Джейн Ан Кренц
Маската (5)

Пета глава

— Не е ли крайно време да ми покажеш прословутата маска? — попита Джейс след половин час, докато пиеха кафе.

Ейми спря да разбърква концентрираното мляко в своята чаша. Имаше късмет, че намери мляко. Кухнята на Джейс се оказа празна. Почти всичката му храна бе консервирана, а както тя забеляза, повечето неща бяха с изтекъл срок. Някои дори не разбра какво съдържат, защото етикетите се бяха отлепили от влагата. Прясна храна нямаше, освен яйца и хляб, който бе започнал да мухлясва. Джейс се извини и обясни, че се храни в кафенето, където Ейми бе закусвала вчера. След като вече бе опитала какво се предлага там, тя реши, че той не се храни както трябва, но не посмя да му го каже. Настроението му бе доста особено след сцената в стаята й.

— Не е нищо особено — отвърна Ейми. — Можеш да я видиш, ако искаш. Просто сбръчкана стара маска от дърво. Галеристът, който я оцени, каза, че била нова и не е най-доброто, което се предлага.

— Въпреки това Хейли държи да я получи.

Тя кимна и стисна чашата.

— Ако проклетата маска не беше единственото, което Крейг щеше да получи от баща си, досега да е изхвърлена на боклука.

— Сестра ти може да е искала да я запази заради сантименталната й стойност.

Ейми сви устни.

— Не ме питай защо, ала Тай Мърдок не е от мъжете, към които една жена би изпитала сантиментални чувства! Трябва обаче да се мисли и за Крейг, а Мелиса знае, че някой ден ще трябва да му разкаже за баща му. Сигурно ще му обясни, че е загинал в другия край на света и преди да почине, е изпратил маската на сина си. Ще представи нещата така, та той да реши, че баща му е щял да се върне. Просто ще му представи една по-романтична версия и ще обрисува Тай като търсач на приключения, който много е обичал сина си и е имал намерение да се прибере час по-скоро. Маската е доказателството за всичко, което възнамерява да наприказва.

— Ти не одобряваш ли?

Тя поклати глава.

— Не. Как е възможно да се представя мъж като Тай Мърдок в романтична светлина? Адам ще бъде истински баща на Крейг. Но пък знам, че един ден малкият ще започне да пита за Тай. Мелиса трябва да му каже истината все някога.

— Ти харесваш ли Адам? — попита любопитно Джейс.

— Много. Той е истинско изключение — момче, което е пораснало и е станало истински мъж във всеки смисъл на думата. При повечето не е така.

— Май нямаш кой знае колко добро отношение към моя пол.

— Вече ти казах, че нямам доверие на мъжете. Те се отдават на фантазиите си и причиняват огромна болка, а в същото време не се отказват от илюзиите си.

— А когато се стигне до деца?

— Искаш доказателство колко безотговорни са мъжете ли, дори когато става въпрос за собствените им деца? — предизвика го Ейми. — Тогава погледни колко деца от смесени връзки с азиатки са изоставени, когато бащите им, военни от флота, си заминат за Щатите.

— Ейми — започна внимателно Джейс, — не казвам, че одобрявам подобна безотговорност, ала мъжете изоставят децата си от незапомнени времена. Не е правилно, но се случва.

Тя си пое рязко дъх.

— Този спор е напълно безсмислен. Ела да ти покажа маската. — Ейми стана и се отправи към стълбите.

— По дяволите, Ейми… — Той се завъртя, когато тя тръгна към стълбите, стисна я за китката и я накара да спре. — Независимо от обстоятелствата, не одобрявам подобна безотговорност, ала не можеш да виниш всички мъже заради грешките на малцина.

— Малцина ли? По-скоро повечето!

— Права си. Този спор е напълно безсмислен — измърмори Джейс. — Защо, по дяволите, ми трябва да защитавам мъжете? И то по въпрос, който изобщо не ми е приятен.

Ейми долови едва сдържания гняв в гласа му и реши да отстъпи.

