Джейн Ан Кренц
Пиратът (12)

Единадесета глава

— Освен това, считам, че трябва да знаеш какво е мнението ми за станалото. Бяха допуснати твърде много и то сериозни грешки в преценката на обстоятелствата, поради абсурдното желание на един мъж да се прави на голям герой! — Кейт стигна до другия край на терасата, обърна се рязко и закрачи обратно. Както обикновено, утринта бе просто великолепна: свежият и прохладен ветрец нежно галеше кожата, цветовете бяха наситени и ясни сред чистия тропически въздух. Далеч долу в залива се виждаше елегантното бяло корабче за екскурзии по море — пътниците продължаваха да закусват на палубата. — Не мога да ти простя, че още от самото начало не ми разказа всичко!

— Ти нямаше нищо общо с тази работа, а и беше твърде опасно, както по-късно успя сама да се убедиш! По план операцията трябваше да бъде строго секретна, но явно трудно можеш да обясниш на една жена какво значи това! — Джаред се опита да се съсредоточи върху извършващата се в този момент поправка на парапета. От известно време обаче усилията му бяха напразни — откакто Кейт най-после бе успяла да го открие, след като цяла сутрин го бе търсила навсякъде. — Марк, внимавай с плочките. Дал съм сума ти пари, за да ги доставя, така че не искам да ги потрошиш!

— Няма проблем, шефе! — Марк и колегата му размениха съучастнически усмивки, но прилежно покриха със защитна мушама скъпата италианска теракота. От няколко минути слушаха най-невъзмутимо размяната на реплики между Кейт и Джаред. Когато приключеха с работата си, целият курорт щеше да научи с най-големи подробности за спора им.

— Именно защото бе толкова опасно, ти трябваше да ме предупредиш!

— Исках просто да те държа настрана, това е всичко. — Джаред се зае да разглежда дървения материал, който щяха да използват за импровизираното закърпване на счупената ограда. — Няма да е кой знае колко красиво, но поне ще свърши работа.

Кейт се намръщи зад гърба му.

— Какво ще стане с Джеф и Макс?

— Сам Финли ги откара рано-рано тази сутрин. — Днес ще ги предаде на властите. — Джаред изгледа ядосано работниците. — Хайде, действайте по-бързо! Още вчера трябваше да приключите с ремонта, а само след няколко часа от корабчето ще се изсипе истинско стълпотворение от туристи! И къде е полковникът? Възложих му да извади от склада още няколко маси и столове!

— Видях го преди малко, шефе. Точно това правеше.

— Виж какво, Джаред — заяви с решителен тон Кейт. — Бих се радвала, ако не отклоняваш вниманието си непрекъснато с разни странични неща. Дойдох да поговорим! — Знаеше обаче, че бе съвсем безсмислено да се опитва да разговаря с него. Предишната нощ си бяха легнали много късно, поради което нямаше възможност да обсъждат станалото. На сутринта обаче Кейт се събуди отпочинала и с твърдото намерение да го стори, макар до този момент да не бе постигнала кой знае какъв напредък.

— Здрасти, татко! Как върви ремонтът? — Дейвид изтича нагоре по стъпалата към терасата, като последните няколко метра се плъзна по земята, спирайки се в баща си.

— Тепърва започваме.

Момченцето видя Кейт и се ухили.

— Още ли се караш на татко?

— Не му се карам. Просто се опитвам да проведа с него един нормален и интелигентен разговор, но сякаш съм изправена пред каменна статуя!

— Напротив, тя наистина ми се кара! — намеси се Джаред.

— Каква каменна статуя? — не разбра Дейвид.

— Няма значение. — Кейт се обърна отново към Хоторн. — Виж, бих искала да поговорим насаме, ако смяташ, че ти е възможно да ми отделиш няколко минути от скъпоценното си време!

— Не сега, скъпа. Вероятно след няколко часа ще мога да съм на твое разположение, за да ме тормозиш на воля, но в момента съм зает с по-важна работа. Хайде, Марк, да видим дали новите дъски ще паснат добре!

— Това е просто невъзможно! — възкликна ядосано Катрин.

— Напротив. Смятам, че ще стане идеално. — Джаред огледа дъската, преценявайки дължината й. — Може би ще трябва да я скъсиш с още половин сантиметър, Марк.

— Готово, шефе.

— Явно само си хабя думите! — подхвърли Кейт. — Можех да се досетя, че едва ли има смисъл да се опитвам да провеждам разумен разговор с теб на тази тема. Снощи отказа да говорим, а виждам, че и тази сутрин не проявяваш по-голямо желание. Вероятно просто не искаш да приказваш с мен.

