Джейн Ан Кренц
Пиратът (8)

Седма глава

Когато Джаред се отби късно същия следобед в почти празния бар на курорта, той веднага си даде сметка, че вестта за скарването им с Кейт се бе разпространила с още по-главоломна бързина, отколкото новината за връзката им. Оттук следваше, че вероятно и останалите жители на острова вече бяха информирани за случилото се.

— Я виж ти! Значи най-после се реши да подадеш глава от скривалището! — подкачи го полковникът. Постави ръце на тезгяха и се усмихна широко в израз на мъжка солидарност. — Не се бой, засега тук е достатъчно безопасно, а и твоята дама днес никаква не съм я виждал.

— Така ли? Всъщност, защо си мислиш, че съм се крил? — Джаред се отпусна на един от високите столове и постави крак на месинговата подпора на бара.

— Лани ме осведоми за всичко — тази сутрин е била дежурна на рецепцията, когато Кейт излязла от офиса ти. Изглеждала, меко казано, бясна — не казала нито дума, но било ясно като бял ден, че току-що е кръстосала шпаги с някого, а освен теб по това време в твоя работен кабинет е нямало други хора! Ти самият цял ден си бил в мрачно настроение, като си се сопвал за щяло и нещяло — с други думи, по общо мнение двамата с Кейт сте се скарали!

Джаред изруга — знаеше, че вече нищо не можеше да спре разпространяването на клюката.

— И всички ли се забавляват също толкова като теб?

— Ами, както виждам — да.

— Къде е Кейт?

— Нямам представа. Казах ти, че цял ден не съм я виждал.

— Сигурно седи и се цупи в стаята си. Ще я оставя да се самосъжалява още известно време и после ще се отбия да проверя дали не мога да позагладя малко положението!

— Мислиш, че ще е толкова лесно?

— Рано или късно, ще й мине. Просто в момента е леко ядосана.

— Май направо си е бясна!

— Само защото изгуби спора. Скоро ще се успокои.

— На твое място не бих разчитал, че ще стане толкова скоро — останах с впечатлението, че госпожа Инскип не е свикнала да губи спорове. А тъй като и ти не си от най-лесно примиряващите се със загубите, имам чувството, че ще мине доста време докато ледовете се стопят.

— Но тя няма друг изход! Едва ли смята да изкара цялата си почивка затворена в хотелската стая по цял ден! Не е толкова глупава, а и умее да разсъждава рационално!

Полковникът се замисли, бършейки бавно една току-що измита чаша.

— Може да реши, че има по-приятни места от Аметистовия остров за прекарване на лятото!

Предположението стресна Джаред. Изразът на лицето му стана по-напрегнат и той подхвърли ядосано:

— Мислиш, че ще си стегне багажа и ще се махне само защото се посдърпахме заради нещо, в което не е нейна работа да си пъха носа?

— Така ли стана?

— Да. Казах и да стои настрана, а тя явно не е свикнала да изпълнява нареждания!

— Да, личи си! Що се отнася до това дали смята да напусне острова, нищо не мога да ти кажа със сигурност. Подобен слух все още не е достигнал до мен, но без съмнение съвсем скоро ще стане ясно — след около час Ханк ще прави редовния си полет до Рубинения остров и ако Кейт е в самолета, това ще даде отговор на въпроса. Много народ се е обзаложил, че ще си замине.

— И кой събира залозите? — въздъхна Джаред, вече готов да се примири с неизбежното.

— Джим, на предната рецепция.

— Не ме учудва. — Беше ядосан, но не и изненадан, тъй като неочаквано се разтревожи за нещо съвсем друго. До този момент не му бе минавало през ума, че Кейт наистина може да си тръгне заради скарването им. Помисли още малко, след което рязко се изправи и подхвърли на полковника, запътвайки се с бърза крачка към вратата:

— Е, полковник, ще се видим по-късно.

— Къде тръгна?

— Да намеря Ханк и да го подсетя, че в самолета му няма повече свободни места — за всеки случай, ако на някого му хрумне да пита.

— Но следобедните полети са почти винаги празни!

— Не и днес!

 

Двадесет минути по-късно Джаред се връщаше с джипа си от асфалтираната крайбрежна ивица, която представляваше малкото летище на Аметистовия остров. Зави в алеята, водеща към хотела и с едно-единствено рязко движение изключи двигателя, спирайки точно пред централния вход.

