Джейн Ан Кренц
Любовен оазис (10)

Десета глава

За изненада на Аби, на другия ден Тор беше изключително сговорчив. Съгласи се да започнат новия си живот в нейния апартамент. Тя обясни, че управлява бизнеса си оттам и ще й трябва време, за да го премести. Съгласи се да я заведе на обяд на кея, преди да напуснат Сиатъл, както и да покара БМВ-то му по обратния път към Портланд.

— Защо пожела да караш?

— Защото никога не съм управлявала чужда марка кола.

— О! — възкликна той и й отстъпи волана. — Забавно ли ти е? — попита я, след като изминаха няколко километра.

— Мислех си колко добър си днес.

— Задоволените мъже са склонни да бъдат великодушни.

— Наистина ли? А доволен ли си изобщо от нашето решение?

— Почти.

— Искаш да кажеш, че няма да си напълно доволен, докато не заживея в твоя дом, така ли? — рискува да полюбопитства тя.

— Не е толкова важно къде ще живеем. Не е проблем да прекараме няколко седмици и в твоя апартамент, докато прехвърлиш бизнеса си на новото място, въпреки че жилището ти ми харесва.

— Така ли?

— Да, защото там присъствието ти се усеща навсякъде.

— Знам — въздъхна тя, — импулсивна, изненадваща, разпиляна…

— И мека, топла, вълнуваща — довърши той. — Виж, може да ти се стори назидателно от моя страна, но трябва да ти напомня за ограниченията скоростта в този щат.

— О, превишила ли съм я?

— Да, погледни — посочи й таблото той.

— И те изплаших?

— Да, малко — измърмори Тор тихо. — Хайде спри. Аз ще продължа да шофирам.

— Значи край на твоята сговорчивост — въздъхна тя.

 

 

Пристигнаха в Портланд късно следобед. Мостовете в центъра на града бяха претоварени от трафика в пиковия час. Вместо да се помъчи да се измъкне, Тор спря на паркинга пред един цветарски магазин и изчезна вътре. Аби го проследи с усмивка. Какви ли цветя щеше да избере този път?

Когато се върна, носеше опакован в целофан букет и ниска, нефритенозелена ваза.

— Като познавам вкуса ти към подреждането на цветя, усъмних се, че ще имаш нещо наистина подходящо и купих тази ваза.

Спряха да напазаруват продукти. Докато купуваше гъби и морски краставици, Аби реши, че пазаруването с Тор е истинско удоволствие. Сякаш вече бяха семейство.

Докато натовариха продуктите в багажника на БМВ-то, трафикът понамаля и спокойно потеглиха към апартамента на Аби, който се намираше в центъра на града.

— Не знам как го правиш, но винаги успяваш да паркираш, дори на най-тясното място — възкликна тя одобрително.

— Ами, не е толкова трудно.

Отнесоха куфарите, продуктите и цветята в асансьора и след минута бяха пред вратата на Аби. На бравата висеше пачка квитанции за новите доставки на витамини.

— О, надявам се, всички пратки да са достигнали до местоназначението си. — Когато влязоха, намериха складирани нови кутии с витамини до вратата. Имаше също и няколко бележки от главния й агент, че заявените доставки са изпълнени.

— Тези пратки непрекъснато ли пристигат? Всеки божи ден?!

— Страхувам се, че да. Непрекъснато ме зареждат, за да съм в състояние да отговоря на търсенето.

— Мисля, че може да се измисли по-рационална схема на доставки — рече, намръщено Тор.

— Какво по-сигурно от това, да ми ги носят до прага?

— Аз имам излишна стая в жилището си, която може да ти послужи за склад — каза той и бутна с крак един кашон настрана, за да си проправи път към кухнята.

— Натрупали са се, защото отсъствах дълго — извинително рече Аби, преглеждайки документите. — Няма проблеми, ще сложа всичко в ред.

— Забравяш, че имаш други по-сериозни проблеми — напомни й Тор, докато разопаковаше продуктите.

— Но нали наехме частен детектив?

— Така е — съгласи се уклончиво Тор. — Дори си мисля, че изнудвачът може и сам да се оттегли, ако разбере, че сме на път да неутрализираме заплахите му.

— Но аз искам да разбера кой е той и защо го прави! Просто не мога да повярвам, че е Флин. — Аби поклати глава и тръгна към спалнята, за да се преоблече.

Тор не отговори и тя разбра, че има по-различна теория от нейната. Когато Аби съблече блузата, с която бе пътувала от Сиатъл и избра чифт джинси и риза, чу шуртене в кухнята. Дали Тор не бе се заел с приготвяне на вечерята? Бе споменал, че ще отскочи до дома си, за да си вземе чисти дрехи. Тя нахлузи чехли и се запъти към кухнята.

Тор подреждаше цветята в нефритенозелената ваза. Спомни си за първия път, когато го видя в курса по икебана.

— Не можа да се въздържиш да не ги подредиш, нали? — подразни го тя.

— Не исках цветята да увехнат, докато отскоча до жилището си. А не исках ти да ги подредиш, защото…

— Нямаш ми доверие?!

