Метаданни
Данни
- Серия
- Дами и легенди (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Pirate, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Албена Георгиева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 96гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Пиратът
ИК „Коломбина“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
Трета глава
Кейт придърпа леко полите на прозрачната си копринена рокля с висока талия, намести сребристата маска, която скриваше горната част от лицето й и прекоси мостчето над лагуната. Пристъпи в откритото, ярко осветено фоайе на хотела и в същия миг усети как се пренася назад във времето, в един свят, който толкова често бе виждала във въображението си.
Странното чувство за нещо дълбоко познато и близко я накара да застине объркана на мястото си. Струваше й се, че бе срещала тези хора и преди, всичко наоколо й изглеждаше така, сякаш вече го бе виждала, макар да знаеше, че това е невъзможно. До този миг в живота си никога не бе попадала на подобно място. Цялата обстановка успешно наподобяваше ранния деветнадесети век. Мъжете — в черни фракове и блестящо бели ризи, се въртяха под звуците на валса, понесли в прегръдките си своите дами, които пък бяха облечени в дълги до земята рокли с оголени рамене и дълбоки деколтета. От време на време се забелязваха и по-различно костюмирани участници в маскарада, които допълнително разнообразяваха богатството от цветове и облекла. Сред тълпата елегантни дами и господа се мъдреха тук-там и богати плантатори, кръвожадни корсари, туземки в сламени поли, както и няколко корабокрушенци. Всички носеха маски на лицето. Нямаше съмнение, че бизнесът с костюми под наем на Аметистовия остров просто процъфтяваше. И все пак, в мига, когато се намери сред навалицата пъстро облечени, весели хора, Кейт забрави за безбожната сума, заплатена за прекрасната жълта бална рокля, която самата тя носеше. Струва си и последното пени, реши, промъквайки се като зашеметена между танцуващите. Поканиха я, когато бе прекосила едва половината от разстоянието до отсрещната страна на фоайето — усмихната, тя се отпусна в прегръдките на маскирания непознат и за пръв път в живота си се завъртя във вихъра на валс. Откри, че е удивително лесно — сякаш винаги досега бе танцувала само този танц.
— Страхотно, а? Пристигнах тук с намерението да прекарам почивката, като се гмуркам при рифовете, а още същата вечер се оказах на бал с маски. Отначало никак не си паднах по идеята да облека такъв костюм, но реших все пак да направя едно кръгче с него — партньорът й се усмихна и я завъртя шеметно. Под маската се виждаше, че има червеникава коса. — Сега вече съм доволен, че го направих. А вие от дълго време ли сте на острова?
— Не. — На Кейт не й се разговаряше. Това само разваляше магията на преживяването. Искаше й се единствено да се носи плавно в нежния ритъм на валса и да си въобразява, че се е върнала назад във времето, в един друг свят.
— Океанът тук е страхотен за гмуркане. Обичате ли подводния спорт?
— Не, никога не ми се е удавала такава възможност. Не бих имала нищо против обаче да се науча.
— Към курорта има инструктори, но ако не желаете да изкарвате целия курс на обучение, просто си вземете шнорхел и маска под наем. Рифовете край острова предлагат страхотна гледка! Все едно сте в гигантски аквариум със солена вода, пълен с най-невероятните риби, които можете да си представите!
Кейт се усмихна на ентусиазма на непознатия.
— Е, най-малкото ще се пробвам с шнорхел и маска — каза тя, когато се спряха временно на едно място под заглъхващите звуци на валса, изчаквайки да започне следващият танц.
— Наистина трябва да го направите. Ще се радвам да ви покажа основните правила… освен ако не сте тук с някой по-специален човек.
— Не, сама съм, но имам и друг кандидат за инструктор по гмуркане.
— Значи, лош късмет за мен. Е, тогава поне бих могъл да ви почерпя едно питие в бара. Съгласна ли сте?
— Може би по-късно.
— Казвам се Джеф Тейлър.
— Аз съм Катрин Инскип. — Чудеше се какво още да добави, като се надяваше, че музиката ще се поднови скоро, когато пред нея неочаквано изникна малък пират и я дръпна за ръкава. Кейт погледна надолу и видя сина на Джаред, облечен в изящно изработен костюм на корсар, с неизменната черна превръзка на окото и пластмасова сабя в ръка.
— Здравей, Дейвид.
— Здравейте, госпожо Инскип. Значи ме познахте! Аз също ви познах, още щом дойдохте. Изглеждате страхотно!
— Благодаря. И ти определено имаш доста страшен вид!
Дейвид хвърли поглед към Джеф Тейлър и Кейт можеше да се закълне, че в очите на малкото момче проблесна силно неодобрение.
