Джейн Ан Кренц
Маската (4)

Четвърта глава

Час по-късно Ейми се отказа от опитите да заспи и отметна чаршафа. Стъпи боса на дюшемето и френската нощница се разстла около глезените й, докато пристъпваше към отворения прозорец.

Втората стая се оказа чиста и приятно обзаведена с бамбукови мебели, въпреки че витаеше някаква празнота. Сякаш никой не бе живял в тази стая от много отдавна.

Това бе ясно, каза си тя намръщена, докато се взираше към морето. Търсачките на силни усещания, които попадаха тук, сигурно спяха в голямата спалня с господаря на къщата!

Ейми отблъсна натрапчивите образи и стисна рамката на прозореца. В далечината се виждаше военния кораб, а неколцина мъже се мяркаха по палубата. Те бяха далече от нея. И домът на Джейс, и „Змията“ бяха сравнително далече от доковете. Нима той бе имал нужда от място, където да избяга от напрегнатата си работа, дори за кратко? Дали съпругата, която го бе напуснала, му липсваше?

Не, по всяка вероятност бе особено доволен да живее безгрижно, напомни си Ейми. Не биваше дори за момент да си прави илюзии за този мъж.

Да, имаше му доверие, а това бе невероятно, след всичко, което бе научила за него. Какво, по дяволите, ставаше с нея? Ето че се бе озовала в дома му и се бе съгласила да приеме помощта му. Какво у Джейс Ласитър я караше да забрави предпазливостта? Това бе напълно нетипично за нея.

Обзета от безпокойство, тя излезе през отворения прозорец на верандата. Нощният бриз полъхваше откъм океана и подхващаше игриво копринената нощница. В този момент си спомни как изглеждаше материята в загорелия юмрук на Джейс. Чувствена. Възбуждаща. Не успя да прогони този образ. Той събуди в нея опасни чувства, на които Ейми знаеше, че не бива да се поддава.

Верандата опасваше цялата къща. Тя погледна на едната страна, за да види дали някъде не свети. Всичко тънеше в мрак. Дали Джейс си беше легнал? Може да бе останал на долния етаж, за да размишлява над чаша ром. Зачуди се коя ли стая бе неговата.

Наведе се напред и се подпря на перилата, а медната й коса се разстла по раменете.

— Не биваше да идваш на Сейнт Клер, Ейми. Попадна на неподходящо място в неподходящ момент. — Тя застина, когато чу гласа му, зазвучал от тъмното зад нея. След това се обърна с чувството, че ще се сблъска със съдбата си. Той бе застанал в сянката на вратата до нейната. Толкова бе близо! Господи! Дори нямаше представа, че стаята му бе до нейната. В продължение на една безкрайна минута двамата останаха загледани един в друг. Тя усети напрежението помежду им и разбра, че се бе озовала в много по-опасно положение, отколкото когато се върна в стаята си и откри всичко обърнато наопаки. Сега дори не успяваше да помръдне. — На неподходящо място в неподходящ момент — повтори Джейс с дрезгав глас и бавно приближи до нея. Все още бе в дрехите, с които бе през деня, ризата разкопчана на гърдите, ръкавите навити над лактите. Тъмната му махагонова коса изглеждаше почти черна в мрака, а лъскавите тюркоазени очи бяха пълни с очакване.

— Така ли, Джейс? — попита тя, когато той пристъпи към нея. — Наистина ли съм на неподходящо място в неподходящо време?

Той застана до нея и се облегна на перилата, а след това спокойно отпи от рома. Остави чашата до себе си и кимна. Очите му не се бяха откъснали нито за миг от нейните.

— Така е.

— Но това важи само за мен, нали? — прошепна Ейми. Усети тръпка, докато очакваше неизбежното напрежение да избухне. Трябваше само да се обърне и да си влезе в стаята, а след това да затвори прозореца. Защо не можеше да помръдне?

— Тук хората се научават как да постъпват правилно. Дори да е само за една или две нощи. Особено когато желаят някоя жена толкова силно, колкото аз те желая.