Беше отишъл при Ханк Уитком в мрачно настроение, но си тръгна удовлетворен. След кратко колебание пилотът най-накрая бе схванал смисъла на исканото от Хоторн, когато собственикът на курорта бе подхвърлил, че на острова има и други авиопилоти, които с радост ще приемат предложението за гарантирани редовни полети всеки ден между Аметиста и Рубина.

— Нямаш проблем, Джаред — ухили се Ханк, след като получи и солидна сума, достатъчна да покрие цената на един самолетен билет. — За днес няма повече свободни места. Гарантирано! Е, желая ти успех с малката американка — май напоследък нещо си под пара заради нея!

Въобще не съм под пара, опита се да се убеди Джаред, влизайки във фоайето на хотела. Просто искаше да даде един малък урок на Катрин, от който тя несъмнено се нуждаеше.

Зад рецепцията нямаше никой и той удари по звънчето, за да повика служителя.

— Какво мога да направя за вас? — от една странична врата се появи слабичък младеж. Зададе въпроса, без да вдига поглед и когато в следващия миг видя Хоторн пред себе си, започна да премигва притеснено. — А, това си ти, шефе! Извинявай, но проверявах нещо на компютъра — трябва да направим няколко резервации в последния момент.

Джаред облегна лакти на лакираната повърхност на бюрото и размаха една двадесетдоларова банкнота пред лицето на младия мъж.

— Забрави за резервациите, Джим. Аз също искам да се обзаложа, макар и в последния момент.

— Добре, шефе. Както кажеш. Джим се усмихна пресилено, след което добави: — А за какво точно искаш да се обзаложиш?

— За същото, за което всичко живо на острова се надпреварва да залага пари. С други думи — дали госпожа Инскип ще си замине днес следобед със самолета на Ханк, или ще остане.

Младежът се изчерви като някой джентълмен, хванат да върши нещо неморално. Прокашля се няколко пъти и заеквайки, попита:

— А ти за кое от двете ще се обзаложиш, шефе?

— Залагам двадесет долара, че няма да си тръгне.

— А-ха. Значи, двадесет долара. — Джим се наведе леко напред и прошепна затворнически: — Да не би да знаеш нещо, за което останалите си нямат представа?

— Естествено, че не — усмихна се мрачно Джаред. — Просто усещам, че ще имам късмет.

 

— Татко, къде беше? Търсих те навсякъде! — Дейвид се втурна към него, като последните два метра се плъзна по коридора, спря рязко и вдигна тревожен поглед към лицето на Джаред.

— Имах малко работа на летището. Трябваше да говоря с Ханк. — Разроши нежно косата на сина си.

— Да не си закарал Кейт до самолета? — Безпокойството на момчето нарасна. — Кажи ми, че не си!

— Няма такова нещо! — намръщи се Хоторн. — Защо питаш?

— Защото всички разправят, че ти е адски ядосана, и че със сигурност ще си замине — тази сутрин сте се скарали и ти си й се разкрещял! Ако си тръгне, ти ще си виновен!

— Не съм й крещял! И кой ти каза, че ми е ядосана?

— Ами, кой ли не! Татко, нали не се е разсърдила, задето с теб се обзаложихме дали може да готви?

— Не, причината е друга. Всъщност, тя въобще не знае за нашия малък бас. Да се разберем обаче — ако случайно научи, ще си признаеш, че идеята бе изцяло твоя!

— Да, но ти пръв каза, че не вярваш да готви добре! Обзаложи се на един долар — спомняш си, нали?

— Така е, но пък ти предложи да я подмамим и да я накараме да ни сготви нещо, за да проверим как се справя! Отгоре на всичко си спечели цял долар, когато тя ни приготви онази страхотна пица! Затова, недей да се измъкваш!

Дейвид прехапа замислено долната си устна.

— Кейт сигурно наистина ще се вбеси, ако разбере. Как мислиш?

— Определено. Няма да ни го прости.

Дейв въздъхна.

— Обаче е страхотна майсторка на пиците! Ти смяташе, че ще я прегори, но нищо подобно не се случи.

— Няма да се учудя, ако пицата е единственото, което може да приготвя! Не вярвам нашата приятелка да е кой знае каква домакиня!