— Виждали ли сте баща ми тази вечер, госпожо Инскип?
— Не, не съм.
— Би трябвало да е тук някъде.
— Ще поогледам за него, обещавам ти.
Колкото повече го опознаваше, толкова повече това момченце й харесваше. Станаха приятели от мига, в който се бяха запознали и през последните два дни той няколко пъти бе идвал при нея на плажа, за да си побъбрят под сянката на чадъра. Днес следобед бе останал по-дълго и двамата разговаряха за какво ли не: за малкото училище на острова, където Дейвид учеше, за това как си прекарва ваканцията, за колекцията му от миди. Дори я накара да се поразходят по брега и да събират миди и рачета, и Кейт се върна в стаята си със забележителни екземпляри от океанската фауна.
Макар да бе казал, че търси баща си, на Дейвид очевидно не му се щеше да си тръгне. Изгледа още веднъж партньорът й по танци и подхвърли, опитвайки се да си придаде небрежен вид.
— Надявам се, че се забавлявате, госпожо Инскип?
— Да, разбира се. С господин Тейлър тъкмо разговаряхме за това какво невероятно преживяване е да плуваш под вода край острова!
— Така си е! — отвърна момчето и побърза да добави: — Нали не сте забравили, че ще ви уча да се гмуркате!
— Аз също не бих имал нищо против да й покажа това-онова — намеси се Джеф.
— Не се сърдете, господин Тейлър, но вие сте само посетител тук, докато аз живея на острова, откакто съм се родил и мога да се ориентирам из рифовете и със затворени очи!
— Не се съмнявам, моето момче — отговори дипломатично Джеф. — Все пак бих желал да покажа на госпожа Инскип местата, които аз лично съм открил!
— Може би, след като Дейвид ме научи да се гмуркам достатъчно добре, ще мога да дойда за няколко обиколки из рифовете и с вас — намери разрешение Кейт.
— Татко също може да ви ги покаже — противопостави се отново момчето. — Тоест, ако ви се иска да се гмуркате с някой възрастен, вместо с мен.
Май дипломатичният подход няма да свърши работа, помисли си Кейт.
— Мисля, че баща ти е твърде зает с управлението на хотела — измърмори тя колебливо.
Наистина й се искаше да е права в това отношение — през последните два дни на няколко пъти бе изпитвала необяснимо чувство — нещо като лек гъдел, който плъзваше по гърба й и когато се обърнеше, тя неизменно виждаше как Джаред Хоторн я наблюдава напрегнато отнякъде с леко присвити очи. Беше се случило веднъж край басейна и два-три пъти в ресторанта, където собственикът на хотела вероятно имаше навика да обядва и вечеря заедно със сина си. Миналата нощ усещането я обзе, докато вървеше по коридора към стаята си — внезапно изпита обезпокояващото чувство, че някой я преследва, макар наоколо да нямаше жив човек. Явно за един писател е далеч по-трудно да контролира въображението си, мина й през ума.
— Сигурен съм, че все пак ще намери време, за да ви покаже рифовете — припряно отговори Дейвид, поглеждайки първо към Джеф Тейлър и после отново към Кейт. — Искате ли още отсега да определим часа за първия урок? Какво ще кажете за утре сутрин?
— Ами… — поколеба се Катрин, но забеляза как по лицето на момченцето се изписа тревога и побърза да се съгласи: — Струва ми се, че би било идеално!
— Страхотно! Значи решено. А сега май по-добре да отида да поздравя приятелите си Травис и Карл — тази вечер са тук с родителите си и с още няколко мои познати. Никога не пропускат баловете с маски.
— Това е чудесно. Имаш много приятели на острова, нали? — попита Кейт.
— Да, цял куп! — Лицето на Дейвид се озари от доволна усмивка. — С татко познаваме всички жители на Аметиста.
— Разбирам. Предполагам, че хората тук са извънредно мили и гостоприемни.
— Да, такива са. Е, ще се видим пак по-късно!
— До скоро! — кимна с глава Катрин.
На момченцето обаче очевидно не му се искаше да си тръгне и да я остави насаме с Джеф Тейлър. Най-накрая все пак се обърна и се втурна през тълпата към другия край на фоайето.
— Май хлапето си е паднало по вас! — изкиска се Джеф.
— За съжаление е прекалено малък за мен.
— Е, да. Надявам се, че поне аз съм на подходящата възраст. Ще изтанцуваме ли още един валс?
