Джейн Ан Кренц
Любовен оазис (6)

Шеста глава

— Онзи уикенд беше грешка — започна Аби, облегна се назад и мрачно отпи от кафето.

— Помислих си го още от самото начало.

— Моята братовчедка и съпругът й имаха… трудности. Бременността на Синтия беше тежка. Имаше усложнения и лекарят настоя да не рискува. Затова тя бе принудена да прекара последните няколко месеца на легло. За нещастие, по същото време и Уорд бе крайно напрегнат. Току-що го бяха избрали за президент и бордът на директорите очакваше от него чудеса. Компанията имаше проблеми, както ти казах. Уорд полагаше максимални усилия да оправдае доверието. Работеше по шестнадесет часа на ден и се прибираше у дома при съпруга, която също бе крайно изнервена.

— Идеална ситуация за скандали, обвинения и подозрения.

— Аз прекарвах доста време в Сиатъл и се опитвах да помогна. Синтия имаше икономка, но това не можеше да компенсира самотата и тревогите на бременността. Оставаше за дълго сама и се терзаеше какво ли прави съпругът й до полунощ. Започна да си въобразява разни неща.

— Връзки с други жени…

— Да. Както ти казах, прекарвах по няколко дни седмично в Сиатъл. Преспивах в спалнята за гости и понякога още гледах телевизия, когато той се прибираше. Тъй като Синтия обикновено вече спеше по това време, а нямаше с кой друг да споделя проблемите си, Уорд изпиваше по едно питие с мен и разговаряхме. Стана ни навик.

— И една вечер той пожела нещо повече от разбиране, нали?

— Уорд наистина е много приятен…

— Но е мъж.

— Бе крайно напрегнат.

— Оправдаваш го затова, че те е прелъстил?

— Не ме е прелъстил!

— Но се е опитал.

— Получи се… неловка ситуация — каза тя тъжно. — Онази вечер той си дойде от бизнес вечеря. Бе изпил няколко питиета, но си наля още едно, като каза, че алкохолът му помага да релаксира. Помоли ме да остана да поговорим. Оплака се колко депресиран се чувствал, разказа ми за проблемите в компанията и колко трудно вървели нещата със Синтия. Една откровеност водеше към друга и… — Аби вяло махна с ръка, неспособна да обясни останалото. Тор обаче не я остави на мира.

— И какво последва?

— Опита се да ме целуне. Каза, че имал нужда от нежност и че ме харесвал много. Чувствал колко го разбирам…

— Бедният!

— Ако ще се подиграваш, млъквам веднага.

— Не спирай, стигнахме до най-интересната част.

— Казвал ли ти е някой открито колко си груб понякога?

— Ти. Няколко пъти дори. Да продължим с историята.

— Последва неприятно боричкане. Успях да се добера до спалнята си и заключих вратата. Той не се опита да ме последва и реших, че с това всичко приключи. На другия ден се чувствах много неловко. Заминах за Портланд. Бях си уредила да прекарам уикенда на крайбрежието.

— Сама?

— Сама — потвърди тя студено. — Често го правя. Намирам го много по-приятно, отколкото да пътувам с някой мъж, който очаква да топля леглото му, макар да си плащам разноските.

— Много добре, нека да не навлизаме в тази тема. Разбирам, че Тайсън е знаел за намерението ти?

— Да, и той, и Синтия знаеха. Бях им казала. Настаних се в хотела и след няколко часа се почука на вратата.

— Тайсън — изръмжа Тор.

— Беше ме проследил. Твърдеше, че имал нужда да се откъсне за малко от проблемите на компанията и от болната си жена. Отговорих му, че не желая любовна връзка с него. Казах му да се върне при Синтия и да спре да се държи като хлапак. Наистина му се накарах хубаво.

— Защото си се чувствала малко виновна.

— Така беше. Сама го бях подтикнала, като играех ролята на довереница. Разбирах колко му беше тежко.

— Обаче го отпрати обратно в Сиатъл?

— Нещо повече — когато си тръгна на другата сутрин, той бе осъзнал каква непоправима грешка е бил готов да направи. Съжаляваше за всичко.

