Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Serpent in Paradise, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Цветана Генчева, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 41гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Стефани Джеймс. Маската
ИК „Коломбина прес“
История
- —Добавяне
Втора глава
— Недей — прошепна той, докато пръстите й притискаха гърдите му. — Моля те. Не ме отблъсквай. Само една целувка.
През първите секунди на прегръдката Ейми се притесняваше повече да не падне и дори не й бе минало през ум да го отблъсне. Тя заби нокти в ризата му в инстинктивен опит да запази равновесие. След това вдигна рязко глава, готова да се възмути. В следващия миг думите й бяха заглушени, защото Джейс покри устните й с неговите. Ейми изпита различни чувства, но те останаха на заден план пред онова, което бе най-важното в момента.
Усети вкуса на ром по топлите му устни. Ръцете му я стиснаха над лактите. Не я заболя, просто усети, че така той я държи неподвижна, за да я целуне. В този момент разбра, че никога няма да забрави силните пръсти, впили се в плътта й. Ами тялото му! Нямаше сили да се отдръпне от него.
Тя усещаше колко бе стегнат и силен. Гърдите й бяха притиснати в мускулестата му гръд. Бедрата й усещаха неговите и твърдата му мъжественост.
— Толкова е хубаво — промърмори Джейс до устните й. — Толкова приятно. Мека. Топла. Истинска жена. — Ръцете му се плъзнаха по раменете й и пръстите му се отпуснаха на тила й.
— Ти… нали ти сам каза, че мястото ми не е тук — успя да промълви Ейми в напразен опит да прозвучи незаинтересована и равнодушна, както би направила всяка жена, която искаше да се измъкне от подобно положение. Усещаше мъжката му сила, ала чувствената заплаха я караше да се страхува много повече. Все още не. Това нямаше смисъл. Все пак, каза си тя, почти не го познаваше, а това, което бе узнала, я притесняваше.
— Сбъркал съм. — Той лекичко захапа долната й устна в единия ъгъл, за да усети вкуса й. — Ейми, ела с мен тази вечер. Ще ти бъде хубаво. Имам нужда от теб.
— Имаш нужда от жена — сопна се тя и се опита да убеди и себе си, че това бе истината. — Имаш нужда от която и да било жена. Поне така си мислиш. Нямам никакво намерение да компенсирам недостига на туристки на Сейнт Клер!
Силните му ръце се стегнаха около нея и я притиснаха още по-силно.
— Може пък да успея да те накарам и ти да изпиташ същото желание — измърмори напрегнато Джейс. Устните му отново покриха нейните и ги разтвориха, а ръцете му я притиснаха още по-плътно.
Ейми си пое рязко дъх, когато усети първия прилив на желание. Когато езикът му срещна нейния и настоя за ответ, тя се опита да се отдръпна, но не успя. Единствената възможност бе да се пребори с него, ала опитите й само задълбочиха целувката. Отново заби нокти в ризата му и откри мускулестото му рамо. Той простена. Това бе стон на мъжко желание, не бе недоволство.
Едва когато Ейми усети с каква жар откликва, започна да я обзема паника. Ето това бе истинската опасност, а тя бе жена и познаваше признаците.
— Престани, Джейс. Моля те! — Прошепнатите думи прозвучаха като заповед, не като молба, докато Ейми се опитваше да се откъсне от устните му.
— Защо да спирам, след като и на двамата ни е приятно? — попита нежно той и вдигна едната си ръка, за да си поиграе с кичур медна коса, който се бе измъкнал. С другата лъка продължаваше да я притиска към себе си.
— Защото искам да се връщам в хотела. Защото ти трябваше само да ме изпратиш, не да ме прелъстяваш, и защото ти казах да спреш. Това са достатъчно основателни причини — сопна се тя. Когато срещна очите му, за малко да забрави какво се опитваше да каже. Луната осветяваше искрите на желание в тюркоазения му поглед и разпращаше необичаен хлад по гърба й. Усети слабост, не й достигаше въздух — все неща, които не вещаеха нищо добре.
— Страхуваш ли се от мен? — попита замислен Джейс.
— Не. Просто ме дразниш!
Пръстите, които си играеха с косата й, се отпуснаха на рамото й, а след това съвсем небрежно проследиха извивката на гърдата й.
— Усещам зърното ти — призна той с дрезгав глас. — Толкова е твърдо. Боже, ти си възбудена, нали?
— Пусни ме! — Ейми го погледна ядосана и се опита да не обръща внимание на докосването му.
