Джейн Ан Кренц
Любовен оазис (9)

Девета глава

Аби пребледня.

— Какво си направил? — успя да промълви тихо тя.

— Обясних й всичко — каза Уорд спокойно. — Казах й какъв глупак бях и как се опитах да те въвлека. Мисля, че тя вече се бе досетила.

— Ти се шегуваш! Но… Синтия се държеше с мен както винаги. Никога не намекна, че е знаела как ти и аз…

— Но ние никога не сме отишли твърде далеч, Аби. Това е важното. Още повече, че ти никога не би се решила на любовна авантюра с мен. Може би подсъзнателно съм го усещал през цялото време. В този смисъл за мен ти беше „безопасна“. Не съм горд с поведението си, но с това светът не свършва, поне що се отнася до Синтия. Тя ми прости още тогава.

— Съпругата ти изглежда е много благородна жена — отбеляза Тор.

— Тя е невероятна личност и ме обича — каза просто Уорд. — Освен това и аз я обичам. Винаги съм я обичал и ще я обичам. Тогава бях малко откачил. Но съм сигурен, че няма да се повтори.

Аби осъзна значението на неговото заявление.

Само би мечтала да чуе същото от Тор Латимър. Вечните любовни думи.

— Добре-е-е — провлече Тор, — това наистина опростява нещата.

— Какво предлагате сега?

Уорд изглеждаше напълно готов да приеме другия мъж като равен. Аби се изненада. После осъзна, че съпругът на нейната братовчедка бе всичко друго, но не и безотговорен тип. Можеше да оцени човек, подобен нему, когато го срещне.

— Мисля да изчакаме изнудвача да поиска откуп. После ще се обадим в полицията — каза Тор.

— Има и друга възможност — започна Уорд.

— Частен детектив? — Тор кимна замислено.

Аби започна да се чувства изключена от разговора.

— Защо ни е частен детектив? — попита тя.

— Той ще действа професионално — обясни Тор.

— Подозираш ли някого конкретно? — попита Уорд.

— О, Тор има смешната идея, че зад всичко това може да стои Флин Рандолф — каза Аби. — Отговаря на описанието.

— Какво описание?

— На продавачката, с която е разговарял един непознат, който се интересувал от нас.

— Рандолф не е единственият заподозрян — прекъсна я Тор спокойно. — И на мен ми допада идеята за частен детектив. Знаеш ли някоя добра агенция?

— Една от най-добрите. Точно в момента ги използвам за друго разследване. Ще им се обадя следобед.

Аби гледаше ту единия, ту другия. Каквото и да се случеше по-нататък, то нямаше да зависи от нея.

Мъже! Мислеха, че единствени могат да управляват света.

— Уорд, за какво си ме търсил през последната седмица?

— По бизнес, както ти казах. Някой изкупува нашите акции. Тъй като ти държиш най-големия дял, освен този на Синтия, исках да те предупредя, че вероятно ще получиш предложение за продажба.

— Но Уорд, ти знаеш, че никога не бих ги продала. А ако реша, щях да се посъветвам с теб и със Синтия. Освен това, акциите не струват много.

— Предложенията бяха изненадващо щедри. Леля Мей и чичо Харолд продадоха техните миналата седмица, без да се консултират с мен. Нямали представа, че мога да се разтревожа.

— Но компанията е фамилна!

— Да, макар след няколко месеца да не бъде вече такава. Имам намерение да дам възможност и на външни акционери да участват.

— Ще обявиш акциите на фондовата борса? Защо?

— Това е най-бързият начин малка компания да спечели голям капитал — намеси се Тор. — Просто акциите ще се котират добре и ще се продават. Получаваш веднага парите.

— Ще има много желаещи, когато внедрим новата технология — каза Уорд.

— Значи някой се опитва предварително да завладее част от компанията, като изкупува фамилните акции, така ли? — Тор се усмихна и изражението му стана хищно.