— О, вярвам ти, но се съмнявам, че щеше да се съобразиш с формата на вазата. Цветята щяха да стърчат насам-натам, пък и нямаше да ти стигнат, нали? Винаги не ти стигаха в курса. Освен това, исках да те изненадам и да ти ги подаря.

— Знаеш ли какво си мисля? Опитваш се да ми намекнеш, че в моя дом цари хаос. — Тя погледна купищата кутии и въздъхна. — Имаш право. Ще се опитам да подредя тук, докато те няма.

— Но аз мислех да те взема със себе си. — Тор постави внимателно една жълта гладиола така, че тя идеално балансира късата орхидея в букета.

— Предпочитам да остана тук, да приготвя вечерята и да подредя. Не се тревожи, няма да пипам цветята във вазата.

— Да, добре, ще се бавя около час. — Той се усмихна. — Свикнах да не те изпускам от поглед.

— Ако се тревожиш заради изнудвана, мисля, че не е много вероятно да се появи.

— Може би си права. — Тор сложи още една малка орхидея с педантична прецизност. После избра дълъг зелен лист и го добави като фон на гладиолата и орхидеите. Използва всичко на всичко само три цвята и един лист. Отстъпи назад и гордо погледна творението си.

— Останаха ти още цветя — намръщено отбеляза Аби.

— Номерът е да знаеш кога да спреш.

— Но какво ще кажеш за дясната страна? Можеш да пъхнеш там още две гладиоли и онази маргарита. Изглежда ми малко празно.

— Така е добре. Мисля, че госпожа Ямамото ще одобри.

— Все пак, в онзи ъгъл може да се добави още малко жълто…

— И тогава ще поискаш да добавиш още един, два, или три листа. Ето, подреди останалите цветя, както искаш, докато ме няма.

— Много добре. — Тя ги пое нетърпеливо.

— Но не в тази ваза — добави той строго. — Намери друга.

— Не, мисля, че наистина мога да довърша твоя аранжимент. Има нужда само от няколко финални акцента…

Тор докосна устните й с върховете на пръстите си и я накара да замълчи.

— Аби, скъпа, искам от теб само две неща през следващия час. Едното е да не отваряш вратата на никой, а второто — да не пипаш моя аранжимент. Разбра ли?

— Ти никога не ме оставяш да се позабавлявам — отвърна тъжно тя.

Тор взе сакото си и тръгна към вратата. С малко въображение можеше да приеме, че изглежда почти като влюбен мъж. Как всъщност изглежда един влюбен мъж?

Вратата се захлопна след него.

Аби постоя замислена и осъзна, че мачка цветята. Обърна поглед към нефритенозелената ваза със стилно подреден букет. Напомни си, че я помоли да не пипа нищо и преодоля изкушението да го допълни. Отнесе вазата във всекидневната и я постави върху масичката за кафе. Аранжиментът наистина беше елегантен и силен като композиция. Разбира се, още малко жълто и зелено от дясната страна нямаше да навредят. О, не биваше да започва с противопоставяне новия си живот. Отнесе с достойнство останалите цветя в кухнята и ги сложи в обикновена стъклена ваза. После се зае да подрежда кутиите с витамини.

Спомни си, че напоследък все забравяше да взема дневната си доза. Мисълта я накара да се усмихне. Присъствието на Тор Латимър в живота й й даваше достатъчно сила и жизненост. Вече не се нуждаеше от толкова много хапчета.

Тъкмо се опитваше да качи три кутии с мултивитамини върху висока купчина таблетки с минерали, когато чу звънеца на входната врата. Кутиите паднаха на пода и тя с досада изтича да отвори.

— Кой е? — Аби избърса с ръкав изпотеното си чело.

— От службата за доставки — дойде лаконичният отговор.

— О, Господи! Още кутии. Само това ми липсваше. — Объркана, тя отвори вратата.

— Вие наистина работите до късно. Не можахте ли да оставите доставката за утре? Аз даже нямам достатъчно място къде да ги съхранявам… О, Господи! — отрони се възклицание от устните, когато осъзна кой стои на прага.

— Здравей, Аби. Отдавна не сме се виждали.

Флин Рандолф се вмъкна в апартамента, преди тя да се опита да захлопне вратата. Дръпна ръката й от дръжката с грубост, която тя помнеше прекалено добре и се усмихна злобно. Някога смяташе, че е неотразим, когато се усмихва. Едва по-късно бе разбрала каква заплаха се крие зад ухиленото му лице.

— Недей да пищиш, скъпа. Търпението ми се изчерпа. Помниш какъв нрав имам, нали? Доста се оплакваше към края… — Спусна се светкавично и я сграбчи за гърлото, както при последната им среща.

— Какво правиш тук, Флин? — едва изрече Аби, като се опитваше да се измъкне от хватката му и да отстъпи назад.

— Дойде време да подновим старото си познанство, сладка мръснице! Хайде, Аби, не си толкова тъпа. Досещаш се защо съм тук.

— Ти изпращаше снимките, нали?

