихна се тя.

Той отвърна на усмивката й и в този миг тишина Аби разбра, че вечерта ще бъде чудесна. Отпусна се, беше й хубаво с Тор Латимър.

Разговорът прескачаше от тема на тема, изпълнен с ненатрапчиви аргументи, неочаквано единомислие и приятно задоволство.

Сепията се оказа вкусна, точно както Тор я бе уверил. Аби се почувства длъжна да го признае.

— Щастлив съм, че вечерта ти хареса — рече той, докато я придружаваше обратно до колата и й помагаше да се настани.

— Нима? — предизвика го тя насмешливо. — Нали няма да кажеш „Нали ти казах“?

— Не, няма. Знам вече как да те спечеля — добави той с весела нотка. — А сега ще те отведа вкъщи, ще те целуна за лека нощ на прага и се надявам да кажеш „да“, когато те поканя да излезем утре.

— Къде искаш да ме заведеш?

— На разходка из Розовите градини.

— Звучи прекрасно! Ще ми е много приятно да отида там.

Искаше да се види с Тор Латимър отново. Розовите градини на Портланд бяха гордостта на града и въпреки, че ги бе посещавала няколко пъти, разходката с Тор, щеше да бъде някак по-особена. Тя се облегна назад в кожената седалка на БМВ-то, като съзерцаваше нощната тъма и мъжа до себе си. И двата обекта бяха вълнуващи, съдържаха елемент на неизвестност. Аби изпита желание да разгадае тайните им. — Наистина ли ще ме целунеш пред вратата за лека нощ?

— Да, освен ако не ме поканиш вътре. Още ли се страхуваш?

— Не — отвърна тя. Наистина беше така. — Тази вечер изобщо не се тревожа за нищо.

— Добре. Когато снощи те гледах как нервно чупиш нарцис след нарцис, питах се дали нещо не те притеснява.

Само рекламната брошура, появила се неочаквано с пощата, отговори тя наум. Рационалното обяснение бе, че е станало случайно. Просто е попаднала в рекламния списък на курорта.

— В този миг светът ми изглежда идеален…

— Но рядко остава такъв за дълго.

— Ти си ужасен!

Той намери място за паркиране пред дома й, изключи мотора и се обърна към нея в навяващата интимност тъмнина.

— Говоря сериозно, Аби.

— Ти винаги си сериозен.

— Светът само ни се струва идеален — продължи дрезгаво той.

— Ще ми изнесеш лекция как трябва да се живее ли? Докато не ни е застигнало някое голямо нещастие? — подигра му се тя. — Да не би това да е прелюдия към прелъстяването ми със старата песен да изживеем момента и удоволствията, докато можем?

— Не, само казвам, че ако нещо не е наред, когато се събудиш сутринта, можеш да ми се обадиш.

Развълнувана от загрижеността му, Аби докосна лицето му.

— Много мило от твоя страна, Тор.

Той хвана пръстите й и ги стисна със сила, надхвърляща нежността.

— Казах ти и преди да не очакваш единствено любезно отношение от мен. Държа на едно условие…

— Обикновено в най-примамливите сделки е заложена някаква уловка.

— Радвам се, че мислиш наистина като бизнес дама, щом го разбираш.

— За какво намекваш, Тор? Че трябва да спя с теб, за да продължа да се радвам на компанията ти?

— Аби, аз държа да съм единственият мъж за теб. Ако има някой друг, моля те отпрати го…

Аби се отскубна, отвори вратата на колата и скочи.

— Ти наистина знаеш как да съсипеш една хубава вечер!

Той се озова до нея, преди да е успяла да намери ключа си и Аби разбра, че няма да се отърве, преди да я е изпратил до вратата на апартамента й. Изкачиха се с асансьора в мълчание.

— Аби…

— Слушай, Тор — процеди тя, — от доста време се оправям сама в този живот, бил той идеален или не. Нямам нужда някой да се грижи за мен, нито да ме защитава. Искам да си наясно — никога не бих позволила на който и да било, да придобие изключителни права над мен! Не се е родил мъжът, способен да заслужи доверието ми! Всички мъже са себични до крайност, готови да направят живота на една жена непоносим.

— Ако приключи тирадата, бих искал да разрешим този проблем по цивилизован начин.

— Не! Забрави ли, щеше да ми кажеш лека нощ и толкоз!