— Останал е през нощта и си е тръгнал на другата сутрин?

— Да.

— Прекарал е онази нощ в стаята ти?

— Да! Закусвахме и преди да си тръгне, разговаряхме още веднъж за всичко. Той беше спокоен, както и аз, че нищо не се случи. Изпитваше угризения.

— Как е обяснил отсъствието си на Синтия?

— Откъде да знам? Вероятно й е казал, че е имал бизнес среща извън града. Бебето се роди малко след това и всичко между тях се оправи. Но ако тя види някога тези снимки, ще разбере, че я е излъгал за уикенда. Фактът, че аз съм замесена, ще я унищожи. Не мога да й причиня това, Тор. Даже ако успея да я убедя, че нищо не се е случило, тя винаги ще се съмнява относно истинските ни отношения с Уорд.

— И някой знае това.

— Очевидно.

— Трябва да помислим кой те познава толкова добре, че…

— Тази мисъл ме изнервя страшно. Кой от познатите ми би извършил подобно нещо?

— Предполагам, че е някой, който знае за близките ти отношения със Синтия. Чудя се дали Тайсън не получава същите заплахи.

— Може би трябва да поговоря с него. Да му кажа какво става и да разбера, дали и той е подложен на същия тормоз.

— Ако се обърнем към Тайсън, аз ще говоря с него вместо теб. Последното нещо, което искам, е вие двамата да станете отново близки, обединени от общото си нещастие.

— Ревнуваш ли?

— Това ли искаш, Аби? Да ме накараш да ревнувам?

Тя веднага съжали за неразумното си желание да го подразни.

— Знаеш, че не е така. — Тя преглътна смутено. — Ревността е последното нещо, което целя.

— Тогава не се опитвай да ме провокираш. Всеки мъж може да стане ревнив при определени обстоятелства и аз не правя изключение.

— Грешиш, Тор. Мисля, че си по-различен от другите мъже. Ако не беше така, нямаше да бъда с теб.

— Аби… — Тор хвана пръстите й, стисна ги в дланта си и я притегли към себе си. — Аби, скъпа, не съжалявай за снощи. Ще ти дам време, кълна се!

Тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по устните.

— Ще го направиш ли, Тор?

— Мисля — прошепна той дрезгаво, — че бих ти дал всичко, което поискаш, освен…

— Освен какво?

Свободата ти, довърши Тор наум. За щастие, успя да се въздържи и не изрече на глас опасната дума.

— Когато му дойде времето, ще ти кажа — отговори той тихо. — Междувременно, чувствай се свободна да правиш каквото искаш.

— А ти, Тор? Какво искаш?

— Точно сега искам да закуся. — Той с усмивка я потупа отзад. — Искаш ли да хвърлим ези-тура кой да приготви закуската?

— Аз ще я направя днес, а ти утре.

— Добре, само че не се опитвай да слагаш в яйцата от твоите витамини.

— Ако съдя по изпълнението ти снощи — чу се Аби да казва смело, — не мисля, че имаш нужда от витамини.

Бавна усмивка пропълзя по лицето му и бързо се разля в ухилено, хитро, типично мъжко изражение, което предизвика руменина по страните й.

— Как искаш яйцата си? — попита тя и се обърна, за да се спаси от опасния блясък в кехлибарените му очи.

— По същия начин, както желая теб. Всякак.

 

 

Деликатното равновесие в отношенията помежду им прерасна в почти безметежно и неочаквано спокойно примирие през следващите няколко дни. Аби реши, че най-точната дума, с която можеше да опише отношението на Тор към нея, бе предпазливостта. Той внимаваше да не споменава нищо за нощта, която бяха прекарали заедно. Внимаваше да не раздава заповеди. Внимаваше да не я подтиква отново към леглото. Тя си даде сметка, че той се мъчи да я накара да се отпусне. И тактиката му успя.

Седнаха заедно и прегледаха списъка на всичките й познати от Портланд и Сиатъл.

— Може би е някой познат на Уорд, а не мой — предположи тя.