— Разбира се. — Той се усмихна и в тъмните му очи просветна неестествена възбуда. — Мислеше, че можеш да се скриеш с последния си любовник, нали? Но него сега го няма. Видях го да си тръгва. Докара те до вкъщи и те изостави. Сигурно му се е доповръщало, когато е разбрал какво представляваш. Имаш късмет, че не постъпи с теб като с жена си. Веднага си спомних неговата история. Сдобих се с изрезките от обществената библиотека. Обзалагам се, че това те изплаши до смърт, нали? Не е лесно да разбереш, че си потърсила убежище при един убиец…

— Той не е убиец и ще се върне скоро, Флин!

— Лъжеш! Той те е изоставил. Наблюдавах апартамента ти през последните два дни. Знаех, че е само въпрос на време. Къде щеше да избягаш след това?

Флин очевидно не знаеше за пътуването им до Сиатъл и че планът му за изнудване е неутрализиран.

— Заплахите ти не струват нищо, Флин! Моята братовчедка знае всичко за онзи уикенд.

Лицето му отново се изкриви в усмивка.

— Аби, Аби, защо ме заблуждаваш? Последното нещо, което би си пожелала, е Синтия да разбере що за мръсница си. И двамата го знаем. Но тази вечер ще си поговорим малко за бизнес…

Пръстите му галеха тила й, докато я избутваше към канапето. Аби не смееше да се изплъзне, за да не го предизвика. Флин беше непредвидим в реакциите си. А и не можеше да бъде сигурна дали не е станал още по-агресивен в последно време.

Не трябваше да отваря вратата. Тор я предупреди.

— Не ми каза какво искаш, Флин — рече тя с привидно спокойствие и приседна на канапето.

— Със сигурност не искам теб, малка развратнице — просъска той. — Наистина си ненаситна. На каква девица ми се правеше само! Все повтаряше, че не си готова да се ангажираш, отказваше да спим заедно, а през цялото време си го правила с други мъже.

— Не е вярно, Флин! Много добре знаеш, че и двамата не търсехме сериозна връзка.

— Но ние бяхме сгодени! — изскърца той със зъби.

— Не, не бяхме сгодени! Никога не си имал права над мен като годеник, Флин. — Аби моментално осъзна грешката си. Той не търпеше някой да му противоречи открито.

Тъмният му поглед просветна гневно и иначе красивото му лице се сгърчи в сатанинска гримаса.

— Смяташ, че не знаех какво замисляше, докато бяхме сгодени? И не знаех за всички онези типове, с които се срещаше зад гърба ми? Ах, ти, малка мръснице! Защо не го признаеш?

— Какво искаш от мен, Флин? — повтори тя, запазвайки самообладание.

Той изглежда се овладя и изрече глухо:

— Нищо толкова трудно, че да не можеш да го разбереш. — Ненадейно се наведе и пръстите му отново се впиха в гърлото й. — Искам акциите, Аби! Акциите от компютърната фирма на скъпата ти братовчедка. Виждаш ли, добре съм обмислил нещата. Това е идеалното отмъщение. Поне ще стана богат!

— Значи ти си този, който се опитва да изкупи фамилните акции? — промълви тя изумена. — Но как разбра, че компанията е… — Замълча, защото не искаше да издава повече информация.

— Че Тайсън се кани да привлече още акционери ли? Че накрая е изправил компанията на крака и акциите се вдигат, защото ще направи пробив с новите си програмни продукти? Знам всичко, Аби. Включително и че ще притежавам контролния пакет, ако се сдобия с твоите акции. Ще ми ги продадеш за условната цена от десет долара — приключи злобно той.

— Откъде… Откъде знаеш всичко това? — Трябваше да го остави да говори. Тор каза, че ще се върне след час, а четиридесет минути вече бяха изминали.

— Знаем всяка твоя стъпка през последните две години. Наистина ли мислиш, че щях да те оставя да се измъкнеш след всичко, което ми причини? О, не! Трябва да бъдеш наказана! Знаех за акциите ти, сама си ми казвала. Ти все се смееше, че нищо не струват. Казвала си ми още и че всички членове на фамилията притежават такива. Скоро разбрах, че си губя времето, като се обръщам към роднините ти поотделно. Но си казах, че ти трябва да притежаваш повече акции. Твоите, прибавени към останалите, които изкупих от всички ти сладки стари лели, чичовци, племеннички и племенници, ще ми позволят да получа място в борда на директорите и да упражня влияние.

— И ако не ти ги продам?

— Тогава ще се погрижа скъпата ти братовчедка Синтия да разбере каква двуличница си. Ще я информирам как си прелъстила съпруга й. Вече си видяла снимките, които направих на крайбрежието миналата зима. Как мислиш, че ще се почувства тя, когато ги види? Сигурен съм — поклати глава той, — че никога няма да го допуснеш.

Тя отчаяно се опита да се върне към предишния си въпрос.

— Много добре, Флин. Признавам, че ме познаваш добре. Но как си разбрал за финансовото положение на фирмата? Как си узнал за предстоящата промяна?