— Знам, че не бива да очерням всички, Джейс. Истината е, че в Щатите семейният живот е нещо доста несигурно, меко казано. Знам, че има и изключения. Мъже като Адам.

— Тъй като майка ти е била изоставена, а в живота на сестра ти цари пълен хаос, ти вече си в положение да даваш дълбокомислени оценки за разрухата на семейството в съвременното общество. Май не съм изпуснал много, като стоях далече от цивилизацията през последните десет години — отбеляза той с примирена усмивка.

Тя го гледаше смълчана и й се искаше да му каже, че пропилява живота си на този тропически остров, но също така й бе омръзнало да спори с него.

— Ей сега ще донеса маската. — Ейми забърза нагоре по стълбите.

Маската бе грозна, издялана от най-обикновено дърво, голяма колкото дланта на Джейс. Някога е била изрисувана, ала пъстрите цветове сега се бяха обелили. Ухиленото лице беше като истинска карикатура на човешко, но бе възможно това да се окажеше представата на дърводелеца за дявол.

— Подобна творба не е в състояние да те грабне — отбеляза Джейс, докато гледаше внимателно маската.

— Не. Не мога да разбера защо Хейли толкова иска да се добере до нея. Обаче ще открия.

— Първата ни работа е да я скрием на сигурно място. — Джейс подхвърли маската във въздуха и я улови.

— Да я скрием ли?

— Няма да съм спокоен, ако я разнасяш в чантата си. Ако Хейли отново тръгне да я търси, предпочитам да не му доставя удоволствието да я намери.

Предложението бе разумно.

— Къде да я сложим? — попита любопитната Ейми.

Той се замисли за момент и пое към другия край на къщата.

— Май знам къде. Старият морски капитан, построил къщата, е имал библиотека с доста интересни приспособления.

— Какво например?

— Например рафт с фалшив гръб. Ще ти покажа. — Джейс влезе в просторната стая, в която бе подредена огромна библиотека, и подръпна една от полиците. Ейми наблюдаваше с нескрито задоволство как две от крилата се отделят на скритите си панти и разкриват шкаф в стената.

— Умен е бил капитанът! — възкликна тя. — Човек никога не би предположил, че тук има скривалище. Интересно, какво ли е прибирал там?

— Една от най-интересните сбирки на викториански еротични книги, които някога съм виждал — отвърна Джейс и постави маската на празния рафт, а след това затвори крилата на библиотеката.

— Мръснишки книжки! Джейс, шегуваш се, нали? — За пръв път тази сутрин очите й заблестяха.

— Този остров, Ейми, ако не си забелязала, е доста отдалечен — напомни й любезно той. — На мъжете понякога им се налага да използват въображението си. Попитай Сам.

Тя се сети за Сам и неговите списания, а след това се усмихна.

— Разбрах. Какво направи с книжките, Джейс?

— Прочетох ги, разбира се — отвърна небрежно той. — След това ги дадох на Рей, който направи доста интересни картини за продан на моряците.

— Мъжете с техните фантазии — изпъшка Ейми.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че жените не фантазират? — предизвика я Джейс.

Тя вирна брадичка и пристъпи към вратата.

— Няма да ти позволя да ме въвлечеш в подобен спор.

— Страхливка — подвикна след нея той.

Ейми не му обърна никакво внимание.

— Какво ще правиш днес? — попита тя в опит да смени темата, докато се връщаха в кухнята. Сети се, че не знае нищо за ежедневието му.

— След като закусим, ще отида до „Змията“, за да проверя дали при Рей всичко е наред. Имам да оправям и малко документация. Ако искаш, ела с мен.

— Не, благодаря — побърза да откаже Ейми. — И без това трябва да прекарам там цялата вечер в очакване Хейли да се появи. Предпочитам да съм някъде другаде следобеда.

— Ейми, ти май не разбираш. Аз не ти го предложих от любезност. Не искам да се мотаеш сама. Никой от нас не знае какво е намислил Хейли, затова нямам намерение да рискувам. Днес оставаш с мен. Ще се опитам да приключа в „Змията“ колкото е възможно по-скоро и ще отидем да плуваме… Ще измислим какво — добави миролюбиво Джейс, когато тя се обърна гневно към него.