Джаред несъмнено долови примирението в гласа й, защото я погледна през рамо и каза:

— Нещата, за които имаме да говорим, могат да почакат докато екскурзионното корабче си замине. По-добре сега се успокой и иди да поплуваш в заливчето. Дейв, защо не я придружиш?

— Разбира се, татко!

— Благодаря ти, Дейв, но не е необходимо — усмихна му се младата жена. — Може би някой друг път. Сега предпочитам да се прибера в стаята си.

— Идеята е добра — подкрепи я Джаред, докато помагаше на работниците си да закрепят новата дъска на мястото й. — Не е зле да подремнеш малко — след снощните вълнения сигурно се чувстваш изморена.

Кейт го гледа около минута, без да каже нищо. После се наведе към момченцето, което я наблюдаваше разтревожено и каза:

— Е, ще се видим по-късно, Дейв. Благодаря ти още веднъж за рисунката. — С тези думи тя се обърна бавно и се отдалечи от терасата.

Когато влезе в бара, младата жена завари полковника, зает да нарежда блестящо измитите чаши на местата им и Лети, която му помагаше.

— Добро утро, Кейт! — поздрави я приятелката й. — Приключи ли вече с Джаред? Предполагам, че си успяла добре да го скастриш за това, че не ти беше казал какво става в замъка!

— Да, приключих.

— Е, искам да знаеш, че по този въпрос съм изцяло на твоя страна. Проклети мъже! Мислят си, че могат да взимат винаги сами всички решения, без да ни казват абсолютно нищо! Което, естествено, е само и единствено за наше добро!

— Почакайте малко, госпожички! — намеси се полковникът. — Джаред помагаше на правителствен агент и бе задължен да пази операцията в тайна, така че просто нямаше право да споделя нищо с Кейт! Не само с нея — с никого, даже с мен! Проявете малко разбиране към човека! Всъщност, трябва дори да го уважавате за неговата лоялност — постъпи съвсем правилно! Не е можел да предполага, че Бътърфилд играе двойна игра, както и никой друг не е знаел! Чух какво каза на Джаред агентът от Тайните служби, който пристигна тази сутрин със Сам Финли. Според думите му, досега Макс винаги е изпълнявал перфектно възложените му задачи и те са нямали никакво основание да се съмняват в него.

— Въобще не се учудвам, че заставаш на страната на Джаред! Това си е чиста проба мъжка солидарност. Само си мисля, че ако Катрин не бе отишла на своя глава в замъка снощи, въоръжена с камата на Хоторн, Джаред можеше много да закъса. И не се опитвай да ме убедиш, че оръжието не е било от голяма полза!

— Извинете ме, но трябва да тръгвам — промълви тихо Кейт. — Имам да свърша доста неща, преди полета на Ханк за Рубинения остров. — Усмихна се едва-едва на Лети и приятеля й, след което се обърна и се запъти към вратата.

— За Бога! Чули това, полковник? — възкликна изумена Лети.

Доволна от ефекта, който бе произвела с последните си думи, Катрин дори не се поспря да чуе отговора на възрастния мъж, а излезе в градината и се отправи към стаята си. Десет минути по-късно бе вече разтворила върху леглото куфарите и пътническите си чанти. Понякога на една жена й се налага да поема рискове, каза си, докато вадеше една след друга дрехите си от гардероба. Ако не успееше, значи така е трябвало да се случи. В края на краищата, по-добре да знае истината още отсега, вместо да се залъгва с напразни надежди.

По обяд обаче вече й се наложи да приеме очевидния факт, че, явно Джаред ни най-малко не се канеше да идва да блъска по вратата й, молейки я да не заминава. Може би новината за решението й да напусне острова все още не бе достигнала до него, а може би просто това въобще не го вълнуваше.

Когато отиде да обядва, Кейт завари ресторанта почти препълнен с туристи от корабчето за екскурзии, които очевидно ужасно се забавляваха от престоя си на Аметистовия остров. По-късно, минавайки покрай магазинчето за сувенири, на младата жена отново й направи впечатление колко весели и щастливи бяха всички. Полковникът бе затрупан с поръчки на бара, а допълнително извадените маси на терасата бяха до една заети с оживено разговарящи посетители. Плажът бе препълнен с препичащи се на слънцето хора, а океанът гъмжеше от екипирани за подводно плуване ентусиасти. Във всички посоки профучаваха джипове, които се взимаха под наем към курорта и сега обслужваха с удвоено темпо зажаднелите за забележителности и островни сувенири туристи. Очевидно този ден собственикът на Кристалния залив имаше много по-важни неща за вършене от това да се тревожи дали една от посетителките му се кани да си заминава.

