Джейн Ан Кренц
Любовен оазис (8)

Осма глава

С любовта идва и доверието. Устните на Тор страстно потърсиха нейните и на Аби не й оставаше нищо друго, освен да му отговори. Усещаше ръце му да я събличат и решението й да бяга окончателно се изпари.

Тор бе толкова обсебен от страст, че бе готов направи всичко, което тя пожелае. Нейната мекота тръпнеше под пръстите му, гостоприемна и пленителна. Развълнуван, той си каза, че не е сгрешил, като е предпочел да разреши проблема в леглото. Щом я прегърнеше и на двама им ставаше ясно, че никой не може да се остане незасегнат от магия на любовта.

— Не трябваше да ти давам толкова време тази седмица — прошепна той, разтвори дрехата й и плъзна длан по гърдите й. — Трябваше просто да те заведа в леглото, докато разбереш колко се нуждаем един от друг, Аби. Опитах се да те накарам да ми вярваш. Но тази вечер ти бе готова да избягаш и аз не можех да те оставя да го направиш.

— Мислех, че… — Гласът й се прекърши от нарастващо желание. — Мислех, че ще е за добро. Тор, моля те, прости ми! Не трябваше да те забърквам…

Той усети под дланта си възбуденото й зърно и дрезгаво изстена. Тя оживяваше под ласките му като никоя друга жена. Или може би той я предизвикваше с пламенността си?

— Аби, скъпа! Ти си така мека… Как можа да помислиш, че ще те оставя да си отидеш? Нуждая се от теб повече от всичко на света! — Тор намери трапчинката на шията й, където биеше пулсът и целуна мястото.

— Тор, скъпи мой! Караш ме да подивявам от страст…

Той хвана ръката й и я насочи към копчетата на ризата си. Аби не се нуждаеше от повече подканяне. Докато се мъчеше да я свали, Тор намери ципа на джинсите й. Отвори го и пъхна ръка във влажната й плът. Знаеше, че няма да успее да бъде нежния и търпелив любовник от миналия път.

— Аби, скъпа, ще те накарам да се чувстваш изцяло моя тази вечер. Разбираш ли? След това няма да се съмняваш повече в нищо. Няма да можеш да избягаш. Сърцата ни са оковани…

Тя му помогна да свали джинсите й, и неговите се свлякоха на пода. Тялото й приличаше на чувствена клопка от златиста кожа и стаена топлина. И той желаеше да попадне в тази клопка.

Покри я с тялото си и тя едва издържа тежестта му. Твърдите й зърна го накараха да затаи дъх и да я притисне още по-страстно. Нарочно я остави да почувства тръпнещата му мъжественост, притисната към бедрата й.

— Когато те обладавам, сякаш потъвам в най-нежната чашка на цвете — прошепна той с пресекващ глас. — Не мога да чакам повече, не мога…

— Нито пък аз.

Той плъзна длан между бедрата й, наслаждавайки се на копринената им мекота. После ги разтвори, надигна се и почувствал горещото й влажно тяло, очакващо да го приеме, проникна в нея с дрезгав стон. Трябваше да я изпълни или щеше да полудее. Тя се притискаше към него, краката й се сплитаха с неговите, а ноктите й се забиваха диво в гърба му. Искаше го, имаше нужда от него. Тор ликуваше. Никоя жена не можеше да имитира тази нужда. Аби още по-малко бе способна на това. За нея всичко бе истинско. Тя бе прекалено възбудена и вълнуващо жарка, за да играе сложни игри в леглото. Искаше да я люби, докато я остави без дъх.

— Кажи ми — почти изръмжа той, целувайки гърдите й. — Кажи ми, че ме желаеш, кажи ми какво изпитваш! — Той се движеше в нея с едва обуздана ярост, отключвайки скритото съкровище на нейната женственост. Тласкаше отново и отново с едва овладяна сила, което предизвикваше тихите й викове.

— Тор, Тор, толкова те желая! Никога не съм желала така друг мъж. О, Тор!

Той почувства страстния спазъм, който я разтърси, и стегна тялото й около неговото, почти достигайки екстаза. С приглушен вик на удовлетворение и той потъна в безкрайното море от кадифена чувственост, усетил Аби да се отпуска щастливо в ръцете му.

Нямаше да я остави да заспи. Тя смътно усети как езикът му трепти върху влажните й гърди. Бавно изплува от омаята и отвори очи.

— Ти ме желаеше, колкото й аз теб, скъпа.