— Тайният купувач може да купи значителен пакет акции и по този начин да спечели влияние.

— Но кой би могъл да бъде? — намеси се бързо Аби.

— Още не знам. Предложенията за покупка дойдоха чрез посредник, който твърди, че представлява някакъв крупен бизнесмен. В момента съм поръчал на детективската агенция да го открие.

— Господи, какъв ад! — възкликна разбиращо Тор.

— Така е — съгласи се Уорд. — Сега, когато най-после открих Аби и я предупредих, се чувствам по-добре.

— А другите роднини склонни ли са да продават? — попита Аби.

— За нещастие, не можах да убедя всички роднини на Синтия да се въздържат. Поне засега. Те дотолкова са свикнали с мисълта, че компанията е на ръба на банкрута, че приемат всяко предложение за добре дошло.

— Добре, бъди сигурен, няма да загубиш моите акции — заяви твърдо Аби.

— Благодаря. — Уорд се усмихна. — Имах нужда да го чуя. Не бях сигурен колко ми вярваш.

Аби импулсивно се наведе и го потупа по ръката.

— Уорд, никога не съм се съмнявала в способността ти да ръководиш фирмата. Нещо повече — винаги съм ти имала доверие като на мъж. Ти направи Синтия толкова щастлива.

Тор рязко се изправи. Хвана ръката на Аби и я издърпа от тази на Уорд.

— Мисля, че фамилната симпатия и подкрепа стигат засега. Естествено, всичко това е много затрогващо, но за да съм спокоен, бих искал да спрете дотук. Хайде, Аби, да изпием по кафе, докато Уорд се обади на детективската агенция. — Той погледна към развеселения си домакин. — Виж дали могат да изпратят бързо някой тук. Искам да се върнем в Портланд утре сутринта.

— Ще се заема с това още сега. Аби?

— Да, Уорд… — обърна се тя вече на вратата на офиса.

— Съжалявам. За всичко.

— Аз също, Уорд. — Тя не успя да продължи.

Тор вече затваряше вратата след нея, преди да е довършила изречението си.

Озоваха се в пълния асансьор, който ги свали в кафенето на първия етаж. Тор продължаваше силно да стиска китката й. Тя я издърпа и му хвърли унищожителен поглед.

— Не трябваше да ме дърпаш така! Вече ти е напълно ясно, че никога не е имало нищо между мен и Уорд и никога няма да има. Аз просто му съчувствах. Той бе подложен на голям натиск.

— Да успокояваш мъж в такова състояние, може да ти създаде много проблеми. Мислех, че си го научила вече. Преди май е било същото. — Тор я изгледа гневно.

— Но нищо не се случи и ти го знаеш!

— Ала бе готова да станеш жертва на изнудване, за да не научи Синтия за случая, нали?

— Тор! Да не би да намекваш, че ми нямаш доверие?

— Не. Вярвам ти. — Лицето му омекна, когато забеляза съкрушения й поглед. — Но това не означава, че ще те оставя да тичаш наоколо и да успокояваш всеки мъж, който има проблеми. Ако искаш да успокоиш някого, успокой мен. Вярвам ти, скъпа, но няма да позволя импулсивността ти да те постави в още по-неприятна ситуация от настоящата. Ясно ли ти е?

— Станал си ужасен напоследък, Тор. — Аби присви очи. — Като си помисля, разбирам, че винаги си бил такъв. Защо ли се захванах с теб?

Той замълча, извади маргаритата от малката ваза върху масата и протегна цветето към нея.

Аби вдигна очи — той й предлагаше помирение. Без съмнение й напомняше за нощта, когато бе взела жълтата роза от ръката му и се бе намерила в леглото му.

— Мислиш ли, че винаги с един и същ жест можеш да получиш всичко?

— Искам единствено теб.

Аби прехапа устна и бързо протегна ръка към цветето. Грабна го и го остави в скута си. След това известно време избягваше погледа му, защото знаеше, че щеше да открие мъжко тържество в кехлибарените вирове. Можеше да си го спести.

