Джейн Ан Кренц
Маската (8)

Осма глава

— Какво ще правим с него? — извика Ейми над ръмженето на мотора. Погледна отвратена към кърмата на малката лодка, където се бе свил добре завързаният Дърк Хейли. Той не бе казал почти нищо, докато се връщаха към плажа, но тя имаше чувството, че бе нащрек и щеше да използва дори най-малката им грешка, за да избяга.

— Ще го закараме на Каупър — отвърна Джейс и внимателно подкара лодката. — Той ще реши какво да прави с него.

— Каупър ли? — намръщи се Ейми. — А, да. Местният представител на закона, с когото ме заплашваше.

Джейс се обърна към невинното изражение, изписало се по лицето й.

— Никога не съм те заплашвал с Каупър — изръмжа той.

Тя почти не го чуваше над шума на мотора.

— Напротив, направи го — отвърна небрежно Ейми и се облегна назад. — Искаше да ме накараш да отида при него, когато заварихме стаята ми обърната наопаки, не помниш ли? Ако не дойдех с теб, щях да се озова в офиса му, за да му обясня какво става. Това си беше заплаха.

— Като виждам какво стана, трябваше отдавна да съм те изпратил при него. Може би щяхме да спим спокойно, ако бяхме предали нещата, на когото трябва.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Сигурно Хейли е претърсил стаята ми онази нощ.

Хейли я погледна злобно и отново зарея поглед към хоризонта.

— Може би Каупър или някой по-висшестоящ ще открие защо тази маска е толкова важна. — Джейс насочи лодката възможно по-близо до брега, за да избегне вълните. — Ще вземем водолазен костюм и ще я измъкнем от дъното.

— Ще бъде много вълнуващо — заяви доволна Ейми и пленникът отново я погледна злобно. — Може ли да дойда с теб, когато я вадиш?

— Не се вълнувай чак толкова — отвърна студено Джейс. — Да не би да забрави, че заради теб за малко да ни убият?

Тези думи веднага я отрезвиха. Тя протегна ръка, за да го докосне, очите й пълни с вина.

— Разбира се, че не съм забравила, Джейс. Съжалявам, че те забърках в това. Нямах право. Проблемът си беше мой и в никакъв случай не биваше да замесвам невинни хора.

— За Бога! — изръмжа той раздразнен. — Не ти говорех, че си ме въвлякла! Много добре знаеш за какво става дума още от самото начало! Искам да кажа, че трябваше веднага да ми кажеш в какво си се забъркала! Защо, за Бога, не ми каза за бележката? — Джейс кимна към Хейли.

— Защото знаех, че няма да ми позволиш да се срещна сама с него — опита се да обясни Ейми. Ставаше ясно, че търпението на Джейс бе на изчерпване.

— Браво, познала си — изсъска той. — Естествено, че нямаше да ти позволя да се срещнеш сама с него. Тогава нямаше да се налага да правим всички тези упражнения.

— Джейс, трябваше да разбера каквото мога за маската! Нали затова дойдох на Сейнт Клер!

— Ами ако те беше убил? Какво щеше да стане тогава, Ейми? Нямаше да има никакъв отговор.

Тя настръхна.

— Не знаех, че ще бъде толкова опасно, Джейс. За Бога! Не съм глупачка!

— Вече имам собствено мнение по този въпрос! — сопна се остро той.

Ядосаната Ейми го погледна изпепеляващо.

— След като имаш толкова ниско мнение за интелигентността ми, мога само да ти кажа, че и ти не се отличаваш с особен ум. Само един глупак може да се хване с друг глупак… — Веднага замълча, защото се ядоса още повече, че бе допуснала да си изпусне нервите. Всичко се дължеше на напрежението, реши тя. Беше подложена на огромно напрежение.

— Само един глупак може да си легне с друг глупак — заяви студено Джейс. — Може и да си права.

Ейми преглътна, защото усети, че бе сбъркала.

— Джейс, много съжалявам — заизвинява се тя. Беше й трудно да покаже колко съжалява, защото гласът й едва се чуваше над бумтенето на двигателя.

— Стига вече — сряза я той. — Ще ми обясниш колко много съжаляваш, когато се върнем в града.

