Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Serpent in Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 41гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2010)
Корекция
maskara(2010)
Сканиране
?

Издание:

Стефани Джеймс. Маската

ИК „Коломбина прес“

История

  1. —Добавяне

Трета глава

Ейми продължаваше да оглежда преровената стая, когато Джейс стигна при нея.

— Какво, по дяволите… — Спря до нея и погледна над рамото й към хаоса вътре. — Я виж ти, госпожице, май прекарваш доста интересна вечер на остров Сейнт Клер.

Той небрежно я прегърна през раменете, сякаш имаше право да го стори.

— Не ми казвай, сама ще се сетя — сопна му се ядосана тя. — Това е просто още един пример за обичайните неприятности на острова, нали? Някои от момчетата обичат да се забавляват за сметка на туристите.

Джейс продължаваше да оглежда стаята.

— В интерес на истината, това не е нещо обичайно. Ако искаш вярвай, Ейми, но тук няма престъпност както в големите градове. Всички се познават прекалено добре, за да си позволят да направят подобно нещо. Знам, че нямаш високо мнение за хората тук, ала ние се съобразяваме с другите. От време на време може и да стане някоя свада на кея, но проблемите се изчерпват с това.

— Ами когато на някого случайно му прережат гърлото?

— Това е просто случайност — отвърна спокойно той и не захапа въдицата. — Готов съм да заложа „Змията“, че който е сторил това тук, не е нито местен, нито някой от моряците на военния кораб.

Тя не каза нищо, докато оглеждаше безпорядъка. Усети, че трепери, ръката на Джейс й дотежа, ала Ейми се зарадва, че я бе прегърнал. Естествено, че извършителят не бе местен. Дърк Хейли се опитваше да се откаже от сделката.

Притеснена, тя се помъчи да се измъкне от ръката на Джейс, защото й се прииска да се отдалечи от него. Тази вечер изглежда бе заобиколена от агресивни мъжкари.

Той се обърна към нея, докато Ейми отстъпваше.

— Всичко е наред, мила — опита се да я успокои Джейс. — Аз ще се погрижа за всичко.

— Няма нужда, благодаря ти. Вече видях как се справяш! — Мъжката му сила, която усети, докато я бе прегърнал, я накара да се почувства неловко. Освен това не й хареса блясъка в тюркоазените му очи. Последното, от което имаше нужда в момента, бе Джейс Ласитър да се опита да се погрижи за нея. Никога не бе позволявала на мъж да го прави и нямаше намерение да допусне това да се случи със собственика на бар в южната част на Тихия океан, който уреждаше свадите в заведението си с помощта на добре наточен нож.

— Не се страхувай от мен, Ейми — прошепна той. — Моля те.

— Не се страхувам от теб — излъга тя. — Просто в момента съм прекалено напрегната. Както виждаш, имам основателна причина. — Не й хареса как реагира на думите му. Как бе възможно да показва слабостта си и да се размеква пред Джейс Ласитър? Не се случваше за пръв път тази вечер.

Той кимна в отговор на острия й тон.

— Да, имаш основателна причина. — След това отдръпна ръка и пристъпи в стаята, за да се огледа любопитно. — Искаш ли да ми кажеш защо е станало така? — попита подигравателно.

— Не! — Ейми спря, шокирана, че си бе позволила да разкрие толкова много с невъздържания си отговор. — Не е ли очевидно защо е станало така? Току-що станах свидетелка как петима възрастни мъже се опитват да се пребият и да се наръгат, след това пристигам в стаята си и откривам, че някой е преровил вещите ми. Не е ли ясно?

Джейс сви едното си рамо, без да отговори, и пристъпи към леглото. Ейми изпъшка, когато той спря и погледни френската нощница за двеста долара, която бе измъкната от шкафа заедно с останалото скъпо бельо.

Без да каже и дума, Джейс се наведе и вдигна изящната дреха. Беше очарован от фината тъкан в кремав цвят.

— Хубава — прошепна той. — Много е хубава. Изтънчена и мека.

— Благодаря — отвърна притеснена тя. — Това е един от най-продаваните ми модели!

— Сега вече разбирам защо. Иска ми се някой път да те видя в нея.

— Едва ли ще стане.