Джейс я пусна бързо и наблюдаваше през полупритворените си очи как тя се опита да запази равновесие, докато се отдръпваше.
— Видя ли? — попита той. — Напълно безобиден съм. Няма защо да се боиш от мен.
— Нямаш представа какво облекчение е за мен да го чуя — отвърна заядливо Ейми и се опита да си приглади косата. — А сега, би ли ме извинил, трябва да тръгвам…
Джейс се усмихна.
— Не съм се отказал да те изпратя. — Хвана я отново за ръката и я поведе покрай кея. И двамата мълчаха, докато стигнаха в неугледното фоайе на „Марина“. Съненият рецепционист кимна на Джейс, а след това отново забоде поглед в списанието с полуголи мацки, което четеше. — Ще се видим утре — каза тихо Джейс, когато Ейми се отправи по стълбите.
— Така ли? — Опита се да се покаже напълно незаинтересована.
Той поклати развеселен глава.
— Колко усилия полагаш да се правиш на недостъпна, нали? Само че аз веднага забелязах, че не е точно така.
— Май си сбъркал призванието си. Трябвало е да станеш психолог, вместо да се забиеш в бар на забутан остров в Тихия океан! — Без да дочака отговора му, тя се отправи бързо нагоре по стълбите към стаята си.
Джейс наблюдаваше бягството й, а след това се обърна към възрастния мъж на рецепцията.
— Какво става, Джейс? Май не успя да я накараш да грабне незабравим спомен от острова?
— Не съм достатъчно колоритен за нея — измърмори недоволно той, а след това се наведе над рецепцията, за да погледне кое бе списанието. — Внимавай с тези списания, Сам. От мацките вътре свят да ти се завие.
— Ще рискувам. — Сам затвори списанието с нескрито съжаление и го подхвърли на плота. — Къде попадна на тази госпожичка?
— Дойде в „Змията“ преди два часа. Учудвам се, че не си я предупредил на какво място ще попадне, Сам.
— Напротив. От пръв поглед личи, че не е за това място. Прекалено много грубияни се събират там. Но пък Сейнт Клер не е остров за нея.
— Така е. — Джейс вдигна замислен поглед към тавана. — Ти чувал ли си за някой Дърк Хейли?
— Хейли ли? — Сам поклати глава. — Не. Не си спомням такова име.
— Да си правил резервация за такъв човек?
— Мисля, че не съм. Чакай да видя. — Сам прегледа имената. — Няма Хейли.
— Ако чуеш нещо за него, ще ми кажеш ли? — настоя Джейс.
— Разбира се. Защо? Откъде този интерес към Хейли?
— Не аз, тя се интересува от него — обясни Джейс.
— Следователно, ти също се интересуваш от него.
— Сам, сбъркал си призванието си. Трябвало е да се захванеш с психология, вместо да седиш на рецепцията на гаден хотел насред Тихия океан.
Сам се замисли над думите му.
— А психолозите могат ли да четат списания с мацки, докато са на работа?
— Не. Те си знаят, че от подобни списания може да им се завие свят — обясни Джейс.
— В такъв случай, ще си карам с моята си професия — реши Сам и отново отвори списанието.
Джейс се върна към „Змията“, обзет от необичайна енергия. Не трябваше ли да се чувства разочарован, питаше се той, докато се отправяше към бара. Разочарован, ядосан и подразнен заради някаква си несговорчива туристка с медна коса и открит поглед. Не трябваше ли да се чувства отвратен от себе си, задето си губеше времето с жена, която очевидно не бе за него.
Не изпитваше нито едно от тези неща. Дори, реши Джейс, беше любопитен и тръпнеше в очакване. Целувката тази вечер се оказа невероятно приятна, въпреки че го остави да копнее за още. Когато бе притиснал тялото й до своето, му се прииска да се отпусне в топло легло с нея, ала засега трябваше да се задоволи с целувката.
А утре щеше да я види отново.
Ето защо тръпнеше в очакване, помисли си той. Нямаше търпение да я види отново, въпреки че тази вечер не получи това, което искаше. Джейс не бе свикнал да мисли за утрешния ден.
Седна на верандата на „Змията“ и му хрумна още нещо. Дали щеше да има същото желание да се види с Ейми Шанън утре, ако бе успял да я придума да легне с него тази вечер?
Инстинктът му подсказваше, че щеше да изпитва не по-малко желание и същата тръпка. Стисна здраво бамбуковите перила. Не искаше дори да мисли за последствията. Последното, което му трябваше, бе да изпита силни чувства към жена като Ейми Шанън.