През следващия час Кейт танцува до насита — отначало с Джеф Тейлър, а после с един изключително симпатичен възрастен господин, който вероятно е трябвало да използва обувалка, за да успее да се напъха в твърде тесния за килограмите му фрак. След това се озова в ръцете на моряк от деветнадесети век, със златна обица на ухото, но кои бяха следващите и партньори тя така и не можа да си спомни накрая. Истината бе, че не се интересуваше с кого танцува — бе потънала в собствените си фантазии. Докато се носеше под звуците на валса в прегръдките на тези непознати мъже, Кейт си представяше, че е красива млада дама от висшето общество през епохата на Регентството, отвлечена от богат и могъщ пират, който в последствие се оказва син на прочут граф, и заточена на неговия далечен, тайнствен остров.
Този мъж е имал основания да стане корсар, реши Катрин Инскип, чиито писателски инстинкт се пробуди и докато танцуваше, тя започна да нахвърля сюжет за нова книга. Вероятно, отмъщение. Независимо от причината обаче, един ден той се завръща в Англия, за да си възвърне отнетите му титли и земи. Преди това, естествено, животът му е изпълнен с опасности, насилие, но и с изтънченост и достойнство — тук, на този тропически остров. И когато започва да изпитва отегчение от самотния си живот, решава да си отвлече невяста. По какъв друг начин един мъж като него може да си намери жена?
В края на първия час непрекъснати танци Кейт най-сетне реши да си поотдъхне малко. Проправи си път през шумната навалица и пристъпи навън, в топлата, изпълнена с ухания тропическа нощ. Искаше за няколко минути да остане сама, огрявана единствено от лунната светлина, за да възстанови нормалния ритъм на дишането си, реши тя, докато вървеше бавно по пътечката през градината. Настроението й бе някак странно приповдигнато, сякаш бе завладяна от магия, подвластна на нечий чар, почти не на себе си. Искаше да съхрани този вълшебен миг по-дълго, да го изживее най-пълноценно. Още утре трябва да намери нещо за писане и да запише идеите, които й бяха дошли на ум тази вечер.
За миг помисли, че фантазиите й се бяха превърнали в реалност, когато след резкия завой на градинската пътечка, Кейт внезапно се изправи пред тъмнокос пират с кръвожаден вид, спотаил се в сенките на една палма, очаквайки нейната поява. С бялата си риза с широки ръкави той изглеждаше като призрак под лунната светлина. Носеше черни панталони с кожен колан и лъснати до блясък, черни кожени ботуши. На кръста му проблясваше дръжката на кама с изненадващо страховит вид. Горната половина от лицето му бе скрита зад изящна черна маска. Стойката му бе едновременно елегантна и дръзко самоуверена. Кейт се спря на няколко метра разстояние от него.
— Надявам се, че се забавлявате добре, мадам — подхвърли Джаред, като се усмихна едва забележимо, без да се помръдва от гъстите сенки.
Дали разбра, че това съм аз, мина й през ума. Най-вероятно — да, самата тя го бе познала в мига, в който го зърна сред палмите, още преди да чуе неговия характерен, леко дрезгав глас. Внезапно осъзна, шокирана, че би го познала навсякъде, независимо от дрехите, с които би бил облечен.
— Тази вечер е изключително приятна, наистина — Кейт също остана на мястото си, уплашена, че ако помръдне, магията ще изчезне.
— Знаете ли, че този бал се прави, за да се отпразнува моя рожден ден?
Младата жена изгледа внимателно събеседника си.
— Казаха ми, че е в чест на рождения ден на някакъв пират.
— Лично аз никога не съм харесвал определението „пират“. Прекалено трудно е за дефиниране: за някои хора пиратът си е пират; за други — верен поданик на краля, осигуряващ му допълнителни богатства, плячкосани от враговете; за трети — морски капитан, принуден да се препитава с много труд и рискове.
— Аз пък винаги съм успявала да позная един истински пират още в първия миг, в който го видя.
— А срещали ли сте такъв в действителност?
В ума й изникна образът на мъжа, който се бе явявал в сънищата и мечтите й през по-голямата част от съзнателния й живот — пиратът, съществуващ единствено в нейното въображение.
— О, да! Разбира се, че съм срещала!
— Значи се смятате за нещо като експерт по въпроса?
— Надявам се поне, да е така.
— Дори експертите обаче допускат грешки понякога. — Джаред замълча, след което протегна ръката си към младата жена и добави: — Бихте ли се разходили с мен из градината, милейди експерт?
Кейт се поколеба за миг, тръпнеща под обзелото я сладостно предчувствие за някакво тайнствено приключение. Същевременно, знаеше, че трябва да бъде предпазлива — всичко, случило се тази вечер, бе като сбъднала се измислица, и макар самата тя да се занимаваше именно със създаването на въображаеми истории, никога досега не се бе оказвала директна участничка в някоя от тих.