— Тази вечер си доста раздразнителна. Какво е търсел той, Ейми?

Тя мигна и се опита да призове на помощ умението си да напада.

— Кой? Мъжът, който е направил всичко това ли? Пари, предполагам. Или бижута.

Джейс въздъхна.

— Ейми, мозъкът ми не се е размекнал от тропическото слънце. Нали не очакваш да ти повярвам? Казах ти вече, че тук няма престъпност. Пристигаш на острова, защото имаш среща с мъж, когото никой от местните не познава. Срещата ви е по работа. Прекарваш две вечери в бара и чакаш тайнствения господин. На втората вечер някой е нахлул в стаята ти и е претърсил всичко. Не ми разправяй, че не знаеш какво става!

— Нямам представа какво обяснение искаш, Джейс — опита се да се измъкне тя.

— Сигурен съм, че не знаеш. Искаш ли да се обадим ми Фред Каупър?

Ейми присви очи.

— Кой е Фред Каупър?

— Той минава за представител на местната власт. Бивш полицай от Ню Йорк, който сигурно е зарязал жена и пет деца, за да се юрне по островите в Тихия океан. Когато се случи нещо такова, той е законът.

Тя се размърда.

— Джейс, не искам да давам обяснения на господин Каупър. Какво да му кажа? Очевидно е, че това е работа на вандали. Или на някой дребен крадец.

Той я погледна пренебрежително, сякаш бе някоя глупачка. Истината бе, че в момента Ейми не се чувстваше много умна.

— Избирай, Ейми — заяви Джейс. — Или ми кажи какво става, или ще се наложи да обясняваш на Каупър.

Тя го погледна вбесена, уверена, че той говори напълно сериозно.

— Нямаш никакво право да ме командваш — изсъска Ейми, макар да бе наясно, че беше напълно безсмислено.

— И кой ще ме спре? — попита Джейс присмехулно.

— По дяволите! Само защото си свикнал сам да се разправяш с всички нередности, не означава, че трябва да прилагаш подобен подход и към мен! Нямам намерение да се оставя да ме тормозиш!

Той остана загледан в напрегнатото й лице, докато се опитваше да реши как да постъпи. След това прекоси бавно стаята и застана пред нея. Заговори тихо, сякаш за да я успокои, ала всеки мускул в тялото му бе напрегнат.

— Ейми, повече от ясно е, че имаш проблеми. Знам, че за теб не съм рицар в блестяща броня, но това е моят остров и го познавам, както и хората, които живеят тук. Може и да не ти е приятно, ала аз съм най-сигурният човек, на когото можеш да разчиташ в момента. Да, ако се налага ще те тормозя, за да те накарам да приемеш помощта ми. Няма да те оставя сама да се справяш с всичко това.

Тя си пое дълбоко дъх, защото разбра, че няма да успее да се измъкне от кашата, но си струваше да опита още веднъж.

— Джейс, това е личен въпрос…

— Тогава ще го обсъдим на по-усамотено място. Събираме ти багажа и се махаш от този хотел.

— Моля? — възкликна Ейми, докато той посягаше към куфара й, оставен отворен на пода. — Джейс, никъде няма да ходя с теб.

— Напротив. Идваш у нас. Ако предпочиташ да си събереш багажа сама, кажи, ако ли не, ще го събера аз. — Той продължаваше да стиска нощницата. Коприната се е стелеше до грубата материя на панталоните му.

— Джейс, моля те! — Обзета от паника, тя сама долови отчаянието в гласа си. Той пусна нощницата в куфара, без ми каже и дума повече, и посегна към следващата дреха, хвърлена на леглото — дантелен сутиен в слонова кост, бродиран с малки цветчета. Ейми се намръщи, когато видя сутиена в загорялата му ръка. — Добре, добре — примири се тя през стиснати зъби и се втурна да спасява бикините в цвят пепел от рози, които се бяха озовали под сутиена.

— Аз ще го събера. Просто ми трябват няколко минути.

Джейс кимна доволен.

— Ще те чакам долу.

Ейми вдигна поглед.

— Нали няма да кажеш на Сам какво се е случило?

— Още не. Не и преди да науча истината — обеща той, обърна се и излезе от стаята.

