Джейн Ан Кренц
Пиратът (6)

Пета глава

Вечерта бе топла и натежала от ухания. Кейт мълчаливо се остави на Джаред да я изведе сред мрака навън, като ясно съзнаваше, че отново, както предишната нощ по време на бала, бе завладяна от някаква странна магия, на която не можеше да устои. Сега обаче нямаше как да се измъкне — пръстите на Джаред здраво стискаха нейните, а и самата тя не изпитваше никакво желание за бягство.

Без да дава никакво обяснение, нейният домакин я поведе надолу от верандата по няколкото стъпала, преминаващи в тясна пътечка, която отвеждаше към брега на океана. Прекосиха малка горичка от палми, чиито гъсти сенки бяха в рязък контраст с обляното в лунна светлина закътано заливче отвъд дърветата. Не бе Кристалният залив — централната плажна ивица на Аметистовия остров, а без съмнение частно притежавано ограждение от брега, недостъпно за туристите. Тишината бе нарушавана единствено от тихия плясък на вълничките, които оставяха бледа диря от морска пяна по пясъка, проблясваща като сребърно колие под лунните лъчи.

— Къде ме водиш? — попита Кейт, без да я е грижа кой знае колко за отговора.

— На едно специално място, известно само на мен. И преди да проявиш обичайното любопитство, нека ти кажа, че досега не съм водил други гостенки на курорта там.

— Не възнамерявах да те питам за това.

— Започваш да ми имаш доверие, така ли?

— Просто тази вечер нямам желание да задавам прекалено много въпроси.

Пръстите му стиснаха ръката й още по-здраво.

— Чудесно. Мисля, че така би било много по-добре и за двамата.

Спряха на брега на океана и свалиха обувките си, след което продължиха бавно да се разхождат покрай водата, докато стигнаха до другия край на заливчето. Там Джаред заведе Кейт до сенките на една палма, разгъна одеяло върху пясъка и застана прав до своята спътничка, без да промълви нито дума. Изразът на лицето му обаче бе напрегнат от едва сдържано желание, и след като продължи да стои още няколко секунди неподвижен и вперил поглед в нея, Кейт разбра, че очакваше тя да вземе окончателното решение. Младата жена се поколеба, но не за дълго и само след миг бе вече в ръцете му. Джаред я притисна плътно към себе си и Кейт внезапно се почувства безкрайно спокойна и отпусната, на сигурно място в неговата така позната прегръдка — там, където без съмнение бе нейното място.

— Обещай, че утре сутринта няма да съжаляваш — прошепна Джаред в ухото й, заровил нежно пръсти в нейните гъсти коси. — Искам и двамата да изживеем нещо прекрасно и неповторимо, без после да се обвиняваме взаимно, да търсим извинение или да се измъчваме от угризения.

— Не бих те последвала чак дотук, ако изпитвах някакви колебания.

— Снощи също мислех, че си наясно какво искаш, но въпреки това ти си тръгна, без да кажеш нито дума.

— Вече ти казах, че тогава имах и друга причина да действам по този начин — страхувах се, че всичко се развива прекалено бързо. Сякаш насън, а не в действителност. После разбрах, че твоята приятелка Лети се опитваше да уреди връзка между нас и това вече съвсем ме притесни. Трябваше ми време да размисля.

— Няма какво да размисляш — през последните два дни аз също се опитвах да си изясня нещата сам за себе си, но мисленето така и не ми помогна. — Джаред изстена и притисна още по-здраво Кейт. Тялото й инстинктивно се подчини на силния мъжки подтик и тя послушно се отпусна в ръцете му. Целуна я твърдо, но същевременно безкрайно нежно и тя усети да я разтърсва вълна от чувствен копнеж и невероятна възбуда, докато Джаред прокарваше устни по нейните със същата настойчива страст, с която ръцете му се плъзнаха по извивката на кръста и бедрата й — бавно, но уверено, тръпнещи в жадно очакване. Кейт усети как той смъква ципа отзад на роклята й, която след миг вече се бе свлякла в краката й. С едно-единствено докосване той разкопча финия копринен сутиен, наведе глава, притискайки чело към нейното и се вгледа в гърдите й.

— Знаех си, че си просто прекрасна! Толкова силно те желая! Откакто те видях за пръв път на онази алея на Рубинения остров, не мога да мисля за нищо друго. — Докосна леко зърната й, след което плъзна бавно пръсти по тях, докато не се втвърдиха подобно на малки розови пъпки и горещият му дъх опари страните й.

— Такава сладостна болка не бях изпитвал от страшно много време. И причината за нея си ти.

Кейт потръпна от задоволство и отвърна със същия топъл и дрезгав от чувствен копнеж глас:

— А аз никога преди не бях изпитвала подобно нещо. Сама се учуди колко искрено прозвучаха думите й. Не бе имала намерение да прави такова признание, но не съжаляваше. Всичко в този миг й се струваше правилно, точно такова, каквото трябваше да бъде. Истинско.