Фантазиите обаче имаха свой собствен живот, който не се подчиняваше на правила — вече бе открила това. В следващия миг Катрин Инскип пристъпи напред и обви ръка около тази на Джаред.
— Разкажете ми за себе си, владетелю на пиратите — подхвърли, докато вървяха, заобиколени от чудните ухания на тропическата растителност.
— Какво по-точно желаете да научите?
— Ами, като начало, защо избрахте да се заселите тук, на Аметистовия остров?
— Мисля, че вече знаете отговора.
Кейт кимна утвърдително.
— Искали сте да изградите свое собствено царство, без да бъдете зависим от никого.
— Разбирате, че не са останали много места по земята за реализирането на подобна цел. Някои хора просто не са родени за живот в градовете, нито се чувстват щастливи да заемат отговорни постове в големи корпорации или да работят за компании в сферата на едрия бизнес. Те предпочитат да правят това, което в действителност им е по сърце, по възможност далеч от цивилизацията.
— Мога да разбера такива хора.
— Наистина ли? — В тона на Джаред се прокрадна интерес.
— Разбира се! Нали именно такива са и героите от книгите ми!
— А, да. Героите в книгите ви. Е, тогава вероятно наистина сте наясно. Кажете ми, Кейт, защо историите ви винаги се развиват в миналото?
Спътничката му се усмихна.
— Добър въпрос. Не съм сигурна обаче за отговора. Вероятно, все пак, защото повечето съвременни мъже са неуверени в себе си и обикновено се плашат, ако партньорката им се окаже с по-силен характер. — Кейт си помисли за своя бивш съпруг.
— Значи предпочитате силни, властни мъже?
— Повечето жени, които познавам, харесват именно такива: решителни, волеви, уверени в себе си. Така че, аз не съм изключение.
— Искам да знам още нещо, Кейт. Мислите ли, че сте способна поне за съвсем кратко да спрете да водите словесни битки с един наистина силен мъж и да му позволите да ви люби? — тихо попита Джаред. — Бихте ли поели риска да го оставите да ви докосне?
Дъхът й секна. Вдигна бързо поглед нагоре и с изумление забеляза в очите му топлия пламък на чувственото желание.
— Не смятам, че съм длъжна да отговоря на този въпрос.
Събеседникът й издаде приглушено възклицание, което можеше да бъде както кикот, така и леко изругаване. В следващия миг, той я привлече плътно към себе си, така че бедрата й се допряха до яките му, мускулести крака, а оголените й рамене се притиснаха към неговите. Бе невероятно силен, властен мъж, излъчващ енергия и решимост, под които също толкова неудържимо бушуваше пламъкът на сексуалното желание. Кейт усещаше чистата, неподправена, дива мощ, която неговото тяло излъчваше, обгръщаше я, държеше я в плен, събуждаше същия порив и у нея. Осъзна, че дълбоко в нея се разгаря същата страст и този факт я разтърси.
— Май не сте чак толкова смела и готова за приключения, колкото си мислите — подхвърли Джаред.
Кейт сви леко рамене в отговор и забеляза как очите му проследяват движението и извивките на гърдите й. Необяснимо защо се почувства странно оголена пред погледа му. В края на краищата, опита се да се успокои тя, банският костюм едва ли скриваше повече тялото й от тънката рокля, с която бе облечена в момента. Тази мисъл обаче не й подейства кой знае колко окуражително.
— Може би просто нямам голям опит със силни, решителни мъже. Напоследък такива не се срещат често.
Джаред я накара да спрат в сенките на някакво дърво с много големи листа, надвиснали над пътечката.
— Жени като вас също се срещат изключително рядко.
Вероятно и двамата можем да научим доста неща един от друг.
Кейт вдигна отново поглед към лицето му и за пореден път изпита изумителното усещане, че всичко, което се случваше между тях в този момент, й бе някак странно близко и познато. Тялото й потръпна в тревожно очакване.
— Имате намерение да ме целунете, така ли?
— Точно така — тихо отвърна Джаред, сякаш току-що бе взел важно решение. Ще ви целуна. Трябва да го направя. От два дни мисля само за това и вече започваше да ми се струва, че подлудявам.
Наведе глава и бавно приближи устните си към нейните. В действията му нямаше нищо припряно — сякаш искаше да се наслади докрай на възможността да открие спокойно и без да бърза всичко, което желаеше да научи за нея.