Ейми едва успя да се овладее. Човек трябваше да притежава доста силен характер, за да се опълчи на този мъж, каза си тя.

— Не, Джейс, ти не разбираш — отвърна предпазливо Ейми. — Разбирам интереса, който проявяваш към проблема ми, ала това си е моя работа и аз ще се справя сама. Не искам да съм с вързани ръце. Сигурна съм, че няма опасност, но въпреки това ще внимавам. Мислех да отида да понапазарувам, докато ти си вършиш работата.

— На пазар! На остров Сейнт Клер! Очаква те голямо разочарование. Нито една голяма верига не е стъпвала тук. Не ставай смешна, Ейми. Освен сувенирите за туристи в магазина на Хари край кея, тук няма друг магазин.

— Не може да няма магазин за хранителни стоки — нападна го тя.

Той се учуди.

— Хранителни стоки ли? Да, има, по-скоро е бакалия. Какво ще търсиш в хранителните стоки? — Той я наблюдаваше напълно слисан.

— Ако искаш да знаеш, имах намерение да купя някои неща, за да сготвя нещо за вечеря.

— Вечеря? Ти ще приготвиш вечеря?

— Джейс, внимавай колко време стоиш под тропическото слънце, имам чувството, че мозъкът ти се е размекнал. Повтаряш почти всичко, което кажа — сряза го Ейми с леден глас.

— Ейми — обърна се към нея той. Личеше, че едва се сдържа. — Защо искаш да пазаруваш за вечеря? Можем да похапнем в кафенето. Казах ти, че през повечето време се храня там.

— Това е повече от очевидно, като гледам какво има в шкафовете в кухнята — разфуча се тя, напълно изгубила търпение. — Кога за последен път си ял нормална храна, Джейс Ласитър? Внимателно приготвена, домашна храна?

Той я зяпна.

— Домашна ли?

— Да, по дяволите! Сготвена у дома. Направена с всички зеленчуци и каквото там трябва. С други думи, която не е била натикана в многократно използваната мазнина на фритюрник?

— Откъде да знам кога… — Погледът му бе неразгадаем. — Може би преди десет или петнайсет години.

— Това е ужасно, Джейс! — Ейми бе искрено ужасена и дори не скри изражението си.

Той сви рамене.

— Мразя да готвя.

— А пък аз не мразя — заяви троснато тя. — Освен това храната в това кафене ми омръзна. Излизам да напазарувам за довечера и точка по въпроса.

Джейс неочаквано се ухили.

— Приличаш на разбесняла се домакиня.

— По-скоро на разбесняла се туристка — отвърна Ейми.

— Нямам намерение да се изпречвам на пътя на малкото туристки, които идват на Сейнт Клер — реши той. — След като толкова ти се иска, върви да пазаруваш. Няма да имаш проблем, ако останеш на главната улица до пристанището и не се мотаеш в другите части на града. Магазинът е една пресечка по-надолу, на средата на пътя към бара. Можеш да напазаруваш, докато аз говоря с Рей. Няма да се отдалечаваш!

— Джейс, нямаш право да ми нареждаш!

Веселите искри в погледа му се стопиха на мига.

— Слушай, госпожице, намираш се на моя остров, отседнала си в дома ми и прекара нощта в леглото ми. Всички тези неща, взети заедно, ми дават право. Още една дума и ще ме принудиш да нашаря задните ти части така, че няма да можеш да седнеш. — Пристъпи към нея, подпрял ръце на ханша си, смръщен застрашително. — Разбра ли ме?

— Напълно! — заяви високомерно тя и си каза, че няма да му позволи да я заплашва. Нямаше намерение да се остави да й нарежда какво да прави. — Очевидно доброто ти възпитание, ако някога си имал такова, съвсем е изчезнало, докато си бил на този остров! — Ейми се завъртя на пети и изфуча от стаята.