— Лети е права да твърди, че когато сме заедно, между нас прелитат искри. Някои от тях разгарят силна възбуда у мен.

— И у мен.

Кейт бавно разкопча копчетата на ризата му, след което я смъкна назад, оставяйки я да падне на пясъка. Погали здравите, мускулести рамене, плъзвайки с наслада ръка по гладката кожа. Младият мъж внимателно я доразсъблече, като с не по-малка нежност прокара пръсти надолу по гърба и бедрата, обхващайки с длани стегнатите, добре оформени бедра и смъкна без усилие бикините и роклята, след което я повдигна и я притисна плътно към себе си. Кейт почувства грубия джинсов плат и металните копчета на панталоните да се отъркват о голия й корем. В следващия миг младата жена затаи дъх.

— Толкова ми е хубаво да те докосвам! — прошепна Джаред, поставяйки я да легне по гръб върху одеялото. Коленичи и прокара пръст по бедрото й. — Толкова си топла и мека, и секси!

— Значи вече не ти се струвам бодлива като трън и готова да се заяжда?

— Ни най-малко! — Наведе глава и я целуна по пъпа. — Трябваше да се досетя, че тази заядливост е само защитна преграда пред нещо истински скъпоценно и зашеметяващо красиво!

Неспособна да устои на възбудата от неговите целувки, Кейт се изви чувствено назад, притвори с наслада очи и тихо изстена. Пръстите й се впиха в гладките му рамене и тя го придърпа по-плътно към себе си. Тялото му бе цялото стегнато от силата на привличането, а мускулите на гърба му се очертаваха ясно и говореха за мъжка сила и огромна стаена енергия.

Джаред се отпусна върху нея, голите му гърди се плъзнаха по набъбналите й зърна и тя почувства по тялото й да се разлива сладостна тръпка, когато твърдите, гъсти косми погъделичкаха кожата й. Все още не бе смъкнал панталоните си и Катрин с изненада установи колко възбуждащо бе да усеща допира на грубия плат по голите си бедра. Чувствената наслада нарасна неимоверно, когато Джаред започна бавно да се приплъзва надолу по нея, обсипвайки я е целувки — устата му бе влажна, търсеща, копнееща и настойчива и Кейт се задъха от разтърсващото я пламенно, неустоимо желание. Изстена повторно, отпускайки глава върху рамото му, усещайки зъбите му леко да захапват гърдите й, а грапавият му, горещ език да се приплъзва жадно по твърдите, набъбнали в страстно очакване зърна. Изсмя се щастливо — изпитваше невероятна лекота и доволство от цялото това чудно, тръпнещо преживяване. Когато устните му се приплъзнаха още по-надолу, Кейт усети, че всеки миг ще се пръсне на хиляди малки парченца.

— Джаред…

— Тук съм и нямам намерение да си тръгвам. Кожата ти има вкуса на морската вода.

— Джаред, спри… Това ми идва вече твърде много… Хайде, ела. Моля те. — Тя обви крак около неговия, хвана го по-здраво и се опита да го изтегли нагоре, плъзвайки пръсти по гладкия му гръб. — Джинсите ти…

— Да, да. Сега ще ги сваля.

Претърколи се на една страна, разкопча ги и остана съвсем гол, също като нея. Забави се само миг, за да извади малко пакетче от единия джоб, прибра го някъде в купа дрехи и се отпусна отново отгоре й, обливайки я с топлата вълна на желанието.

— Всичко е просто съвършено! Може би дори прекалено — прошепна Катрин, поглеждайки го със замрежен поглед. Тялото му бе стройно и слабо, но стегнато, с истинска мъжка красота и стаена сила, която го правеше още по-привлекателно именно поради удържаната енергия. — Ти също си съвършен!

Джаред се усмихна леко, навеждайки се над нея с нескрита страст в погледа.

— Обещай да си спомниш това утре сутринта.

— Обещавам.

Младият мъж затаи дъх, прилепвайки тежките си, яки бедра към нейните тревожно тръпнещи, извиващи се в копнеж слабини, притискайки я леко към земята в хватка, от която нямаше как да се измъкне.

— Искам да обвиеш ръцете си около тялото ми и да се разтвориш за мен. Не си спомням някога да съм копнеел за нещо или някого толкова много, колкото копнея за теб сега.

— Аз също… — Бе като зашеметена от силата на собственото си желание, от нуждата и копнежа, които изпитваше. Предчувстваше, че ще трябва да плати висока цена за всичко, което се случваше в този миг — нищо на този свят не се получава даром. Вдигна поглед към Джаред, опитвайки се да прочете изражението му сред сенките на нощта.