Кейт затвори очи, покорена от неудържимата власт на реалността, заместила в един-единствен решителен миг фантазията, която само допреди малко въображението й бе създавало. Нещо подобно на токов удар проряза слабините й и тя едва успя да запази равновесие, като инстинктивно обхвана раменете на Джаред, за да се задържи. В отговор на това младият мъж издаде едва чуто стенание и леко я отдръпна от себе си, оставяйки я да се облегне на ствола на дървото зад тях. Устните му бяха топли, чувствени, търсещи и когато той отново се приближи към нея, Кейт почувства как целият гореше. Пламъкът на страстта се предаде и на нея, обхващайки всяка фибра на тялото й. Усети ръцете му да се приплъзват бавно от кръста й нагоре, докато в един миг пръстите му не достигнаха извивката на гърдите. Досегът бе разтърсващ, безкрайно интимен, подканящ за нещо повече в отговор. Кейт разтвори устни и за един кратък, трепетен миг я обзе паника — бе изненадана от жадния, необуздан порив, с който Джаред Хоторн сля устата си с нейната, готов сякаш да я погълне в своята неудържима страст. Никога досега цялото й същество не бе разтърсвано до такава степен от една-единствена целувка на мъж. Сетивата й вече не й се подчиняваха, и в съзнанието й прозвуча далечен сигнал за тревога. Почти веднага обаче уплахата й премина, заменена от непознат досега за нея копнеж. Обви още по-плътно ръце около врата на Джаред, като прошепна името му с развълнуван, пресекващ от стенания глас, когато най-накрая той откъсна устни от нейните. Притисна се по-силно към него и го целуна по вдлъбнатината на шията му.
— Ти си пълна с изненади — промълви на свой ред Хоторн, сякаш току-що бе направил важно откритие. — Човек никога не знае какво може да очаква в действителност.
— Ти също не си съвсем такъв, какъвто те мислех — Кейт се отдръпна леко назад, търсейки да срещне погледа му в мрака. Единственото, което различи, бе отблясъка на лунните лъчи в очите му. Мина й през ума, че той също едва ли успяваше да я види по-ясно и мисълта за анонимността, която маските на лицата им до известна степен създаваха, й подейства успокоително. Сякаш тази вечер на безумни авантюри им осигуряваше свободата да правят каквото си искат, без да е необходимо да дават отчет на никого, в това число и на себе си.
— Е, милейди експерт, каква е вашата присъда? Аз истински пират ли съм или не?
— Да, господарю мой, вие сте истински пират. Няма никакво съмнение в това.
— Значи съм също и експерт, но в друго отношение — усмихна се Джаред.
— И какво е то?
— По отношение на дами като вас, разбира се!
Сега бе ред на Кейт да се усмихне. Никога преди не се бе чувствала до такава степен жена — съблазнителна, чувствена, очарователна и най-вече — способна да покорява. От това вълнуващо усещане й се замая главата, но същевременно я изпълни невероятно доволство.
— Логиката ви е направо смайваща!
— За разлика от вашето по-ранно твърдение, аз лично смятам, че имаме доста общи неща помежду си.
— Така ли мислите? — изрази съмнение Кейт с насмешлив тон.
— Нещо повече, убеден съм!
Без да я изпуска от прегръдките си, Джаред се завъртя така, че да облегне гръб на ствола на дървото, под което стояха. Нарочно разкрачи широко краката си, за да може младата жена да застане между тях и полите на дългата й копринена рокля се обвиха около неговите бедра. Кейт постави ръце на кръста му и пръстите й неволно се допряха до дръжката на загърнатата в колана кама. Усети студения метал под дланта си. Значи не е от пластмаса, изненада се тя.
— Това наистина ли е?
— Кое? Камата или случилото се между нас? — Целуна я леко по шията той.
— И двете! — изсмя се Катрин.
— Отговорът е — да.
— Откъде я имаш? — Докосна отново камата, отпускайки глава на рамото му.
— Забравил я е на острова, когато го напуска за последен път. Преди няколко години я открих в един стар сандък, заедно с още някои предмети.
— Кой я забравя на острова? Пиратът, построил замъка ли?
— Ъ-хъ… — Джаред плъзна пръсти по кожата на голото й рамо, гъделичкайки я нежно и притисна устни към извивката на стройната й шия.
— Днес наистина ли е неговият рожден ден?
— Да.
— Но нали каза, че това е твоят рожден ден!
— Така е.
— Май си правиш шега с мен. Чий рожден ден е, в края на краищата?
— Негов. А също и мой. — Плъзна леко език по кожата й.
— Прекалено голямо съвпадение, струва ми се. Как се е казвал?
— Кой?
— Пиратът, разбира се! — Кейт подръпна ядно косъмчетата, които се подаваха през разкопчаната горна част от ризата на Джаред.
— Ох! Боли!
— Кажи ми името му!