Тор понечи да я спре, докато тя отваряше вратата. И тъкмо щеше да прекрачи прага и да се озове в безопасност, когато се подхлъзна на някаква хартия по дървения под и само ловката намеса на Тор я спаси да не падне.

— О! — сподавено извика тя в ръцете му, който здраво я държаха.

— Какво, по дяволите, е това? — погледна той загрижено надолу.

Аби сковано се отдръпна.

— Сигурно си се подхлъзнала на този плик.

— Какъв плик? — Тя отхвърли настрана кичур коса и погледна Тор, който се наведе да вдигне белия плик. Безмълвно се изправи и й го връчи.

— Трябва да съм го изпуснала по-рано — измърмори тя.

— Адресиран е до теб и изглежда е бил пъхнат под вратата.

Беше прав, разбира се. Със сигурност не бе старият плик. Името и адресът и този път акуратно бяха напечатани отгоре. Аби бързо го разкъса, като се питаше дали някой от съседите не й е оставил съобщение.

— Вероятно е от госпожа Уилкинс, която иска да поливам цветята й, докато е при своя внук. — Аби извади от плика снимка и едва не я изпусна от удивление.

Изумена, тя се взря в цветната фотография. Това не беше възможно! Главата й забуча.

— Каква е тази снимка, Аби? — Тор се приближи и погледна.

— Снимка, която дадох онзи ден на госпожа Уилкинс. Искаше да разгледа някои фотографии от последната ми ваканция.

Аби знаеше, че ще последват още въпроси. Трябваше да се отърве от Тор незабавно. Нуждаеше се от време да помисли, да асимилира появата на шокиращата снимка. Бързо я напъха обратно в плика и го погледна.

Тор я изучаваше със студен поглед, с който бе свикнала в курса по икебана.

— Лека нощ, Тор. Благодаря ти за интересната вечер.

Той не откъсваше очи от нея и Аби почти изпадна в паника, че не може да отгатне следващия му ход. Искаше да го отпрати на всяка цена, но какво можеше да направи, ако Тор решеше да остане?

— Утре ще дойда да те взема около един на обяд.

— Да, в един е добре. Ще бъда готова — отвърна бързо тя.

Когато той се наведе към нея, тя нервно се отдръпна.

— Ами обещаната целувка за лека нощ?

Аби не посмя да спори. Това бе най-бързият начин да се отърве от него. Покорно вдигна лице за целувка и пръстите й конвулсивно стиснаха раменете му. Дори да бе изненадан от готовността й, Тор не го показа. Вместо това я притегли към себе си и усетил, че тя е завладяна от топлината и силата му, притисна устни към нейните.

За миг Аби се поколеба дали да се поддаде на копнежа си да се потопи в силната му мъжка прегръдка. Изкушението бе неочаквано силно и надхвърляше очакванията й. Устните му обещаваха страст и защита. Тя тихо изстена, когато осъзна желанието си, заплашващо да я погълне.

Той я подържа няколко безкрайно дълги секунди, след което неохотно я освободи. Осъзнал, че е готова да му се отдаде на мига, Тор отново я притегли в обятията си.

Но между тях все още имаше толкова неизяснени неща.

Би било наивно от моя страна, каза си мрачно Тор. Мога да почакам. Ако насиля нещата, рискувам да проваля всичко.

— Лека нощ, Аби. Ще се видим утре. За мен вечерта също бе „интересна“ — прикри той горчивата си усмивка и тихо излезе.

Ключалката изщрака зад гърба му.

Не можеше да забрави сините й очи. Качи се в БМВ-то и подкара към дома си. Аби имаше най-прекрасните и изразителни очи на света. Тази вечер те искряха от смях, топлина и вълнение. Само когато се разделяха в изражението й бе стаена уплаха, дори паника. Някакво необяснимо напрежение.

Лицето на Тор помрачня.

Каква беше тази история с фотографията? Бе видял Аби с някакъв мъж, чийто образ не бе добре фокусиран. Фонът бе паркинг пред голям мотел. Или курорт? Онзи курорт от брошурата върху кухненския й плот!

Каква игра играеше Аби? Дали някой не я заплашваше? Колко време й бе необходимо, за да му се довери? В състояние ли бе той да й помогне?

Въпроси, въпроси…

Остана буден до късно през нощта, без да може да им отговори.