Тя се отпусна на леглото, стиснала бикините в скута си. Каква каша… Какво да прави? Нима имаше избор? Джейс говореше сериозно. Щеше да се обади на местния полицай и щеше да я остави да обяснява как се бе стигнало до това безобразие.

Нима щеше да е в по-голяма безопасност в дома на Джейс Ласитър? Едва ли! Всичко изглеждаше толкова просто, когато се разбра с Дърк Хейли. Защо ли се отказваше този мошеник? Единственото, което искаше от него в замяна на маската, бе истината за случилото се с Тай Мърдок. Двете със сестра й заслужаваха да знаят.

Дяволите да го вземат Хейли, дяволите да го вземат и Мърдок. Може би трябваше да включи и Ласитър в цялата бъркотия! Мъжете по цял свят са достойни за презрение! Обзета от яд, Ейми запокити бикините в куфара и посегна към следващата дреха.

Щеше да остави Джейс да я заведе у тях. Обаче ако си въобразяваше, че ще му позволи да се натика в леглото й, не беше познал!

Докато натъпкваше последните си неща в куфара й хрумна, че макар и да бе ядосана на Джейс, не се страхуваше от него, поне знаеше, че няма да й посегне. Ако се боеше, не би и помислила да си събере багажа, за да тръгне с него.

Ако подходеше както трябва, може би щеше да успее да спаси положението. А той може и да се окажеше прав. Може би щеше да й е полезен. Когато излезе от стаята, стиснала куфара в ръка, й хрумна още нещо.

Вече нямаше представа колко опасен можеше да бъде Дърк Хейли. Може би, когато уреди срещата, се бе захванала с нещо повече, отколкото можеше да се справи. Ако се окажеше така, тогава закрилата на мъж, който безстрашно се справяше с въоръжени побойници, щеше да й добре дошла.

Успокоена от тази мисъл, тя заслиза бавно по стълбите и откри Джейс да я чака търпеливо. Той взе куфара и кимна на Сам, който се ухили доволно и отново се зачете в списанието с мацките.

— Кой знае какво си мисли Сам — оплака се Ейми с приглушен глас, докато вървеше послушно до новия си домакин.

— Не се притеснявай за Сам. След четирийсет години, прекарани тук, няма нещо, което да не е видял.

— Нима? — попита иронично тя. — Много ме успокои. Колко ли жени си извел пред погледа му, за да ги заведеш у вас?

Джейс й отправи похотлива усмивка.

— Как обичам тези въпроси, които не се нуждаят от отговор! Все едно че ме питаш дали съм престанал да бия жена си.

— Така ли е?

— Кое? Дали съм посягал на бившата си съпруга? А ти как мислиш?

Ейми сви ръце пред себе си и не го погледна.

— Не — прошепна тя и се почувства смешна. — Едва ли.

— Сигурно трябва да приема отговора ти за комплимент — продължи заядливо той.

— Приеми го както искаш.

— Знаеш ли, че си права — продължи спокойно Джейс. — Не я биех. Това не означава, че не бих посегнал на жена, ако тя прекали — добави той.

— Това заплаха ли беше?

— Приеми го както искаш.

Ейми се сви, когато забеляза, че Джейс й отговаря по същия начин, както тя на него.

— Нека да изясним нещо, Джейс. Тръгнах с теб, защото ти не ми остави избор. Не желая никой да знае какво правя на Сейнт Клер, а ти заплаши да се разчуе, предупреди ме, че ще се наложи да говоря с онзи Фред Каупър. Ще ти обясня каквото трябва, ала не очаквай нищо повече. Нямам намерение да топля леглото ти. Разбирам, че на Сейнт Клер не идват достатъчно туристки, но се налага да почакаш, докато дойде следващата партида, за да си намериш партньорка за креватни упражнения. Разбрахме ли се?

— Да знаеш, че имаш данни за първокласна вещица — отбеляза той. — Ако някой мъж не те вкара в правия път в най-скоро време, ще станеш напълно неуправляема.

— В момента не съм в настроение за подобни приказки в стил мъжки шовинизъм. Просто ми кажи дали разбра и дали приемаш условията ми, защото само така ще тръгна с теб.

— След като аз сам предложих същите условия, би било странно, ако не ги разбирах и приемах — отвърна Джейс.