— Радвам се, че ме желаеш. Необходимо ми е да го знам. За Бога, това е безкрайно важно за мен! — Изрече думите пламенно, лицето му, огряно в този миг от лунната светлина, изразяваше решителност и твърдост. Очите му блестяха с пламъка на страстта, а едва сдържаният порив на плътта караше ръката му да потреперва върху голия й корем. В следващия миг той прокара топлата си длан надолу, докосвайки леко меките косъмчета на венериния й хълм. Жестът му накара Кейт да разтвори бедра, като се надигна леко, неспособна обаче да му се противопостави. Усети го да плъзга жадни пръсти из мекотата на слабините й, довеждайки нежната плът до неописуема възбуда, прокарваше ръка все по-навътре из влажните кътчета на нейната женственост и изследваше техните, поддаващи се и на най-слабия му натиск тайнствени дълбини. Кейт не можеше да мисли за нищо, отпусната в световъртежа на страстта и чувствената полуда. Чувстваше се напълно замаяна от допира на горещите му устни, целувките му, които изпълваха устата й с мъзгата на удоволствието, езикът, който плъзгаше в устата й, след което го изваждаше в един безкрайно възбуждащ ритъм — така, както само след миг телата им щяха да се отдадат на същите равномерни и плавни движения на съвършено сливане и временно раздалечаване в любовната игра.

Когато най-накрая Джаред се отпусна между бедрата й, Кейт изстена силно и заби пръсти в раменете му.

— Да, да… мила… Покажи ми колко ме желаеш… — Той навлезе в нея бавно, но решително, с цялата стаявана досега сила на желанието. — Толкова е хубаво… — прошепна дрезгаво. — Толкова си топла, стегната и влажна… О, това е истинска сладост… мисля, че ще полудея!

Катрин се притисна плътно към него, притисна го още по-здраво в обятията си, копнееща да го почувства изцяло вътре в себе си. Отново и отново, Джаред навлезе в нея със сила, докарваща я до екстаз, в бързия, все по-ускоряващ се ритъм на неговото собствено желание. Младата жена бе неспособна да мисли, бе изгубила умението си да говори, можеше единствено да чувства, изпълнена с върховна наслада, с която всяко предишно преживяване в живота й бе просто несравнимо. Пожарът на страстта бе обхванал и най-малката частичка от тялото й и тя изпитваше усещането, че ще бъде изпепелена от него, едва ли ще оцелее сред този водовъртеж от сладостна болка и трепет, който я изгаряше подобно на шеметен поток от разтопена лава. Сигурно би се ужасила, ако можеше да разсъждава нормално в този момент, но преживяването бе неустоимо, неповторимо, очаквано, истинско. Нещо, за което тайно бе мечтала през целия си живот.

Преплетените им тела се извиваха в търсене на още по-пълното си сливане върху простряното на пясъка одеяло, борейки се да отложат, но същевременно копнеещи да постигнат сладостта на тоталното освобождение. Тогава Кейт позна върховния чувствен екстаз, щастието от пълния оргазъм. Никога преди не бе изпитвала подобна цялостна лекота на духа и тялото и бе неспособна да сдържи вика на блаженство.

— О, Джаред!

— Сега… — продума задъхано той, постави я по гръб на земята, а горещият му дъх опари страните й. После я хвана здраво за китките, вдигна ръцете й над главата и продължи да шепне топли, окуражителни думи: — Хайде, отдай му се, нека да го почувствам и аз. Искам да усетя, че го изпитваш докрай! — Мускулите му се стегнаха и той изви тяло над нея. — О, скъпа, толкова дълго очаквах този миг! Прекалено дълго!

Прикована под тежестта на Джаред, Кейт отвори леко очи, колкото да види лицето на младия мъж, надвесено над нея, напрегнато от напора на чувствата. Не смяташе, че той съзнава какво й казва в този миг на върховно блаженство — гласът му бе по-плътен и дрезгав, почти страдалчески. Навлезе за последен път дълбоко в нея и Кейт се усети да полита като птица над проблясващия под лунните лъчи океан. В същия миг осъзна без сянка на съмнение къде бе виждала Джаред преди — това бе мъжът от нейните сънища, появил се за първи път в мечтите й, когато от девойка се бе превърнала в жена и оттогава насетне преследващ я навред. Образът му се явяваше във всяка нейна книга — той бе нейният пират — неустрашим, страстен, нежен и безкрайно горд. Шокът от познанието се сля с вълната от чувствена наслада, която разтърси тялото й, замъгли съзнанието й и след един последен вик на блажена, тръпнеща болка, Кейт изгуби представа за всичко.

 

Бавно започна да се връща към реалността, към тихия шепот на океана и обления от луната бряг. Усещаше топлите длани на Джаред, обгърнали гърдите й и неговото влажно от пот тяло до себе си. Единият му крак бе все още преметнат през бедрата и, а брадичката му докосваше главата й. Усещаше тежестта му, но това я караше да се чувства защитена и в безопасност.