Ейми млъкна и се нацупи също като пленника. Това никак не притесни Джейс. Изглежда се бе замислил над други неща. Тя се загледа в строгия му профил. Влюбена съм в него, каза си нещастно. Може да ми крещи колкото иска, може и аз да му крещя, ала накрая и двамата сме готови да отстъпим. Тази сутрин й бе спасил живота. От една страна това щеше да скрепи връзката им. Ейми се размърда притеснено.

За пръв път признаваше, че това бе връзка и мисълта я уплаши. Всъщност не бе истинска връзка, заради себе си трябваше да си внуши, че бе просто едно приключение за разнообразие, защото краят бе предопределен и всичко щеше да приключи, когато тя си тръгнеше от Сейнт Клер. И без това щеше да й е безкрайно трудно да преглътне болката, че не може да има мъжа, когото обича. Добре поне, че любовта бе цивилизовано чувство. С времето, след като заминеше далече от него, Ейми щеше да забрави Джейс. Времето и разстоянието щяха да я излекуват.

Имаше и още едно чувство, че се бе обвързала с него, че бе негова, което не можеше да нарече цивилизовано. Колко дълго щеше да остане в нея? Дали докато си тръгнеше от Сейнт Клер, или докато бе жива? Тя потръпна под жаркото слънце.

След няколко минути видя кея и изпита истинско облекчение. Вече бе оживено и всеки се бе заел с работата си. Гледаха ги любопитно, докато Джейс побутваше пленника на кея.

— Виждам, че си ходил за риба, Ласитър — подметна мъж от съседна лодка, докато оглеждаше Хейли.

— Развеждах туристи — отвърна сухо Джейс.

— Да ти помогна ли? Туристите трябва да останат доволни от престоя си тук — изсмя се друг и прибра ножа, с който почистваше риба. — Имаш ли нужда от помощ?

— Ще се справя. Благодаря. Да сте виждали Каупър тази сутрин?

— Може и да не е за вярване, но днес си е в офиса. Видях го преди час, когато отивах да закусвам.

— Не може да бъде! — измърмори Джейс и побутна Хейли. — Да вървим, Ейми. Фред ще има да пита.

Тя послушно тръгна до него. Дрехите й бяха изсъхнали, ала стояха твърди от морската вода. Хейли гледаше пред себе си и не издаваше нито мислите, нито чувствата си. Нито се дърпаше, нито се опъваше, докато Джейс го побутваше към малката сграда недалече от хотел „Марина“. На вратата имаше надпис, поизбелял и станал нечетлив с времето.

Джейс отвори и се озоваха пред старо метално бюро, отрупано със стари вестници и документи, отзад счупен стол на колелца и много шкафове. Имаше и стар телекс, който весело бръмчеше. Мъж към петдесетте, едър, със светлокестенява коса, се бе навел над машината и четеше пристигащото съобщение. Вдигна поглед веднага щом Джейс влезе с Хейли и Ейми.

— Джейс! Какво, по дяволите, правиш тук? Кого ми водиш?

— Добро утро, Фред. Доведох ти малко работа, страхувам се.

— Няма спокойствие за мен — отбеляза мрачно Фред и скъса получения телекс. — Месеци наред нямах никаква работа, откакто се наложи да отида да спипам онзи, дето се опитваше да товари ненапръскани плодове. А тази сутрин ме чакат какви ли не изненади. Нали знаеш колко много мразя вълненията и изненадите — въздъхна мрачно той.

— Много извинявай — усмихна се Джейс. — И на мен тази сутрин ми дойде множко. — Той бутна Хейли към центъра на стаята. — Водя ти виден похитител. Опит за убийство, нападение със смъртоносно оръжие и още разни неща, за които в момента не се сещам. Сигурен съм, че ти ще ги измислиш. С една дума, този тук създава големи неприятности.

— Не може да бъде. — Фред Каупър се отпусна премалял на стола и зяпна Хейли като омагьосан. — Не може да бъде — повтори той и погледна телекса, който държеше в ръка. — Дърк Хейли с псевдоними Роджър Хенрик, Джо Мелън, Хари Диксън. Метър осемдесет и три, рус, със сиви очи. — Усмихна се доволно на Джейс. — Това е самият Дърк Хейли, какво ще кажеш?