— Не е нужно да ми напомняш, че съм далече от цивилизацията — изръмжа той, когато тя закрачи през коридора. Така и не бе сигурен дали го бе чула, или не.

Два часа по-късно Джейс я видя пред вратата на малкия магазин за хранителни стоки в края на кея, докато оглеждаше замислена консервите. Чак тогава тръгна към „Змията“.

— Нямал съм право — изръмжа той на себе си и продължи с бърза крачка. Не разбираше ли, че предишната нощ му даваше много права?

Спря пред офиса на Фред Каупър. Независимо дали на Ейми й беше приятно, или не, трябваше да съобщи на Каупър какво се бе случило, реши мрачно Джейс. За съжаление на врата бе поставен познатия надпис: „За риба съм“. Както обикновено. Той въздъхна и се замисли дали представителят на властта ще се върне до утре. Щеше да се отбие отново на сутринта. Може пък Каупър да беше чувал за Дърк Хейли.

Закрачи напред отново и огледа хоризонта над морето, замислен за Ейми. Нито една жена досега не му се бе отдавала така изцяло, като тя снощи. Господи! Какво невероятно изживяване! Още от самото начало всичко в нея събуждаше физически глад, ала също така и отдавна задрямали инстинкти. След като я бе направил своя, вече имаше някакви права, дяволите да я вземат!

Само ако можеше да я накара да го обикне, да я дари с дете. Само така щеше да укроти жена като Ейми. Той влезе в сенчестия бар. Бе невъзможно тя да забременее от него. Това си бе чиста фантазия, да не говорим, че щеше да побеснее, ако й разкажеше колко силно го желае. И без това нямаше кой знае колко високо мнение за мъжките фантазии.

Поне сега беше в безопасност, помисли си Джейс. След две години напразни опити така и не направи дете на Сара, а и двамата го искаха отчаяно. Накрая бившата му съпруга го бе намразила, а той не понасяше физическата близост с нея, защото знаеха, че бе напълно безсмислено да опитват. Разводът дойде като облекчение и за двамата. Джейс стисна устни.

— Защо си мислех, че днес ще бъдеш в по-добро настроение — обади се Рей.

— Така ли? — отвърна потиснат Джейс. — Това означава, че служителите не бива да се опитват да разберат какво е настроението на шефа. Дай да видя снощните приходи.

— Опа! Това означава ли, че няма да изтърпиш никакви подмятания за туристката?

Джейс погледна злобно младия мъж.

— Приключихме с този въпрос. Той влиза в графата лични.

Рей се ухили.

— Наречи го както пожелаеш. Всички на острова вече знаят къде е прекарала нощта снощи. — Джейс изруга тихо, но много цветисто. Сейнт Клер бе малък остров и всичко, което ставаше, се разбираше за нула време. Него това не го притесняваше. Пет пари не даваше кой знае, че Ейми бе негова. Въпреки че се дразнеше от клюките, остана доволен, че никой друг нямаше да посмее да я закача. Само че Ейми едва ли щеше да остане доволна, когато разбереше, че връзката им се обсъждаше от всички. — Къде остави госпожица Шанън тази сутрин? Да не би да си я вързал за леглото? — попита шеговито Рей, докато бършеше чашите. По това време барът бе почти винаги празен и само някой заблуден почитател на бирата висеше над халбата си в далечния край на заведението.

— Още една такава забележка и ще ти изсипя каналина в гърлото — изръмжа Джейс, а след това се замисли дали има начин да завърже Ейми за леглото си. — Отиде в магазина на Маги.

— В магазина ли? Какво ще прави там?

— Ще пазарува — отвърна доволно Джейс.

— Защо й е да пазарува? — попита стреснат Рей.

— Ще приготвя вечеря. Какво друго? — Задоволството му пролича още повече, когато Джейс усети, че се наслаждава на мисълта.

Рей подсвирна изумен.