Тогава си спомни мята на прозрение от преди малко и потрепери.

— Студено ли ти е? — Джаред се размърда леко, като се обърна по гръб, поставяйки ръка под главата си. Погледна я — очите му блестяха с приглушено припламващите искри на страстта, задоволена само временно.

— Не. — Погали с любопитство огрените от лунната светлина очертания на лицето му.

— Какво има тогава? — Той целуна връхчетата на пръстите й, когато те докоснаха устните му.

— О, нищо. Просто изпитвам странното усещане, че те познавам.

— Но това си е истина. Дори бих казал, че вече ме опозна много добре.

Кейт се облегна на лакти върху неговите здрави, мускулести гърди и го изгледа внимателно.

— Всъщност, повече, отколкото самият ти подозираш.

— Това да не би да е някакво предупреждение? — изсмя се Джаред. Гласът му бе все още дрезгав от преживените емоции.

— Може би — сви рамене тя.

— Ще го имам предвид. — Погали я по голия гръб. — Знаеш ли пък аз какво осъзнах? Когато си в такова настроение, бодлите ти, с които толкова обичаш да подкачаш хората, ги няма никакви.

— Радвам се, че си доволен.

— Разбира се, че съм доволен! Вече знам, че номерът е да те държа в това състояние колкото се може по-дълго!

— Възможно е да са необходими доста усилия за подобно нещо!

— Ще посветя всяка свободна частица от времето си, ако трябва. — Той зарови пръсти в косите й, придърпа главата й надолу и я целуна силно. — Господи! Направо си божествена! Караш ме да се чувствам най-задоволения мъж на света! Не, в цялата Вселена!

— Аз също не се чувствам никак зле.

— Коя щастлива съдба те доведе на моя остров, о, прекрасна принцесо?

— Съвместните усилия на две непоколебими, добронамерени приятелки в комбинация с преумората вследствие на твърде много работа. Ако можех да решавам сама, никога не би ми хрумнало да дойда на Аметиста. Вероятно в този миг щях да си стоя в къщи, вперила поглед в екрана на компютъра.

Джаред обгърна лицето й с ръце и каза със сериозно изражение:

— Опиши ми дома си. Сигурно притежаваш шикозен апартамент в модерните предградия на Сиатъл.

— Харесвам дома си.

— И от колко време живееш там?

— Откакто мъжът ми ме напусна, за да се посвети изцяло на призванието си.

— Какво представляваше бившият ти съпруг?

— Притежаваше душа на поет, но за съжаление все още никой не бе успял да прозре невероятния му писателски талант. Така поне ми казваше.

— Защо се омъжи за него?

— Добър въпрос. Когато се запознахме, и двамата тъкмо навлизахме в литературното поприще и по онова време бях убедена, че е внимателен, интелигентен човек, на когото можех да разчитам и да имам доверие. Всъщност, наистина се проявяваше като такъв в началото. В действителност обаче бе просто доволен, че имам сериозна, постоянна работа и по този начин можех да го издържам, докато той се занимава спокойно с писателстване. По-късно започнаха да публикуват моите книги, но не и неговите — започна да обвинява мен за неуспеха си и оттук нататък нещата помежду ни се влошиха. Сега, естествено, си давам сметка, че в действителност Хари бе просто слабохарактерен, егоцентричен, невротичен и вечно оплакващ се неудачник. Странно как човек може с течение на времето да промени коренно мнението си за някого.

— И къде живее сега?

— Не зная точно. Последното, което чух за него, бе, че се подвизава в някаква колония на така наречените „елитарни поети“, където всеки чете стиховете си на останалите, които го приветстват за невероятния му талант, обединени от общата увереност, че досега творбите им не са публикувани единствено защото светът не умее да цени истинските гении!

— Липсва ли ти?

— Не. — Кейт се усмихна и добави: — Уверена съм, че и аз не му липсвам. Към края на брака ни вече ми бе дошло до гуша да подхранвам изкуствено нарасналото му до безкрайност его и да се чудя как да отговарям на язвителните му забележки по отношение на книгите ми. Боя се, че вследствие на това съм се превърнала в опърничава заядливка!

— Ти? Заядливка? Шокиран съм от такова признание.

— Според Хари бях точно такава.

— Вероятно защото не е знаел как да се отнася с теб — подхвърли небрежно Джаред. — Значи, в края на краищата, той си подви опашката и избяга, така ли?

— Опакова си нещата и си замина, но, естествено, преди това ми изнесе подобаващо драматична реч за сбогом. Поплаках около четвърт час, след което приятелките ми Сара и Маргарет дойдоха и ме изведоха навън — хапнахме пица, пийнахме шампанско и аз се успокоих. Казаха ми, че имам късмет най-сетне да се отърва от Хари — четиридесет и осем часа по-късно вече знаех, че са напълно прави. Все пак ми трябваше известно време да загърбя окончателно цялата история.