— Да не се окаже, че съм си губил времето за едното нищо през последните два часа — отбеляза Джейс, извил едната си вежда.

— Едното нищо е точно колкото ми плаща правителството. Защо не поработиш ти вместо мен? Разкажи ми, приятелю, как прекара тази сутрин? — Каупър изслуша внимателно разказа за събитията и накрая кимна доволно. — Направили сте ми страхотна услуга. Така ще мога следобед да отида за риба. А пък аз си мислех, че ще ми се наложи през целия ден да разпитвам докерите.

— Защо не ни разкажеш за съвпадението? — помоли любопитно Джейс, когато Каупър скочи, за да се погрижи за новия затворник.

Възрастният мъж се канеше да отговори, докато затваряше Хейли в килия, когато вратата се отвори и влезе непознат.

— Най-добре да обясни той — заяви доволно Фред Каупър и хлопна желязната решетка. — Да ви запозная. Това е…

— Не е нужно, нали, Ейми? — попита небрежно новодошлият.

Тя пребледня, докато наблюдаваше току-що влезлия мъж. Подигравателно извитите устни, развеселените тъмнокафяви очи, красивото загоряло лице и слабо тяло й бяха безкрайно познати. В Сан Франциско имаше едно дете, което щеше много да прилича на него.

— Здравей, Тай — отвърна тихо Ейми. — Бях останала с впечатлението, че си мъртъв. — Тя инстинктивно пристъпи по-близо до Джейс. Усети как мъжът до нея се напряга, но веднага я прегърна през раменете. Зачака мълчаливо, ала не откъсна очи от Тай Мърдок нито за момент.

— Боя се, че си чула доста преувеличена версия — усмихна се той и погледна подигравателно затворника. Хейли го зяпаше удивен. — Да не би да си изненадан, Дърк? Не ти ли казах веднъж, че единственият начин да оцелееш, е като си непредсказуем. Май не устоя на маската?

— Винаги си бил мръсник, Мърдок — измърмори Хейли и се отпусна на тясното легло, очевидно отегчен от всичко, което ставаше.

— Аз мисля, че е редно да разберем какво става — обади се тихо Джейс.

— Не само ти — намеси се и Фред Каупър. — Добре, Мърдок, вече проверих документите ти. Получих описание на търсения и ти го предавам, с малко помощ от приятелите ми, разбира се. Казвай сега. Какво става? — Личеше, че зад любезните думи се криеше мъж с желязна воля и Ейми си каза, че явно Фред Каупър се бе справял доста добре със задълженията си, преди да започне да се занимава с контрабандисти на плодове. Още един човек с интересно минало, озовал се на Сейнт Клер.

Тай сви рамене и скръсти ръце пред гърдите си. Погледна Ейми.

— Двамата с Хейли работехме заедно при един работодател — чичо Сам. Преди няколко месеца Дърк реши да действа соло. Искаше и аз да стана ренегат като него и за известно време успях да го заблудя. След това събудих подозренията му. — Той погледна развеселен мъжа в килията. — Да не би да реши, че ти се свиди да делиш на две, Дърк? Винаги си бил алчен кучи син. — Тъмните му очи отново се спряха на сериозното лице на Ейми. — Както и да е, той изчезна, докато бяхме в Хонг Конг, след като бе така любезен да направи необходимото, за да се отърве от мен. Само че аз пропуснах насрочената среща, която Дърк ми беше уредил с едни главорези. За съжаление, докато разбера кой ме е подредил така и защо, Хейли се беше измъкнал. Нямахме никаква представа къде да го търсим. Той беше буквално потънал вдън земя.

— Само че алчността го издаде — напомни доволно Фред Каупър.

Тай се ухили.