— Късметлия си ти. Какво толкова направи, че да заслужиш подобна глезотия? — Наведе се напред, подпря се с лакти на бара. — Слушай, шефе, ако върна петарката, която взех назаем от теб миналата седмица, ще ми уредиш ли покана за довечера? Не помня откога не съм хапвал нищо друго, освен мазните пържени картофи и хамбургери на Ханк. Вече съм забравил вкуса на домашната храна.

— Ако ти беше на мое място, Рей, щеше ли да ме поканиш?

— Не — отвърна, без да се замисля Рей. — Щях да пазя и Ейми, и домашната храна за себе си.

— Радвам се, че ме разбираш — отвърна Джейс. — Гледай сега. Ще ти посоча следващата обещаваща туристка, която влезе.

— Ха. Какво ме грее. Много добре знаеш, че в „Змията“ не идват домакини. Тук се мъкнат само от онези, които си търсят някой като Хъмфри Богарт в „Казабланка“. Искат вълнение и приключения. Нямат намерение да се прибират вкъщи при мъжа си и да се захващат с вечерята — оплака се Рей.

Джейс се изправи и взе касовите бележки от предишната вечер.

— Ако си търсиш домакиня, Рей, да знаеш, че не си на подходящото място. Трябва да се върнеш в Канзас Сити.

— Може и да съм отчаян, ала не чак толкова. Тук светлината е по-добра и мога да рисувам.

Джейс се усмихна на една страна и понечи да се обърне. След това се поколеба.

— Някой непознат да се е мяркал снощи?

— Имаш предвид онзи, когото чака Ейми ли? Не. Обичайните моряци и докери. Всички се напиха, похарчиха куп пари и се върнаха на корабите си.

— Добре, ще съм в офиса, ако някой ме търси. — Джейс се настани на голяма маса в едно от сепаретата, което се използваше за офис на „Змията“. От това място виждаше почти целия кей. Когато Ейми се отправеше към къщи с покупките, щеше да я забележи. Щом си го помисли, по устните му се разля усмивка. Зае се с касовите бележки и фактурите с повече желание от обикновено.

Докато Джейс смяташе, Ейми се чудеше над странните зеленчуци, които откри в хладилната камера в самото дъно на подобието на супермаркет. Изглеждаха пресни, но повечето не й бяха познати. Смръщи вежди, докато ги оглеждаше, и дори не чу, когато собственичката се бе приближила. Тя бе едра жена с широка рокля на цветя.

— Да ти помогна ли, миличка? — попита весело възрастната жена. Говореше с типичния тексаски акцент, смесен с бавния изговор, характерен за островите.

Ейми се усмихна доволно.

— Търся нещо, което да направя на салата. Повечето зеленчуци тук не са ми познати.

Ейми реши, че жената е Маги, за която Джейс бе споменал, когато я остави тук. Беше прехвърлила шейсетте, с лъскава черна коса, на места силно прошарена, прибрана на стегнат кок. Имаше златиста кожа и големи интелигентни очи, по които личеше, че обожава шегите. Ейми веднага забеляза, че някога Маги е била красавица. Все още бе хубава жена.

— Салата казваш. Вземи от това. — Наведе се и измъкна нещо, което приличаше на къдрава маруля. — А това са местните репички. Най-добрите репички в целия свят, както казваше съпругът ми.

— Това репички ли са? — попита с искрено съмнение Ейми.

— Да. Я да видим. А от чушките искаш ли? — Тя остави няколко подобия на зелени чушки в кошницата на младата жена. — Не се притеснявай, всички тези неща ги отглеждат мои приятели на острова. Имат си градини и когато се роди повече, отколкото могат да изядат, ми ги продават. Хубави са — увери тя Ейми. — Какво друго ти трябва?

— Може би прясна риба — обади се колебливо Ейми, доволна, че има кой да й помогне с избора.

— Прясна риба има винаги. Ела да си избереш. Един приятел ми докара страшна стока тази сутрин.

— Ама те са още с глави! — възкликна отвратена Ейми, когато погледна рибите, положени върху лед.