— Който прави добри пици, умее да готви и други неща.

— Може би — съгласи се колебливо бащата.

— Мислиш ли, че ще си тръгне, задето си й крещял?

Търпението на Джаред окончателно се изпари.

— Вече ти казах — не съм крещял! И още веднъж повтарям: Кейт няма да си замине от острова! Във всеки случай, не днес!

Дейвид моментално придоби доволно изражение.

— Чудесно! Значи ще спечеля още един долар!

— По дяволите, трябваше да се досетя — изруга тихо Джаред, но не беше кой знае колко ядосан. — Чудя се, хората тук няма ли най-сетне да си намерят по-интересна тема, за която да се обзалагат, и да престанат да следят как се развива любовната ми връзка.

Очите на Дейв се разшириха от любопитство.

— Какво, какво? Значи имаш любовна връзка, така ли?

— Имах. В минало време.

Джаред се отправи към кухнята, извади от хладилника кутия студена бира и излезе на верандата. Отпусна се на един шезлонг и се замисли как да възстанови въпросната любовна връзка. Изумително е колко лесно мъжът привиква към нечие опърничаво женско присъствие!

 

Три пъти Кейт опакова и разопакова багажа си, докато най-накрая се отпусна унило върху леглото. Съзнаваше, че ако има поне капчица самоуважение, ако не здрав разум, трябва незабавно да напусне острова — още със следобедния полет до Рубина. След случилото се тази сутрин не можеше повече да остане тук. С изумление установи, че след като години наред си бе въобразявала какви ли не истории с пирати, сега най-накрая бе срещнала жив, от плът и кръв, и той се бе оказал просто един безочлив лъжец! Отсега нататък щеше да общува само с приветливи, проявяващи разбиране, чувствителни и цивилизовани мъже!

Внезапно почукване на вратата я накара да вдигне рязко глава. Сърцето й се разтуптя бясно. Отправи се да отвори, като си повтаряше, че трябва да се държи твърдо — ако Джаред бе дошъл да й се извини и да й обясни историята със замъка, тя нямаше намерение да го улеснява. Тъкмо напротив — щеше да му даде да се, разбере! Изправила гордо глава, Кейт посегна към дръжката на вратата.

— О, здравей, Лети.

— Май очакваше някой друг, а? — Лицето на приятелката й изразяваше съчувствие и женска солидарност.

— Не точно. По-скоро хранех някаква смътна надежда. Хайде, влизай.

Лети пристъпи напред и погледът й се спря върху разтворения куфар, наполовина натъпкан с дрехи.

— Значи все пак си решила да си заминеш — промълви тихо. — Чудех се какво ли решение ще вземеш.

— Да ти кажа честно, все още се колебая.

— Налага се да побързаш. — Лети погледна часовника си. — Ханк отлита след тридесет минути.

— Работата е там, че нямам желание да напускам острова и да си развалям почивката само заради един самонадеян, деспотичен негодник, който е убеден, че може да прави каквото си иска тук! — Тя се зае да окачва обратно дрехите си в гардероба. — Не съм свикнала да се предавам толкова лесно!

— Значи, според теб Джаред е самонадеяни деспотичен негодник?

— Да.

— Добре. Радвам се да го чуя. — Приятелката й се разположи удобно в един от столовете до замрежения прозорец на верандата. — Персоналът на хотела се обзалага по този въпрос и аз смятам също да заложа пет долара, в зависимост от окончателното ти решение.

Катрин Инскип сбърчи нос.

— На този остров човек определено не може да разчита на личен живот.

— Боя се, че си права.

— И всички знаят, че сме се скарали и че съм ядосана на Джаред?

— Ъ-хъ. Но, повярвай, независимо как се обзалагат, всички до един се надяват, че няма да си заминеш!

— И защо?

— Представяме си в какво настроение ще изпадне нашият управител, ако си тръгнеш! Никой няма да смее да се изпречи на пътя му. Днес е толкова мрачен и неразговорчив, че ни е страх какво ще стане в случай, че наистина напуснеш острова!

— Значи, от мен се очаква да свърша услуга на всички, като остана, за да успокоя дивия звяр? — Кейт отново бе обзета от силен гняв. — Няма да стане. Вината за случилото се е стопроцентово негова.