— Именно. Бях му разказал за маската, която изпратих в Сан Франциско. Беше ми хрумнало да я използвам за капан, а началниците ми щяха да следят случая плътно и да внимават да не ми се случи нещо непредвидено. Така щяхме да накараме Хейли да се появи. Трябва да призная, че не стана както очаквах. — Той замълча, за да е сигурен, че останалите са го разбрали. Типично за Тай Мърдок, помисли си Ейми. Суперменът, който винаги знае какво прави. Тай искаше всички да са наясно, че той за малко не е загинал, че е избегнал смъртта на косъм благодарение на изобретателността си и на физическите си умения. Тя стисна пръсти в юмрук. — Хейли беше изчезнал — продължи да разказва Мърдок на увлечените слушатели. — Единственото, което ни оставаше, бе да се ослушваме и да чакаме. Един от колегите следеше непрекъснато бившата ми жена в Сан Франциско. Знаехме, че няма начин Хейли да се върне в Щатите, без да разберем, така че ако имаше намерение да се добере до маската, трябваше да накара Мелиса да му я изпрати. Втората възможност бе да я накара да му я донесе някъде.

— Само че не Мелиса дойде с маската — прекъсна го Ейми. — Появих се аз.

Тай изви едното ъгълче на устата си в подобие на усмивка, което тя познаваше отлично.

— Да, появи се ти. Но колегата, който наблюдаваше Мелиса, не беше предупреден да наглежда и теб, така че преди два дни изпуснахме нещата от контрол. Докато в Сан Франциско се сетят, че ти си тръгнала за Сейнт Клер, че маската, по всяка вероятност е в теб, бяхме изпуснали нещата.

— Кога разбра, че Ейми е донесла маската на Хейли? — попита тихо Джейс.

— Вчера — призна Тай. — Пристигнах тази сутрин.

— Както сам каза — продължи Джейс сухо, — нещата вече бяха излезли от контрол, когато колегите ти са разбрали какво точно става. — Тюркоазените му очи бяха много студени. — Тази сутрин за малко да убият Ейми, Мърдок.

Мърдок откъсна поглед от безизразното лице на Джейс и отправи на младата жена една от прословутите си чаровни усмивки.

— Май напоследък си се позабавлявала, Ейми. Как беше? Интересна промяна, нали?

Преди тя да измисли какво да каже, Джейс избухна. Прекоси стаята с две едри крачки и блъсна Тай в стената, а любимата му и Фред Каупър зяпнаха изумени.

— По тези места, Мърдок — изсъска Джейс, докато притискаше другия мъж към стената, — не наричаме подобни неща забавление, не и когато отвличат една жена и стрелят по нея. Наричаме го опит за убийство. Тук, на островите, може и да сме доста поизостанали, обаче се съобразяваме с някои неща. Що се отнася до мен, ти също си виновен за това, което се случи с Ейми тази сутрин. Не го забравяй, когато решиш отново да пускаш шегички. В момента не ми е до смях. — Той пусна жертвата си и се върна при Ейми, която го наблюдаваше притеснена.

— Джейс? — Тя дори не погледна Мърдок, който се усмихна неловко, докато оправяше ризата си.

— Да вървим — нареди остро той. — Ще те заведа вкъщи. — Хвана я за ръката и двамата поеха към вратата, без да обръщат повече внимание на мъжете.

— Момент, Джейс — повика го настойчиво Фред Каупър. — Трябва да приберем моторницата на Хейли и да огледаме мястото. Ще трябва да ни посочиш къде е заливчето.

Джейс кимна.

— Ще се върна, след като оставя Ейми вкъщи — отвърна тихо той.

— Още нещо — подвикна Мърдок след двойката. — Ами маската? Какво стана с маската?

— На дъното на залива е — отвърна Джейс. — Доста ще се позабавляваш, ако тръгнеш да я търсиш. — След тези думи тръшна вратата.

Между Ейми и Джейс натежа мълчание, докато се връщаха към къщата на стария морски капитан. Тя не знаеше за какво се бе замислил любимият й, ала имаше нещо, което я измъчваше. Заговори с тих глас.

— Той дори не попита за Крейг. Не се поинтересува за собствения си син. Как е възможно да не попита за него?

Джейс се изтръгна от мислите си.

— Ти знаеше що за баща е, Ейми. Разбрала го беше много отдавна.

— Така е — прошепна тя, замислена за малкия Крейг и Мелиса. Какво да им каже? — Май ще трябва да им кажа, че е мъртъв.

Джейс си пое дълбоко дъх.

— Ще поумуваме над това по-късно — настоя той. — Първата ми работа сега е да са погрижа за ръцете ти. На нищо не приличат, след като пълзя по камъните. След това трябва да си починеш.