— Естествено, как иначе ще разбереш, че са пресни. Виж как им блестят очите. На това му казвам аз хубава прясна риба. Избери си. Колко ще искаш.

— Само двама сме — отвърна предпазливо Ейми.

— Знаех си! — възкликна доволно Маги. — Ти си жената на Джейс, нали? Тебе те е завел снощи у тях. Наистина ли ще му сготвиш вечеря?

Ейми я зяпна.

— Определено не съм неговата жена. Нямам представа защо сте решили така. А вече се съмнявам, че ще му сготвя вечеря.

— Не се сърди, Ейми — успокои я Маги. — Нали така се казваш? Ейми. Знаех си аз. Казаха ми сутринта. Защо не оставиш зеленчуците в камерата и не изпиеш една бира с мен? Аз имам нужда малко да си почина, а ти ми се струваш напрегната. — Жената грабна кошницата и я постави в охладителната камера. След това отвори един от хладилниците и извади стек бира.

— Защо не — съгласи се Ейми, когато видя шестте бири. — Добра идея. И без това стана много топло.

— На Сейнт Клер винаги е топло — довери Маги, отвори две кутийки и подаде едната на гостенката си. Отпи дълга глътка и млясна доволно. — Да знаеш само колко риба дадох на готвача на военния кораб за тази хубава бира. Искаше нещо специално за офицерите.

— Готвача на военния кораб в пристанището ли? — попита Ейми и отпи предпазливо.

— Доста от готвачите се отбиват на Сейнт Клер. Съпругът ми ме научи как да се разправям с тях.

— Невероятно. И той ли е бил военен?

— Аха. Беше тук за малко по време на Втората световна война, а след това се върна и отвори магазина. Почина преди две години и още ми липсва. — Маги тъжно поклати глава.

— Запознали сте се, докато е бил тук ли? — Ейми отпи нова глътка бира. Наистина имаше чудесен вкус в горещината.

— Любов от пръв поглед. Родителите ми казваха, че никога няма да се върне. Казваха, че щял да си свие гнездо в Тексас, да се ожени за местно момиче. Ала пък рискът си струваше. Обичах го.

— Разбирам защо родителите ти са били притеснени — отбеляза замислена Ейми. — Винаги съществува рискът да се влюбиш в човек, когото няма да видиш никога повече.

— Жените по ги бива по тая част — отвърна простичко Маги.

— За рисковете ли говориш?

— Ми да. Понякога вадим късмет, понякога не се получава. Само че цялата човешка раса има полза, когато се рискува.

— Така ли?

— За мен дом с много смях и обич е най-цивилизованото нещо на света. Ако разчиташ на мъжете, нямаше да съществува понятието дом. Те не знаят как се прави дом. Трябва им жена, за да ги научи.

— И какво ще направиш, когато попаднеш на непредсказуем мъж? — попита сухо Ейми.

— Понякога жената губи, но понякога печели. — Маги довърши бирата и посегна за нова. Погледна Ейми.

— Ами ако жената рискува и сбърка? Ако се окаже вързана с две деца и с безотговорен мъж?

— Повечето жени се справят. Както вече ти казах, това е въпрос на риск. Да не би да си мислиш, че на този свят съществува мъж, който би рискувал да забременее, ако Господ бе предвидил подобна възможност? Няма начин!

Ейми се замисли.

— Може и да имаш право. Никога не съм се замисляла. — Тя отпи от бирата.

— Когато моят Стив се върна след войната, тук го чакаше двегодишният му син — изкиска се Маги.

— Ами!

— През тези две години имах съмнения, ала не съм съжалявала нито за миг. За мен рискът си струваше. Бях влюбена, а това е единственото, в което една жена трябва да бъде сигурна.

— Че е влюбена ли?

— Именно. Кажи ми как ще сготвиш рибата?

— Както и да е, стига да не е пържена. — Ейми се намръщи, когато се сети, че всичко в местното кафене бе пържено. — Може да я задуша, обикновено така правя рибата. Ти какво ще кажеш?