— Аз съм опитен бизнесмен, нима си забравила? Имам си източници на информация. През цялото време следях как Тайсън се мъчи да спаси компанията от банкрут. Той е добър бизнесмен и е на път да успее, признавам. Нямам нищо против да остане президент. Обаче щом аз вляза в борда на директорите, ще диктувам условията. Ще направим голям удар с тази нова графична програма. Акциите ще струват цяло състояние на фондовия пазар. И когато всичко приключи, ще бъда богат. Трябваше да останеш с мен, Аби. Можех да те направя съпруга на милионер…

— Но ти не ме обичаше, Флин! Искаше просто да ме притежаваш.

— Разбира се, не те обичах. Нима може някой мъж да обича скитница като теб? Но те желаех. Ти ме накара да те желая. Играеше разни игрички с мен и когато ти омръзна, си отиде, без да погледнеш назад. Хвърли се в прегръдките на други мъже. Но ще си платиш за това. Скоро ще ме видиш да седя в борда на Тайсън и да вземам решения, които засягат скъпоценната ти братовчедка, съпруга й и всички останали от фамилията. Тогава ще съжаляваш, но ще бъде късно…

— Флин, повярвай ми, никога не съм се опитвала да играя игри с теб! Ти и аз се срещахме само няколко седмици. Никога не сме се сгодявали и никога не съм ти казвала, че съм влюбена в теб.

— Ти ме подведе! Нарочно си играеше с мен. Но ще си платиш за това, Аби — изсъска той. — Знаеш как?

— Флин, спри!

— Не, Аби, нека ти обясня точно как ще си платиш. Ще ми станеш любовница.

Тя го гледаше ужасено.

— Твоя любовница?!

— Точно така — кимна той доволен. — Ще ми принадлежиш телом и духом. И ще се държиш по най-добрия възможен начин, докато те искам в леглото си, защото ако не го направиш, ще използвам позицията си в компанията, за да съсипя скъпата ти братовчедка и цялата ви фамилия!

— Ти имаш нужда от психиатър, Флин. За Бога, не разбираш ли, че да изнудваш някого е углавно престъпление? Рано или късно ще попаднеш в…

— Млъкни! Аз контролирам нещата! Аз съм силният! — Той я сграбчи и я изправи на крака. Тя усети ноктите му да се впиват в плътта й през ризата и въпреки опитите да запази присъствие на духа, усети как изпада в паника.

— Флин, моля, изслушай ме! Не желая да ти продавам акциите. Нито за десет долара, нито за десет хиляди!

— О, ще го направиш! — Той я разтърси грубо и очите му я пронизаха. — Ще направиш всичко, за да защитиш твоята братовчедка.

— Можех и да го направя — прошепна Аби, — но не е необходимо. Тя знае всичко за онзи уикенд.

Нова грешка. В очите на Флин Рандолф просветна нечовешка ярост и той впи още по-дълбоко нокти в раменете й.

— Лъжеш!

— Не, истина е. Тя знае всичко.

— Не може да знае, че си спала със съпруга й.

— Това не е истина!

— Ах, ти, малка развратнице! Знам всичко. Наблюдавам те от шест месеца неотлъчно. Знам, че се срещахте с Тайсън на крайбрежието. Знам, че прекара онази нощ с него. Не се опитвай да извърташ. Не вярвам на лъжите ти!

— Следил си ме през цялото време? — възкликна тя ужасено.

— Преди шест месеца, когато разбрах, че фирмата на Тайсън се изправя на крака, измислих как да ти отмъстя. Не си въобразявай, че ей така ще ти простя и ще забравя деня, в който ме напусна и изчезна! — Бе готов да я смачка.

— Ти си представителен преуспяващ мъж, Флин — опита се Аби да го усмири. — Можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш.

— Освен теб, нали? За каква, по дяволите, се мислиш? За теб трябва да е чест, че те пожелаех, Аби. Преди две години бях готов да ти предложа брак. Този път ще дойдеш при мен, но като моя любовница, сладка и покорна, и ще направиш всичко, за да бъда щастлив! Защото ако не го направиш, ще разпъна на кръст твоята братовчедка и фамилията ви.

— Ти не си на себе си, Флин.

— Така казват и в компанията, в която работя — стресна я той с признанието си. — Все повтарят, че налагам необосновани решения. Но аз ще им покажа! Ще имам всичко — и състояние, и жената, която си позволи да ме пренебрегне. А сега, малката, ще получа своето веднага!

— Флин, не!

Той заглуши уплашения й писък с длан и зверски я зашлеви, докато я поваляше върху канапето. Аби обезумяла се съпротивляваше, но той вече разкъсваше дрехите й.

— Точно това заслужаваш, развратнице! — Аби можа да прочете в очите му животинска ярост и лудост. Той бе болен, сериозно болен.

Неспособна да вика поради потната длан, запушила устата й, Аби продължи отчаяно да се съпротивлява. Той я отвращаваше до дъното на душата й. Затова не бе се изкушила навремето да има любовна връзка с него. Усетила бе инстинктивно, че не е мъж за нея.

Борбата беше жестока. Аби чуваше задъханото му дишане, докато се опитваше да я притисне на канапето. Горещата му ръка стисна болезнено гърдите й в опит да разкъса сутиена.