— Ама че си упорито дребосъче! — Той изправи още повече глава, като я изгледа отвисоко, след което обаче бързо обгърна лицето й с длани и добави нежно: — Казвал се е Хоторн. Роджър Хоторн.
Кейт затаи дъх от изненада. Остана известно време с отворена уста и после възкликна:
— Не може да бъде!
— Истина е — усмихна се събеседникът й.
— Значи ти е роднина?
— Връзката ни е доста далечна, след всичките тези години, но все пак такава действително съществува. Научих за острова от случайно попаднали ми преди време книжа, собственост на моето семейство, и един ден — оттогава вече има петнадесетина години — зарязах всичко и пристигнах на Аметиста.
— Страхотно! — възкликна очарована младата писателка.
— Мила моя, ти явно си умираш за пирати и пиратски истории! Но от къде на къде пък аз ще съм потърпевш? Ела в прегръдките ми и ще ти покажа своята страшна кама! — Хвана ръката й и леко я приплъзна от колана си надолу по бедрото.
— Май започна да се увличаш! — Кейт бързо се отдръпна назад. — Не си падам чак толкова по този тип субекти!
— Откъде можеш да си сигурна, като никога преди не си срещала истински пират? Единствените, за които знаеш нещо, са героите в собствените ти романи — плод на твоето въображение!
— Но ти казах, че съм отлично запозната по въпроса — Атмосферата между двамата започваше да се нажежава и Кейт усещаше да я обзема гняв. — Може и да се интересувам от пирати, но това не означава, че ми харесва идеята да изкарам почивката си като обект за забавление на някой от тях!
Шегаджийското настроение на Джаред Хоторн се изпари в миг.
— Нека ти кажа, че аз също не си падам по подобен род краткотрайни авантюри, а и по принцип никога не се забърквам с отсядащите в хотела посетителки. Мисля обаче, че в твоя случай ще направя изключение!
— О, нима? — Въпреки иронията, с която произнесе тези думи, Кейт усети дълбоко в себе си необяснимо чувство на задоволство и на нещо като надежда.
— Моля те, не си играй с мен! — тихо каза младият мъж. — И двамата сме достатъчно големи вече, а и еднакво без постоянен партньор, така че защо не си признаем, че между нас съществува привличане? А това… — Той прокара нежно пръсти по голото й рамо и поклати глава в безмълвен захлас, — това също е нещо по-специално, уверен съм. Достатъчно зрял човек съм, за да го разбера.
— И какво следва по-нататък?
— Предстои ни да открием. — Той се наведе и започна да я обсипва с целувки. Внезапно обаче бе принуден да спре — откъм градинската пътечка се чу момчешки глас, който викаше името му.
— Татко, татко! Къде си? Лени ме прати дати кажа, че е време за разрязването на тортата! Всички вече чакат!
— Предай й, че идвам след минута, Дейв! — провикна се в отговор Джаред.
— Добре! Но къде си, всъщност? И защо въобще… О, госпожо Инскип!… Здравейте!
Чу се шумолене на листа и Кейт се обърна в прегръдките на Джаред тъкмо навреме, за да види сина му, който любопитно надничаше измежду клоните на палмата.
— Здравей, Дейв.
— Какво правите вие двамата в храстите? — подхвърли Дейвид с най-невинен тон, с какъвто само едно деветгодишно хлапе би могло да зададе подобен въпрос.
— Тъкмо показвах на госпожа Инскип камата на пирата Хоторн — спокойно отвърна баща му, като освободи Кейт от прегръдките си и излезе изпод гъстите сенки на листака.
— А, ясно! Страхотна е, нали, госпожо Инскип? С нея татко винаги отрязва първото парче от тортата на рождените си дни!
— Много интересно — промълви с половин уста младата жена. — Винаги е добре, когато една стара вещ е все още годна за някаква употреба. Бях се притеснила, че камата на Хоторн може да се е превърнала в най-обикновен музеен експонат, след всичките тези години!
Джаред едва успя да сподави смеха си. В очите му проблесна предизвикателно пламъче и той каза:
— Вярвам в добрите стари поговорки и смятам, че е съвсем вярно твърдението — ползвай го, докато му е време! Хайде, приятелчета, да вървим да срежем тортата за рождения ми ден! — Изчака Дейвид да изтърчи напред по пътечката и придърпа Кейт до себе си за още един кратък миг. — А що се отнася до теб, малко дяволче…
Кейт долови нескритото сексуално желание в полусериозните му, полушеговити заканителни думи и по гърба й пролазиха тръпките на сладостно предчувствие.
— Е, какво за мен?