Само че иронията да живее на края на света бе, че хората там понякога вършеха неща, които при нормални обстоятелства дори не биха им минали през ума.
— По дяволите!
— Да не би нещо да не е наред, шефе? — Барманът изви едната си вежда, когато Джейс се настани на високия стол и прехвърли крак през парапета. Рей избърса чашата и я постави на стойката над бара, а след това посегна към бутилката ром. Нямаше нужда Джейс да го подсети за напитката си. — Излезе ли нещо с туристката?
— Ами… Завлякох я на плажа и я любих като обезумял на пясъка. Също като на кино. — Джейс посегна към чашата.
— Не виждам да е полепнал пясък по дрехите ти — отбеляза широко усмихнат младежът.
— Поддържам се чист — изръмжа Джеси. — Рей, ти познаваш ли някой Дърк Хейли?
Рей Матюс прехвърли огромното количество имена и лица, които всеки барман познаваше, и поклати бавно глава.
— Нищо не ми говори. Трябва ли?
— Дамата го търсеше — обясни Джейс намръщен, допито отпиваше ром.
— Така ли?
— Какво, по дяволите, означава това „така ли“?
Рей сви рамене, без да се притеснява от тюркоазените очи на шефа си. От опит знаеше кога Джейс Ласитър бе опасен и кога не.
— Означава просто „така ли“! Знам защо се интересуваш от този тип Хейли. Сигурно госпожицата се интересувам от него.
— Май и ти като Сам в „Марина“ си сбъркал призванието си — измърмори Джейс. — Трябвало е да станете психолози с тези невероятни способности да обяснявате мотивите на хора като мен.
— Не съм си сбъркал призванието. Всички добри бармани са добри психолози. Просто не изкарваме толкова нари, колкото именитите си колеги, които са се сдобили с дипломи.
— Изкарай и ти диплома и я закачи над бара, а аз ще ти кача заплатата с по долар на седмица.
— Леле, шефе. По долар на седмица няма да ми стигне да платя на фалшификатора на дипломата! — оплака се Рей.
— Така става, когато решиш да започнеш работа на забутан остров някъде в Пасифика. За кариера и дума не може да става.
Рей се подпря на полирания бар и погледна шефа си.
— Май туристката те е пораздрусала? Кажи какво стана?
— И аз не знам. — Джейс погледна напитката. — Колко изпих тази вечер, Рей?
Рей проследи погледа му до чашата.
— Не съм ги броил. Искаш ли да започна?
Джейс стисна устни.
— Не. По-добре аз да се стегна. И двамата знаем какво става, ако прекалиш.
— Ти не си прекалил — отвърна Рей.
— Сигурно всички останали са разправяли така, преди да стигнат до края — реши Джейс и загледа недопития ром.
— Да, туристката май наистина те е пораздрусала, нали? — отбеляза Рей и подсвирна тихо. — Не се притеснявай, шефе. След няколко дни ще си замине. Туристите не се застояват на Сейнт Клер. Особено готините. Да ти кажа, много хареса картините ми.
— Значи затова е от готините — засмя се Джейс. Побутна чашата и се изправи. — Отваряй си ушите, ако се появи въпросният Хейли.
— Дадено. — Рей кимна и продължи да лъска следващата чаша.
Джейс реши да направи нещо, което не му се бе случвало от много отдавна. Щеше да си легне преди два след полунощ. Това наистина щеше да е събитие.
Ейми също си легна преди два, но до три не успя да заспи. Мяташе се и се въртеше на старите протрити чаршафи, осигурени от хотел „Марина“. Бръмченето на стария климатик се оказа по-неприятно от среднощната жега, затова тя се измъкна от леглото, а френската й нощница за двеста долара се развя след нея, когато стана да изключи досадния уред.
Ейми застана за момент пред отворения прозорец, подпря се на перваза и се загледа към притъмнялото пристанище. Обилно осветената „Змия“ и още някои от местните барове близо до кея бяха единствените места, където по това време цареше оживление. Военен кораб бе хвърлил котва в залива и от време на време шумни моряци минаваха наблизо.
Как бе възможно мъж като Джейс Ласитър да се озове на подобно място? Кой знае защо, любопитството не оставяше Ейми на мира. Този мъж притежаваше сила, която нямаше нищо общо с мърлявия пристанищен град. От друга страна, напомни си мрачно тя, може би бе необходима тъкмо такава сила, за да издържи човек в подобна и атмосфера. Сети се за жената, която го бе напуснала. Едва ми имаше много жени, които биха се задържали на Сейнт Клер. Непознатата съпруга сигурно бе имала основателна причина, за да се разведе с Джейс Ласитър.