— Така ли?

— Абсолютно! — Кейт постави още една рокля обратно в гардероба. — Освен това, нямам никакво намерение да се извинявам на Джаред. Така че иди да прибереш спечеленото от залога, защото току-що твърдо реших да не му се оставям да ме прогони по такъв начин от острова. Дяволите да го вземат! Та нали уж дойдох на почивка! В никакъв случай няма да се откажа от нея — вече платих твърде много!

Лети се ухили доволно.

— Всъщност, почти бях убедена, че ще постъпиш така!

— Недей да се радваш предварително — не оставам, за да се опитам да умилостивя Хоторн. Смятам да си прекарам почивката, като върша по-приятни неща. Великата любовна история приключи.

— Уведоми ли Джаред за решението си?

— Скоро сам ще разбере.

— Нямам търпение да видя. — Лети стана от стола и се запъти към вратата.

— Къде тръгна?

— След като разполагам с вътрешна информация, по-добре да се възползвам от нея и да удвоя залога си.

Няколко мига след като Лети си тръгна, Катрин остана с вперен във вратата поглед. Явно не ми е писано скоро да се отърва от стреса, помисли си тя.

 

Същия ден вечерта Кейт се зае да се облича с такова усърдие, сякаш се готвеше за битка. Разгледа внимателно всичките дрехи, които приятелките й бяха сложили в багажа, и най-накрая се спря на дълга рокля в огненочервен цвят с тънки презрамки, изкусно набран корсаж и широко разкроена долна част. Роклята й придаваше закачлив, флиртаджийски вид, който се подсилваше от червените обувки с тънки токчета и сребърната лента на шията. Преди да излезе, Кейт се огледа за последен път и реши, че изглежда точно, както й се искаше — самоуверена, хладно високомерна, почти царствена.

Когато влезе в претъпкания бар за един аперитив преди вечеря, младата жена усети, че погледите на целия персонал я проследиха с одобрение и възхита, а също и с нескрито облекчение, че в края на краищата бе решила да остане. Полковникът повдигна вежда и й кимна леко в знак на мълчалив поздрав. Кейт му отвърна с достойна усмивка и се разположи в един от фотьойлите край бара. В миг пред нея на масата се появи чаша с коктейл от ром и ананасов сок. Младата жена вдигна поглед и се усмихна повторно — този път на сервитьорката.

— Радвам се, че не си заминахте — каза тя тихо.

— Чакайте да позная: сигурно и вие участвате и облога по въпроса за моите бъдещи планове? — Кейт отдавна вече бе престанала да се ядосва и вече възприемаше нещата като нещо неизбежно.

— Заложих десет долара, че няма да се качите на самолета на Ханк за Рубинения остров — призна сервитьорката! — Но не това е истинската причина да съм доволна, че оставате!

— Да не би и вие да мислите, че като някоя вълшебница мога да размахам магическата си пръчица и да накарам Джаред да възвърне доброто си настроение?

Девойката се изсмя.

— Ще си заслужите вечната признателност на всички работещи в Кристалния залив!

— А на никого ли не му мина през ума, че е възможно да съм решила да остана, за да накарам Джаред да се постарае да умилостиви мен? Да положи усилия за възвръщане на моето добро настроение?

Сервитьорката се замисли — явно й бе трудно да възприеме идеята.

— Значи затова не си тръгнахте? Искате да принудите Джаред да падне на колене и да ви моли за прошка?

— А вие защо изпитвате съмнения?

Момичето се усмихна още по-широко.

— Да кажем, че просто ще ми бъде страшно интересно да видя как ще го постигнете. Пожелавам ви късмет, госпожо Инскип. О, как можах да забравя — току-що дочетох последната ви книга — страхотна е! Най-много ми хареса моментът, в който героят влиза в спалнята уверен, че главната героиня го очаква хрисимо в леглото, но вместо това тя излива съдържанието на нощното гърне върху главата му!

— Радвам се, че ви е било забавно.