— Но тогава защо ще изнудва теб? Защо не Тайсън?

— Може би, защото знае, че аз съм по-уязвима.

— Което ни връща обратно към предположението, че е някой, който те познава добре.

— Тор, не познавам никой, който може да падне толкова низко.

— Добре, скъпа, успокой се. Ще се върнем по-късно към списъка. Какво ще кажеш да слезем в селото за малко храна и бутилка шампанско?

— Какво ще празнуваме?

— Успешното завършване на курса по икебана.

— О, небеса! Курсът приключва днес. Е, добре, аз и без това се провалих. Разходка до магазина звучи по-добре, отколкото обсъждане на списък. — Тя се усмихна. — Май се опитваш да ме разсееш.

— Така е. — Той се изправи и я хвана за ръката.

— Смятай, че си успял.

Щом влязоха в магазина на селото, собственичката Карла Рамзи се завтече и поздрави весело Тор. Аби бе сигурна, че Карла не пропуска появата на никой собственик на къща или хижа в околността. Тя самата го каза, като обясни, че й било хоби.

— Тор, намери ли те твоят приятел от Сиатъл?

— Никой не се е обаждал. Тук ли ме е търсил?

— Онзи ден. Упътих го за местоположението на вилата ти, но може би не я е намерил. — Карла намигна на Аби. — Или просто е решил да не ви безпокои. Казах му, че не е сам.

— Как изглеждаше той, Карла? — попита Тор, като разсеяно избираше замразени пържоли. — Може би ще успея да разбера кой е бил и ще му се обадя. Аби и аз сме доста гостоприемни, нали, скъпа?

— Разбира се — с усилие произнесе тя.

— Не е лесно да го опиша — каза Карла. — Приятен мъж на около тридесет и пет. Разбира се, трудно е да се определи точно възрастта. Кестенява коса. По-скоро слаб. И жилав, нали разбирате… — Тя сви рамене. — Съжалявам. Не съм добър физиономист.

— Разбирам — изрече Тор, сякаш въпросът не го вълнуваше чак толкова. — Може да е бил всеки. Забеляза ли с каква кола беше?

— С шевролет. Светъл, струва ми се. Ще ти бъде ли от полза?

— Не, но не се тревожи. — Тор стисна успокоително ръката на Аби и я избута към щанда за зеленчуци. — Виж какво ще избереш за салата, скъпа.

Аби покорно се запъти натам, неспособна да избере дори марули. Изнудвачът се появи! Поне разбраха, че е мъж. Изплаши се при мисълта, че е бил толкова наблизо и ги е проследил дотук. Пръстите й трепереха, докато вземаше марулите.

Когато отиде до касата, чу Карла да уверява Тор, че не само е упътила непознатия, но и си побъбрила приятно с него.

— Приятелски настроен човек. Искаше да знае как си и дали идваш често тук. И разни други неща.

— Разбирам. — Тор я слушаше със сдържан интерес, като се оглеждаше наоколо да не забрави нещо. — Сигурно е някой познат от бизнеса, който просто е минавал оттук. След като си му обяснила как да стигне до вилата, вероятно е решил, че не разполага с толкова време.

— Да, или просто не е искал да ви безпокои. Това ли е всичко?

— Да, мисля, че това ни е достатъчно. Нещо друго, скъпа?

— Не, Тор, нищо друго не ни трябва.

Той усети, че тя трепери и здраво я хвана под ръка, като с другата грабна плика с продуктите. Настани я в БМВ-то и тя го погледна с благодарност.

— Мисля, че имам нужда от малко таблетки калций. Усещам се много слаба. И може би от малко желязо.

Тор седна на шофьорското място и я хвана за раменете.

— Все пак, не сме сигурни, че е бил той.

— Той е бил!

— Това не означава, че трябва да изпадаш в паника. Планът ти да го измъкнеш от скривалището му успя.

— Тор, той знае за теб…

— И какво от това? Нали беше част от плана, не помниш ли?

— От твоя план, не от моя. Нямам право да те въвличам в тази история.