Ейми въздъхна тихо и се върна в леглото. Имаше достатъчно други неща, за които да се притеснява. Миналото и настоящето на Джейс Ласитър съвсем не бяха сред проблемите, които я тревожеха.
Когато най-сетне се унесе, тя сънува тюркоазените очи, които блестяха жадно, сънува устата му, властна и настойчива. В сънищата желанието му й се стори нещо повече от най-обикновена мъжка похот, а властта и настойчивостта му се превърнаха в молба, която за нея остана необяснима.
Утринното слънце блесна ослепително над Сейнт Клер и прикри колко занемарено бе пристанището. Островът наистина бе чудесен, реши Ейми, докато се обличаше за закуска. Само че кой ли би останал тук цял живот, освен мъжете, които не желаят никаква отговорност.
Тя сви косата си на кок, за да не й пречи. Леките бели панталони и бяла блуза бяха най-подходящото облекло, за да се справи с жегата и влагата. Сложи колан, обу бели платнени обувки и слезе в малкото кафене към хотела.
Вече бе пълно с местни хора и неколцина туристи. Настани се на маса в ъгъла и си поръча кафе. Когато видя как лакомо местните рибари поглъщат пържените си яйца, реши да рискува и също да похапне.
От мястото й се виждаше входа на кафенето, но Ейми бе прекалено заета да оглежда мазните яйца и препечения хляб, така че не забеляза кога бе влязъл Джейс Ласитър. Първото предупреждение бе, когато местните хора започнаха да го поздравяват. Когато най-сетне вдигна поглед, той бе застанал до масата й.
— Добро утро, Ейми. — Джейс й отправи любезна усмивка и се настани в сепарето до нея. — Не ме гледай така изненадано. Нали ти казах, че на сутринта ще се видим. Реших, че може да ти се плува.
Отново беше облечен в зелена риза и панталони в същия цвят. Ръкавите на ризата му бяха навити над лактите и разкриваха жилави мускулести ръце, обсипани с махагонови косъмчета. На ярката светлина червеникавокафявата му коса блестеше още мокра от душа. Тюркоазените му очи бяха живи и пронизващи, докато я оглеждаше. Сега, реши учудена тя, той й се стори по-млад, отколкото предишния ден.
— Много си мил — започна предпазливо Ейми — ала се боя, че…
— Добре. Когато приключиш със закуската, ще отидем до едно заливче от другата страна на острова. Няма ли да ядеш препечения хляб?
— Ами не. Не го искам — призна тя, докато оглеждаше огромната купчина филийки пред себе си. — Вземи си — покани го любезно. Не знаеше какво друго да каже. — Само, че трябва да откажа поканата за плуване. Мъжът, с когото трябваше да се срещна, може да се появи днес следобед. Възможно е да се е забавил.
— Няма проблем — отвърна спокойно Джейс, докато дупчеше препечения хляб. — Предупредих Рей да се оглежда за непознати. Ако твоят човек се появи, ще му каже, че си на острова. — Той зачака решението й.
Ейми забеляза изражението в очите му и безмълвно изпъшка. Знаеше, че каквото и да каже, Джейс вече имаше готов отговор. Имаше ли значение, запита се тя. Беше й казано, че човекът ще се появи привечер. Нямаше защо да се притеснява, че Дърк Хейли ще се появи през деня и ще я потърси. Защо да не приеме поканата на Джейс?
— Добре — примири се с усмивка Ейми. — Благодаря.
Джейс развеселено наблюдаваше различните изражения по лицето й, преди да вземе решение.
— Не се притеснявай. Наистина съм напълно безобиден.
Тя се намръщи.
— Защо имам чувството, че това не е точно така?
— Май не си от хората, които лесно се доверяват.
Ейми се замисли над думите му.
— Не съм — заяви най-сетне тя. — Боя се, че не съм.
— Дояж си закуската и да тръгваме. — Той се протегна да си вземе ново парче хляб и с това разговорът им приключи.
Двайсет минути по-късно Ейми бе седнала в открит джип, който подскачаше по тесен път. От едната страна вълните се разбиваха шумно и много живописно, също като на Хаваите. От другата се издигаха високи палми. Освен в града, в останалата част на острова не живееха хора и не се мяркаше нито една къща.
Не пейзажът привличаше погледа й. Непрекъснато извръщаше любопитните си очи към профила на мъжа, седящ зад волана. Първата й мисъл, когато видя Джейс тази сутрин бе, че изглеждаше значително по-млад, отколкото й се бе сторил снощи. Сега, докато вятърът разрошваше косата му, а ръцете му направляваха небрежно волана на джипа, тя разбра, че той не просто изглеждаше по-млад, а и доста по-весел. Докато шофираше, лицето му бе много по-отпуснато.