— Не съм изморена — възрази Ейми.

— Да, сигурно си изтощена.

— Защо да съм изтощена? Доста потичахме, но така си върнах формата. Просто ще измия порязаните места и ще взема един душ. След това ще се преоблека и няма да ми има абсолютно нищо.

Джейс я дръпна, за да я накара да спре. Бяха по средата на улицата, а той, без да се притеснява от когото и да било, беше свил вежди така, че почти се допираха и стискаше свирепо устни.

— Ти си изтощена — изръмжа той. — Днес следобед, докато показвам на Каупър залива, ще поспиш. Ясно ли ти е?

Тя го зяпна, защото не разбираше какво го бе накарало да се ядоса така. Инстинктът й подсказа, че моментът не бе подходящ за спорове.

— Добре, Джейс — примири се Ейми.

Джейс я погледна, защото не бе сигурен дали може да се довери на послушанието й, а след това я дръпна отново към къщата.

— Ще се погрижа за ръцете ти и се връщам в офиса на Каупър. Тъкмо ще приключа и с всичко останало. Колкото по-бързо свършим работа, толкова по-бързо Мърдок ще се разкара от Сейнт Клер.

Тя се замисли над последното изречение и то така и не излезе от главата, докато той внимателно почистваше дланите й. Джейс искаше Мърдок да си замине от острова. Бе избухнал в офиса на Каупър, бе заплашил Тай и го бе обвинил, че бе виновен за кашата, в която се бе озовала Ейми. Очевидно никак не харесваше Тай Мърдок.

Това доста я изненада. Всъщност двамата мъже имаха доста общи черти и сякаш бяха завършили заедно трудната школа на живота. Преживяното бе оставило следи и у двамата. Нито единият, нито другият имаше нужда от удобствата, които предлагаше цивилизацията, нито от постоянен дом.

Спомни си думите на Маги, че където и да се намират мъжете, те не умеят да свият гнездо. Трябваше им жена, за да ги опитоми. Само че жената не бе успяла да опитоми Тай Мърдок. Той отново се бе върнал към безгрижния живот в търсене на пълна свобода и приключения.

Дали не бе вече късно да се опитва да опитоми Джейс?

Може и да беше. Той самият бе убеден, че настоящият му живот бе чудесен. Тя погледна червеникавокестенявата му коса, приведена над раните й. Заля я чувство на топлота, на любов и обич. То нямаше нищо общо с физическото желание, макар да бе в същия спектър на чувствата.

— Джейс, днес ти ми спаси живота. Не знам как да ти благодаря.

Той вдигна рязко глава.

— Можеш да ми благодариш, като никога повече не се забъркваш в подобни глупости.

Ейми изви вежди, топлото чувство бе заменено от познатия гняв.

— Боже, колко си галантен — измърмори тя.

— Нямам никакво намерение да ставам галантен и нямам желание да те измъквам от друга подобна каша — добави Джейс и доста по-грубо почисти последните рани.

— Ау!

Той веднага притисна дланта й със своята. Когато очите му срещната нейните, болката в тях бе ясно доловима.

— Ейми, да знаеш какъв ад преживях днес. Моля те, не ми причинявай отново подобно нещо.

Тя се усмихна и притисна наранената си длан до бузата му.

— Няма, Джейс. Никога. Извинявай, че ти причиних такива главоболия.

— Ейми… — Той бе стиснал здраво зъби. Притисна лицето й между дланите си и я привлече към себе си за жадна целувка. След това се отдръпна. — Престани да ми се извиняваш, за Бога, и върви да се изкъпеш. Трябва да си доволна, че всичко приключи.

Тя кимна и стана от стола, където Джейс я бе настанил, докато й промиваше ръцете.

— Какво щяхме да правим, ако Хейли не беше попаднал в капана ти? — попита Ейми, без да очаква отговор, и поклати глава.

— Дори не ми се мисли — призна тихо той, докато я наблюдаваше как се отдалечава към вратата на банята. — Ако не беше загубил търпение и не бе хукнал към отвора на пещерата…

Ейми застина на място, притиснала ръка към касата на вратата. Не се обърна. Не посмя да се обърне. Едва сега разбра, че Джейс не бе забелязал как тя доброволно се бе превърнала в мишена, за да подмами преследвача. От скривалището си той не бе успял да я види, каза си Ейми и прехапа устни. Любимият й нямаше представа какво бе накарало Дърк Хейли да се втурне към пещерата.