— Ти не ме въвличаш. Сам пожелах да ти помогна. Практически те заставих да дойдеш с мен. Аби, не се чувствай виновна. Кълна се, ще… — Той рязко спря.

— Ще направиш какво?

— Щях да те заплаша — обясни той мрачно и запали колата, — но не си струва при така създалите се обстоятелства.

Аби наблюдаваше уверените му движения и смътно съзнаваше колко успокояващо й действа да го гледа.

— Не ми приличаш на насилник — рече тя и се отпусна назад.

— Така ли? — Гласът му прозвуча неестествено сковано.

— Да.

— Запомни го за в бъдеще.

— Защо? Пак ли възнамеряваш да ме заплашваш?

— Аби, казах ти онази сутрин, че всеки мъж може да стане ревнив при определени обстоятелства. Дори агресивен.

— Природа, предполагам, мъжка природа.

— Да, но искам да знаеш, че никога няма да те нараня.

— Нямаше да съм тук с теб, ако мислех, че си способен на насилие.

— Искам да ми вярваш безрезервно, Аби.

— Но аз ти вярвам!

— Напълно ли?

— Тор, защо ме подлагаш на такава инквизиция? Нямаше да се оставя да ме доведеш тук, ако не чувствах, че мога да ти се доверя. Единственото нещо, за което се тревожа в момента, е, че те въвличам в тази мръсна история.

— Просто нямаме избор. Вече съм решил да се грижа за теб, Аби. Твоите проблеми са и мои. Като говорим за тях, мисля, че трябва да прегледаме списъка още веднъж и да видим дали описанието на Карла не отговаря на някой от познатите ти.

— Тор, ами твоята работа? Колко дълго можеш да отсъстваш?

— Колкото искам. Точно сега съм приключил с всички договори. Всъщност, докарах си печалби от търговията със зърно миналата година — продължи той. — Сушата в Средния Запад ми помогна. Успях да сключа контракти, преди цените на зърното да започнат да се покачват.

— И направи пари от това, че реколтата няма да бъде толкова добра? Има нещо много интересно в този вид спекулации, но мисля, че това може да ми скъса нервите. Предпочитам да продавам витамини. Може би трябва да се опитам да ги пласирам и в провинцията. Дали хората там се нуждаят от подсилване?

— Познавам доста фермери, те по-скоро ще се опитат да ги продават, вместо да ги употребяват. Аби, описанието на Карла…

— Тор, може да бъде почти всеки. Даже неколцина от търговските ми агенти.

— Мислех, че повечето са жени.

— Така е, но имам и мъже.

— Как изобщо си се захванала с този бизнес?

— Случайно. Един ден се появиха на вратата ми с козметика и реших, че щом хората са склонни да купуват неща, които ще им помогнат да изглеждат добре, вероятно ще купуват и такива, от които ще се чувстват добре. Особено тук по западното крайбрежие, където всеки е откачил на тема здраве. На времето търсех промяна в кариерата си, така че всичко съвпадна идеално.

— Аз бях в същото положение, когато навлязох в търговията със селскостопански продукти. Исках промяна — сподели Тор и се върна към старата тема: — Ако посетителят на Карла е бил нашият изнудвач, тогава той знае къде се намираш. Няма да закъснее да използва информацията.

— Господи, какво ще правя, ако се появи на вратата с пистолет или нещо подобно?

— Няма да го направи.

— Изглеждаш толкова сигурен.

— За него е важно да запази самоличността си в тайна. Защо да рискува? Ами ако наемеш някой, за да се отървеш от него?

— Добра идея…

— Да наемеш частен детектив си има своите недостатъци.

— Парите ли? Ще си струва цената!

— Като човек, който не обича насилието, звучи странно в твоите уста.

— Просто за момент си помислих, че…

— Ще има преследване, оръжие, може би престрелка… Ако сега си в беда, само си представи какво ще бъде тогава.

— Предполагам, че си прав — съгласи се Аби.

— Не се отчайвай — имаш мен, забрави ли?