— Да… — Нямаше смисъл да го отрича.

— Изпитваш постоянна нужда от мен.

— Да.

— Чувствам го, когато те държа в ръцете си.

— Изглеждаш прекалено сигурен.

— Не се сърди. Не мога да променя истината. Тя е една и за двама ни. Когато я приемеш, наистина ще ми повярваш.

— Толкова ли е важно за теб?

— Жизненоважно, скъпа. Днес следобед почти полудях, докато те гледах как замисляш бягството си.

— Нямаше да избягам — отрече тя бързо.

— Не, щеше да се опиташ.

— Само помислих, че ще е най-добре да си отида. Не исках да те правя нещастен, Тор.

— Можеш да ме нараниш единствено ако не ми вярваш и не ме оставиш да ти помогна.

— Не исках да те засегна…

— Имай ми пълно доверие, това е всичко, което искам.

— Ами ти? Вярваш ли ми? Видях те как гледаше онази снимка. Знам какво си мислеше…

— Мислех си, че бих искал да хвана на всяка цена онзи проклет изнудвач. И ще ти призная, настроен съм малко агресивно. Но агресията ми не е насочена срещу теб, мила.

— Вярвам ти — прошепна тя дрезгаво.

— Аз не съм я убил, Аби.

— Знам това.

— И никога няма да те нараня.

— Знам и това. Усещах го през цялото време.

— Страхувах се от деня, в който щеше да научиш миналото ми. Страхувах се да не ме вземеш за някой като онзи мъж, който се е отнесъл лошо с теб преди време.

— Ти изобщо не приличаш на Флин Рандолф.

— А по какво се различавам?

— По милион неща — отговори тя и се усмихна. Мъже! Бяха по-суетни и от жените. Светлината от огъня играеше в тъмната коса на Тор. Това я накара да се усмихне още по-широко. — Например косата ти е с различен цвят. Неговата беше кестенява.

— Каква огромна разлика — подигра се той. — Не можеш ли да измислиш по-добър пример?

— Добре, нека да помисля. Телосложението ти не е същото. По-силен си, като скала. А той е като тенисист.

— Аби, предупреждавам те…

— Само се опитвам да те успокоя. Я да помисля какво друго ви отличава един от друг. Разбира се, той никога не би посещавал курс по икебана. Има си други хобита.

— Нещо по-мъжествено като автомобилни състезания?

— Не, той се занимаваше с… — Аби рязко млъкна, спомнила си за фотографското хоби на Флин. Той настояваше да му позира гола, а тя не се съгласи. Притежаваше добре оборудвана фотографска лаборатория. — … фотография.

— Кестенява коса ли каза?

— Да.

— Слаб?

— Да, но, Тор, той наистина не…

— Занимавал се е с фотография?!

— Е, добре, но това беше преди две години. Разбирам за какво намекваш. Защо би направил такова нещо? И то след две години!

— Той знае ли за Синтия? — Тор продължи с въпросите и леко се отдръпна. Стана и неспокойно закрачи пред камината.

— Знаеше — призна Аби и се намръщи замислено. — Тор, всичко между Флин и мен свърши още тогава. Беше щастлив да се отърве от мен. Все повтаряше, че не желае никога повече да ме вижда. Нарече ме… — Гласът й секна при спомена за надписа върху последната фотография. — Нарече ме мръсница.

— По дяволите! — Тор прекара пръсти през посребрената си тук-таме черна коса. — Аби, той не е в нашия списък. Защо, за Бога?

Аби се сви под яростния му поглед и посегна да се облече.

— Тор, изслушай ме. Не е възможно Флин да е изнудвачът. Цели две години не съм го виждала. Защо би ми създавал неприятности след толкова време?

— А аз те питам защо той не е в списъка, който те помолих да съставиш. Има кестенява коса, занимава се с фотография, знае всичките ти слаби места. Да не би да си мислиш, че просто си играя с този проклет списък? Разчитах, че ще бъде пълен. Иначе как бихме открили човека, отговарящ на описанието. Трябваше да включва не само сегашните ти приятели и познати.

Аби се загърна в дрехата си, сякаш искаше да се защити. Очите й го следяха тревожно. Това ли бе мъжът, който само до преди малко я бе любил страстно?

И макар да стоеше още гол пред огъня, не й бе необходимо кой знае какво въображение, за да си го представи в сив костюм, властен и свиреп. Той излъчваше сдържана мощ, независимо от вида си, времето и мястото.