— Джейс, ти изопачаваш думите ми!

— Спокойно, Ейми. Ще бъдеш на сигурно място в дома ми — заяви той напълно сериозно. — Поне няма да лежа буден и да се чудя кой ли е претършувал стаята ти и дали няма намерение да се върне отново.

Тя преглътна.

— Да, и аз мислех за същото.

— Умно момиче — одобри Джейс. — По-добре дяволът, когото познаваш, отколкото някой непознат.

— Че аз почти не те познавам — прошепна уплашена Ейми.

— Имаш ми повече доверие, отколкото на мъжа, с когото трябваше да се срещнеш, нали? Като знам какво ти е мнението за мен, това май не говори никак добре за него. Как, по дяволите, успя да се забъркаш с този Дърк Хейли?

— Не съм се забърквала. Поне не лично. Имам делова уговорка с него — заобяснява тя, като подбираше внимателно думите си. — Никога не съм го виждала. Веднъж или два пъти сме си кореспондирали.

— Не ме карай да ти измъквам думите с ченгел от устата — изпъшка Джейс. — Просто ми разкажи накратко за „деловата уговорка“. Какво е търсил тази вечер?

— Маска. Африканска дървена маска — отвърна веднага тя.

Той я погледна.

— И колко е голяма маската?

— Малка е. Спокойно ще влезе в чантата ми. Беше вътре тази вечер, когато са я търсили — заяви доволно Ейми. — Не съм я изпускала от погледа си, откакто тръгнах от Сан Франциско. Тя е единственото, с което мога да се пазаря.

— И какво й е специалното на тази маска? — попита спокойно Джейс.

— Честно да ти кажа, не знам. Специалист в Сан Франциско я оцени и каза, че някой колекционер щял много да й се зарадва, ала иначе нямала кой знае каква стойност. Знам само, че Хейли е готов на всичко за нея.

— Ти откъде я взе?

Ейми го погледна.

— Бившият съпруг на сестра ми й я изпрати малко след като се роди синът й.

— А какво е станало с бившия съпруг?

— Точно това искам да ми каже Дърк Хейли.

Последва дълго мълчание, докато Джейс осмисляше чутото.

— Как се казва бившият?

Никак не й хареса тихия глас, с който той зададе въпроса. Какво като му каже? Вече му бе разказала достатъчно.

— Тай Мърдок.

— Добре, кажи ми сега къде е уловката — настоя Джейс. — Какъв ти е на теб бившият съпруг на сестра ти? Защо ти си тази, която идва в Сейнт Клер и търси отговори за него, вместо да се заеме бившата му съпруга?

— Виж, личните ни взаимоотношения нямат нищо общо. — Тя вирна надменно брадичка.

— Как ли пък не — отвърна веднага той. Очевидно не се бе стреснал ни най-малко от високомерния й отговор.

— Има, и още как! — Докато говореше, двамата завиха по лошо асфалтирана улица на две пресечки от „Змията“.

— Къде отиваме? — Ейми се взря в мрака. На Сейнт Клер очевидно не признаваха уличното осветление. Различаваше само силуетите на отделни къщи, незнайно на каква възраст. В тропиците всичко добиваше износен вид, каза си тя. И хората се състаряваха по-бързо.

— Нали ти казах. У нас. Не се страхувай, не съм намислил да те отвлека в някоя палмова горичка, за да ти се нахвърля.

— Ще ми се да бях сигурна, че е така — отвърна ядосана Ейми.

— Можеш да си напълно сигурна — заяви той. — Когато ти се нахвърля, ще бъде в удобно легло, не върху палмови клони върху земята. Вече не съм в първа младост — добави мрачно Джейс.

— Не съм в настроение за тъпите ти шеги! Не се шегувай с мен, Джейс. Вечерта ми не беше от най-хубавите. — Той спря рязко — толкова рязко, че тя, докато се опитваше да реши дали си струва да се забърква в нови неприятности, се блъсна в него.

— Дяволите да те вземат! — възкликна Ейми приглушено до ризата му, докато стискаше ръкавите му, за да не падне. Колкото и да бе неочакван, сблъсъкът почти не му се отрази. Джейс не помръдна от мястото си, докато тя се опитваше да отстъпи и да запази равновесие.