— Значи разполагаме с описанието на мъж, който изглежда като всеки втори, кара кола, която може да е крадена…

— Не избързвай, ще прегледаме отново списъка на познатите ти, когато се приберем у дома. Не всеки в него има кестенява коса и е жилав. Със сигурност ще можем да изключим неколцина.

— Но не можем да сме сигурни, че човекът е в списъка.

— Дори и да не е, скоро ще предприеме някакъв ход. Тогава ще се сдобием с нови улики. Същото е като да наблюдаваш пазара. — Малко информация, няколко съвпадения, серия спекулации и много психология. Внимателен анализ и ще излезеш победител.

— Звучиш толкова сигурен в себе си.

— Свикнал съм — отговори той и сви рамене.

— На пазара със селскостопански продукти ли?

— Не. Преди това. Когато се занимавах с други неща.

— С какви неща?

— Работех за една голяма корпорация преди три години.

— И там си се научил да бъдеш толкова безкомпромисен?

— Работата го изискваше.

— Не знаех. Мислех, че това качество ти е вродено.

 

 

Изнудвачът не направи следващия си ход още три дни. Аби отново започна да се отпуска. Стигна даже дотам да се пита дали информацията, че беше с Тор, не е обезкуражила непознатия. Една сутрин на закуска изложи съображенията си пред Тор.

— Може би като е разбрал, че не съм сама, се е изплашил.

— Може би. — Тор не изглеждаше много убеден.

— В края на краищата, в началото той заплашваше една самотна жена. С твоята поява картината се променя.

— В такъв случай ще трябва да стоиш близо до мен.

— Не мислиш ли, че може малко да ти доскучае, ако я караме все така?

— Не — отвърна той просто.

— О! — Аби му подаде намазана с желе препечена филийка. — Искаш ли още една?

— Не, благодаря.

Тя изяде своята лакомо и едва не се задави.

— Аби — рече Тор тихо, — наистина ли мислиш, че мога да се примиря с мисълта, че си закусвала така спокойно и с други мъже? Ние вече сме достатъчно близки.

— Не е точно така…

— Но ние спахме вече заедно! И това ще се случи отново. Може би в близките дни ще започнем да го правим редовно. В момента ти давам малко време, за да си поемеш дъх.

— Господи, колко съм ти благодарна! — иронично възкликна тя, обидена от мъжката му арогантност. — Много си щедър!

— Тогава, забавлявай се, скъпа. В някой от близките дни дъхът ти отново ще секне.

— Ти каза, че няма да ме нападаш!

— Няма, но…

— Понякога направо ме вбесяваш, Тор Латимър!

— Но не те плаша — доволно промърмори той.

Като ограничаваше физическите контакти, той заздравяваше приятелството им. А то бе уникално. Пулсираща, жизнено необходима връзка, преливаща в емоции, които Аби все още се опасяваше да назове с истинското им име.

По време на сутрешните им разходки, които се превърнаха в ежедневен ритуал, полека-лека й стана ясно, че в чувствата й към Тор се крие усещане за неизбежност. Бе само въпрос на време добрите им приятелски отношения да преминат в любовни. И двамата се бореха с физическото привличане помежду си.

И една сутрин, по време на разходката след закуска, Аби откри, че вече спокойно приема тази неизбежност.

Може би тишината наоколо й помогна да приеме неизвестността на една постоянна връзка. Тъмнокосият мъж до нея изглеждаше част от заобикалящото ги спокойствие. Вплел силни пръсти в нейните, той уверено я водеше по стръмната горска пътека зад хижата. Не че приличаше на дървосекач, помисли тя с тайна усмивка, но някак се вписваше в околната атмосфера на извисяващи се борове и килим от опадали иглички. Изкушението да се отдаде едновременно на ясния планински ден и на мъжа, който го споделяше с нея, й подейства замайващо.

— Разкажи ми за него — заповяда тихо той, докато я водеше към една полянка над реката.

— За кого?

— За мъжа, който те е направил толкова предпазлива. Онзи, който те е накарал да се страхуваш от собственическото чувство у мъжа.