Тя не можеше да откъсне поглед от настойчивия му, блестящ поглед. Имаше чувството, че бе попаднала в капан, че бе омагьосана от сили, които дори не се опитваше да разбере.

— Ами ти… — Замълча и облиза устни. — Ти наистина ли ме желаеш толкова много? Може би която и да било жена…

Така и не успя да довърши изречението. В притеснението си плъзна дясната си ръка по перилата и закачи чашата с ром, оставена на парапета.

Джейс протегна ръка и хвана падащата чаша. Разляха се само няколко капки. Той отново остави чашата на перилата, а по устните му плъзна странна усмивка, докато наблюдаваше удивлението по лицето й.

— Да, много те желая и не бих го направил с която и да било. Не и тази вечер. Наистина ли те притеснявам чак толкова? — Погледна отново спасената чаша.

— Много ме притесняваш — призна Ейми тихо.

— Значи и за двамата е едно и също. Защото ти мен също много ме притесняваш.

Джейс сведе устни към нейните с нескрита, почти отчаяна жажда.

Тя никога не бе виждала подобна жажда в очите на друг мъж. Снощи, когато Джейс я целуна, бе усетила, че той нарочно се опитва да я прелъсти, да усети вкуса й, да събуди желанието и в нея. Снощи се опитваше да я примами и да я изкуши да се прибере с него.

Тази вечер бе в дома му и бе попаднала в капан. Тази вечер Джейс щеше да завладее плячката, която бе подмамил. Ейми знаеше какви бяха намеренията му още от момента, в който чу гласа му зад себе си. Вече бе късно да се опитва да бяга.

— Ейми! — Той се отдръпна за частица от секундата, прошепна името й, а след това я притисна до перилата и отново завладя устните й.

Тя възкликна, когато усети настойчивата ласка. Усещаше как перилата се опират в гърба й. Възбуденото му тяло я оставяше без дъх и в същото време я зареждаше със страст.

Езикът му се плъзна между зъбите й и потърси топлината на устата й. Джейс пъхна крак между нейните и ги разтвори в мига, в който устните й се отпуснаха. Кремавата френска копринена нощница се притисна до масленозелените панталони, подхваната от нощния ветрец.

— Джейс, о, Джейс, моля те — въздъхна Ейми. — Аз не… Това не… О, Джейс!

Той притисна лицето й между дланите си и я задържа, за да обсипе бузите и гърлото й с целувки.

— Тихо, любима. Вече е късно. Беше късно още в мига, когато влезе в „Змията“.

Тя усети истината в думите му и тялото й потръпна. Беше завладяна от него и дори не помисли да се съпротивлява. Направо бе подета от страстта и не успяваше да мисли трезво.

Едрите му силни ръце се плъзнаха надолу към раменете й. Джейс трепереше, обзет от желание. Ейми усети страстта в него и знаеше, че ще направи всичко, което той поиска.

— Прегърни ме — прошепна Джейс до чувствителното място под ухото й. — Притисни ме до себе си, Ейми. Имам нужда от теб! — Тя въздъхна примирено и се подчини. Пръстите й, досега разперени на гърдите му, се заровиха в гъстата му коса. Как да откаже на този мъж? Той я караше да се чувства невероятно женствена и желана. Единственото й желание бе да се подчини на желанията. Искаше да се отдаде изцяло на Джейс Ласитър. Той усети, че Ейми се предава. Прииска му да се да извика от възторг, ала вместо това от гърлото му се изтръгна дрезгав стон. — Ейми, Ейми, толкова те желая…

Спусна ръце и проследи набъбналите й гърди, скрити под коприната. Усети твърдите зърна и удоволствието в него се надигна с пълна сила. Тя го желаеше. Подръпна горната част на красивата нощница, Ейми отпусна ръце и Джейс смъкна презрамките. Щом спусна дрехата до кръста й, повдигна глава. Главата й бе отпусната назад, очите й затворени унесено. Тя се бе отдала на магията на момента също като него.