 

 

Разговорът с изпратения от агенцията детектив не отговаряше на очакванията на Аби. Беше чела достатъчно детективски романи, за да има представа как изглеждат частните ченгета. Обаче този излизаше от шаблона. Беше облечен като бизнесмен, говореше като добре образован човек и си записваше необходимата информация на касетофон. Аби се почувства неловко от техниката. След внимателен разпит детективът измъкна от нея всичко, което тя знаеше. Докато нейните отговори бяха донякъде колебливи, Тор и Уорд отговориха на всички въпроси твърдо и ясно. Бизнесмени до мозъка на костите, помисли тя мрачно. Изобщо не изглеждаха притеснени от ситуацията.

— Не очакваше това, нали, Аби? — попита я Тор развеселен, когато детективът си бе отишъл.

— Очевидно човекът не е чел Реймънд Чандлър — отвърна тя.

— Или го е чел и е решил да подобри представата за частното ченге — предположи Уорд. — Каквато и да е причината, кадрите на агенцията са надеждни.

— Спомена, че търсят тайния купувач на акциите, нали? — поинтересува се Тор.

— Да, искам да знам кой купува и което е по-важно, как е узнал, че цената им скоро ще се вдигне.

— Сигурно има изтичане на вътрешна информация — отбеляза Тор замислено.

— Страхувам се, че е така.

— Шпионин?! В компанията? — ужаси се Аби.

— Просто някой се опитва да спечели малко пари допълнително, като продава информация — отвърна Уорд и сви рамене. — Случва се често в наши дни.

— Това е отвратително! Слава Богу, че не се сблъсквам с такива неща в бизнеса си с витамините.

— Има си предимства сам да си си работодател — засмя се Тор.

— Вие двамата изглежда нямате тайни — ухили се Уорд.

— Да, представи си — отговори Тор.

— Как върви бизнесът ти, Аби?

— Съдейки по количествата хапчета, които тя взема ежедневно, бизнесът й трябва да процъфтява — намеси се Тор.

— Хайде, смей се — обидено възкликна тя. — Не съм хващала настинка почти от година.

Уорд погледна заговорнически Тор.

— Може би си купува здраве за цял живот?

Аби се изчерви при думите „за цял живот“. Тя и Тор не бяха поемали никакви дълготрайни ангажименти, но не искаше да обяснява това на Уорд. Обаче Тор прие коментара спокойно и се усмихна:

— Такава жена, заредена с витамини, си струва — изрече той и й намигна.

— О, благодаря! — Аби се изправи недоволно. — Ако вие двамата свършихте да си играете на детективи, бих искала да купя някои неща.

— Ще се обадя на Синтия и ще я предупредя, че ще дойдете на вечеря — каза Уорд и посегна към телефона.

— Не! — обърна се бързо Аби с разтревожено лице. — Не, Уорд, по-добре да не се виждаме сега! Може би при следващото ми идване. Ще се чувствам много неловко, а тя е заета с бебето и…

— Аби — прекъсна я Тор спокойно и хвана жестикулиращата й ръка, — успокой се. Уорд вече ти каза, че тя знае всичко от самото начало.

— Но аз не знаех, че тя знае всичко — изплака умолително Аби.

— Синтия и ти сте като сестри. Ако тя отдаваше значение на този идиотски инцидент, щеше да го узнаеш досега — посочи Уорд хладнокръвно и набра домашния си номер.

Аби мрачно осъзна, че бе прав.

— Аби, ще спреш ли да се чувстваш виновна? — изръмжа тихо Тор. — Не си направила нищо лошо и Синтия го знае. — Той се изправи и кимна на Уорд. — Ще се видим на вечеря. В седем, нали?

— Чудесно. Лора ще е в леглото дотогава.