Тя съжали, че не е изпълнила добре важното поръчение. Смутено се размърда на канапето и погледна джинсите си. Чудеше се дали да не скочи и да ги обуе незабавно.

— Няма нужда да ми крещиш, Тор.

— Не ти крещя, макар да заслужаваш нещо много повече. Благодарение на недобросъвестното ти отношение, сме пропуснали един от най-подозрителните. Мъж, който според думите ти, може да не е с всичкия си. Мъж, който точно отговаря на описанието. Колко други възможни изнудвачи си пропуснала в списъка?

— Не съм пропуснала никой друг, освен… освен… — Гласът й заглъхна. — … може би двама-трима, за които съм сигурна, че не биха могли да…

— Кой още? — изкрещя Тор.

— Списъкът може да няма край. Боже мой! Кестенявите мъже са на всяка крачка.

— Затова те помолих внимателно да помислиш.

— Виж какво, ако започна да вписвам имена методично, трябва да включа дори Уорд!

— Тайсън? Съпругът на Синтия? Той кестеняв ли е?

— Е, да, но…

— И се занимава с фотография?

— Ако съдя по многото снимки на бебето, които получавам на всеки няколко седмици, предполагам, че да. Тор, всеки млад баща снима детето си!

— Кой още? — Той не обръщаше внимание на гнева й.

— Не знам! Не се сещам за друг… Престани да се държиш като инквизитор!

— Извинявай. Ще трябва отново да съставиш списъка. Ако го беше направила както трябва още първия път, може би вече щяхме да разкрием изнудвача. Постъпих глупаво, като те оставих без надзор. Хем те познавам! Още от самото начало съм прекалено мек с теб.

Той я сграбчи и я задържа срещу лицето си.

— Можеш да ми се сърдиш колкото искаш, но съм поел грижата да те защитавам. И когато става дума за безопасността ти, ще изпълняваш точно нарежданията ми! Ясно ли ти е какво искам?

Аби премига безпомощно в желязната му хватка. Бе полугола и се почувства идиотски. Самият Тор не изглеждаше така, макар също да бе гол. Тя преглътна и каза тихо:

— Да.

— Прекрасно! — отвърна благо той и я пусна, но остана заплашително надвесен над нея. — Погледни ме, Аби! — Прехапала тревожно устна, тя се подчини. — Играхме достатъчно дълго тази игра. От утре започваме да действаме. Вече имаме достатъчно улики. Прекалено много, за да седим тук като глинени гълъби за мишена. На сутринта тръгваме за Сиатъл. Искам да говорим с Тайсън.

— С Уорд? Но Тор, аз не искам да го замесвам.

— Той вече е замесен. Трябваше още в началото да говоря с него! Вместо това се оставих да ме убедиш да следвам плана ти.

— Но Уорд не може да бъде изнудвачът! Това е безсмислено!

— Не съм казал, че е той. Обаче по един или друг начин Тайсън е част от тази история и е време да го информираме за заплахите.

— Не искам да постъпя така!

— В момента не е важно какво искаш ти, Аби. Нали трябва да те измъкна от тази опасна ситуация! Качвай се и си лягай. Вече е късно, утре тръгваме рано. Аз ще се погрижа за огъня.

Той се обърна, без да дочака нейния отговор и започна да гаси жарта. Чу как Аби се движи зад него, тихо събирайки дрехите си, после тръгва по стълбата. Ръката му ядосано стисна машата, докато чакаше да разбере в коя стая ще влезе. Призна мрачно, че бе малко груб с нея. Но нямаше избор. Какво очакваше, след като не бе се отнесла сериозно към съставянето на списъка? Разбира се, не го бе направила нарочно. Просто беше свикнала да върши нещата прибързано и импулсивно.

Тя изкачи стълбата. Тор чу шляпането на босите й крака по дървения под. Не му каза и дума, когато я отпрати в леглото. Просто се подчини.

Той се разкая за острата си реакция. Можеше да овладее гнева си. Не биваше да я кара да се страхува от него.

Подобни мисли се въртяха в главата му, докато окачваше машата и затваряше решетката на камината. Бе си заслужила мъмренето. Ако бе избягала в стаята си горе, просто щеше да последва нов скандал. Отсега нататък мястото й бе в неговото легло и бе крайно време да го разбере. В момента ги грозеше сериозна опасност, за да я щади.

Когато Тор се изправи и тръгна нагоре, всичко бе утихнало. Той се чудеше в коя ли спалня е влязла.