Той й бе въздействал така, каза си Джейс, изпълнен с радост. Ейми не го искаше, не желаеше да му се отдаде, а ето че той успя да стигне до сърцето й и сега щеше да е негова.

Привлече я към себе си и докосна малките й стегнати гърди с треперещи пръсти.

— О, Джейс, Джейс, не мога повече — прошепна тя, заровила лице на рамото му.

— И аз не мога — отвърна дрезгаво той. — Господи, какво невероятно усещане. Свали ми ризата, любима. Искам да те почувствам до себе си. — Ейми започна да разкопчава копчетата с неуверени пръсти. Джейс се засмя дълбоко и дрезгаво. Тя не можеше повече да стои, усети той, възбуден до крайност от обзелата я слабост. Трябваше да се подпре на него. Трябваше да го прегърне. — Бавно, мила — шептеше Джейс, докато Ейми се опитваше да се отърве от останалите му дрехи. — Аз ще го направя. Ще се погрижа за всичко. — Опита се да свали ризата и последното копче излетя нанякъде, а след това дрехата падна на верандата. Тя отвори очи, когато твърдите й зърна се отриха в космите на гърдите му, а той се вгледа в сиво-зелените езера на очите й. — Също като бурно море — промълви Джейс. — Можеш да се удавиш и дори да не забележиш. — Усетил мекотата й, той си помисли, че може да изгуби контрол. Ейми бе готова да му се отдаде и това се оказа много по-опияняващо от най-силния ром. Беше се понесъл във висини, които дори не подозираше, че съществуват, беше обзет от нежност, неизпитвана досега. — Желая те, Ейми. — Кой знае защо, искаше да й обясни силата на страстта си. — Кръвта ми кипи за теб тази вечер. Ще полудея, ако не си моя.

Едва долови отговора й.

— Да, Джейс. Знам. Знам.

Неспособен да чака повече, той я пое на ръце. Кремавата нощница покри ръцете му. Тя бе гола от кръста нагоре и в тъмното приличаше на пленена нимфа.

— Господ да ми е на помощ, чувствам се като завоевател — прошепна Джейс, докато пристъпваше през прозореца в спалнята си. Внимателно я положи на леглото. Ейми го погледна през полупритворени клепки, устните й влажни, гърдите примамливи. Той прочете желанието по лицето й и отново поклати невярващо глава. Тя бе готова да му се отдаде изцяло. Бавно се отпусна до нея, без да откъсва очи. — Сега ще бъдеш моя — изрече Джейс. — Разбираш ли? Тази вечер ще бъдеш моя.

— Защо непрекъснато ме предупреждаваш за намеренията си? — попита тихо Ейми и плъзна пръсти по гърдите му, за да ги зарови в късите косъмчета. — Знам какво искаш да направиш. — Усмивката й бе прелъстителна.

— Може би ти давам възможност да избягаш — призна с натежал глас той.

— Не мога да избягам — призна на свой ред тя.

— Дори и да се опиташ, нямаше да ти позволя да го направиш — въздъхна Джейс и погали гърдата й, а после се спусна към корема. След това се опита да смъкне нощницата по бедрата.

Дълго наблюдава тялото й, опиянен от възбудата й. Когато Ейми се размърда, той спусна ръка още по-надолу между бедрата. При този интимен допир пулсът му се ускори. Когато дойдеше моментът да я обладае, каза си като замаян Джейс, едва щеше да се сдържи.

Изправи се и бързо се отърва от панталоните. Когато се изправи, забеляза, че тя наблюдава с широко отворени очи възбудата му.

— Много си красив — прошепна удивена тя.

— Не, ти си красивата. Мека, топла, истинска жена. Господи, Ейми! — Проследи извивката на заобленото й бедро и се наслади на копринената й кожа. Пъхна коляно между бедрата й и откри центъра на страстта. Когато усети влагата, имаше чувството, че ще полудее. — Мила, знам, че трябва да почакам още малко, но се страхувам, че не мога! — изпъшка той и зарови лице между гърдите й.