Тор изведе Аби от офиса, преди да е измислила още аргументи. Всъщност, призна Аби с ирония, и двамата бяха прави. Нямаше никаква причина да не вечерят със Синтия и Уорд.

— Наистина ли си толкова нервна, че ще се срещнеш с твоята братовчедка? — Тор я поведе към паркинга.

— Не мога да ти обясня, но… — Аби въздъхна и го остави да я настани в БМВ-то.

— Не можеш ли? — попита той, като запали колата и се насочи към изхода.

— Ще престанеш ли? — избухна тя. — Мисля, че причините ми да се тревожа от една среща със Синтия са ясни!

— Току-що каза, че не можеш да ги обясниш. Как тогава са ясни? — Тор спря, за да плати за паркинга и след малко се вля в движението.

— Нарочно ми поставяш уловки — обвини го ледено тя.

Тор поклати глава.

— Не, само се опитвам да разбера нещо.

— Тогава питай направо! Не бъди подъл.

— Добре, ще попитам. Не си ли нервна, защото се поставяш на нейно място? Не си ли представяш как би се чувствала ти, ако приготвяше вечеря за жената, която съпругът ти се е опитал да прелъсти преди два месеца?

— Логиката ти е желязна.

— Но е точна, нали?

— Нима?

— Може би се отъждествяваш със Синтия, защото изпитваш малко ревност.

— Към кого, за Бога?

— Към мен? — предположи той с надежда.

Внезапно нещо изщрака в съзнанието й.

— Но не е необходимо, нали?

— Не е. — Той сви рамене. — Вероятно сега и Синтия се отнася към Тайсън точно така.

— Но в техния случай имаше и други… проблеми.

— Може би те са използвали точно този, за да разрешат останалите.

— Може би. — Аби започна да се отпуска. — Уорд наистина изглеждаше верен съпруг днес следобед.

— Не знам защо се съмняваш в твоята братовчедка. Виж на мен ми вярваш много повече, отколкото други жени при подобни обстоятелства.

— И ти ми вярваш, нали?

— Ще трябва да привършваме с интересния разговор — отбеляза Тор, докато завиваше в алеята на един от големите хотели в центъра на Сиатъл.

— Защо спираме тук?

— Защото, въпреки че съм повече от готов да се срещна с роднините ти, след това те искам само за себе си. — Тор паркира колата и отвори вратата. — Ще отида да запазя стая. Връщам се след минута.

Аби нямаше какво да добави. И тя го искаше за себе си.

Да, те бяха в любовни отношения — вече бе приела факта. Тя обичаше този мъж. Единственото й съмнение бе какво изпитва Тор към нея. Желание да я закриля? Вероятно. Привличане? Сигурно. Ангажираност? Може би. Любов?

Нямаше да го узнае, докато той сам не й го кажеше или не я помолеше да се омъжи за него. Тор Латимър веднъж се бе опарил с брак. Сигурно нямаше да рискува отново толкова скоро. Напразни надежди. Та тя го бе срещнала едва преди две седмици. И не притежаваше кой знае какви качества, които би одобрила в един мъж. Като начало всичко бе наред, но по-нататък — бъдещето щеше да покаже. Бе въздържан, мил на моменти, любезен… Но безкрайно властен.

И онзи смущаващ негов усет към красивото.

 

 

Синтия ги посрещна на вратата на дома си в Мърсър Айланд и втренчено погледна Тор. В сините й очи пролича удивление.

— Това ли е мъжът, когото си срещнала в курса по икебана? — попита тя невярващо.

— Да — отвърна Аби с усмивка.

— Права си. Изглежда надежден и много чаровен.

Аби се изчерви като момиче.

— Синтия!

Ръката на Тор обгърна нежно раменете й и по устните му заигра дяволита усмивка.

— За какво изглеждам надежден?

— Няма значение — измърмори Аби, докато влизаше в просторния, изискано мебелиран хол.