— Само гледай да си тук тази вечер. Щом приключа с празненството, смятам да ти покажа какво се случва с остроумните и самонадеяни войнствени госпожички, които не знаят как трябва да се държат с един истински мъж. Шегата с античната кама на Хоторн няма да ти се размине току-така.
— И очакваш да се навъртам наоколо след подобна заплаха?
— Как би могла да устоиш? Освен това, нали уж си много смела и героична?
Десет минути по-късно страховитата кама проблесна като светкавица на светлината на лампите, когато Джаред замахна и с едно-единствено точно движение разряза гигантската торта. Из тълпата се понесоха възгласи на одобрение и шампанското потече по чашите. Името на Хоторн бе изписано с червена глазура отгоре върху тортата, а под него се мъдреше миниатюрно копие на камата, изящно изработено от захар. Кейт бе застанала от едната страна на домакина. Бавно отпи от шампанското си, когато той вдигна тост в чест на своя предшественик — пирата, открил Аметистовия остров.
— Туристите обожават подобни пиршества — чу зад себе си нечий провлечен говор. — Винаги съм се възхищавал на Хоторн за артистичните му умения по време на тези балове.
Младата жена се обърна, за да види кой бе произнесъл тази забележка. Не носеше маска, но дори и ако си беше сложил, тя пак щеше да го познае веднага по внушителните размери на шкембето и старомодната му, изцяло бяла премяна. Това бе мъжът, който бе придружавал Джаред Хоторн предишната вечер по време на тайнствената им разходка по пътеката, водеща към стария замък. Обзе я необяснимо безпокойство, което поохлади веселото й настроение.
— Личи си, че знаете доста неща за тези ежегодни карнавали. Често ли отсядате в Кристалния залив? — попита Кейт, като нарочно повдигна своята сребриста маска високо на главата си, за да може да разгледа по-добре събеседника си.
— Не бих казал, че отсядам тук — не съм турист, а по-скоро стар приятел на семейството — отговори й той, като внимателно обмисляше всяка дума. — Живея из тези острови, откакто се помня. По-дълго дори в сравнение с Джаред. Писател съм. Позволете ми да се представя: казвам се Макс Бътърфилд.
— Катрин Инскип. — Кейт се напрегна да си спомни дали бе чела някога нещо от този човек, но напразно. Усмихна се на себе си — сега поне можеше да разбере как се чувстваха другите хора, когато се запознаваха с нея и не успяваха да се сетят за никоя нейна книга. — Аз също пиша — добави тя на глас.
— О, да — доколкото разбрах, исторически романси.
— А вие?
— В момента работя над един роман, но междувременно си изкарвам хляба с някоя и друга туристическа брошура, справочник и други подобни. Сама знаете как е.
Да, Кейт наистина знаеше и в този миг усети прилив на съчувствие към своя нов познат. Почуди се от колко ли време пише този свой роман. Зададе обаче съвсем различен въпрос:
— От кога познавате Джаред Хоторн?
— О, вече години наред. — Макс отпи глътка от питието си и добави: — На тези острови почти всички се познават. Светът тук е малък, наистина малък!
— Абсолютно вярно, Макс! Понякога дори твърде малък!
Полковникът, облечен в стегната парадна униформа на британски офицер от началото на деветнадесети век, се приближи към тях с благосклонната усмивка на висшестоящ. Придружаваше го привлекателна, енергична жена на около четиридесет години, хванала го под ръка. Бе облечена в дълга, разкроена рокля, подобна на тази на Кейт, но в светлозелен цвят.
— Госпожо Инскип, позволете ми да ви представя годеницата си Лети Плат. Лети, пред теб е Катрин Инскип — героинята на седмицата, която толкова умело успя да се справи с Умника Арни, поваляйки го на земята с един-единствен удар!
— Цялата тази история започва да ме смущава — оплака се Кейт, докато се здрависваше с новата си позната.
— Виновен е Джаред — питам се какво направи, че слухът плъзна толкова бързо? Да не би да е публикувал статия в местния вестник?
Лети Плат се ухили, в сините й очи проблесна насмешливо пламъче.
— О, не, той прибягна до нещо много по-ефикасно: разказа случката на не повече от двама-трима и само след час целият остров вече я знаеше. Трябва да имате предвид, че тук хората намират забавление тъкмо в такъв род пикантни историйки!
На Кейт тази жена й стана моментално симпатична.
— Благодаря за съвета, ще го имам предвид. И вие ли живеете на Аметиста, Лети?
— О, ама разбира се! Преди време моят съпруг ме доведе тук със себе си, когато бе обзет от манията да се засели на тропически остров. Работеше като механик и специалист по всичко за Джаред. Въобще, бе дясната му ръка в течение на доста години, чак до смъртта си.