— Спри да се бориш, малка мръснице! Това е, което желаеш, знам го… Ще ти го дам и ще бъдеш доволна. Ще те накарам да ме молиш за още. Ще те обладавам, докато не помолиш за милост.

Аби го блъскаше, драскаше с нокти лицето и врата му, опитвайки се да го изрита. Обаче той изглежда не чувстваше болка. Разбра, че няма шанс да го отблъсне. Съпротивляваше се диво и почти успя да се свлече от канапето.

Бе изгубила всякаква представа за времето, не знаеше кога Тор ще се върне. Колко дълго щеше да издържи? Флин беше много по-силен, обезумял от ярост и похот. Нямаше надежда за спасение.

Ръката й опипа стъклената повърхност на масичката за кафе. Пръстите му вече дърпаха ципа на джинсите й и тя отчаяно се извиваше. В този миг докопа вазата с цветята на Тор.

Стъклото бе студено и твърдо.

Изведнъж Аби осъзна, че има оръжие.

Мерна цветята с крайчеца на окото си, стисна отчаяно вазата и замахна. Водата и цветя се изсипаха върху тях. Шокът от студената вода я накара да затаи дъх, точно когато дрезгав рев огласи стаята.

Едва успя да осъзнае, че това не беше гласът на Флин, преди да се освободи от тежестта на колабиращото му тяло.

— Тор!

Той дори не я погледна. Вдигна изпадналия в безсъзнание мъж и го хвърли на пода. Аби грабна ризата си и се покри. Цветята лежаха изпочупени по килима.

— Господи, Тор! — Тя осъзна, че трепери трескаво.

Чак тогава той се обърна, сигурен, че мъжът на пода няма вероятност да се изправи. Чудесно се владееше. За разлика от другия, който, слава богу, лежеше неподвижно на пода в неестествена поза. Тя неволно ги сравни — интелигентност и сила, ярост и лудост…

— Как влезе той? — попита я Тор с напрегнат глас.

— Аз… — Аби облиза сухите си устни и се опита да продължи: — Каза, че е от доставчиците и аз му отворих. Помислих, че носи нова пратка витамини. — Гласът й прозвуча болезнено слаб.

Настъпи мъртва тишина. Тор асимилираше извинението й.

— Добре ли си?

Изненадана, че той не я обвини за неблагоразумието й, Аби кимна мълчаливо.

— Тогава се обади в полицията.

— Да, Тор.

Тя тъкмо набираше номера, когато Флин изстена и отвори очи. Тор мигновено се наведе над него.

— Само да си мръднал и ще ти извия врата! — Думите бяха изречени с такова опасно спокойствие, че проникнаха дори в замъгленото съзнание на Флин. Той стреснато погледна Тор и потърси с очи Аби.

— Трябваше да я направя моя, докато още можех. — Флин изстена и допря ръка до кървящия си скалп.

— Той е болен, Тор, луд… — каза Аби тихо, докато чакаше да вдигнат от другата страна на линията.

Тор премести поглед от мъжа в краката си към тревожното й лице.

— Виждам. Болен или не, само да посмее да се доближи до теб отново, ще го убия! — Той клекна до проснатия на пода мъж и се вгледа в него. — Разбра ли ме, Рандолф?

— Тя е моя! — изсъска другият.

— Не — рече спокойно Тор. — Тя принадлежи на мен. Ще те убия, ако я докоснеш! Мога лесно да го направя. Вече съм убивал и преди, не помниш ли?

— Жена ти… Убил си я… Четох за това във вестниците. Запомних тази история. И аз като теб… не вярвам на жените. — Думите му прозвучаха несвързано, сякаш разсъдъкът му бе замъглен. — Един истински мъж никога не бива да им вярва…

Тор стисна Флин за гърлото.

— Аз й вярвам! Винаги ще й вярвам. Нищо не може да разруши доверието ми. Затова, ако те забележа до нея, ще знам, че ти си виновен. Запомни това, Рандолф! Ще те държа отговорен.

Аби седеше вцепенена до телефона и слушаше. Флин гледаше съперника си хипнотизирано — бе усетил реалната опасност за живота си.

— Вярвам ти, че ще ме убиеш — запелтечи той.

— Да, ще го сторя!

— Никога няма да я доближа, разбрах — тя е твоя.

— Винаги ще бъде моя, само моя! — изрече Тор решително.

— Няма да се доближавам — повтори Флин, хленчейки. — Твоя е.

— Тор!

Той не обърна внимание на дрезгавия й вик, защото Рандолф отново изпадна в безсъзнание.

— Довърши разговора с полицая, Аби.

Тя покорно продължи, като не изпускаше от очи мрачното му лице. Когато накрая затвори, все още се мъчеше да намери думи. Накрая прошепна объркано:

— Защо разигра тази малка сцена с Флин?

— Малко обща психология. Трябва да ми има страх. Просто в случай, че полицията не си свърши работата. Искам да се запечата в болния му мозък, че идването при теб означава неминуема смърт.

— Принцип от социалната психология, нали? — попита тя, като го гледаше как се навежда и събира пръснатите по килима цветя. След това й ги подаде със затрогващо внимание.