— Джейс, никога не съм изпитвала подобно нещо — довери му тя, прегърнала го през врата. — Не чакай. Толкова силно те желая!

Тъй като не успяваше да се сдържа повече, той я намести и се спусна над примамливото тяло. Ейми леко се изви и Джейс почувства натиска на дланите й на гърба си, а когато тя разтвори крака и повдигна бедра, той усети тръпката на неповторимо желание.

Облада я страстно, ръцете му стискаха раменете й, докато навлизаше нетърпеливо във влажната топлина. Тя изхлипа, когато тялото й го прие, а Джейс покри устата й.

След това загуби представа за времето. Стори му се, че се бе озовал в чувствен капан. Някъде дълбоко в себе си знаеше, че иска тази жена единствено за себе си, но едно тънко гласче го предупреди, че това е невъзможно.

В този момент разумът отстъпи пред желанието. Макар да знаеше, че бе невъзможно, щеше да се опита да я задържи до себе си, да остане само негова.

Ейми стенеше тихо, докато напрежението у нея нарастваше и заплашваше да избухне. Той усети ноктите й по гърба си и изръмжа. Навлизаше отново и отново, пъхнал едната си ръка под нея, за да усили силата на тласъците. Имаше чувството, че изгаря, докато страстта обхващаше всяка негова клетка. Скоро щеше да експлодира, точно както знаеше, че ще стане.

— Ейми, Ейми! — извика Джейс дрезгаво, когато усети как я разтърсват първите тръпки на удовлетворение. Усети бързото свиване в нея, тя извика името му и той бе обхванат от мъжко задоволство, силно както никога преди.

Навлезе в нея още веднъж и му се стори, че целият свят се разпада на малки блестящи късчета. Ейми се притисна към него и двамата се отпуснаха изтощени.

Мина много време, преди Джейс да надигне глава, а тогава забеляза, че тя лежи притихнала под него, очите й затворени, по лицето й изписано спокойствие. Усмихна й се нежно, обзет от доволство и с нежелание се отпусна на една, а след това я привлече до себе си.

Дали и Ейми бе толкова изтощена? Трябваше да е така, защото тя го бе изтощила напълно. Не се бе чувствал толкова добре от незнайно кога. На сутринта, обеща си той, докато се унасяше, щеше да я възбуди повече, преди да я люби. Само че този път щеше да бъде бавно и незабравимо, и щяха да се насладят на всеки миг.

Ейми се събуди първа. Беше спала дълбоко и, щом отвори очи, забеляза, че тропическата зора се опитва да се прокрадне през прозореца. Остана да лежи неподвижно, с ръката на Джейс прехвърлена върху гърдите й. Беше се сгушила до него, единият от глезените му бе прехвърлен върху нейния, сякаш се опитваше да я задържи и да не й позволи да избяга през нощта.

Нощта! Тя си пое дълбоко дъх, когато си спомни изпитаната страст. Истината я стресна.

— Господи! — Едва прошепна думата, ала й се стори, че някой я изкрещя. Какво бе направила? Сигурно се бе побъркала напълно.

Побъркана. Да, сигурно се бе побъркала от горещината на острова. Толкова се бе побъркала, че се бе отдала на мъж, когото почти не познаваше, на един непознат, с когото нямаше повече да се видят, след като си заминеше от Сейнт Клер.

На този мъж може и да му беше все едно за емоционалния риск, който бе поела — както и за физическия. Мъжете рядко се сещаха за рискове, когато се стигнеше до удоволствия. Жената бе тази, която трябваше да се пази.

А Ейми дори не се бе сетила. Господи, какво я бе прихванало? Винаги бе толкова предпазлива, толкова разумна и внимателна. Ограниченият й сексуален опит бе отпреди години, малко след като завърши колежа и дори когато бе обхваната от страст, бе проявявала достатъчно предвидливост, за да вземе предпазни мерки. От много време в живота й не се бе появявал мъж и не й се бе налагало да мисли как да се предпази от бременност.