Събеседникът й кимна със сериозно изражение.

— Хари не е бил подходящ мъж за теб.

— Абсолютно прав си. — В този миг Кейт си помисли, че човекът, за когото винаги бе мечтала, досега бе съществувал единствено в книгите й. Днес го бе опознала в действителност — тук, на Аметистовия остров.

— От друга страна, — ухили се Джаред — надявам се, не си забравила какво сподели преди малко.

— А именно?

— За разлика от бившия ти съпруг, аз поне съм съвършен. Точно това бяха думите ти.

Катрин се изсмя.

— Не съм съвсем убедена, че нося отговорност за подобно изказване, като се има предвид, че бях под въздействието на стотици активирани хормони.

— Ако нещата при теб стоят наистина така, явно просто трябва повторно да ги активирам, за да те накарам да направиш същото признание. — Той се измести така, че сега тя лежеше под него. — Отново и отново.

— Така можем да изкараме цялата нощ на брега.

— И на мен ми хрумва същата идея. — Наведе глава и впи устни в нейните.

Много по-късно се чу доволната въздишка на Кейт. Тя се сгуши в прегръдките му и тихо прошепна:

— Прекрасно…

 

Следващите няколко дни представляваха шеметен водовъртеж от страст, щастие и смях. Кейт ходеше да се гмурка при рифовете заедно със сина на Джаред, обикаляше острова с джип в компанията и на двамата, хранеше се почти само с папая и току-що уловена риба и прекарваше в прегръдките на своя тъй мечтан любим всяка свободна минута, през която той успяваше да се откъсне от работата си. Кейт скоро установи, че освен със задълженията си на баща, Джаред бе извънредно зает и като управител на курорта, поради което им бе доста трудно да се виждат толкова често, колкото им се искаше. Никога не можеше да планира предварително всички задачи за следващия ден — непрекъснато изникваше нещо ново и програмата му бе свръх натоварена. Едва приключваше разговора си с отговорника по снабдяването във връзка с подготовката на някакъв банкет и се оказваше, че е изникнал друг проблем — повреда в техниката за пречистване на басейна. Един следобед Катрин го потърси в офиса му — нямаше го. Откри го да помага на персонала при сгъването на огромен куп хавлиени кърпи в пералното помещение на хотела.

— Дъщерята на помощник — домакинката ражда в момента и тя замина на Рубинения остров, за да помага, заедно с още две жени от персонала, които им се падат някакви роднини. Не успяха да се върнат тази сутрин и затова сме малко затруднени откъм работна ръка — бе й обяснил Джаред със сериозен, делови тон, докато очевидно доста умело се справяше със сгъването.

— Нека да помогна и аз — предложи Кейт и взе в ръце една от пухкавите и съвършено чисти хавлиени кърпи, върху която бе щампована емблемата на Кристалния залив. Джаред премигна изненадано, след което се ухили широко и отвърна:

— В тази ситуация приемам всяко предложение за помощ, което мога да получа.

— Надявам се, че със същата готовност ще приемеш и да намалиш с няколко долара сметката ми за днешния ден!

— Нямаш проблеми! Защо обаче да не хвърлим ези-тура: ако спечелиш, днес поемам всички твои разноски, ако изгубиш — плащаш двойно!

— Няма да го бъде, Хоторн! За разлика от тукашните традиции, аз лично залагам само когато съм уверена, че ще спечеля!

Персоналът слушаше размяната на реплики между Джаред и неговата гостенка и очевидно се забавляваше. За отрицателно време всички на острова бяха запознати със случилото се в пералното помещение, а от този ден нататък на младата жена й се носеха два пъти повече кърпи от обикновено.

Джаред по никакъв начин не се опитваше да скрие връзката им и скоро Кейт установи, че всички жители и гости на Аметиста, без изключение — от хотелския персонал до Дейвид, полковника и Лети, бяха доволни и наблюдаваха с радостно предчувствие развитието на техните отношения. Вероятно всичко щеше да бъде наистина прекрасно, в което Катрин бе убедена, ако не съществуваха два проблема. Първият бе, че само след месец тя щеше да си замине и това щеше да сложи край на техния чуден островен романс — в края на краищата, имаше закупен обратен билет за Щатите! Всеки път, когато се замисляше, Кейт изпадаше в мрачно настроение, ставаше нервна и трябваше да полага усилия, за да преодолее отрицателните емоции.

Второто нещо, което пречеше да се наслаждава пълноценно на връзката си с Джаред, бе по-трудно за дефиниране, но определено я изпълваше с нарастващо безпокойство. Ставаше въпрос за това, че повторно го бе видяла да се отправя на загадъчна среднощна разходка към развалините на замъка заедно с Макс Бътърфилд, към когото младата жена определено бе започнала да изпитва антипатия — с непрестанните си хвалби за страхотния роман, който възнамерява да напише, той й напомняше твърде много за бившия й съпруг.