Кейт позволи на чувството на задоволство, предизвикано от последните думи на сервитьорката, да повдигне духа й, докато седеше със зареян в потъмняващия океан поглед. Беше очевидно, че целият персонал на курорта истински се забавляваше от развитието на историята между нея и Джаред, но младата жена изпитваше съвсем различни чувства. В скарването им не виждаше нищо смешно — това не бе просто някакво съревнование на шега между половете — залогът бе прекалено голям. Кръвта й се вледеняваше всеки път, когато се замислеше какви ли ги върши Джаред в замъка на корсаря. Той несъмнено притежаваше естествена склонност да се налага над другите, а също и вродената самонадеяност на мъж, свикнал сам да контролира всичко, но същевременно Кейт вече го бе опознала достатъчно добре и знаеше, че в никакъв случай не е лош или безчестен, нито е чак толкова безотговорен, че да не мисли какво върши. Подобни хора никога не биха успели да ръководят успешно такъв процъфтяващ курорт като Кристалния залив, помагайки същевременно за благополучието на целия остров. Ако беше безчестен и неразумен, Джаред никога нямаше да спечели доверието и благодарността на хората тук, нито би могъл да разчита на тяхното приятелство и лоялност.

Дали обаче бе права? Без съмнение, в тайнствения замък на пирата ставаше нещо, в което нейният приятел се бе забъркал и то сериозно. Не искаше да й позволи дори да се приближава до мястото и доколкото Кейт можеше да прецени, за това съществуваше само една причина: Джаред знаеше, че тя се бои да не се е захванал със същата дейност, с която едно време си е изкарвал прехраната Роджър Хоторн, а тъй като бе явно влюбена в него, вероятно щеше да се опита да го спре.

Беше потънала в мисли, когато върху масата й се очерта нечия сянка. Катрин вдигна глава, до известна степен очаквайки това да е Джаред. Оказа се Джеф Тейлър, който стоеше пред нея и й се усмихваше с надежда.

— Виждам, че тази вечер сте сама, госпожо Инскип. Имате ли нещо против да ви правя компания? — Бе облечен в елегантни панталони и характерната шарена риза на цветя, която местните жители подаряваха на туристите при пристигането им. Червената му коса бе все още мокра след взетия съвсем наскоро душ.

— Заповядайте — Кейт му се усмихна в отговор.

Доволен, Джеф се ухили още по-широко и се настани в отсрещното кресло, махвайки с ръка на сервитьорката.

— Благодаря. Все се опитвах да ви срещна насаме — още от вечерта на бала с маски. Разбрах, че обикновено излизате в компанията на местния бос. Как така ви е оставил сама тази вечер?

— Тук съм на почивка и излизам, с когото си искам.

— Надявам се, тази вечер да предпочетете мен.

С периферното си зрение Катрин забеляза Джаред, който точно в този миг влезе в заведението и се отправи с бавна крачка към барплота. Усети напрежението в нея да нараства и се приготви за неизбежното стълкновение, като същевременно отправи ослепителна усмивка на своя събеседник:

— Защо не?

Няколко часа по-късно Кейт окончателно реши, че в края на краищата Джаред очевидно няма намерение да прави сцени. Казваше си, че може само да се радва, но при все това трябваше да признае, че някъде дълбоко в себе си се чувстваше обидена. Макар че, от друга страна, компанията на Джеф Тейлър не й бе безинтересна. Вечеряха заедно и после отидоха да потанцуват — той бе изключително мил и забавен и с готовност откликваше и на най-малките й прищевки. Когато накрая му каза, че се чувства изморена и смята да се прибира в стаята си, Джеф веднага й предложи да я изпрати през градината. Кейт се почуди за миг дали няма да му хрумне да й досажда пред вратата, но след като му пожела набързо лека нощ, той само я целуна леко по бузата и тихо измърмори:

— Може би ще прекараме още някоя вечер заедно?

— Може би — усмихна се тя, избягвайки директния отговор. Стаята зад гърба й тънеше в мрак.

— Искаш ли утре сутринта да идем да се гмуркаме при рифовете?

Катрин се поколеба, след което се запита защо пък не — в края на краищата бе дошла тук да се забавлява колкото се може повече!

— Чудесна идея!

Джеф се ухили доволно.

— Ще дойда да те взема веднага след закуска.

— Добре. — Усмихна му се още веднъж и любезно, но решително затвори вратата под носа му. Обърна се и без да светва лампата, се отправи към верандата и се загледа в посребрената от луната водна повърхност. Започваше все повече да се влюбва в този остров нощем — мекият уханен въздух подухваше леко през отворения прозорец, докосваше нежно кожата й и я караше да си припомня с тъга вечерите, които бе прекарала в прегръдките на Джаред.