Кейт се нахрани спокойно и без да бърза, разговаряйки приятелски с келнерката и с останалия персонал. Джаред не се виждаше никъде. Когато по-късно влезе във фоайето на хотела, младата жена се усмихна приветливо в отговор на поздравите на Лани и Джим зад рецепцията, които останаха като ударени от гръм, напълно зашеметени от желанието й да плати сметката си за своя престой в хотела.

— Да не би да си тръгвате? И то днес?

— Да. Със следобедния полет до Рубинения остров — отвърна небрежно тя, докато се подписваше върху формуляра.

— Джаред нищо не ни е казал — промълви неловко Джим.

— Вероятно още не е разбрал. — Кейт се усмихна, подавайки листа хартия на симпатичния мъж зад бюрото. — Както виждам, днес явно е много зает.

— Така си е — съгласи се Джим, поглеждайки към Лани, която само безпомощно повдигна рамене. — Ще ни липсвате.

— О, да, наистина! И то много! — присъедини се Лани, а прекрасните й тъмни очи се изпълниха с тъга. — Животът тук стана толкова по-интересен и изпълнен с емоции, откакто пристигнахте! Едва ли нещата ще останат същите, след като си заминете!

— Аз също прекарах чудесно, но, както знаете, всяко хубаво изживяване си има и своя край.

— А мога ли да ви помоля да ми надпишете една от вашите книги за спомен? — В същия миг Лани извади изпод бюрото екземпляр на „Невестата на корсаря“ и я подаде разтворена на Кейт. — Ужасно много ми хареса!

— Разбира се! — Кейт написа името си и пожелания за всичко най-хубаво върху заглавната страница и подаде томчето обратно на младата жена. — Аз също ви благодаря за това, че ме помолихте!

Няколко минути след това Катрин Инскип прекосяваше мостчето над лагуната, мислейки си, че днес времето бе значително по-топло от обикновено, но сега високите температури не я притесняваха. Явно вече бе привикнала към тропическите горещини.

Два часа по-късно тя стоеше заедно с багажа си на малката писта за излитане, в очакване двигателите на Чесната на Ханк да загреят за предстоящия полет. Наоколо се разхождаха останалите пасажери и един след друг подаваха пътните си чанти и куфари на пилота, който ги поставяше в товарното отделение. Все още не се виждаше и следа от Джаред.

В края на краищата бях наясно, че поемам сериозен риск, каза си Кейт, докато преместваше собствения си багаж към мястото, откъдето Ханк го поемаше, за да го качи на самолета. Бе поставила всичко на карта с ясното съзнание, че може да изгуби. Вече знаеше, че тук, на Аметистовия остров, на живота се гледаше като на хазартна игра — хората се обзалагаха непрекъснато и за най-незначителното нещо. Тя обаче явно все още не се бе научила да преценява добре рисковете и сега съжаляваше, че залогът в нейния случай бе толкова голям.

— Готова ли сте, госпожо Инскип? — обърна се към нея пилотът. Кейт въобще не бе обърнала внимание, че пътниците вече се качваха на борда на самолета.

— О, да.

Ханк хвърли поглед към шосето, водещо към курорта и подхвърли замислено:

— Знаете ли, все си мислех, че Джаред ще дойде пак, както преди, за да осуети заминаването ви.

— Значи е идвал тук, когато бях решила да си тръгна първия път?

— О, да, госпожо! Пристигна като фурия и ме помоли, ако дойдете да си вземете билет за полета, да ви кажа, че всичките вече са разпродадени. Дори заплати за едно от местата, за по-сигурно. Вие обаче така и не дойдохте.

Кейт се усмихна едва забележимо.

— Предполагам, че тогава наистина не е искал да си замина.

— Ами този път?

Кейт повдигна рамене, отправяйки се към самолета.

— Както изглежда, този път не го е грижа.

— Не вярвам. Не и от това, което чувам напоследък. — Ханк се намръщи и добави: — Сигурна ли сте, че Джаред знае за заминаването ви?