След като бе внимавала цели двайсет и осем години, ето че изведнъж бе полудяла. Как можа да се случи с мъж, за когото не знаеше почти нищо, с мъж, който така я бе омагьосал, че дори не бе помислила какво може да се случи.

— Господи! — въздъхна потресена тя. Ръката й се плъзна към корема. Имаше вероятност да е забременяла. Какво да прави?

Предпазливо се измъкна от леглото. Седна и се огледа за нощницата.

— Отиваш ли някъде? — В ленивият глас на Джейс се бе събрало цялото задоволство на света. Ейми се изплаши и скочи. — Ейми! — Не можеше да го погледне, ала усети, че той я наблюдава, докато си търсеше нощницата. Почувства се смешна, докато се мяташе гола из стаята. — Ейми, какво, по дяволите, ти става? Върни се в леглото — нареди Джейс. — Има много неща, за които да си поговорим.

— После — отвърна рязко тя, грабна смачканата нощница и я облече. — Ще говорим, докато закусваме.

Завъртя се бързо и избяга навън през отворения прозорец към верандата в собствената си стая. Изглежда не можеше да мисли трезво. Бе завладяна от паника.

— Ейми, успокой се и ми каже какво не е наред.

Тя притисна към гърдите си току-що извадената от куфара блуза и се обърна рязко към Джейс, застанал гол на прозореца. Наблюдаваше я с някаква решителност, сякаш не разбираше какво я прихваща, но въпреки това трябваше да разбере какво има.

— Всичко е наред, Джейс — отвърна тя спокойно. — Аз… Ами просто искам да се облека. Ще се видим долу след малко.

— Мила — опита се да я успокои той и пристъпи напред. — Гледаш ме така, сякаш си заек, който се опитва да избяга от вълк. — Джейс спря, щом тя се отдръпна инстинктивно. — Сигурен съм, че след снощи си разбрала, че аз съм най-обикновен мъж — добави той все така тихо.

— Знам, че си мъж — повиши глас Ейми. — Точно това е проблемът.

— Би ли ми обяснила какво трябва да означава това? — попита сухо Джейс.

Тя си пое дълбоко дъх и си наложи да се успокои.

— Няма значение. Знам, че вината е моя. Винаги жената е виновна, нали? Единственото ми извинение е, че снощи не мислех. — Ейми го погледна и по очите й личеше, че не го разбира. — Наистина не знам какво ме прихвана. Никога… Никога преди не съм се чувствала така. — Тя стисна блузата по-силно. По дяволите, щеше да запази спокойствие дори това да я убиеше. — Ще се оправя — изрече накрая Ейми.

Той изви едната си вежда.

— Така ли?

— Разбира се, че ще се оправя.

— Защо ми се струва, че не си убедена?

— Ти няма за какво да се притесняваш — сопна се гневно тя.

Джейс остана загледан в нея, замислен, а накрая прокара пръсти през разрошената си коса.

— Ще получа ли обяснение, или се налага да си играем на въпроси и отговори цяла сутрин? Предупреждавам те, че така и не се научих да проявявам търпение към каквито и да било игри.

Ейми се напрегна.

— Вече ти казах, че проблемът не е твой.

— Говориш пълни глупости. Естествено, че проблемът е и мой! — Посегна към нея и я стисна за китката. — Добре поне, че наоколо няма чаши, пълни с вино или ром — отбеляза той и погледна изпуснатата й блуза, докато се настаняваше на леглото и я привличаше в скута си. — Кажи ми, Ейми Шанън, какво става тук? В момента има други неща, които предпочитам да върша, вместо да те преследвам из цялата къща и да настоявам да ми обясниш какво става!

Тя се отпусна с нежелание върху голите му бедра. Това беше невероятно, каза си изумена. Беше обзета от паника заради последствията от снощи, а Джейс трябваше само да я прегърне, за да я накара да забрави за рисковете!

— Моля те, Джейс, пусни ме — настоя Ейми.