— От две години се опитвам да намеря мъж като вас за Аби — рече Синтия. — Оказа се безнадеждна работа. Мислех за новия вицепрезидент на компанията, но той бледнее пред вас. Не е необходимо да й го представям.

— Изобщо не е необходимо — съгласи се Тор хладно.

Ръката му натежа на раменете й, въпреки че продължаваше да се усмихва широко.

— Господи, пак властен мъж — засмя се Синтия, докато ги водеше към бара, където Уорд приготвяше питиетата. — Не мислех, че Аби си пада по този тип мъже. Не и след като преживя неприятни неща с един такъв преди две години.

— Страхувам се, че не съм предоставил на Аби възможност за избор — призна Тор.

— Мога ли да видя Лора? — намеси се Аби в отчаян опит да промени темата на разговора.

— Насам — поведе я засмяна Синтия и остави Уорд и Тор да си поговорят.

Аби последва своята прекрасно вчесана русокоса братовчедка в детска стая, декорирана в бяло и жълто. Синтия вече бе възстановила предишната си чудесна фигура и имаше свеж вид, с който не можеше да се похвали по време на бременността. Когато се усмихна на Аби, в очите й просветна сестринска любов и доверие.

Те мълчаливо се наведоха над малкото момиченце в люлката. Лора кротко спеше свила юмручета над главата си. Един дълъг миг Аби гледаше бебето със страхопочитание. Представи си се в ролята на Синтия. За пръв път в живота си изпита женска завист. Дали Тор щеше да я направи щастлива?

Аби не смееше да се залъгва. Знаеше, че иска твърде много от него. Нямаше право на това, а и той не бе й предложил нищо повече от временна връзка. Дали можеше да се надява.

Тези мисли дълбоко я развълнуваха. Тя искаше любовта на Тор. Цялата му любов! Единствено за себе си. Може би и той изпитваше същите чувства, а тя го обвиняваше в деспотизъм. За мъжете бе въпрос на чест да притежават една жена телом и духом. Това нямаше нищо общо с маниакалната жестокост на един Флин Рандолф например…

— Изглеждаш така, сякаш си готова за откровения — прошепна Синтия с усмивка, докато отиваха към хола.

— Рядко изпитвам необходимост от откровения — измърмори в отговор Аби, — поне що се отнася до Тор Латимър.

— Влюбена си, нали? — каза Синтия с разбиране.

— Личи ли?

— Много ясно за някой, който те познава добре. Каза ли на Тор?

Аби поклати глава.

— Не, но мисля, че той го усеща. — Тя си спомни предишната вечер, когато й бе шепнал, че може да бъде укротена единствено с любов.

— Послушай съвета ми, Аби. Никога не разчитай, че един мъж е сигурен в любовта ти. Трябва да му кажеш. Те са доста недоверчиви в това отношение.

— Мъжете ли?

— Чаровни, но не дотам прозорливи и чувствителни.

Аби я погледна и избухна в смях. След миг Синтия се присъедини към нея и последните съмнения на Аби, че отдавна й е простила, се стопиха.

 

 

По-късно същата нощ Тор прегръщаше Аби и тя трептеше в ръцете му като разтопено злато.

Бледите светлини на града хвърляха магически сенки през хотелските прозорци върху широкото разбъркано легло и голото тяло на жената в ръцете му. Очите й бяха притворени и Тор я гледаше очарован. Беше прав, когато предположи, че тя ще прилича в леглото на цветните си композиции. Като диво изкушение. Предизвикателна и непредполагаема в началото, топла и подканяща в края.

— За какво мислиш? — попита Аби в извивката на ръката му.

— Че не се уморявам да те преоткривам.

— Все още мислиш за мен с имена на цветя, нали? — Тя се разсмя щастливо и се протегна изкусително.

— Като за букет цветя, очакващ докосването на майстор по икебана — подразни я той и се наведе, за да постави устни на шията й.

— Изглежда ставаш все по-добър в това — въздъхна тя.