— Да, всичко е психология, Аби.

Чак сега тя забеляза в погледа му да се прокрадва несигурност и се хвърли в прегръдките му.

— Не се притеснявай, скъпи, не съм променила решението си! Знам, че не си убил жена си.

— Аби, бях готов да убия Рандолф, ако…

— Знам.

— Това плаши ли те?

— Не. Сигурна съм, че ще направиш всичко, за да ме защитиш.

— Значи разбираш?

— Да. — Тя вдигна лице и в очите й проблеснаха сълзи на облекчение. — И аз бих направила същото за теб.

Тя чу приглушения му стон и усети ръцете му да я прегръщат силно. Всеки мъж бе способен на насилие при известни обстоятелства, както и всяка жена, осъзна Аби. Но тя не се страхуваше от Тор. Единствената агресия от негова страна би била насочена към тези, които я застрашаваха. Щеше да я защитава, но никога нямаше да стане опасен за нея.

Стояха така прегърнати в мълчание, докато пристигна полицията.

Много по-късно, след подробния разпит, душа и чашата вино, Аби седеше по пеньоар с подвити крака, готова да изслуша обвинителната реч на Тор.

Той я наблюдаваше от далечния край на стаята как седи в очакване. Тъмните му вежди се повдигнаха въпросително.

— Знаеш, че имам право да бъда малко разтревожен.

— Да, Тор.

— Казах ти да не отваряш вратата на никого, нали?

— Да, Тор.

— Само ще седиш и ще повтаряш „Да, Тор“, така ли?

— Да, Тор.

— Би трябвало да те напляскам като малко дете — въздъхна той. — Няма ли да кажеш „Да, Тор“?

— Не смятам. Не и след тази забележка.

— Аби, не можеш ли да бъдеш поне малко благоразумна? Отвори сляпо вратата на първия дошъл. Ако ме беше послушала, всичко това нямаше да се случи.

— Разбирам това, Тор.

— Недей да се правиш на хрисима! — извика той и закрачи напред-назад като лъв в клетка.

— Добре, Тор.

— Не се шегувам.

— Знам. Съжалявам. Просто трябваше да помисля. Той каза, че е от службата по доставките, а аз получавам толкова много пратки, че изобщо не се усъмних.

— В това е основния проблем, Аби Линдън. В нищо не се съмняваш, направо действаш. Импулсивно. Липсата на предпазливост би те въвлякла в най-опасни ситуации. Ако някой не поеме отговорност за теб, сигурно ще изпаднеш в нова беда още в близките дни.

— Няма нужда да ми крещиш като на неразумно дете!

— Много добре знам, че не си дете! — избухна, той. — В това е проблемът. Просто си доверчива жена — трябва ти мъж, за да те пази от нещастия.

— Това не е честно, Тор. Оцеляла съм досега и сама.

— По чиста случайност!

— Преувеличаваш.

— Няма нужда да преувеличавам. Разбрах от първия миг, в който те видях, че си най-импулсивната личност, която съм срещал.

— Ти казваше, че това е приятно в някои отношения… — напомни му тя. — Мисля, че ме нарече малка авантюристка дори.

— Не си въобразявай, че ще се измъкнеш, като ме разсейваш.

— Нищо не може да те разсее, Тор. Да, аз наистина съм недисциплинирана, импулсивна и доверчива, но ти си точно обратното, нали? Чудно е как изобщо можеш да ме понасяш.

— И не мисли, че ще се измъкнеш с тази малко, патетична поза.

— Да се измъкна от какво? Ще ме набиеш ли?

— Не ме предизвиквай!

— Сигурно ще ми е интересно да видя как пък ти правиш нещо импулсивно…

— Аби, в момента стъпваш по много тънък лед. Няма да те накажа единствено защото преживя достатъчно за една вечер.

— Онова — изрече тя тихо, — беше съвсем различно. — Отпи от виното под зоркия му поглед, после нежно се усмихна. — Не трябва да се тревожиш, че ще сбъркам някога гнева ти с болната амбиция на Флин.

— Как става така — рече мрачно той, — че инстинктивно усещаш начина да ме обезоръжиш?

— Обезоръжих ли те наистина? — Обичаше този мъж, даже когато й крещеше. Винаги щеше да го обича.

— Ти си опасна жена, Аби Линдън! Ще трябва да помисля как да управлявам отношенията ни или ще се намеря яхнал тигър… — Точно в този миг телефонът иззвъня. Сякаш благодарен за прекъсването, Тор грабна слушалката: — Ало? О, ти ли си, Тайсън? Аби и аз щяхме да ти се обадим по-късно. След като свършех с назиданието, искам да кажа. Луд? Прав си, луд съм. Не че искам да бъда. Жените са напаст. Трябва да бъдат оковани с достатъчно дълга верига, която да стига от кухнята до спалнята. Смятам в скоро време да купя такава. Какво? Шегувам се, разбира се. Да, предположих, че има причина, щом се обаждаш. Слушам те.

Аби отпиваше от виното и се правеше, че не обръща внимание на Тор, който внимателно слушаше Уорд.