Някои неща, реши тя, докато влизаше в банята, бе най-добре да останат скрити. Затвори вратата бавно и започна да се съблича. Имаше чувството, че й се бе разминало на косъм, също както с Дърк Хейли. Изви устни, пусна душа и стъпи под струята. Какво ли щеше да каже Джейс, ако знаеше истината? Дори не искаше да мисли. Ейми започна да отмива мръсотията и засъхналата сол по тялото си.

Когато след час и половина Джейс излезе, тя изчака вратата да се затвори, скочи от леглото и се втурна към дрехите си. Как бе възможно човек да заспи след подобно преживяване, мислеше си недоволно Ейми, докато вадеше чисти джинси и раирана блуза.

Не бе имала никакво желание да спори с Джейс, когато я накара да си легне, затова го послуша и се пъхна между чаршафите, без да недоволства. Послушанието й бе истинско удоволствие за Джейс и тя развеселена реши, че едва ли си бе имал много работа с опърничави жени. Очевидно не можеше да прецени, че Ейми се преструва.

Остана на верандата, докато той се отдалечаваше към офиса на Каупър. След известно време тримата мъже поеха към лодката на Джейс и се насочиха към залива, където бе станало всичко. Дори от разстояние Ейми забеляза, че Джейс не обръща никакво внимание на Тай Мърдок. Май наистина му беше неприятен. Е, значи и той влизаше в нейния отбор, каза си с въздишка и се върна обратно в спалнята. Тя самата не можеше да понася бившия си зет.

Преди две години се бе оказала права, когато не пожела да рискува с него. Жалко, че инстинктите на Мелиса я бяха подвели.

Колкото и да бе необичайно, каза си Ейми, докато тъпчеше пари в задния си джоб и вървеше към бакалията на Маги, Джейс и Тай имаха много общи черти. Въпреки че можеше веднага да изброи приликите, тя разбираше, че те ги сближаваха само на пръв поглед.

Двамата се различаваха по много неща. Не можеше да ги изброи, ала бе сигурна, че разликите съществуват и рано или късно ще се проявят.

— Здравей, Маги. Имаш ли още от странните зеленчуци? — попита ведро Ейми, когато влезе в сравнително хладния магазин.

Маги вдигна глава от модното списание, издание от преди цяла една година, и се ухили.

— Какво ще кажеш за новите мъжки жилетки? Тук се твърди, че са хита на сезона.

Ейми пристъпи към щанда и надникна.

— Това беше за миналия сезон, Маги. Мъжките жилетки вече излязоха от мода в Калифорния.

— Е, на Сейнт Клер и без това сме изостанали. — Маги помести списанието и се изправи, а след това посегна към шкафа, в който държеше бирата. — Искаш ли? — покани тя младата жена.

— С удоволствие. — Ейми погледна консервите. — Имаш ли бакпулвер? Мисля да направя сладки.

— Ти направо ще побъркаш Джейс — изкиска се Маги и се пресегна над консервите. — Да знаеш, че ще го шашнеш. Заповядай. — Тя й подаде два пакетчета. — Какво ще стане с него, когато си тръгнеш?

Ейми се намръщи.

— Едва ли ще му променя живота, като му направя меденки, Маги. След като си тръгна, той ще продължи да си седи в „Змията“ и да чака поредната туристка! — Настроението й се стопи на мига.

Маги сви рамене и отпи дълга глътка бира.

— Имаш ли намерение да се върнеш?

— На Сейнт Клер ли? Съмнявам се — отвърна замислена Ейми, докато оглеждаше рафтовете. — Имаш ли мед?

— Аха. Едни приятели имат пчелини в другия край на острова. Те ме зареждат. Чух, че тази сутрин е имало неприятности. Какво стана?

— Дълга история. Джейс дойде, за да ме измъкне от кашата — обясни Ейми с усмивка.

— И аз така разбрах. Кой е онзи тип, дето Каупър го е заключил?

— Казва се Дърк Хейли.