Внезапно цялото й същество се напрегна от познатото усещане за близост, което изпитваше винаги в негово присъствие. Потрепери и обви с ръце раменете си. Знаеше, че е невъзможно, но в този миг имаше чувството, че Джаред стои до нея. По гърба й пролазиха тръпки… Кейт си пое дълбоко дъх и рязко се обърна.

— И тримата извадихме късмет, че не покани Джеф в стаята си — чу се откъм леглото гласът на Хоторн. — Малко трудно щеше да намериш обяснение защо тук гъмжи от хора.

— Джаред! — Катрин успя да възвърне самообладанието си. — Какво правиш тук?

— А ти как мислиш? — махна небрежно с ръка той. Лунната светлина проблесна в стъклената чаша с бренди, която държеше. Беше се изтегнал върху куп възглавници, облечен единствено в чифт провиснали на кръста джинси.

— Как влезе тук?

— Нали съм собственикът, забрави ли? Имам резервен ключ.

Кейт си пое дълбоко дъх, неспособна да се помръдне. Опитваше се да се убеди, че не се страхува, а просто проявява естествена предпазливост, при положение, че намира в леглото си силен и опасен мъж.

— Да не би случайно да си дошъл да ми се извиниш и да ми дадеш обяснение?

Джаред отпи замислено от брендито.

— Не. Ами ти? Как върви свалката с Тейлър?

— Не е твоя работа. Ще се свалям, с когото си искам.

— Значи съществува проблем.

— От къде на къде? Вече нямам нищо общо с теб — мислех, че си го разбрал тази сутрин след скарването ни. Що се отнася до мен, великата любовна история приключи!

— Лъжеш! Ако мислеше, че нещата между нас са свършили, щеше да си вземеш билет за следобедния полет с Ханк! Ти обаче дори не се и опита!

— Казах, че връзката ни приключи, а не че смятам да сложа край и на почивката си!

— Можеш да се убеждаваш, в каквото си искаш, но знаеш също толкова добре, колкото и аз, че остана единствено заради това, което стана между двама ни!

— Нахален и самонадеян тип!

— А ти не си ли същата?

— Не колкото теб!

Джаред се изсмя тихо, седна на ръба на леглото, след което постави чашата на нощната масичка и се изправи.

— Твърде много приличаш на мен, макар да не желаеш да го признаеш. Затова и толкова се караме. Започвам обаче да си мисля, че в края на краищата ще успеем да се разберем.

Младият мъж заобиколи леглото и тръгна към Кейт. Тя отстъпи инстинктивно назад, но в следващия миг се спря, твърдо решена да запази присъствие на духа. Повдигна високо брадичка, въпреки че отвътре цялата трепереше и усещаше, че й става все по-горещо под напора на бурните чувства, които се надигаха в нея.

— Спри веднага, Джаред Хоторн!

— Скъпа, по-добре да си изясним нещо още сега. Всичко, което става между нас, засяга единствено нас двамата. Ако ти харесва да спорим и да се караме, ще се караме, ако предпочиташ да се любим, ще се любим, но няма да замесваме други хора. Така че, забрави за Джеф Тейлър!

— Май ти харесва да се държиш като пират!

— Ако аз се държа като пират, значи съдбата ти е да си любимата на пират! — Привлече я в прегръдките си и устните му се сляха с нейните в изгаряща целувка.

Беше прав — Кейт не можеше да го отрече, така както не успяваше да контролира порива на страстта. Част от нея бе предопределена да бъде негова завинаги и тя знаеше, че това бе мъжът, когото бе чакала цял живот. Ръцете й се обвиха около врата му и тя зарови пръсти в гъстата черна коса. Джаред издиша тежко — цялото му тяло се напрегна при досега й.

— Днес, когато дори не се опита да си вземеш билет за самолета, ми стана ясно, че си разбрала колко специална и неповторима е нашата връзка. — Положи я по гръб на леглото и се отпусна отгоре й. — Вече нито ти, нито аз можем да си тръгнем току-така един от друг.

Наглостта му я изуми.