— Още ли се притесняваш да не те отвлека? — погледна я Джейс и отби от пътя.
— Трябва ли да се притеснявам?
Усмихна й се и изключи двигателя, а след това посегна към задната седалка, за да си вземе сака.
— Май от доста време съм се откъснал от цивилизацията.
Ейми изви едната си вежда, докато слизаше от джипа и сваляше малката чанта, която взе на тръгване от хотела.
— Ако опиташ да направиш нещо нередно, ще се оплачи от теб на „Агенцията за защита на потребителя“ в Сейнт Клер.
Той блъсна вратата на джипа през смях.
— Първо ще трябва да откриеш въпросната Агенция! Ако такова нещо съществува на Сейнт Клер, имам чувството, че оплакването ти само ще донесе нова слава на „Змията“. Хората обичат заведения с колорит.
— Нещо ми подсказва, че не ти се налага да полагаш специални усилия, за да постигнеш желания колорит — измърмори тя добродушно, докато вървяха към самотното заливче, което Джейс бе избрал. — „Змията“ направо бълва колорит!
— Така е! Особено когато акостира някой военен кораб — съгласи се незабавно той. — Което означава, че барът е място, където човек може да повилнее на воля.
— Май добре се справяш с тази задача. — Тя се стараеше да говори съвсем непринудено.
— Май не одобряваш избора ми на работа.
— Изборът ти просто не ми влиза в работата — отвърна Ейми и разстла одеялото на пясъка. Не смееше да вдигне поглед.
— А ти с какво се занимаваш, Ейми Шанън? — попита небрежно Джейс.
— Държа два бутика в Сан Франциско — отвърна тя.
— За женски дрехи ли?
— Ммм… — Престори се, че оглежда залива и че се наслаждава на песъчливия плаж и на вълните. Ако имаше късмет, той нямаше да настоява. Повечето хора престанаха с въпросите си. Не че се притесняваше, но винаги й бе трудно да обяснява.
— Какви дрехи? — Докато наблюдаваше лицето й, Джейс бавно започна да се разкопчава. — Спортни?
Ето, започна се. Точно този въпрос се бе надявала да избегне.
— Бельо — измрънка Ейми, докато разкопчаваше джинсите си, скрили белия бански.
— Бельо, значи. Фръцливо дамско бельо, нали? — Долови смеха, скрит зад думите му. Същата реакция забелязваше винаги, когато някой я разпитваше.
— Марково бельо. На френски и италиански дизайнери, на дизайнери от Ню Йорк. Скъпи неща. Освен това много красиви — отвърна натъртено тя, докато си сваляше ризата.
— Чакай малко. Да не би да ми казваш, че продаваш сексапилно бельо? — попита той и тюркоазените му очи проблеснаха весело. — Занимаваш се с такъв бизнес, а имаш нахалството да критикуваш моята професия.
— Двете неща съвсем не си приличат — изсумтя Ейми и се отправи към водата.
Джейс вече се заливаше от смях и тя побърза да се топне. Зачуди се дали му се случваше често да се смее по този начин. Неговият плътен, весел мъжки смях й се стори приятен и Ейми се усмихна.
Той бе до нея след малко, а тялото му пореше вълните със сила и грация, които й подсказаха, че това бе начинът, но който се поддържаше в тази чудесна форма.
Тя плуваше с лекота, без да поддържа определена посока, когато усети ръката му на кръста си. Силните пръсти я стиснаха, дръпнаха я надолу и Ейми се озова притисната до него.
Стоеше във водата и го наблюдаваше любопитно. Джейс й подаде маска и шнорхел.
— Реших, че ще ти бъде приятно да дойдеш с мен да видим рибите — покани я той. — Много красиви места има.
През останалата част от следобеда тя се отпусна напълно и се наслади истински на преживяването. Двамата с Джейс разгледаха очарователния, невероятно красив подводен свят на малкия залив. Полежаха на слънце, след това отново влязоха във водата, а после похапнаха от сандвичите, които той бе донесъл.
Джейс й се стори много по-интересен от подводния свят. По-късно следобеда той също се отпусна, а когато се връщаха към джипа, Ейми бе почти забравила, че този мъж изкарваше прехраната си в бар на далечен остров някъде в Пасифика. Джейс Ласитър бе от типа мъже, които харесваше, мъж, с когото с удоволствие би излизала на срещи, ако бе в Сан Франциско.