— Кога разбра? Точно затова щяхме да ти се обадим. Рандолф се появил тук около шест часа. Аз не бях в апартамента, но инструктирах строго Аби да не отваря вратата. — Настъпи пауза и след малко Тор продължи: — Как предположи? Тя наистина е отворила и трябвало да се бори с него. Той е откачен тип, Тайсън, и много опасен. Мисля, че като е видял Аби, е разбрал, че няма да го остави да си мъсти и съвсем е полудял. Сега е в психиатричното отделение на болницата. Полицията го отведе преди няколко часа с обвинение в нападение, освен другите неща. О, Аби ли? Тя е добре. Едвам се отърва. Когато влязох, чупеше една ваза в главата на Рандолф. Но това е типично за нея. Никога не може да се въздържи да развали нещо добре подредено, букет имам предвид…

Аби изхъмка презрително, когато Тор спря да говори. Той й направи знак да замълчи.

— Правилно — продължи след малко. — Той е изнудвачът и човекът, който се опитваше да изкупи акциите. Между другото, точно за това бе дошъл изнудва и Аби. О, разбирам. — Тор кимна и се намръщи замислено. — Добре. Какво? Разбира се, че ще се оженя за нея! Какво друго мога да направя? Опитвах се да й дам малко време. Опитвах се да уважа нейните деликатни чувства и да не я карам да бърза. Обаче разбирам, че чакането само ще предизвика нови беди. Тя се нуждае от мъж, за да я държи изкъсо и аз не бих отстъпил тази роля на никой друг. Добре. Ще ти се обадя пак. Лека нощ, Тайсън.

Тор затвори телефона и погледна Аби сияещо. Тя бе вперила невярващи очи в него.

— Уорд току-що е научил от детектива, че Рандолф е купувал акциите от роднините. Детективът предположил, че има връзка между това и заплахите срещу теб, когато разбрал, че притежаваш голям пакет акции. Жалко, че това добре платено ченге не се появи сутринта със своето заключение. Можеше да ни спести доста неприятности…

— Тор, сериозно ли говореше? — прекъсна го Аби.

— Разбира се. Да не мислиш, че ми е приятно да вляза и да заваря жената, която обичам, похитена от друг? Или, че искам постоянно да ти се случват разни неща? Аби, ако някога отново допуснеш да се случи подобна история, ще те заключа и ще хвърля ключа. Докъде бях стигнал? О, да. Уорд каза също, че детективът разбрал за лудостта на Рандолф. Ако питаш мен, малко късно. Преди около шест месеца, Рандолф загубил поста си на вицепрезидент във фирмата. Бил си спечелил репутацията на ненадежден и непредвидим в работата си. Вероятно травмата от уволнението го е накарала да помисли за отмъщение. Утре ще се обадя на Тайсън и ще го попитам дали има идея кой от подчинените му може да е предал информацията на Рандолф. Флин сигурно е подкупил някой, за да го осведомява за прогреса на компанията.

— Направил го е. Каза, че имал човек в компанията. Наистина ли ще се ожениш за мен?

Аби се изправи и смутено притегна колана на пеньоара си. Гледаше го с върховно очакване. Русата й коса бе прибрана в малко небрежен кок и пеньоарът й бе доста измачкан. Несъмнено не изглеждаше като жена, на която в такъв момент биха направили предложение за женитба. Но и предложението трудно можеше да се нарече случайно.

— Никога не казвам нещо, което не мисля. Разбира се, че ще ти предложа да се оженим. Исках да ти дам време, за да свикнеш с мисълта, че ще живееш с мен, но реших, че са нужни по-решителни действия. Ще те обвържа час по-скоро, за да не можеш да ми избягаш. Съзнавам, че собственическото ми отношение несъмнено засяга твоята независимост — подигравателно рече той, — но аз ти дадох шанса го осъзнаеш бавно, а ти го проигра. Ако не може да ти се има доверие на любовница, ще видим дали може да бъдеш вярна съпруга. И те предупреждавам, Аби Линдън, със съпрузите шега не бива! Те не галантни като любовниците. Съпрузите имат много права, каквито любовниците не притежават. Същото се отнася и за съпругите.

— Изглежда си много вещ и в брачното право.

— Знам точно какви задължения поемам като съпруг, Аби. Ще бъда взискателен и ще се налага понякога да се съобразяваш с желанията ми, но ще те обичам безрезервно и само това, скъпа моя бъдеща съпруго, има значение.

Тя му се усмихна трепетно. Знаеше, че казва истината.

— Да, от теб съм склонна да приема всичко.

— Аби?

— Обичам те, Тор! Нима не съм ти го казвала до сега?

— Не. Не си. Не бях сигурен. Как можех да знам?

— Ти ми каза веднъж, че мога да бъда задържана единствено с любов.

— Имах предвид единствено моята любов към теб — въздъхна той. — Не можех да се надявам, че и ти ме обичаш.

— А аз си мислех, че сигурно си разбрал колко силно съм влюбена в теб.

— Когато те помолих да живееш с мен, ти почти ми отказа.