— Е, добре — промълви Кейт, притворила очи. — Признавам, че сексът е хубаво нещо, а освен това съм чувала и че лекува стреса. При това положение нямам нищо против.

Джаред я изгледа с гневен поглед и я стисна още по-здраво.

— Знаеш, че не става въпрос само за секс.

— А какво друго? Не мисля, че изпитваме кой знае какво доверие или любов един към друг.

— По дяволите, престани да се опитваш да ме манипулираш! Не съм от мъжете, които можеш да притискаш до стената, колкото си искаш и да ги тормозиш, докато най-накрая омекнат и паднат на колене пред теб, съгласни с всичко, което им кажеш! Рано или късно, ще разбереш, че е така!

— По същия начин и ти ще трябва най-сетне да схванеш, че не съм някоя лигава, слабохарактерна и отстъпчива женичка, която ще се съгласи да я потупваш по главата и да й казваш кое е нейна работа и кое — не!

Джаред се вгледа внимателно в Кейт — устата му бе едва на няколко сантиметра от нейната, ръцете му здраво стискаха раменете й.

— На един от двама ни ще му се наложи да отстъпи и трябва да ти кажа още сега, че това определено няма да съм аз. Наясно съм какво правя, а също и какво е най-доброто и безопасно нещо за теб. Нямаш друг избор, освен да ми се довериш, така че да приключваме с темата.

— Няма да стане — прошепна тя, като обви лицето му с ръце и го приближи към своето. — Така или иначе, сега не му е времето да говорим.

— Споделям мнението ти.

Впи отново устни в нейните с предишната жажда и страст, сякаш с тази целувка искаше изцяло да я покори — сякаш, като не можеше да я накара да отстъпи, той желаеше по този начин да овладее душата й.

Кейт цялата трепереше от огъня, изгарящ всяка частичка от тялото й. Притисна се още по-плътно към Джаред, когато той с едно-единствено рязко движение на бедрата си раздалечи нейните встрани. Роклята й се надипли високо над ханша подобно на червени копринени вълни. Джаред откъсна устни от нейните, издаде приглушен стон и започна да обсипва шията й с пламенни целувки. Кейт го усети да смъква с трескави пръсти ципа на роклята, която се свлече надолу и младата жена остана да лежи гола, изцяло подвластна на собственото си желание и чувстваща с всяка фибра от кожата си силата на неговия копнеж. Двете се сляха в обща нажежена маса от енергия и страст и Кейт се учуди, че от близостта на телата им в тъмната стая не се виждаха да изкачат искри. Навсякъде обаче се носеха невидимите вълни на океана от разгоряла се чувственост.

Джаред плъзна жадно ръце надолу, свличайки с припряно движение роклята, обувките и чорапогащника. Когато Кейт остана единствено със сребърната лента около врата, проблясваща на лунната светлина, той се изправи и се зае да разкопчава джинсите си. Смъкна ги с няколко резки разтърсвания на краката, които издаваха огромното му нетърпение. Застана до леглото съвсем гол, вглеждайки се продължително в лицето й. Тялото му сякаш бе станало по-огромно и тежко.

— Желаеш ме, нали? — прошепна дрезгаво.

— Да.

— Никога повече не казвай, че е само секс — нареди й, бавно отпускайки се до нея и обгръщайки с длан гръдта й.

— И какво толкова те притеснява в думите ми?

— Това, че не са истина, а аз не искам да ме лъжеш. Няма да го допусна.

— Само че не се притесняваш, когато ти самият се опитваш да ме измамиш!

— Никога не съм го правил! Просто има неща, за които е по-добре да не знаеш. — Погали я по косата и добави нежно: — Научи се да ми имаш доверие.

— Но, Джаред…

— Шшшт… Не сега — прекъсна думите и със страстна целувка, плъзгайки език между зъбите й. Пръстите му бяха навсякъде — вдъхнаха нов живот на зърната й, след което се плъзнаха надолу, трескаво търсейки да достигнат до влажната мекота между бедрата й. Главата на Кейт се въртеше шеметно под напора на докарващото я до еуфория вълнение. И тя на свой ред го докосваше ласкаво, изучавайки всяка извивка на неговото яко мъжко тяло. С наслада прокара пръсти по ясно очертания гръб и гладките, стегнати мускули на бедрата му, после ги плъзна бавно надолу под извивката на кръста.