— За какво се замисли? — попита той и включи на скорост.
— Чудех се как си се озовал на Сейнт Клер — призна веднага тя.
В следващия момент й се прииска да си бе мълчала. Дружелюбното изражение се стопи мигновено от лицето му.
— Дълга история. Сигурен съм, че няма да ти е интересно.
— Което означава, че не искаш да ми кажеш, нали? — настоя Ейми.
— А ти ще ми кажеш ли какво правиш на Сейнт Клер? — побърза да попита в отговор Джейс. — Ако искаш, ще си разменим разказите.
— Не, благодаря. — Бе неин ред да се затвори в себе си. — При мен е доста сложно.
— Което означава, че не ми влиза в работата, нали? — попита мрачно той.
— Точно така — потвърди тя.
— Тогава, за да не мълчим многозначително, предлагам да намерим друга тема за разговор.
— Преди да сме съсипали хубавия ден ли? — попита Ейми рязко.
— Именно. Довечера ще дойдеш ли в „Змията“?
— Да, стига мъжът, който ми трябва, да не ме намери преди това.
Джейс й се усмихна.
— Можеш да поседиш с мен и да се опиташ да ми измъкнеш истината за това, как се ръководи гадничък бар на остров в Тихия океан.
Тя не отговори, защото знаеше, че той я предизвиква нарочно, а и нямаше друг избор, освен да прекара вечерта в „Змията“. Освен това бе на негова територия. Ако Джейс искаше да прекара вечерта с него, Ейми нямаше да може да напрани абсолютно нищо. А след като снощи бе видяла каква бе клиентелата, не беше никак зле собственикът да й обърне специално внимание.
— Благодаря ти за поканата — отвърна скромно тя.
— Това не беше покана — изръмжа той.
— Сигурна съм. Просто се опитвах да се престоря, че е покана.
— Така ще ти бъде по-лесно да я приемеш ли? — Джейс я наблюдаваше изпитателно и Ейми разбра, че той я притискаше заради отказа й да обясни какво точно я бе довело на острова.
— Джейс, много добре разбирам, че в „Змията“ ти раздаваш заповедите — призна тихо тя.
Той доволно се усмихна, извивайки само едното ъгълче на устата си.
— Кралството ми не е кой знае какво, ала поне си е мое.
— Приятно ли ти е да го управляваш? — попита Ейми и веднага разбра, че много й се искаше да разбере отговора. Наистина ли му бе приятно да е такъв, какъвто беше?
— Справям се. — Очевидно нямаше намерение да каже нищо повече по въпроса.
— Сигурно. — Тя усети, че не желае да сменя темата. Не и преди да разбере каквото трябваше. — Ти си постигнал мечтата на всеки мъж. Сигурна съм, че се справяш чудесно.
Джейс се намръщи.
— Мечтата на всеки мъж ли? На Сейнт Клер? Ти се шегуваш!
— Ни най-малко. — Ейми замахна небрежно с ръка към пищната тропическа растителност. — Имаш процъфтяващ бар в рая. Живееш на тропически остров и можеш да се впускаш в приключения. На много километри си от най-близката косачка за трева, от пищящи деца и от съпруга, която все ти натяква за нещо. Кой мъж не би разменил мястото си с теб? Това наистина е съвършен живот. Нямаш отговорности. Просто си седиш, пиеш по малко ром, може би повечко ром, и чакаш някоя заблудена туристка да прекара някоя и друга нощ с теб. Разбира се, че всеки мъж ще ти завиди.
— Не можем винаги да получим от живота това, което ни се иска — отвърна остро той. Определено бе засегнала болното му място. Тя прецени, че сега бе моментът да се довери на инстинктите си и да се върне към напълно неангажиращ разговор. Освен това разбра, че не желаеше Джейс да се впусне в хвалебствия на начина на живот, който току-що бе описала.
Тази вечер остана благодарна, че той бе до нея на малката маса. Беше очевидно, че някои от моряците от военния кораб бяха открили „Змията“. Беше пълно с шумни невъздържани мъже и щеше да се получи доста неловко, ако се налагаше да остане сама на масата.
— Живописно е, нали? — попита хитро Джейс, когато се опита да надвика шумния мъжки смях.
— Много ли вечери е така? — Ейми погледна уплашена пъстрата тълпа.
— Тези вечери са истинска благодат за бизнеса — изтъкна той и тюркоазените му очи блеснаха подигравателно.