— Стана ми навик — призна Тор и намери всички чувствителни местенца по шията й. — Мисля, че трябва да поговорим сериозно.

— За навика ти ли?

— Да. Аби, когато се върнем в Портланд, не можем просто да продължим да се виждаме и да се опознаваме до безкрай.

— Какво предлагаш, Тор?

Той затвори очи и почувства сладостния допир на пръстите й по тялото си. Сега или никога! Отлагал го бе достатъчно дълго.

— Искам да живееш с мен, Аби.

— Ще… помисля върху това, Тор.

— Няма какво толкова да мислиш! — процеди той, вбесен от колебанието й. — Преместваш се при мен и толкоз.

— Това не е нещо, което можеш да ми наложиш. Казах ти, ще помисля.

Тор я прониза с поглед, но не успя да разгадае изражението й.

— Когато се върнем в Портланд, ще останем заедно, докато въпросът с изнудването приключи.

— Така ли си решил?

— Да, Аби, та ние вече живеем заедно! Защо, по дяволите, се държиш така особено тази вечер? Знам, че искаш да бъда при теб.

— Да — промълви тя дрезгаво и плъзна ръце по раменете му. — Искам да бъдеш до мен. — Придърпа тъмнокосата му глава и поднесе устни. Не можеше да не й отговори.

Ще почакам до утре, каза си той и се потопи в целувката, плъзгайки длан по бедрата й. Тя просто нямаше избор, щеше да го разбере. Щеше да дойде и да живее с него.

Дълго след като Тор вече спеше, Аби лежеше будна, загледана през прозореца в блещукащите звезди. Защо помисли, че той ще й предложи брак? И защо изобщо искаше да се обвързва с него? Осъзнаваше ясно на какъв риск се подлага. Но дали той бе готов за това? Да, вярваше й, обичаше я, но му бе необходимо време.

Каква глупачка беше! Трябваше да погледне реално на нещата. И двамата съвсем скоро бяха поели по дългия път на една сериозна връзка. Предложението на Тор бе по-разумно. Не трябваше да се обвързват трайно. Още не.

Тази нощ той я бе изненадал с настойчивото си предложение. В това се състоеше проблемът. Споменът за вечерта, прекарана в уютния дом на нейната братовчедка, бе толкова ярък в паметта й. Дете, дом и преданост между двама души, които се обичат — все неща, за които бе мечтала.

Инстинктът й подсказваше, че Тор Латимър е единственият мъж, който би запълнил тези празноти в живота й. Тя копнееше за дом, взаимна обвързаност и бъдеще с него. Когато той й предложи да живеят заедно, й се прииска да бе казал нещо по-определено. Някакво доказателство, че е влюбен в нея и я обича така, както тя него.

Тор бе преобърнал целия й живот. Беше сериозен мъж и тя трябваше да помни, че след като я е помолил да живее с него, поемаше отговорността за нещо повече. Нямаше да й предложи, ако не го желаеше наистина. Защо тя се колебаеше тогава? Страхуваше се да се раздели с личната си свобода заради един малко неопределен ангажимент може би? Обичаше този мъж. И никакъв риск в случая не бе прекалено голям. С времето той можеше истински да я обикне. Аби се обърна към Тор и се опита да го събуди, но той само измърмори сънено.

— Какво, по дяв… — Бавно се обърна по гръб и я погледна с премрежени от съня очи. — Какво има, цветето ми? Искаш да те погаля ли? — Гласът му бе пълен с обич.

— Събудих те, за да ти кажа, че реших да живея при теб, когато се върнем в Портланд — прошепна тя и се взря в потъналото му в сянка лице.

Тор се събуди окончателно и се надигна на лакът. Тя усети прилив на нежност в тръпнещото му тяло.

В следващия момент той се отпусна върху нея и тя изохка под познатата тежест. Тялото му покри нейното със страстна агресивност и те отново потънаха в замайващите дълбини на страстта.