— Каквато си непохватна — започна той спокойно, — сигурно сама ще паднеш в леглото ми, когато му дойде времето. — Джейс остави куфара на земята до десния си крак и докосна лицето й с върховете на загрубелите си пръсти. Ейми почти не виждаше лицето му в тъмното, но усещаше присъствието му и разбираше, че не успява да си поеме дъх. — Не ти се подигравах, мила — продължи сериозно той. — Дори не се шегувах. Желая те. Рано или късно ще трябва да те отведа в леглото си.

— Нали ти нали сам каза, че не ми е тук мястото… — напомни му отчаяно тя. — Беше прав. Освен това важи и за двамата. И твоето място не е до мен, Джейс!

— Знам — съгласи се той замислен. — Ти сама си виновна, че си тук. Не трябва да се скиташ в рая, освен ако не си готова да се срещнеш със змията. — Джейс отпусна ръка и на нея й се стори, че бе изоставена, защото не усещаше допира му. — Хайде, Ейми. Почти стигнахме у дома.

„У дома“ се оказа двуетажна дървена къща с изглед към пристанището. Беше строена в началото на века, обясняваше той, докато палеше лампите, собственост на пенсиониран морски капитан. По-късно, по време на Втората световна война, американските военни я използвали за жилище на офицерите. След войната преминала в ръцете на различни собственици, докато най-сетне, преди осем години, я купил Джейс.

— Прелестна е, Джейс.

Той я наблюдаваше как оглежда дюшемето, високите резбовани тавани, отворените прозорци от пода, чак до тавана.

— Защо си толкова изненадана? — попита подозрително Джейс. — Къде си мислеше, че живея? В „Змията“ ли?

— Честно да ти призная, да. Или пък в някоя от малките къщи наблизо. Имах чувството, че прекарваш по-голямата част от времето си в бара, затова предположих, че едва ли имаш такъв дом.

Той пристъпи към барчето и извади бутилка ром.

— Май доста бързо правиш заключения за мъжете…

Тя се обърна и го погледна ядосана.

— И какво точно трябва да означава това?

Джейс изви устни, докато наливаше.

— Няма значение. Имаме достатъчно други теми, които да обсъждаме тази вечер. Хайде да се заемем първо с тях. Разкажи ми останалото, Ейми.

Тя знаеше какво иска да чуе той и неочаквано усети, че няма повече сили да се съпротивлява. Тук, в приятния му просторен дом, беше лесно да забрави за бариерите, с които се бе обградила, и да разкаже потискащата истина. Джейс й бе предложил помощ и утеха, а Ейми имаше нужда и от двете.

Може би причината бе, че се намираше далече от дома. Може би всичко се дължеше на неприятните преживявания. Или дори, защото започваше да разбира, че едва ли щеше да съумее да се справи сама с Дърк Хейли. Каквато и да бе причината, тя се отпусна на ратановия стол и разказа всичко, което я бе принудило да дойде на Сейнт Клер.

— Запознах се с Тай Мърдок преди малко повече от две години — започна Ейми.

— Знаех си — прекъсна я с тежка въздишка Джейс. — Знаех си, че има нещо повече, че не изпълняваш поръчка на сестра си. Имала си връзка с него!

— Ако искаш да чуеш останалото, най-добре млъкни!

— Беше ли влюбена в него? — попита студено той и се настани срещу нея.

— Може и така да се каже.

— Може и така да се каже ли? — възкликна Джейс. — Що за отговор е това?

— Ами предполагам, че съм го обичала така, както една жена обича мъж, на когото не вярва напълно — обясни тя и сама се изненада от откровеността си. Това обаче бе истината.

Той се опита да запази спокойствие.

— Разкажи ми всичко.

Ейми сви едното си рамо.

— Тай Мърдок бе вълнуващ мъж, който без усилие можеше да ти завърти главата. Вършеше нещо тайно за правителството и се правеше на изтънчения Джеймс Бонд. Доста добре се получаваше. Жените страшно си падаха по него. Когато се запознах с него, беше изпратен по работа в Сан Франциско. Нямам представа какво в мен го привлече. За мен той бе интересен, очарователен ухажор. Само че от мига, в който се запознах с него в дома на общи приятели, знаех, че не мога да му имам доверие.