— Не се ли притесняваш, че ще стане сбиване, някой проблем…
— Момчетата са си момчета. Когато стане, ще се справим.
— А често ли се случва? — попита притеснена тя и усети, че леко се стегна при тази мисъл.
— Не. На „Змията“ й се носи славата, че подобни неща не се допускат.
— Което означава, че не понасяш пиянски свади — поправи го Ейми.
— След това трябва да се купуват нови чаши — обясни тихо Джейс. — Отнема месеци, докато пратката пристигне от Щатите. Не, не търпя пиянските свади.
Тя потръпна.
— Надявам се да е така! — След това, обзета от любопитство, не успя да се сдържи. — Откога имаш бара, Джейс?
— Започнах като барман при предишния собственик преди около десет години. Купих „Змията“ от него, когато реши, че се е наживял на острова и му се прииска да се върне в Щатите.
— А той на колко беше, когато стигна до това съществено решение?
— Шейсет и няколко. Джордж имаше две деца, но не ги беше виждал от години. Разбра, че има внуци и му се прииска да ги опознае.
— Интересно, как ли са го посрещнали децата му, след като не ги е поглеждал години наред? — измърмори саркастично Ейми.
Той я погледна строго.
— Не знам. Откакто замина, не се е обаждал. Може пък децата да се решили да проявят благородство.
— Може и да е така. Аз обаче не съм сигурна, че ще постъпя така.
— Имам чувството, че си изпитала нещо подобно на собствен гръб — отбеляза сухо Джейс.
— Баща ми ни изостави двете със сестра ми, когато бях на шест. Трябваше да се справяме сами — призна тя. — Отговорностите на семейството не бяха за него. После разбрах, че доста мъже подхождат по същия начин.
— Защо си толкова сигурна? — попита рязко той.
— Погледни само статистиките. Процентът на жените, които отглеждат и възпитават децата си сами, е много висок. Няма да се учудя, ако тук, в заведението ти, се окажат някои избягали от задълженията си бащи!
— Чакай малко, Ейми. Няма да ти позволя да ме обвиниш заради бащите, изоставили семействата си, а след това решили да дойдат на този остров в Южния Пасифик.
— Аз не те обвинявам, ала ти трябва да признаеш, че подобни заведения са сякаш специално създадени за безотговорния лекомислен живот на мъжкар, който привлича повечето мъже — заобяснява разпалено тя.
Думите й бяха прекъснати от звука на счупено стъкло. Ейми се обърна стресната, а Джейс вече бе скочил на крака.
— Какво става? — попита уплашена тя. В другия край ни заведението четирима моряци се бяха нахвърлили с юмруци един върху друг.
— Ето на това му се казва колорит — обясни Джейс, след това разблъска скупчилите се клиенти и се отправи към скандалджиите.
Ейми остана ужасена от жестокостта на боя. Мъжете могат да са много опасни и почти нямат контрол над хищните си инстинкти, помисли си тя. Само преди няколко минути в бара се носеше смях. Сега отекваха ужасни удари.
Ейми следеше какво става, неспособна да откъсне поглед, когато Джейс се озова в центъра на малкия ураган. Четиримата така и не усетиха, че той бе до тях, въпреки че всички останали в заведението бяха изпълнени с очакване.
— Рей, хайде да охладим разгорещилите си — предложи спокойно Джейс.
— Дадено, шефе. — Рей клекна зад бара.
Тълпата едва сдържаше нетърпението си. Ейми веднага го усети. Сякаш клиентите знаеха какво ще се случи и нямаха търпение да се позабавляват.
Когато Рей се изправи отново, в ръката си стискаше градински маркуч. Струя вода се стрелна напред и обля четиримата. Надигнаха се възторжени възгласи, когато скандалджиите се отделиха изумени един от друг.
Преди още да разберат какво ги бе сполетяло, Джейс бе застанал напълно спокоен до тях. Рей вече бе спрял водата.
— Господа — подзе той твърдо, — тук не се допускат подобни неща. Ако държите да продължите боя, ще ви помоля да излезете навън. Сигурен съм, че военните патрули с удоволствие ще ви станат рефери. А сега ви моля да си тръгнете.
Джейс говореше бавно и тихо, но четиримата веднага се подчиниха. Заплахата да извика военна полиция не можеше да бъде пренебрегната.
Ейми знаеше, че нито водата, нито тихите думи бяха възпрели четиримата мъже. Най-голямо влияние бе оказал Джейс. Ето че отново бе показал силата си. Висок, самоуверен и непринуден, нахакан и властен, той бе овладял положението и се бе справил с моряците. Нямаше съмнение, че останалите посетители в бара бяха доволни от представлението. Бе очевидно, че бяха получили това, заради което бяха дошли.