— Както и да я сготвиш, Джейс ще бъде доволен. Това момче има нужда от домашно приготвена храна и обич още откакто дойде на Сейнт Клер. А според мен ти си жената, която ще му даде и двете.

Ейми усети как бузите й пламват.

— Не залагай толкова много на връзката ми с Джейс — заяви тя.

Маги се изправи на крака, в очите й бе стаен смях.

— Миличка, познавам сродните души, когато ги видя. Ела сега да ти дам от местните подправки, за да придадеш невероятен вкус на рибата.

— Не изглежда много приятно — оплака се Ейми, щом видя отново лъскавите очи.

Двайсет минути по-късно излезе от магазина на Маги, рибата опакована в амбалажна хартия, пликът й пълен със зеленчуци и подправки. Трябваше да го прегърне с две ръце, за да е сигурна, че няма да го изпусне. Странната маруля, репите и рибите с глави стърчаха точно пред лицето й. Едва виждаше накъде върви.

Тъкмо затова не успя да огледа високия неугледен рус мъж, който крачеше към нея по оживения кей. Непознатият не се поколеба дори за миг, когато се изравни с нея и подхвърли използвана салфетка в натъпкания плик.

— Ей, аз да не съм ходещо кошче за боклук — сопна му се сърдито Ейми. Мъжът дори не се обърна, за да се извини. — Надут пуяк — измърмори вбесена тя и продължи към „Змията“. Поведението на някои от жителите по тези отдалечени острови беше направо отвратително. След това се сети какво ставаше, ако пресечеше улицата пред някое такси в Сан Франциско, и реши, че грубостта я има навсякъде по света.

След малко се изкачи по стълбите към „Змията“. Над главата й бавно се въртяха вентилатори, които почти не разхлаждаха, но въпреки това Ейми им се зарадва. Едва пристъпила прага, и някой пое покупките от ръцете й.

— Благодаря — обърна се тя към захиления Рей. — Рибата на Маги тежи цял тон!

Рей надникна в плика.

— Вече ми потекоха лигите. Кажи ми как ще я сготвиш. Искам да се поизмъчвам, а след това ми разкажи с какво ще я сервираш. Довечера ще се отдам на фантазии.

Ейми се намръщи, ала след това избухна в смях.

— Предавам се. Целият остров знае какво смятам да готвя довечера.

— На това му се казва завист, нищо повече от завист — каза й Рей и се настани на бара.

— Слушай, има достатъчно риба за трима — започна Ейми, готова да го покани.

— Не, няма — побърза да се намеси Джейс и се измъкна от сепарето. — Рибата е само за двама, а дори и да имаше, тази вечер Рей е на работа.

— Ясно. — Ейми погледна тъжно Рей. След това забеляза новата картина над бара. — Нова ли е, Рей? Много е хубава — възкликна тя. — Тропическа фантазия!

— Прилича на фантазия — съгласи се Рей, доволен, че Ейми проявява интерес. — Това място наистина съществува. В другия край на острова има едно ждрело. На Джейс сигурно ще му бъде приятно да ти го покаже някой път — обади се хитро той.

— Сигурно — изръмжа Джейс. — Някой друг път. — След това сви вежди и се наведе към Ейми. — Пила си!

Тя настръхна.

— Не знаех, че пиенето тук е забранено със закон.

— Кой те е черпил с бира? — измърмори той, когато Рей се оттегли зад бара и отправи жална усмивка на Ейми.

— Не стреляй, ще си призная — отвърна подигравателно тя. — Приятелката ти Маги ми наля насила една бира в гърлото, докато обсъждахме колко страхливи са представителите на твоя пол. Една-единствена бира. Ето виж. Мога да ходя, без да залитам. — Ейми премина театрално по дървения под и се завъртя пред него. — Държа да отбележа, господин Ласитър, че не ви дължа обяснение за подобни неща.

Джейс едва сдържа отговора си, докато наблюдаваше предизвикателното й изражение.

— В колко часа ще бъде сервирана вечерята? — попита любезно той.

Доволна, че Джейс престана да се заяжда, тя се успокои. Пристъпи към бара и пое отново плика с покупките.