— Само защото не бях сигурна в чувствата ти. Исках да знам, че намеренията ти са сериозни и ми отне малко време да го разбера. О, Тор, наистина ли ме обичаш?

— Мисля, че се влюбих в теб още първата вечер, когато те видях — прошепна той и я притегли към себе си. — Всичко, което правеше, ме очароваше. Можех през цялото време да стоя и да те гледам как създаваш дивите си творения. А моите винаги изглеждаха толкова завършени и скучни.

— Не бяха много издържани. Всичко друго, но не и скучни, знаеш го. Още мисля, че трябва да участваш в онова състезание.

— Ще говорим за това по-късно. Точно сега искам да разговаряме за нас двамата. Аби, скъпа, избави ме от съмненията и ми кажи от колко време разбра, че ме обичаш? — Той я притисна до гърдите си и зарови лице в косите й.

— Разбрах го със сигурност от няколко дни. Но се влюбих в теб още в хижата. Може би даже преди това…

— Защо не ми каза? Само ако знаеш какво преживявах, докато се опитвах да те спечеля…

— Не бях сигурна в чувствата ти към мен — призна отново тя. — Когато ме покани да живея при теб, помислих, че още не си наясно със себе си. И аз исках да ти дам време. Колкото е необходимо, за да се влюбиш в мен.

— Щом и двамата сме склонни да си дадем време, значи очакваме проблемът да се реши. Но те предупреждавам да не ти стане навик да изпадаш в криза всеки път, когато искаш нещо от мен.

— Да, Тор.

— Учиш се. Просто продължавай да повтаряш „Да, Тор“ и нашият брак ще бъде дълъг и спокоен.

— Спокоен?

— Ами да. Ти ме познаваш. Въздържан, тих, разумен… — Той я притисна в прегръдките си и бавно започна да развързва колана на пеньоара.

— Въздържан, тих и разумен… — повтори Аби замислено и се облегна назад. — Звучи прекрасно!

— Всъщност, като те познавам, звучи ми невъзможно. Имам чувството, че животът ми ще се промени. — Той свали пеньоара от раменете й и го остави да падне на пода.

— Да не би да се колебаеш? — попита тя и извърна лице да го погледне.

— Единственото, за което се страхувам, е да не те изгубя. Аби, скъпа, ти си най-хубавото нещо в живота ми!

Тя го погледна през полуспуснатите си ресници, докато той настойчиво разкопчаваше бельото й.

— Люби ме, вместо да довършиш лекцията си.

— Ще постигна ли нещо, ако я довърша?

— Не толкова, колкото ако ме любиш — увери го тя. Ръцете й нежно обвиха врата му.

— И аз така мисля. — Той я вдигна и прошепна: — Любима, ще те отнеса в леглото и ще те любя цяла нощ! Нуждая се така силно от теб…

— Мисля, че ще се окажеш по-сговорчив, отколкото смятах — подразни го тя и усети възбуждащо да я притиска към голата си гръд.

Кехлибарените му очи блестяха.

— Ако това е разбирането ти за мир и сговор, чувствай се свободна да я прилагаш постоянно.

— Единственият проблем е, че не съм сигурна кой от нас направлява другия — въздъхна тя.

— Просто помни, че аз съм този, когото винаги хвалеха в курса по икебана. — Той спря до масичката за момент, опасно балансирайки с нея, докато протягаше ръка към вазата с подредените от Аби цветя. Издърпа една орхидея и я пусна върху голите й гърди.

После мълчаливо я понесе към спалнята и я положи в средата на голямото легло.

Аби го гледаше с обич как се съблича и при вида на силното му здраво тяло се възбуди мигновено.

— И ти си точно като своите композиции — промълви тя, когато той се отпусна до нея. — Силен, уверен и невероятно мъжествен…

— Чудя се колко ли жени биха погледнали на някой мъж като на цветна композиция. — Наведе тъмнокосата си глава и целуна нежния връх на едната от гърдите й.

— Тор Латимър, запомни, не искам никоя друга жена да те гледа с моите очи — заяви Аби с изненадваща твърдост, докато галеше с длан мускулестото му бедро.

— Това ми звучи подозрително собственически…

— Така е! — Аби не беше особено разтревожена от факта. Придвижи върховете на пръстите си с бавно възбуждащо движение по тялото му и от устните му се изтръгна глух стон.

— Означава ли това, че няма да е необходимо занапред да стъпвам около теб на пръсти? И да внимавам да не те обидя, изплаша или накарам да се затвориш в себе си? — Той леко се намести върху нея и пъхна агресивно крак между бедрата й.

— Откога реши, че искам да стъпваш на пръсти покрай мен?

— Не можеш да се оплачеш, бях изключително внимателен от самото начало. Толкова много ми костваше!

— А аз не го разбрах…

— Има много неща, които едва ли някога ще разбереш. Но възнамерявам да продължавам в същия дух и през следващите години.

— Ще ме научиш ли да контролирам импулсивната си природа?

— Не. Смятам, че това е невъзможно. Просто ще трябва да се примиря, че всяка цветна композиция е красива посвоему.

Аби притисна нетърпеливо устни към неговите и усети омайващия аромат на орхидеята върху гърдите си.