И тогава, тъкмо когато всичко изглеждаше мирно и тихо, единият от четиримата се върна от вратата, лицето му разкривено от ярост. Бе очевидно, че подигравателният смях на тълпата бе наранил и без това съсипаното му самочувствие.
В ръката му лъсна нож и той се хвърли към Джейс.
— Копеле гадно, да не би да се мислиш за много умен? Я да те видя сега.
Ейми остана парализирана от ужас. Усети как по гърба й плъзнаха студени тръпки, щом вбесеният мъж се нахвърли върху Джейс с вдигнат във въздуха нож.
Джейс бе невероятно бърз. Вдигна ръка и блокира замаха на нападателя. Ножът полетя към пода. Загубил равновесие от силата на удара, морякът се подхлъзна в локва вода и падна по гръб.
Преди още да успее да вдигне глава, студено острие бе притиснато до гърлото му. Ножът се бе появил в ръката на Джейс като по чудо.
— Изглежда не съм обяснил както трябва — изръмжа той, без да помества ножа. — Тук, в „Змията“, не допускаме подобни скандали. — Сигурно времето бе спряло да тече за нападателя, защото острието на ножа бе все още опряно в гърлото му. Никой в заведението не смееше да помръдне. След това Джейс се отдръпна и подаде ножа на Рей, който веднага го прибра на удобно място. — Разкарайте го — нареди тихо Джейс и кимна към останалите трима моряци. — Ако не стъпвате повече в „Змията“, няма да уведомя капитана ви. Още веднъж се появете тук, и ще погрижа да обяснявате какво сте правили. Вие решавате.
Четиримата се изнизаха бързо. Всички в заведението въздъхнаха облекчени.
Ейми не усети нито облекчението, нито задоволството на останалите в бара. Тя стоеше неподвижна на мястото си и наблюдаваше с неприкрит ужас и отвращение мъжа, които се бе справил с проблема с лекота, усвоена след ежедневни подобни случки.
Ейми знаеше, че докато бе жива, щеше да помни как Джейс бе притиснал ножа в гърлото на моряка. Никога досега не бе ставала свидетелка на насилие и случката тази вечер съсипа основите на приятелството, което се бе зародило в заливчето.
Как бе могла да пренебрегне дори за момент грубостта и цивилизацията на острова? Как не бе разбрала, че Джейс Ласитър не можеше да вдъхне уважение единствено защото бе собственик на бар? Тук мъжете разрешаваха проблемите си с насилие. Та нали то бе част от мъжките фантазии.
Само че случилото се тази вечер не беше фантазия. Бе съвсем истинско.
Шокирана и вбесена на себе си, че бе била привлечена от този мъж, тя най-сетне се овладя, изправи се на крака и междувременно не пропусна да бутне чашата.
— Ейми!
Забеляза стреснатото изражение на Джейс, когато се стрелна към най-близкия изход. Той бе прекалено далече, за да я спре. Преди да успее да реагира, тя вече бе избягала навън, за да хукне към стаята си в хотела. Зад нея черненото вино покапа по пода.
Без да се обръща назад, за да провери дали Джейс бе тръгнал след нея, Ейми бързаше към „Марина“. Забави крачка едва във фоайето, където се сблъска със сериозния Сам.
— Да не би нещо да не е наред, госпожице? — попита загрижен той.
— Да. Не. Няма значение — отвърна разсеяно тя. — Току-що станах свидетелка как се справяте с неприятностите в този град. Това е — заяви мрачно Ейми и тръгна по стълбите.
— Аха. Имало е значи неприятности в „Змията“. — Столът на Сам, подпрян на двата задни крака на стената, тупна на пода, когато той се приведе напред.
— Може и така да се каже. Доколкото разбирам, подобни неща са често срещано явление тук! — Тя вече бе по средата на стълбите.
— Джейс обикновено се справя доста добре — отбеляза Сам, докато я наблюдаваше как се изкачва.
— И този път се справи със замах, можете да сте сигурен! — Ейми вече бе в коридора и ровеше в чантата си, за да си извади ключа.
— Ейми! — От фоайето прозвуча гласът на Джейс.
Значи я бе последвал.
Как бе успял да стигне толкова бързо? По-важното бе, каза си притеснена тя, как да се отърве от него.
Ейми спря рязко на прага на стаята.
Изглежда тази нощ бе посветена на насилието, каза си тя истерично. Стаята й бе претършувана и обърната наопаки.