— Разбирам. Значи след това не сте си заминали, а сте продължили да живеете тук сама, така ли?
— Да, но не за дълго. Съвсем скоро двамата с полковника ще свържем съдбите си. — Лицето на Лети се озари в щастлива усмивка, когато погледна към своя спътник, който от своя страна я потупа нежно и гордо по ръката.
— В курорта ли работите, Лети? — зададе нов въпрос Кейт.
— По принцип съм назначена като главен счетоводител, но всъщност върша и много други неща, когато е необходимо. Е, стига сме говорили за мен. Наистина се радвам да се запозная с вас, Кейт! — тихо сподели Лети. — Ужасно много се развълнувах, когато научих от полковника, че сте пристигнали на нашия остров! Чела съм всичките ви книги, с изключение на „Невестата на корсаря“, която днес най-сетне успях да си купя от магазина за сувенири. Нямам търпение да я прочета!
— Благодаря ви! — Кейт със смущение усети, че цялата се изчервява, както ставаше винаги, когато пред нея застанеше някой ентусиазиран почитател. Това бе цената на славата, с която така и не успя да свикне. Едно от нещата, привличащи я в професията й на писателка, бе възможността да работи под успокояващата сянка на анонимността — поне през по-голямата част от времето.
— Полковникът твърди, че не само сте натрили носа на Арни в земята, но също така сте успели и доста да поразклатите самоувереността на Джаред и да го накарате да ви обърне внимание, което, ако питате мен, е забележително постижение! — разсмя се весело годеницата.
— Радвам се, че той най-сетне проявява интерес и то не към кого да е, а към личност като вас! Вече от дълго време се чувства самотен, макар и да не го признава.
— Ако се опитвате да ни сватосате, Лети, трябва да ви предупредя, че само си губите времето. Определено стигнах до убеждението, че не отговарям на идеала на Джаред за вярна и любвеобилна съпруга — отбеляза Кейт. Макар че, каза си тя на ум, това май не му се бе сторило достатъчно солиден аргумент, който да го спре да действа толкова директно и безапелационно, както бе направил само преди няколко минути. Същевременно обаче, мисълта какво бе мнението му за нея, също не я бе спряла самата тя да отвърне с взаимност на заяжданията му. Трябва съвсем да си е била загубила ума там, в градината!
— О, говорите глупости, скъпа! Хайде, елате с мен! — Лети намигна на полковника, хвана Кейт за ръката и я изведе малко встрани от компанията на двамата мъже.
— Надявам се, не взимате твърде насериозно изказванията на Джаред Хоторн по отношение на жените — прошепна и свойски тя. — Като повечето мъже, и той самият не знае какво точно иска!
— Не знам дали въобще трябва да говорим за това! — отвърна притеснена Катрин.
— Може би не, но разговарях с Дейвид и съм упълномощена да се боря за каузата му. Става въпрос за следното: момченцето е решило, че иска двамата с баща му да се опознаете по-добре. Май ви е харесал и то доста. Разказа ми как сте му обещали да го научите на специалните каратистки хватки.
— Започвам да се чувствам все по-неудобно.
— Няма причина за това — успокои я Лети. — Полковникът е изключително проницателен човек — истински познавач на човешката природа, и е твърдо убеден, че Джаред си е паднал по вас. Историята между вас двамата в бара е просто поредното доказателство в подкрепа на думите му — същото мисля и аз! Случилото се е прекрасно — сякаш е взето направо от някоя от вашите книги! Съжалявам само, че не съм присъствала и аз!
— Съмнявам се, че на Джаред му се е видяло чак толкова прекрасно.
— О, нищо подобно! Публична тайна е, че представите на Джаред за качествата, които една истинска жена трябва да притежава, се основават единствено на неговите спомени за покойната му съпруга. Вярно е, че Габриела бе ангелско създание — всеки ще го потвърди, но вече изминаха цели пет години от смъртта й, а нашият приятел, в края на краищата, е нормален, здрав мъж в разцвета на силите си. Има нужда от жена до себе си и да ви кажа честно, не смятам, че тя трябва да е същото добро ангелче като предишната му съпруга!
Кейт се бе втренчила в чашата си с шампанско.
— И защо мислите така?
Лети се усмихна многозначително и тихо добави:
— Често за един мъж е много трудно да живее с ангел, когато той самият има толкова от дявола в себе си! Джаред е именно такъв! Засега стига, нали?
Кейт се изкашля смутено.
— Моля ви, Лети, имайте предвид все пак, че ще бъда на Аметистовия остров не повече от месец!
— Тъкмо това е и причината да се осмеля да разговарям с вас по темата още при първата ни среща. Ясно е, че нямате нито минутка за губене, нали така?