Изкачи стъпалата по две наведнъж и усети кръвта му да бие в слепоочията.

В коя спалня бе влязла наистина? Той отмина собствената си тъмна стая и спря пред затворената й врата. Искаше да бъде добър, но твърд. Не, щеше да й се извини и да й напомни колко е сериозно положението. По дяволите, направо ще влезе, ще я измъкне от леглото, ще я прехвърли през рамо и ще я отнесе в спалнята си.

Очакваше да намери вратата й заключена и силно натисна дръжката. Тя обаче поддаде веднага и той се вгледа в тъмнината — леглото й бе недокоснато. Изпита огромно облекчение. Обърна се и се втурна в своята стая. Нахълта вътре и след като очите му свикнаха с мрака, различи нежните й очертания под завивките.

— Ти ме излъга — прошепна тя.

— Не съм! — Протестът му беше тих, почти болезнен.

— Да, направи го. — Тя отметна единия край на завивката и го прие мълчаливо в леглото. — Каза, че никога няма да се нахвърляш гневно върху мен.

— Така ли го приемаш?

— Точно така. — Очите й блестяха и Тор въздъхна тежко, докато лягаше до нея.

— Как мога да знам кога ще предизвикаш звяра в мен?

— Мисля, че той постоянно е готов за скок.

Преди тя да успее да каже още нещо, устните му намериха нейните. Този път той си обеща да бъде безкрайно нежен, грижовен и внимателен, докато самата тя не го помоли да я люби. Искаше отново и отново да чува името си върху устните й.

 

На другата сутрин Аби с нежелание се подчини на решението на Тор да се срещнат с Уорд Тайсън. Не мина без възражения от нейна страна. По време на закуската и на пътуването от Портланд до Сиатъл, Тор стоически изтърпя всичките й аргументи и яростни молби да не го правят.

— Не виждам причина да намесваме засега Уорд! Той не може да ни помогне с нищо, а може да реши да разкаже на Синтия за проклетия уикенд, за да се оневини.

— Възможно е — съгласи се Тор.

— Но аз не искам Синтия да узнае.

— Такава е и логиката на изнудвана.

— Тор, имам предвид отношенията ни с нея, те ще бъдат омърсени след всичко това.

— Просто помни, че не ти си виновната. Тайсън е започнал.

— Провалянето на брака им ще бъде още по-разрушителен акт. Не виждам защо на този етап трябва да предприемаме нещо. Да изчакаме още малко.

— Времето работи за изнудвача. Дава му възможност да ти играе по нервите, да те изтощи и съсипе. Тайсън не е единственият мъж, с когото ще се срещнем. Веднага щом направи опит за парично изнудване, ще трябва да се обадим в полицията. Бих го направил още сега, но разполагаме само със снимките и заплахите.

— Ти изглеждаше толкова надежден мъж, когато те срещнах…

— А какъв съм сега?

— Арогантен и непоносим! Разпореждаш се с живота ми и това ме тревожи, защото не знам как да те спра.

— Обещавам ти, че когато всичко приключи, ще намериш отново предишния мъж.

— Защо не се откажеш от срещата с Уорд Тайсън? — прошепна тя и скръсти ръце на гърдите си.

— Нямам друг избор, освен да те слушам. В една кола сме…

— Дори и да ме слушаш, не ми обръщаш внимание.

— Налага се да говорим с Тайсън, това е, скъпа.

Аби не престана да се страхува по време на цялото пътуване. Няколко часа по-късно, Тор вече караше по междущатската магистрала към центъра на Сиатъл. Тя си помисли за миг да го заблуди и да го насочи към някоя от другите административни сгради. Но мрачния маниер, с който той шофираше, я убеди, че подобен ход няма да мине. С въздишка тя му посочи подземния гараж на сградата, в която се намираше централата на „Технологиите Линдън“.

Когато секретарката на Уорд ги покани в приемната, Аби остана изненадана от начина, по който я посрещна той.

— Къде беше, Аби? От цяла седмица се опитвам да се свържа с теб! — Тайсън изскочи отзад бюрото и се завтече да я посрещне. Бе в тъмен делови костюм и колосана бяла риза. — Седни. Трябва да поговорим. Случи се нещо важно. Кой е този мъж? — Той хвърли изпитателен поглед на непознатия.