— Не и преди да ми кажеш каква е причината за истерията ти тази сутрин. Да не би да съм те любил чак толкова зле? Страхуваш ли се да се оставиш в неумелите ми ръце? — Той я погали по бузата с палец, а тюркоазените му очи заблестяха закачливо.

— Знаеш много добре, че не си неумел… Говоря за леглото — отвърна троснато тя. — Аз съм единствената непохватна. А като знам каква съм, сигурно ще се окажа бременна, и то само след една нощ с теб.

Палецът му спря чувствените движения и Джейс я погледна.

— Значи затова била тази имитация на обезглавена кокошка… Страхуваш се, че може да си забременяла ли?

— Не ми допада особено описанието на поведението ми, ала да, затова съм притеснена — изсъска Ейми. — Вече ти казах, че това не е твой проблем. Не знам какво ми стана снощи. Винаги съм била безкрайно внимателна! А не съм спала с мъж от толкова отдавна, че…

— Ейми — заяви той, дълбокият му глас станал неестествено груб. — Не си бременна.

Тя се опита да се усмихне смело.

— Най-вероятно не съм. Сигурно се притеснявам за нищо. Няма да разбера цели три седмици, а ти нямаш представа колко ужасно е чакането! Освен това понякога съм наистина много непохватна — заяви нещастно Ейми.

— Повярвай ми — изръмжа Джейс. — Не си бременна.

— Хубаво е, когато човек мисли оптимистично — отвърна сухо тя, но така й не успя да скрие гнева си.

— По дяволите, жено, тук не става въпрос за оптимизъм! Ако трябва да сме честни, душата си бих продал, за да си бременна!

Ейми застина на място от изумление.

— Какво каза?

— Не бих могъл да се сетя за нищо по-хубаво от това, да носиш детето ми.

— От всички жестоки мъжкарски приказки, това е върхът! — избухна вбесена тя. — Как смееш дори да признаеш подобно нещо? Ще ме изпратиш в Сан Франциско да отгледам детето сама, нали? Знаеш, че двамата с теб никога повече няма да се видим. За Бога, Джейс… Колко туристки си изпратил да си ходят, след като си ги снабдил с един допълнителен сувенир от Сейнт Клер? Гордееш ли се с това? Да не би да правиш резки за всички копелета, на които си баща?

Тялото му се напрегна неочаквано и Ейми разбра, че бе прекалила. Вече бе твърде късно да бяга. Силните му пръсти се плъзнаха към гърлото й и тя застина на място.

— Наистина ли ме имаш за такъв? — попита грубо и рязко той.

Ейми затвори очи и се отпусна на гърдите му.

— Не, не, разбира се, че не те смятам за такъв. Извинявай, Джейс. Просто тази сутрин съм много напрегната. Сигурна съм, че в повечето случаи постъпваш като разумен възрастен човек. Просто и двамата се увлякохме снощи.

Той я разтърси.

— Ейми, млъкни и ме изслушай. Ще ти кажа нещо, което не съм споменавал пред друг човек от поне десет години. Сигурен съм, че не си бременна, защото не мога да имам деца.

— Моля? — Тя вдигна глава и се вгледа в мрачните му очи.

— Подробности ли искаш? — изръмжа Джейс. — Нарича се силно занижен брой на жизнеспособните сперматозоиди. Да ти кажа ли как разбрах? Когато с бившата ми съпруга се опитахме да си направим дете и не успяхме, отидохме на преглед. Оказа се, че вината е в мен. Затова съпругата ми ме напусна, Ейми. Тя искаше да има деца, а аз не можех да направя нищо по въпроса. Не искаше да осинови, искаше собствено дете. Затова се омъжи за друг.

— О, Джейс — извика приглушено Ейми и й се прииска да направи нещо, за да заличи мъката от лицето му. — Джейс, не предполагах…

— Естествено — отвърна грубо той. — Нямам навик да го разправям на целия свят. Мъжете не се гордеят с подобни неща!