— Не ми се говори за Флин Рандолф. Повярвай ми, опитвам се с всички сили да не мисля за него.

— Но той присъства в мислите ти през цялото време. Усещам го. Единственият път, когато успях да го прогоня, беше… — Той спря рязко и откъсна самотно горско цвете, подало светложълта главица сред тревата.

— Когато ме любеше?

— Да.

— Не ти ли стига? — Тя моментално съжали за думите си. Не искаше да го засегне в тази мека свежа утрин. Ветрецът разпиля медно русата й коса. Тор я следеше мълчаливо с поглед. Неочаквано докосна устните й с дивото цвете и я целуна кратко и жадно.

— Мъжкото ми его не се нуждае от задоволяване в момента.

— Какво има тогава?

— Любопитен съм. Искам да няма тайни помежду ни. Казах ти, че ми напомняш за композициите си от цветя. Като мъж трябва да продължавам да те изследвам, за да разбера всичко за теб. Толкова съм заинтригуван, скъпа! Искам да продължа да разгръщам венчелистчетата, докато открия истинската ти същност. Разкажи ми за него.

— А ако не ти хареса това, което чуеш?

— Не се страхувам да чуя истината — каза тихо Тор. — Доволен съм от откритията, които съм направил относно теб. Само искам да съм сигурен, че съм прогонил сянката на другия. Искам да знам, че всяко последно листче от цвета е мое и не го деля с никой.

— Работехме в една и съща фирма за недвижими имоти в Сиатъл — започна тя бавно. — Флин беше в ръководството, а аз в отдела за продажби. Той олицетворяваше идеала на всяка жена. Красив, преуспяващ, невероятно очарователен. Бях на седмото небе, когато започна да се интересува от мен. Той бе най-галантния кавалер. Всички оберкелнери в града го познаваха. Винаги имаше билети за балет или театър. Да се излиза с него беше все едно да се отива на среща, дар от приказна фея — кръстница. Никога не се притеснявах какво да измисля, защото Флин винаги имаше готов отговор. След известно време обаче дойдох на себе си и осъзнах в каква унизителна позиция съм се поставила.

— И когато му го каза, той не ти позволи да оспорваш решенията му?

— Да, дори се изнервяше ужасно, когато му предложех да направим нещо различно. Отначало ми бе приятно да изпълнявам желанията му, дори интересно. Чувствах се глезена жена и се радвах на вниманието му. Но после сериозно започнах да се дразня. Той се ядоса, когато се опитах да му обясня какво искам. Не се пошегува с това, както ти направи онази вечер със сепията. Истински се вбеси. Носеше му се славата на неотстъпчив и авторитарен тип и в компанията, но хората го приемаха, нали беше от шефовете. Когато започна да губи контрол над нервите си, разбрах, че в това има нещо повече от мъжки темперамент и се разтревожих не на шега. Понякога усещах налудничавост в поведението му.

— Заплашваше ли те физически?

— Само един път — прошепна тя. — Последният път, когато го видях… Преди нещата да станат съвсем неуправляеми, изглежда бе успял да се овладее. Продължихме да се срещаме още няколко седмици, но аз бях решила да се измъкна от тази връзка. Докато бях сладката малка глезла, съгласна на всичко, Флин играеше ролята на „очарователния принц“. Когато обаче се отклонявах от отредената ми роля, той ставаше неприятно нервен. Знаех, че съм направила грешка да тръгна него, но все още имах възможност да прекъсна връзката, без да се стигне до изстъпления. В края на краищата, той и аз никога… Искам да кажа не…

— Не спахте заедно?!

— Не. Не сме. Казах му, че имам и други приятели и смятам да продължа да се срещам с тях. Така му намекнах, че желая да го виждам по-рядко.

— Как го прие той?

— На другия ден обяви на всеослушание, че сме сгодени.

— Сгодени?!