— Неин близък съм — каза Тор студено. — Но ще съм ви благодарен, господине, ако за в бъдеще й говорите с по-сдържан тон. Името ми е Тор Латимър. — Той не протегна ръка, а учтиво настани Аби и чак тогава седна в коженото кресло до нея.

Аби присви очи, усетила стаената агресия в думите му. Напоследък все по-често си представяше Тор в предишната му роля на голям шеф. Уорд гледаше непознатия и уважението в очите му подсказа на Аби каква точно бе цената на Тор.

— Моите извинения, Аби. Къде си срещнала този рицар?

— В един курс по икебана. Уорд, случи се нещо много сериозно. Тор настоя да се срещнем с теб и да поговорим. Аз не исках да те замесваме, но…

— Аз не се съобразих с нейните възражения — прекъсна я Тор.

— Разбирам. — Уорд седна във въртящия се стол и ги погледна в очакване. — Добре, изглежда всички имаме новини. Предлагам ти да започнеш първа.

Аби се намръщи. Тя познаваше достатъчно добре Уорд, за да прочете тревогата в кафявите му очи.

— Не става дума за Синтия или бебето, нали? Те са добре?

— Да, добре са. Моят проблем е от бизнес естество. А какъв е твоят?

— Нейният също е от подобно естество. Изнудване. Засяга и вас. Затова сме тук.

— Изнудване?! — Уорд ги изгледа изумено. — Това шега ли е?

— За съжаление, не — въздъхна Аби. Погледна бързо Тор и разбра, че няма да я остави да заобиколи въпроса.

— Помниш ли… помниш ли онзи уикенд на крайбрежието, Уорд?

— О, само не това! — Уорд уморено разтри чело и затвори очи. — Какво става, Аби?

— Някой е направил снимки, когато ти и аз сме излизали от хотелската стая. — Аби почувства как се изчервява, докато се опитва да овладее неловката ситуация.

— Снимки?! — Уорд се втренчи в Тор. — Компрометиращи снимки?

— Могат и така да се нарекат. За Синтия. Съжалявам, Уорд. Не знаех какво да правя. Тор видя снимките и настоя да се срещнем с теб. Казва, че след като и ти си замесен…

— Доколко си посветен, Латимър?

— Знам всичко.

— Измъкнал си цялата история от Аби, така ли?

— Не беше лесно.

— Обзалагам се, че не е било. Тя е независима жена…

— Но склонна да се поддава на емоции. Искаше да я оставя да се оправя сама.

— И щеше да се справи — изръмжа Уорд. — Добре, какво стана? Заплахи? Тлъста сума?

— Пари още не са поискали. Предполагам, че ще се случи скоро — каза Тор. — Знам, че не би оставил Аби в такъв труден момент.

— И изнудвачът заплашва да разкаже на Синтия за нашия… таен уикенд, така ли? — Уорд погледна замислено Аби, която неловко се размърда. Тя искрено му съчувстваше.

— Страхувам се, че е така.

— Интересно… — продума Уорд. — Кой те познава толкова добре, Аби, за да знае колко ще ти струва това?

— И Тор ме попита същото — прошепна тя и осъзна, че и двамата мъже срещу нея страшно си приличаха.

— Стигнахте ли до нещо? — обърна се Уорд отново към Тор.

— Имаме няколко версии.

— Забележително!

— Да, сигурен съм, че искаш да узнаеш всичко — измърмори Тор.

— Разбира се.

— Уорд — намеси се Аби, — все още мисля, че можем да не занимаваме Синтия с това. Тор смята, че ще обезоръжим изнудвача, като й разкрием истината. Обаче аз вярвам, че ние тримата, можем да решим проблема. Веднага щом изнудвачът поиска откуп, ще имаме по-добра представа що за човек е и какво е намислил. Няма нужда Синтия да знае предварително.

— Аз мисля — заяви Тор решително, — че най-добре ще е Синтия да узнае всичко още сега. Това е единственият начин за Аби да се освободи от мъчителното напрежение.

— Не! — Аби го пронизваше с очи. — Съгласих се да говоря с Уорд, но не желая Синтия да узнае.

— Ще направиш каквото смятам за необходимо, Аби — процеди Тор тихо. — Имам много повече опит от теб с престъпници от този род.

— Но не можеш да решаваш вместо мен, Тор Латимър!

— Всъщност — намеси се хладнокръвно Уорд, — проблемът отчасти отпада. Нещата не са толкова черни. В деня, в който се върнах от онзи глупав уикенд, признах всичко на Синтия.