Кейт се повдигна на лакът и леко го побутна да легне по гръб. Той се подчини, наблюдавайки я през сведени клепачи как се навежда и го целува по шията. Пръстите му разтриваха раменете й, докато тя го обсипваше с кратки влажни целувки все по-надолу и по-надолу, усещайки го как несъзнателно повдига бедра нагоре под напора на възбудата от нейната близост.

В секса поне бяха напълно искрени един към друг, помисли си Кейт. Джаред не се опитваше да скрие неудържимото си желание — копнежът в очите му бе неумолим, страстен, див.

Възбудената за живот чувственост, повикът на жадната за ласки плът, страстта, търсеща утоляване на всяка цена разтърсваше телата им подобно на див звяр, затворен в клетка, опитващ се да се измъкне навън. Кейт усещаше как собственото й желание се подхранваше от това на Джаред. От силата, с която се любеха, по кожата им се стичаха ручейчета пот, сякаш водеха битка на живот и смърт. Мъжът започваше да става нетърпелив в сладостното очакване на върховния миг — внезапно той се претърколи по гръб и придърпа Кейт върху себе си. Разтвори краката й и внимателно натисна ханша й надолу към надигналата се в тръпнещ копнеж мъжественост. Бавно навлезе в нейната отзивчива мекота, прониквайки все по-дълбоко в нея. Кейт заби нокти в кожата му, затвори очи и се остави на огнената стихия, бушуваща в слабините й. Ръцете на Джаред бяха навсякъде, галейки я от вътрешна страна на бедрата, нежно и настойчиво преминавайки по-нагоре в търсене на влажните меки гънки. Знаеше точно как да я докосва, така че да й достави върховното удоволствие. Тя извика, когато пръстите му ускориха ритъма своя танц по набъбналата, възбудена плът.

— Хайде, мила. Искам да те видя как свършваш отделно от мен. Искаш го. Така… Още малко. Стегни се. Ето… Да, прекрасно. Толкова е хубаво…

Дъхът й спря от сладостната разтърсваща болка на постигнатото блаженство и тя се отпусна тежко върху гърдите му. Влажните от пот длани на Джаред обвиха стегнатите закръглени форми на бедрата й. Той се повдигна отново нагоре, отвори уста, за да си поеме дъх и потръпна силно. В следващия миг изгуби представа за всичко.

Дълго време лежаха един до друг, без да говорят. Катрин бе положила глава върху рамото на Джаред, който я притискаше към себе си в нежна прегръдка.

— Не мога да остана повече — прошепна той след малко. — Трябва де се връщам в къщи. Бет е заета по-късно вечерта и няма да може да се грижи за Дейв.

— Да, вече знам.

— Днес хлапакът спечели цял долар, обзалагайки се, че няма да напуснеш острова.

— Май всички са участвали в този облог.

— Просто целият персонал не иска да си тръгваш.

Кейт въздъхна и се размърда нервно на възглавницата.

— Но те не могат да разберат как стоят нещата! Мислят си, че просто сме се сдърпали малко като всички влюбени и скоро всичко ще бъде забравено!

— Но ние наистина просто малко се посдърпахме и като знаем колко си опърничава и твърдоглава, подозирам, че ни очакват още много подобни караници.

— Не звучи много обнадеждаващо.

— Всъщност, въобще не е нужно да се караме. — Джаред се изправи и започна да обува панталона си. — Повече ми харесва да се любя с теб!

— Наистина ли? — подхвърли младата жена, докато го наблюдаваше как се облича.

Хоторн закопча джинсите си и се наведе над леглото, поставяйки двете си ръце отстрани на Кейт.

— Наистина. Но ако от време на време ти се иска да се караме, нямам нищо против. Аз се нагаждам лесно към обстоятелствата.

— О, извънредно съм ти благодарна!

— Има само още нещо, което е добре да знаеш, преди да започнеш да се подготвяш за бойни действия.

— И то е?

— Че не можеш да сложиш край, като просто се качиш на самолета и си заминеш.

— И кой ще ме спре? — Както обикновено, Кейт не успя да се възпре да не реагира на предизвикателството.

Джаред се усмихна почти незабележимо сред сенките в здрачната стая.

— Опитай се да познаеш! — Целуна я още веднъж и излезе през вратата.