Вечерта, когато ги бе забелязала да се отправят към замъка, тя се бе прибрала в стаята си, до, която Джаред я бе изпратил след разкошна вечеря в хотелския ресторант. Бе я любил страстно, но доста припряно, казвайки й, че за съжаление трябва да се прибере в къщи по-рано, тъй като момичето, което пазеше Дейвид, можело да остане само до полунощ. Нещо в думите му обаче я бе усъмнило, а освен това знаеше, че след кратко отсъствие Макс Бътърфилд се бе завърнал от острова. В продължение на доста време след като Джаред си бе тръгнал тя се опитваше да заспи, тормозена от съмнения, въпроси и чисто любопитство — най-накрая, изпълнена с мрачни предчувствия, тя стана, навлече чифт джинси и тъмна фланелка и пое надолу по пътечката, водеща до разклонението за към замъка. Скри се в храстите и зачака.

Измина повече от час, когато до слуха й достигна жаловитият глас на Макс, задъхан от изкачването и миг след това пред нея изникна Джаред, съпътстван от дебелия мъж. Продължиха напред, без да я забележат. Доста дълго време ги чака да се завърнат, докато накрая се отказа и се прибра в стаята си. Тази нощ така и не успя да се наспи.

Както и да гледаше на случилото се, в едно нещо нямаше съмнение — Джаред я бе излъгал. Не бе бързал, за да отиде при сина си, а поради съвсем друга причина.

На следващата сутрин Кейт се разположи в един шезлонг на терасата, от която се откриваше прекрасен изглед към морето, и се замисли как да действа по-нататък. Отново и отново взимаше решение да запита директно Джаред какво става, но всеки път се отказваше, като си припомняше, че той съвсем съзнателно и нарочно я бе заблудил предишната нощ — очевидно не желаеше тя да знае какво правят двамата с Макс Бътърфилд. Ето защо вероятно повторно щеше да я излъже, а това никак нямаше да й бъде приятно. Явно просто трябваше да приеме факта, че макар Джаред да се бе оказал мъжът на нейните мечти, тя все още го познаваше съвсем бегло.

— Добро утро! — чу се познат жизнерадостен глас. — Как върви антистрес кампанията?

Кейт мигом се отърси от мрачното си настроение, когато видя пред себе си усмихнатото лице на Лети Плат.

— О, страхотно! Чувствам се като нов човек. А и чета нещо адски интересно. — Посочи към дневника на Амелия Кавендиш, разгънат на коленете й.

Лети хвърли любопитен поглед на подвързаната в кожена подвързия книга.

— Значи Джаред все пак се е решил да ти позволи да се запознаеш със скъпоценните му томове. Поздравления! Истинско постижение, като се има предвид колко е предпазлив в това отношение — пази ги заключени в специален остъклен шкаф.

— Зная и не го обвинявам. Четивото е наистина невероятно увлекателно, щом веднъж успееш да разчетеш ръкописа. А и книгите са в удивително добро състояние — вероятно защото по онова време са използвали много по-качествена хартия, не като днешната евтина и обикновено рециклирана вече няколко пъти.

Лети кимна в съгласие и се отпусна в съседния шезлонг.

— Откри ли нещо любопитно за първо основателя на нашата колония? — попита тя.

— В интерес на истината — да, макар това да не е дневникът на Роджър, а този на Амелия. Например, ти знаеше ли, че тя е била влюбена в него от много по-рано, още от времето, когато е била младо момиче?

— Сериозно? Мислех си, че просто си я е избрал и я е отвлякъл без нейно желание, когато отива в Англия в търсене на съпруга.

— Нищо подобно. Амелия е била дъщеря на благородника, чието имение е граничело с това на бащата на Роджър. Още от съвсем малка е била влюбена в младия Хоторн, за което, хитрецът му с хитрец, разбира се, е знаел. Карал я безмилостно да страда, но също така именно той танцувал с нея на бала в чест на встъпването й във висшето общество. Тогава за пръв път я целунал. Ето, слушай:

В мига, в който неговите устни докоснаха моите, аз вече не принадлежах на този свят. И в най-смелите си мечти не си бях представяла, че е възможно такова безумно щастие! Знаех, че не трябва да му позволявам подобни волности, но мога да се закълна, че бях напълно безпомощна да му устоя. Струва ми се, че винаги съм обичала само и единствено него и че той най-сетне започва да изпитва същата любов към мен. Убедена съм в това, тъй като е истински джентълмен и в противен случай никога не би ме целунал. Оттогава не мога да си намеря място от вълнение. Нямам търпение да изчакам мига, когато ще поиска ръката ми!