— Ясно — кимна Маги. — Същият, за който Джейс бе предупредил всички да се ослушват и да внимават.

Ейми вдигна учудена поглед.

— Така ли? — Не знаеше, че Джейс се бе погрижил и за това.

— Да, само че никой нямаше представа, че Хейли е човекът от моторницата. По всяка вероятност е използвал различно име. Много хора постъпват така. Радвам се, че си добре. А другият кой е? Онзи, дето тръгна с Джейс и Фред Каупър на лодката?

— Дошъл е да прибере Хейли — обясни бавно Ейми.

— Доколкото разбрах, тайните служби го търсят от известно време.

През следващите два часа тя обясни как се бе стигнало дотук, а Маги слушаше с огромен интерес, за да запомни всички подробности и да ги разкаже на любопитните. Ейми не се притесни, че ще се разчуе. Все пак Мърдок и приятелчетата му бяха готови да използват Мелиса като примамка. Заслужаваха всички да разберат за машинациите им. Това дори не бе отмъщение за всичко, което преживя Мелиса. Ами ако сестра й бе дошла на Сейнт Клер, ако Хейли я бе убил, вълнуваше се Ейми. А и какво значение имаше, че ще се разчуе? На Сейнт Клер не се бе случвало нищо интересно от много време насам.

— Умен е тоя Джейс! Да се сети да вземе ножа и въжето — разсмя се Маги, изпълнена с възторг. — Всичко се връзва. Никога не съм го виждала да се забърква в неприятности, без преди това да е обмислил възможностите.

— Пещерата бе идеалното място за капан, Маги. Ако туристическият бизнес се развие на Сейнт Клер, това място трябва да бъде включено сред забележителностите. — Ейми отпи замислена от бирата, когато си спомни красотата около пещерата.

— Имам много приятни спомени от това място — довери тихо Маги. — Двамата със съпруга ми често ходехме там. Не съм много сигурна, че ми се иска тълпи туристи да нахлуят безразборно.

Ейми се разсмя и остави празната кутийка, а след това посегна към плика с покупки, който Маги вече бе приготвила.

— Това е туристическият бизнес, Маги. Не можеш да ги спреш да не обикалят. Благодаря за бирата. Чао засега.

— Докога ще останеш на острова? — провикна се след нея Маги.

Усмивката на Ейми се стопи, защото едва сега се сети, че повече нямаше работа на Сейнт Клер.

— Не знам, Маги. Вече няма защо да оставам.

— Нима? — усмихна се с извити вежди другата жена. — Кажи го пак, докато приготвяш сладките на Джейс.

Ейми забърза към къщата, защото нямаше никакво желание да мисли по този въпрос. За малко да се сблъска с Тай Мърдок, застанал точно на пътя й близо до кея.

— Леко, Ейми, закъде бързаш така? — попита с тих спокоен глас той и я стисна за раменете.

— Тай! — Тя отстъпи изненадана назад, обзета от неприятно чувство, когато усети натиска на пръстите му. — Вие с Фред и Джейс приключихте ли?

Той кимна към кея, където бе завързана моторницата на Хейли.

— Погрижихме се за всичко. Остава само да се извади маската.

— Къде е Джейс?

— Оставих ги с Фред в офиса. — Тай сви небрежно едното си рамо. — Аз си имам друга работа. Трябваше да поговоря с теб, Ейми, но нямаше как да се отърва от Ласитър. Затова дойдох да те потърся сам. Някой каза, че те е видял да отиваш в магазина.

— Ясно. Няма за какво да говорим, Тай — отвърна предпазливо тя.

— Как да няма? Била си много път заради маската, сладурано — опита се да я убеди той. — Не можах да повярвам, че не Мелиса, а ти си дошла на Сейнт Клер. Защо, сладурче? Какво те доведе на този далечен остров. Какви отговори търсеше? Мен ли търсеше?

— Тай, наистина не знам какво да кажа — започна с отчаян глас Ейми. — Всичко е толкова сложно…

Той пое плика с покупките.

— Ела, сладурче. Ще те черпя. Поне това мога да направя. Заради едно време. Само да не е в бара на Ласитър. Няма нужда да ми наднича над рамото и да ме зяпа злобно всеки път, когато те погледна.