— Присъствието ви е желателно около пет — заяви надменно Ейми.

Той я погледна недоумяващо.

— Присъствието ми ли? Вечеря в пет?

— Не, в пет ми трябваш, за да обезглавиш рибата. Прясна или не, не мога да понеса да сготвя нещастното създание, докато е с глава. Тези изцъклени очи ме наблюдават с упрек. — Тя тръгна към вратата.

— Ейми, чакай, къде отиваш?

— Да занеса храната.

— Идвам след пет минути — каза бързо Джейс. — След това можем да отидем да поплуваме.

Тя не отговори. Вече крачеше бързо към дома на Джейс. Той се бе подпрял с една ръка на касата на вратата и я наблюдаваше, докато поемаше по алеята към дома му, стройна и прекрасна, помисли си Джейс и си спомни какво бе усещането, докато стенеше под него снощи. Жена със силна воля и много интелигентна. Истинска жена. Освен това имаше нужда от него.

Да не би да беше обратното? Може би той имаше нужда от нея.

Господ да му бе на помощ, ако беше така. Ейми бе единственото, което искаше. Случвало се бе мъжете да губят разума си заради такива жени.

— Тя ти влиза под кожата, шефе — измърмори Рей с истинско съчувствие.

— Знам.

— Това си е жива беля.

— По дяволите! Знам! — изсъска тихо Джейс. — Погрижи се за всичко тук, Рей. Прибирам се. — Без да погледне назад, той заслиза по стълбите.

Рей поклати глава, станал свидетел на поредния каприз на съдбата. За мъж като Джейс Ласитър жена като Ейми беше истински разрушител, много по-опасен от рома. Джейс се справяше безпроблемно с жените, но домашно приготвената вечеря щеше да донесе повече беди, отколкото шефът му можеше да си позволи.

В кухнята на Джейс Ейми започна да вади покупките, нетърпелива да прехвърли всичко в хладилника час по-скоро. Влагата и горещината щяха бързо да развалят храната. Тъкмо вадеше рибата, когато смачканата салфетка, подхвърлена от непознатия, изпадна на пода.

Ейми се канеше да я хвърли в боклука, когато забеляза нещо написано. Много бавно, обзета от ужас и въодушевление, тя внимателно разтвори бележката. Написаното бе късо, точно и нямаше никакво съмнение, че бе за нея.

№ 53. Северният край на дока. Носи маската. Ела сама, иначе няма сделка. Утре при изгрев.

Д.Х.

Ръцете й се разтрепериха толкова силно, че салфетката изпадна от пръстите й. Ейми я стисна и се опита да помисли. Той се бе свързал с нея. Сега какво да прави?

Умът й отказваше да работи. Единствената й мисъл бе къде да скрие салфетката. Ако Джейс я видеше, той щеше да реши какво да правят. Тя знаеше, че ще се заеме със случая.

А така можеше да съсипе всичко.

Забърза към стаята си и я пъхна в един ъгъл на куфара под чифт италиански бикини. Точно така, каза си Ейми и потри ръце. Сега вече щеше да има време да помисли, за да реши какво да прави. Чу Джейс да влиза и затвори куфара.

— Ейми?

— В спалнята съм. Идвам, Джейс. — Закачи с крак рогозката на пода и за малко не падна. Трябваше да внимава повече. Нервите й се опитваха да й изневерят. Той вече знаеше, че когато бе притеснена, ставаше особено непохватна, затова си пое дълбоко въздух, докато слизаше надолу. Каза си, че всичко е под контрол, когато влезе в кухнята.

Погледът, който забеляза в очите на Джейс, я накара да застине на място. Изражението му се задържа няколко секунди, ала то издаваше нетърпение и жажда, блеснали в тюркоазените му очи.

Щом разбра, че уязвимостта на този мъж я притесняваше много повече от подхвърлената бележка, Ейми почувства, че се бе понесла на гребена на неудържима върна. Какво ставаше с нея тук, на самия край на света?