— О-хо! — възкликна Лети. — Я да видя дали ще позная по-нататъшния развой на събитията! Господинът я измамва, като напуска Англия и така и не й предлага брак!

— Не позна. В действителност Роджър така и не я прелъстява. Просто на няколко пъти се поразгорещява и Амелия остава с убеждението, че се готви да поиска ръката й, докато един ден ненадейно не си стяга багажа и не напуска страната без никакво обяснение. Три години го няма никакъв и момичето е напълно отчаяно. В продължение на месеци страда и плаче неутешимо.

— Бедната!

— Оказва се обаче с твърд характер. Когато най-сетне успява да преодолее своята скръб, тя решава, че сърцето й никога няма да принадлежи на друг мъж. Отхвърля с презрение многобройни предложения за брак от страна на достойни млади благородници, макар семейството й всячески да се опитва да я накара да промени решението си. Не помагат обаче нито молбите, нито заплахите.

— Явно е била доста разочарована от силния пол и нищо чудно. Поради каква причина, всъщност, Роджър Хоторн напуска Англия?

— Още не съм успяла да разбера. Единственото, което Амелия пише в дневника си е, че е заминал, без да си вземе сбогом с никого. Бил е втори син и не му се е полагала никакво наследство. Предполагам, че просто е решил да замине, за да търси късмета си другаде — като пират. Въобще не му е хрумнало, че оставя Амелия с разбито сърце.

— Дори да му е минало през ума, едва ли подобна мисъл е можела да го разтревожи. Ясно е, че е притежавал основна част от типичните за мъжете черти.

— Стигнала съм до момента, в който току-що се е завърнал след тригодишно отсъствие. Амелия разбира, че е в Лондон и че е поискал ръката й от нейния баща. Очевидно вече е достатъчно богат и обществото с готовност си затваря очите пред незначителния въпрос по какъв начин е натрупал състоянието си. В дневника си момичето пише, че родителите й били възхитени от неговото предложение. Самата тя обаче отказва дори да го види — няма намерение да му се довери отново и да рискува за втори път да разбие сърцето й. Умирам от нетърпение да разбера какво става по-нататък.

— Е, лесно е да се предположи — нали знаем, че според легендата пиратът я отвлича и я докарва насила тук, на Аметистовия остров, като негова съпруга.

Кейт затвори книгата и каза:

— Нещо ми подсказва, че между двамата се е разгоряла сериозна битка, тъй като на този етап от разказа Амелия е все още бясна от постъпката му.

— Нищо чудно отношенията им да са се развили така, както се развиха вашите с Джаред. Трябва да ти призная, Кейт, че всички много се забавляваме да ви наблюдаваме.

— Да, не е трудно да се забележи. Имам чувството, че двамата с Джаред сме като златни рибки в аквариум, обградени от десетки любопитни погледи.

— Нямаш представа колко се радваме всички, че нашият шеф най-сетне се реши да се обвърже емоционално с някого и то съвсем сериозно. Прекалено дълго вече е сам с Дейвид и е крайно време да си намери добра съпруга.

Кейт се размърда неловко.

— Стига, Лети. Нали все пак си даваш сметка, че каквото и да става между нас с Джаред, то неизбежно ще приключи след един месец, когато ще ми се наложи да се кача обратно на самолета към къщи.

Събеседничката й се усмихна самодоволно.

— Ако твоят нов приятел прилича толкова на Роджър Хоторн, колкото лично аз съм убедена, не мисля, че ще те остави въобще да се приближиш до пистата!

— Няма как да ме спре! — възкликна импулсивно Кейт.

Лети се изкиска, продължавайки да се изтяга блажено на слънцето със затворени очи.

— Държиш се като малко дете! Не забравяй, че Джаред притежава този остров и винаги прави каквото си е наумил. Можеш да попиташ всекиго.

В същия миг Кейт се сети за неговите среднощни разходки до замъка на корсаря и застина в шезлонга си. Ами ако Лети бе права и Джаред наистина не просто управляваше Аметиста, а направо се разпореждаше тук като някой феодал? Нищо чудно властта да му бе завъртяла главата дотолкова, че да се бе забъркал в нещо противозаконно или най-малкото рисковано!

Май имам твърде развинтено въображение, каза си тя и се обърна към своята гостенка:

— Доколко познаваш Макс Бътърфилд?

— Макс ли? — Лети поотвори едното си око. — Не мога да ти кажа много за него, а и не е кой знае колко интересно. Живее тук от цяла вечност и е от онези пишман писатели, дето са убедени, че са някой нов Хемингуей — пие на поразия, но приликата свършва дотук — що се отнася до писането, го няма никакъв. Защо питаш? Да не би да се е опитвал да те сваля?

— Не. Просто ми беше любопитно. — Тъкмо се готвеше да зададе нов въпрос, когато до тях достигна гласът на Джаред.