Тя безпомощно си напомни, че наистина искаше да открие истината за Тай Мърдок, че това бе истинската причина да измине хиляди километри и да попадне на самотен остров насред Тихия океан, затова се остави той да я поведе към заведението „Кромуел“.

Джейс бе застанал на верандата на „Змията“, пъхнал ръце в задните джобове на панталона си и наблюдаваше с напрегнато внимание как двамата влизат в бара. Не помръдваше от мястото си и не смееше да извади ръце от джобовете, защото пръстите му трепереха.

Най-сетне самообладанието му изневери, той се врътна и влезе в „Змията“, за да се насочи към обичайното си място на бара. Рей не започна веднага с въпросите. Без да пита, отвори нова бутилка ром, сипа му и я постави пред шефа си.

— Намери ли я? — попита той и се подпря на лакът.

— Намерих я. Тъкмо излизаше от магазина на Маги. Беше напазарувала.

— Защо тогава изглеждаш като човек, загубил най-добрия си приятел? — Рей побутна парче лимонова кора, озовала се незнайно как на бара.

— Защото Мърдок я пресрещна и я заведе в „Кромуел“, за да пият и един Господ знае какво още — изръмжа Джейс и посегна към чашата с ром.

— Е и? Напазарувала е, за да ти направи на теб вечеря, не на него — изтъкна с усмивка Рей. Никога преди не бе виждал Джейс така да се тормози заради друга жена. — Не може да ги е купила за него, защото той е в хотел „Марина“, а там няма кухни. Ти си този с кухнята.

— Точно това са думите, които очаквах от психологче без диплома — изсъска подигравателно Джейс.

— Извинявай — побърза да отвърне Рей, защото усети, че бе прекрачил границата. — Наистина ли се притесняваш, Джейс?

— Заради него е пропътувала хиляди километри, за да разбере какво е станало. Аз просто й се изпречих на пътя.

Рей си запали цигара, докато мислеше над казаното.

— Ти й спаси живота — изтъкна той.

— Не искам благодарността й! — Джейс си пое дълбоко въздух и затвори очи. — Освен това едва днес следобед разбрах как съм й спасил живота. Накарахме Хейли да разкаже своята версия на случилото се и знаеш ли какво написа той? — Джейс погледна вбесен служителя си.

— Нямам представа.

— Той заяви, че докато стоял на входа на пещерата, Ейми се втурнала напред от мястото, където я бях накарал да се скрие, и хукнала напред през водопада. Затова бил попаднал в примката, която бях направил — изръмжа Джейс. — Невероятен късмет е извадила, че не я е улучил. Проклетия късмет на проклетите туристи! Сигурно се е метнала напред нарочно, за да го примами в клопката ми.

Рей се намръщи, когато чу недоволните думи.

— Тя е добре, Джейс — опита се да го успокои барманът. — Ти я измъкна от кашата.

— Ще я питам дали ще бъде добре, като я спипам. Никога преди не съм изпитвал такова желание да напердаша една жена — добави Джейс, учуден от собственото си желание.

— Затова ли тръгна да я търсиш, след като се раздели с Каупър? Значи си искал да я набиеш? — ухили се Рей.

— Нека кажем, че ще й покажа ясно какво мисля по въпроса. Как е възможно да си рискува главата по този тъп начин? Хейли щеше да влезе в капана след няколко минути. Нямаше да се стърпи да не претърси пещерата. Сетил се е, че сме се скрили вътре.

— Ейми мисли по различен начин от вас с Дърк Хейли, Джейс. Сигурно се е страхувала за теб, притеснявала се е той да не подмине капана. — Младият мъж забеляза как шефът му стиска чашата ром. Кокалчетата му бяха побелели. — Ако искаш съвет от недипломирания си психоаналитик…

— Какъв съвет — изръмжа Джейс.

— Май няма да е много умно, ако я набиеш — усмихна се Рей. — Ако го направиш, може да реши, че Мърдок е по-добрият избор.

Джейс изруга грубо. Бавно пусна пълната чаша ром и се изправи.

— Къде отиваш? — попита Рей.

— Да си спася вечерята. — Джейс се отправи към вратата и пое направо към „Кромуел“.