— Ако въобще обръща внимание на нещата около себе си днес, то несъмнено е научил. — Казвайки това, Кейт понечи да се изкачи нагоре по стълбичката. В този миг спокойствието на малкото летище бе нарушено от оглушителния шум на приближаващ се с шеметна скорост джип. Ханк се ухили доволно, въздъхвайки с облекчение и отново погледна към пътя.

— Я, виж ти, кой пристига — подхвърли тихо той.

Кейт стоеше с един крак на стъпалото и мълчаливо наблюдаваше приближаващата се към самолета и малката групичка пътници кола. На волана седеше Джаред, а до него се показваше малката главичка на Дейв.

Всички моментално прекъснаха разговорите си, обръщайки се да видят как джипът спира рязко сред облак прах и от него изскача собственикът на курорта. Без да се бави, той веднага се отправи с бърза стъпка към Кейт. Лицето му бе намръщено, а очите му святкаха гневно.

— Накъде, по дяволите, си тръгнала?

— Прибирам се у дома — Кейт се постара да запази самообладание, като повдигна предизвикателно брадичка и добави с равен тон: — Вече е време да си тръгвам, Джаред.

— Не и до утре! Престоят ти тук изтича едва тогава!

— Е, струва ми се, че двадесет и четири часа не са от голямо значение.

— Да не си се побъркала! Естествено, че имат значение!

— И защо? Какво толкова важно би могло да се случи за един тъй кратък период от време?

— Щях да те помоля да се омъжиш за мен, ето това! — извика Джаред вбесен.

Сърцето на Кейт щеше да изскочи от вълнение, но тя положи всички усилия да не й проличи и само каза със спокоен глас:

— Наистина ли? Колко странно — тази сутрин дори нямаше време да разговаряш с мен, а несъмнено курортът ще бъде пълен с туристи от корабчето до късно през нощта. Просто не виждам как щеше да намериш свободна минута да ми предложиш да се омъжа за теб!

— Това си е моя работа. — Джаред протегна ръка и хвана здраво китката на Кейт. — Хайде, дръпни се оттук. Ханк се опитва да качи пътниците си на самолета.

— Аз съм една от тях.

— Не и отсега нататък — заяви твърдо Джаред, поглеждайки назад към сина си, който седеше върху капака на джипа и внимателно следеше разговора им. — Хайде, Дейв, ела да ми помогнеш с багажа. Както виждаш, Кейт май е домъкнала целия си гардероб тук!

— Прав си, тате! — Момченцето скочи на земята и се затича към тях. Лицето му грееше в щастлива усмивка. — Знаех си, че ще я накараш да остане!

Кейт хвана здраво перилата на стълбичката, без да се отмества нито крачка встрани и заяви със сериозен той:

— Положението не е толкова просто, Джаред. Първо имаме да обсъдим някои неща, преди да решаваме какви ще са отсега нататък отношенията ни.

— Няма проблеми, Кейт, само че по-късно.

Тя продължи, без да обръща внимание на думите му:

— Преди всичко, искам да знаеш, че снизходителния начин, по който се държа към мен днес, ни най-малко не ми допада. Освен това, крайно време е да престанеш да се правиш на палячо и най-сетне да събереш смелост и да ми кажеш направо, че ме обичаш. Писна ми от увъртания и недомлъвки!

— Е, добре — обичам те. Дейв, моля те да вземеш тези две чанти — аз ще се погрижа за останалите. Ханк, би ли ни помогнал малко? Както виждат, налага ни се да побързаме.

— Разбира се! — Пилотът на самолета се усмихна широко и се наведе да повдигне два огромни куфара. След това двамата мъже и момченцето се запътиха към джипа. Кейт ги наблюдава с раздразнение известно време — накрая обаче ги последва.

— Не бързайте толкова, де! — подвикна ядосано тя.

— Скъпа, трябва да се погрижа за цял курорт, пълен с хора, чудещи се как да похарчат парите си. — Джаред метна багажа й на задната седалка. — Прекалено съм зает, за да си губя времето с обяснения по отношение на нещо, което е съвсем очевидно.

— И кое е това нещо, по дяволите? Как така досега нито веднъж не намери за нужно да ми кажеш, че ме обичаш? И очакваш да се досетя сама!

— Нямаше да тръгнеш толкова спокойна към летището днес следобед, след като първо се постара да разтръбиш навсякъде, че заминаваш, ако не бе абсолютно сигурна, че ще дойда да те спра! Е, добре, постигна, каквото искаше, така че сега се качвай в джипа! В Кристалния залив ме чакат хиляди неща за вършене и при положение, че ще бъдеш съпруга на управител на курорт, време ти е да научиш, че понякога гостите имат предимство пред всичко останало!