— А, ето къде си била, Кейт. Цяла сутрин те търся! — Приближи се откъм гърба й и се наведе, като нежно я целуна по челото. — Здравей, Лети. Как се чувстваш днес?

— Великолепно! Кейт ме запозна с всички подробности около историята на Амелия Кавендиш, които са записани в дневника й. Крайно време беше най-сетне някой да я прочете от край до край!

— Лично аз се опитах веднъж, но не стигнах много далеч. Стори ми се доста досадно. Записките на Роджър и корабният му дневник са сто пъти по-интересни! — Младият мъж приседна в долния край на Кейтиния шезлонг. — Истинска мъка е да четеш дневник на жена!

— Ако искаш да знаеш, на мен пък ми харесва! Не мога да си представя, че в един корабен дневник може да пише нещо истински интригуващо! — Ръгна го леко в ребрата Катрин.

— Ох! — Джаред я изгледа укорително, потърквайки удареното място. — Чудесно отношение към един джентълмен, дошъл специално, за да те покани на вечеря у дома си!

— Да не би Дейвид отново да е мобилизирал персонала на ресторанта да ни обслужва като почетни гости?

— Хм… Не точно.

Кейт повдигна вежди с любопитство, забелязвайки хитрото пламъче в очите на Джаред.

— О? И кой, тогава, ще приготви вечерята? Вие двамата с Дейвид ли?

— Всъщност, смятахме да предложим на теб — ухили се Джаред с типичната си корсарска усмивка. — Дейв не е ял домашно приготвена храна от години. А трябва да призная, и аз също.

Лети се изкиска приглушено и закачливо подхвърли:

— Внимавай, Кейт! Май смятат да се възползват от теб!

— Доколкото ми е известно, дошла съм тук на почивка — гордо заяви младата жена.

— Е, ако не се справяш добре с готвенето, спокойно можеш да си го признаеш. Дейв и аз ще проявим разбиране, естествено. Още не е късно да поръчаме вечеря от ресторанта.

— Мога да готвя! — възпротиви се Катрин на предизвикателството в думите му.

— Сигурна ли си? — изгледа я със съмнение Джаред.

— Разбира се, че съм сигурна! — отвърна ядосано тя. Скептичното изражение на лицето му я вбеси окончателно.

— Не виждам нищо лошо в това да си признаеш, че не си кулинарка! Да не забравяме, че в края на двадесети век, с целия този напредък в технологиите, вероятно огромен процент жени така и не са се опитали да се научат да готвят сами. Освен това, са заети с кариерата си, със своя социален живот и…

— Вече казах — мога да готвя!

— Е, щом наистина смяташ, че ще се справиш…

— Да, смятам!

— И си сигурна, че няма да те затрудни?

— По дяволите! Не е кой знае какво! Нямаш ли си друга работа за вършене?

— О, да, добре, че ме подсети! — Джаред скокна на крака, след което отново бързо я целуна по челото със самодоволно изражение. — В лявото крило на хотела има проблем с главния водопровод и май трябва да отида да проверя как върви ремонтът. Ще те чакаме към шест часа довечера. Можеш да купиш всичките продукти, които смяташ, че ще са ти необходими, от магазина на Чан, Лети ще ти го покаже. Кажи на Чан, че аз те пращам, така ще можеш да ползваш отстъпката, която дава за курорта. — С тези думи Джаред се отдалечи, подсвирвайки си доволно.

Кейт го проследи с поглед, след което се обърна към Лети:

— Поправи ме, ако греша, но защо имам чувството, че току-що се оставих да бъда подведена като последна глупачка да приготвям безплатна вечеря за Джаред и Дейв?

— Да ти кажа честно, и на мен така ми се струва! — Лети я изгледа с любопитство. — Всъщност, можеш ли наистина да готвиш?

— Пред теб е най-добрата майсторка на пици в южен Сиатъл!

— На пици ли? — възкликна Лети с изненада, след което лицето й радостно светна. — Ако Дейвид все още не си е паднал по теб, довечера окончателно ще завладееш сърцето му! Откакто Габриела умря, това хлапе се храни изключително и само с ресторантски ястия — е, без да се брои закуската! Като се замисли човек, отгледан е изцяло с гъби, пълнени с гъши пастет и коктейли от морски деликатеси, които определено не са най-подходящата храна за едно дете!

Въпросът обаче бе, дали и бащата на Дейв щеше да бъде също толкова впечатлен от готварските й способности. Ако наистина се бе влюбил в нея, щеше ли да го признае — най-малкото, пред себе си? Катрин Инскип бе шокирана от вълнението, което я завладя, когато си зададе този въпрос. С тревога осъзна, че вероятно най-накрая щеше да й се наложи да вземе решение, което през последните дни преднамерено бе отбягвала. Вече нямаше съмнение — бе безумно влюбена в корсаря от Аметистовия остров!