Тя започна да се отпуска в ръцете му, а инстинктите й нашепваха да го успокои.

— Не ти се е налагало да успокояваш други истерични туристки.

— Просто въпросът не е бил повдиган. Вече ти казах веднъж, че те са различни от теб. Те идваха готови да се впуснат в приключения. Не беше нужно да им казвам, че предпазните им мерки са напълно безсмислени.

— Джейс — прошепна Ейми, — затова ли си дошъл тук, на Сейнт Клер? Когато съпругата ти те е напуснала, просто си заминал, така ли?

Той сви устни.

— Сама се сещаш, че не мога да предложа истинско семейство на която и да било жена. Бях на двайсет и пет, когато Сара ме напусна. Тогава реших, че е най-добре да се пусна по течението на живота, след като очевидно нямаше да имам семейство. Напуснах работа и реших да обиколя света. Накрая се озовах на Сейнт Клер и разбрах, че безцелните пътешествия не са за мен. Животът тече безкрайно бързо, поне на мен ми се струва така. Намерих си работа тук и нещата потръгнаха. Няма защо да се връщам в Щатите.

Тя облегна глава на рамото му.

— Няма да се преструвам, Джейс — призна тихо Ейми. — Последното, което ми трябва в момента, са деца. Виждала съм прекалено много жени, включително майка ми и сестра ми, на които се е налагало да се справят сами. Майка така и не се омъжи повторно, защото нито един мъж не искаше жена с две дъщери. Винаги съм се чувствала виновна заради това. Майка ми беше много интелигентна и много красива, докато беше на трийсет и се грижеше за пас. Ако нас със сестра ми ни нямаше, тя щеше да си намери друг, след като баща ми я изостави. Още от малка си казвах, че не мога да поема риска и да се озова в положението на мама — самотна, натоварена с отговорности. Забелязах, че мъжете не искат деца, ала самите деца са просто поредното доказателство за мъжествеността им. Когато децата се появят, те най-често подвиват опашка и се махат.

— Ейми, не е честно… — започна Джейс.

— Знам, знам. Има и изключения. Сигурна съм, че има чудесни бащи по света, но аз не съм виждала много. Погледни само какво причини Тай Мърдок на сестра ми. Половината жени, които работят в бутиците ми, са разведени и сами отглеждат децата си. Не ме разбирай погрешно. Възхищавам им се и на тях, и на майка ми, и на сестра ми. Те са смели жени. Само че аз не искам да стигам до тяхното положение, Джейс — заяви накрая тя.

— Значи до снощи никога не си рискувала, така ли? — попита той.

Ейми се разсмя неуверено, затвори очи и отпусна глава на рамото му.

— За непохватна жена като мен извадих невероятен късмет в единствения случай, когато забравих за предпазни мерки.

Ръцете му се стегнаха и тя се зачуди какво си мисли Джейс.

— Сигурно си права за себе си. Не очаквай да изпитам същото облекчение като теб, мила. Както вече ти казах, ако имаше дори най-малката възможност да си забременяла, щях да съм на седмото небе. За съжаление, това е невъзможно.

— Това променя нещата.

— Което означава, че сега вече ще останеш доброволно в леглото ми ли? — попита бавно той.

Ейми се изчерви.

— Джейс, трябва да поговорим за това — започна тя. — Това е съвсем… съвсем друг въпрос е. Снощи прибързахме, ти прибърза — поправи се Ейми. — Двамата с теб почти не се познаваме и не биваше да се увличаме по този начин. Все още не разбирам какво ме прихвана, ала определено не съм дошла на Сейнт Клер за един бърз флирт.

— Не пропускаш ли нещо, мила? — попита той, смъкна я от скута си и се изправи.

— Какво? — попита тя и се намръщи.

— На Сейнт Клер откри съвършения любовник, от който няма опасност да забременееш! Трябва да се възползваш от него, докато можеш.

Джейс се обърна към вратата и излезе от стаята с едри крачки, а Ейми остана да гледа след него с отворена от възмущение уста.