— Съпруга на управител на курорт ли? Искаш да кажеш, твоя съпруга? — дари го с ослепителна усмивка Кейт.

— Точно така, моя съпруга. Хайде, влизай в колата. По-бързо!

— Не и преди да ме помолиш да се съглася да ти стана жена, както е прието! Не си мисли, че ще те оставя да ми нареждаш, сякаш съм някоя от подчинените ти, Джаред Хоторн!

Младият мъж се приближи — високата му фигура се извиси застрашително над Катрин. Очите му блестяха гневно.

— Да те помоля ли? Ти май се шегуваш! Нямам намерение да те моля, нито дори да те питам за съгласието ти — просто ти казвам, че ще се омъжиш за мен и точка по въпроса! Да не си въобразяваш, че ще рискувам да ти направя любезно предложение, та да ти дам възможност да ми откажеш? — Приближи се още по-близо до нея, взе я на ръце и я метна на предната седалка. — С жени от твоя сорт, един истински мъж трябва да действа твърдо и решително — в противен случай, само ще се върти в кръг, без да може да постигне нищо! Ако не вярваш, просто ме погледни. Вече започна да ми се вие свят от тези непрекъснати игрички!

— Тръгваме ли, татко? — попита Дейв, скачайки на задната седалка.

— Да, тръгваме.

Джаред запали двигателя и обърна джипа обратно в посока към курорта. Колата пое натам, сподиряна от веселите викове на събралата се около самолета тълпа. Кейт се обърна назад и махна на Ханк за довиждане, който отвърна на поздрава й, след което се зае с качването на пътниците.

— Вече всичко е наред, нали, Кейт? — попита я Дейв, навеждайки се напред.

Младата жена му се усмихна и разроши косата му. Подухваше приятен, топъл ветрец, носещ ухание на екзотични цветя, а слънцето грееше толкова силно над океана, че почти я заслепяваше. В този миг Кейт изпита чувство едновременно на доволство и увереност, на радост от живота и от факта, че прави наистина това, което иска. Пиратът, който толкова пъти се бе явявал в мечтите й, сега действително я бе отмъкнал и решително я отвеждаше в своите островни владения, където щеше да я люби страстно, до полуда, веднага щом намереше свободна минута. Момченцето, което седеше щастливо отзад, щеше да бъде синът, за когото винаги бе копняла! И бе уверена, че я очакваха още по-големи успехи с книгите, които й предстоеше да напише, защото тук, на Аметистовия остров, тя щеше да намери вдъхновение за творчество, каквото никога досега не бе имала!

— Да, миличко, — отвърна Кейт без капчица колебание, — вече всичко е наред!

— Да се хванем ли на бас? — подхвърли закачливо Хоторн, поглеждайки я с крайчеца на очите си.

— Да не би нещо да те притеснява, Джаред? — усмихна се ведро младата жена до него.

— Да, скъпа, и това е, че явно аз тук съм единственият, който непрекъснато прави публични изявления — признах ти се в любов пред цяла тълпа любопитни туристи, но не мога да се похваля, че получих някакъв ответ от твоя страна!

— О, разбира се — подхвърли Кейт, сякаш току-що се бе сетила за нещо. — Не се тревожи, аз също те обичам.

Джаред се изсмя доволно. Смехът му прокънтя весело и жизнерадостно в кристалночистия въздух на острова.

— Да, наистина. Някак си се досетих, че би трябвало да ме обичаш!

 

 

Телеграмите пристигнаха едновременно в десет часа сутринта. Маргарет Ларк тъкмо приготвяше сутрешния си чай, когато на входната врата се позвъни. Тя прочете набързо краткото съобщение и моментално грабна телефонната слушалка, набирайки номера на Сара Флитууд.

— И ти ли получи телеграма?

— Естествено. Не мога да повярвам на очите си! — изсмя се доволно Сара.

— Наистина! Просто невероятно! Чудесен лек против стреса, нали?

— Знаех си, че Аметистовия остров е най-подходящото място, където да изпратим Кейт. Казвам ти, имах някакво предчувствие. — Сара внимателно разгъна краткото съобщение, което бе получила и го прочете още веднъж на приятелката си:

Намерих своя пират. Изглежда точно, както трябва: черна коса, сребристосиви очи, има си и кама. Сватбата бе вчера. Ще се видим скоро, когато дойдем в Щатите. Поздрави.

Кейт