— Мисля, че наистина си вярваше. Както можеш да си представиш, аз не се примирих. Отказах да го виждам повече и му обясних още веднъж, че няма да се откажа от другите мъже в живота си. Тогава разбрах колко опасен може да бъде Флин. Той ме обвини грубо в изневяра. Когато му напомних, че няма никакви права над мен, той се вбеси. Положението бе толкова напрегнато, че се налагаше да напусна работа. Никой друг в офиса не бе наясно какво всъщност става. Щом Флин бе обявил, че сме сгодени, значи бе в правото си. Дори не им минаваше през ума, че един ръководител от такъв висок ранг би излъгал! Когато аз отрекох да сме се сгодявали, всички решиха, че играя ролята на опърничава. Флин ги окуражаваше да мислят това. В службата бе крайно мил с мен, сякаш се надсмиваше на безпомощността ми.

— Какво правехте, след като приключехте служебните си задължения за деня?

— Той идваше в апартамента ми късно вечер, като искаше да узнае дали има друг мъж в леглото ми. Когато му казвах, че вкъщи няма никой, той крещеше, че лъжа и крия любовниците си. Наричаше ме мръсница и други вулгарни неща.

— Значи накрая бе принудена да напуснеш работа?

— Да. Но преди това отидох една вечер в апартамента му, след като бе направил грозна сцена пред един мой приятел, с когото вечеряхме. Ужасна грешка. Казах му да спре да ме тормози, защото в противен случай ще потърся помощ. Той излезе от кожата си и ме удари. — Аби потръпна. Ако не бе успяла да избяга тогава, щеше да бъде жестоко бита и може би изнасилена. — Втурнах се на улицата, скочих в колата си и отидох да преспя в хотел. Страхувах се да се върна вкъщи, защото можеше да ме последва и там. На другата сутрин в службата той отново заигра ролята на „очарователния принц“, сякаш нищо не бе се случило. Знаех, че няма да ми повярват и реших незабавно да напусна работа. Избягах от града за седмица, за да си дам малко време да помисля. Тогава реших да се преселя в Портланд и да започна живота си от начало.

— Той не се ли опита да те намери?

— Не, слава Богу! Просто изчезна от живота ми. Или аз от неговия. Зависи как ще погледнеш на това — опита се да се пошегува Аби. — Това е цялата история. Случи се преди две години и оттогава съм много внимателна с мъже, които са склонни да раздават заповеди наляво-надясно.

— Очевидно не си достатъчно внимателна, щом…

— Какво, обвиняваш ли ме?

— Добре, че попадна на мен. Трябва да знаеш, че съм твой приятел. Няма да те карам да бързаш с решението си да станем любовници, никога няма да те обидя или нараня. Когато все пак ми се довериш напълно, ще знам, че вече си забравила за Рандолф.

Аби се опита да спори, но бързо се отказа и му позволи да я отведе обратно в хижата. Тор спря пред вратата да отключи и възкликна:

— О?! — Наведе се и вдигна плик, пъхнат под изтривалката. — Изглежда сме пропуснали интересно посещение.

Аби потръпна и зениците й тревожно се разшириха, докато протягаше ръка да вземе плика.

— Искаш ли аз да го отворя? — попита тихо Тор, като я гледаше загрижен.

— Не, аз ще го направя. — Тя разкъса смело плика, едновременно разгневена и изплашена. Истината бе, че не искаше Тор да види пръв какво имаше вътре. Можеха да са други компрометиращи фотографии.

Аби отвори плика и съдържанието се изсипа в краката й. Тя се наведе да събере разпилените листа, но Тор коленичи до нея и изруга яростно. Всеки лист бе фотокопие на вестникарска изрезка.

— Аби, почакай, нека първо аз да ги видя — изрече той, но бе прекалено късно. Тя вече четеше един от листовете.

Изумена и ужасена тя не можеше да откъсне очи от вестникарското заглавие, придружено от снимка.

Описаната история датираше отпреди три години и се бе разиграла в един град от Средния Запад.

От снимката я гледаше Тор Латимър. Заглавието съобщаваше, че съпругата на влиятелния шеф на еди-коя си корпорация е била намерена удавена при съмнителни обстоятелства.

Подзаглавие информираше за предположения, че Тор Латимър е убил своята съпруга в пристъп на ревност.