— Защо?

Как да го обясни? Винаги бе много предпазлива.

— По принцип нямам доверие на мъжете. Просто те невинаги знаят какво искат. Както и да е, усетих, че Тай е неспокоен, че търси приключения, каквито аз нямаше да мога да му осигуря. Харесвах го, с него се прекарваше чудесно, ала бях сигурна, че той никога няма да се задържи дълго с която и да било жена. Най-сетне разбрах, че от връзката ни няма да излезе нищо, че ако продължим да се виждаме, ще бъда наранена, че той ще поиска нещо повече от това, което бях готова да му дам.

— Искаш да кажеш, че не си спала с него ли? — попита Джейс и изви едната си вежда.

Тя остана загледана в него през присвити очи.

— Щом почувства, че започвам да се отдръпвам, всичките му ловни инстинкти се събудиха. Типично мъжко отношение — обясни Ейми небрежно. — Мъжете винаги искат това, което не могат да имат. Преди да разбера какво става, той заговори за брак. Смешна работа. Мъж като него не можеше да си позволи да се ожени. Казах му го.

— Сигурен съм, че те е разбрал напълно — изръмжа Джейс.

Тя се намръщи, спомнила си какво стана.

— Прие го като лична обида. Направо побесня. Последния път, когато се скарахме, беше пил. Каза, че насила ще ме завлече в леглото, ще направи така, че да забременея и тогава сме щели да видим дали пак ще му откажа да се омъжа за него. Казах му, че никога няма да спя с мъж, на когото нямам доверие, че последното, което искам, е да родя дете от него. — Ейми въздъхна. — И аз бях много ядосана. Мразя да ме заплашват.

Той я наблюдаваше замислен.

— Казала си му, че няма да му родиш дете? Госпожице, имаш късмет, че си се отървала здрава и читава. По-точно извадила си късмет, че той не е изпълнил заплахата си.

— А, опита се — отвърна тя и се стегна при спомена.

Въпреки краткия отговор, пръстите на Джейс стиснаха чашата.

— Изнасилил ли те е?

— Не. За щастие разправията ни беше прекъсната от приятели. Никога не съм се радвала да видя толкова неканени гости, колкото семейство Харисън — прошепна Ейми. — Тай си тръгна побеснял и аз реших, че всичко е приключило. След това започна да се среща със сестра ми. Два месеца по-късно тя беше бременна.

Джейс изпъшка.

— Той ти е отмъстил, като е използвал нея.

— Именно. Лошото беше, че тя го обичаше. Много го обичаше. А Тай го знаеше. След като аз му отказах, той веднага се бе насочил към нея, за да бъде негова последната пума.

— А тя го е обичала много и затова е родила детето му — каза в заключение Джейс.

Ейми кимна и усети как гърлото й се стяга.

— Известно време бяха сравнително щастливи, което много ме учуди. Мелиса е много красива и много мила. Не е трудно човек да я обикне. Ако съществуваше жена, която би могла да промени Тай, то това беше тя. Ожени се за нея, а аз стисках палци между тях да се получи.

— Не стана ли?

— Към края на бременността й между тях се бе натрупано толкова напрежение, че както казваше Мелиса, можеше с нож да го разрежеш. През тези месеци не ги виждах често. Мислех, че нещата вървят зле, ала не можех да понеса, че сестра ми е нещастна. Когато беше в седмия месец, Тай започна да се среща с други жени. Никой не беше изненадан. Той ми изневеряваше и на мен, докато излизахме заедно. Това бе една от причините, поради които му нямах доверие. И ето че една нощ тя ми се обади. Родилните болки бяха започнали, а Тай го нямаше никакъв. Накрая се наложи аз да я откарам в болницата. Аз изчаках, за да разбера дали е момче, или момиче. Аз й занесох цветя след това, аз я прибрах от болницата два дни по-късно. Тай бе прекарал уикенда в Кармел с гадже. Можех да го убия заради всичко, което причиняваше на Мелиса. — Ейми отчаяно се опита да преглътне сълзите и изви глава към тъмното пристанище, за да не забележи Джейс.

— Кажи ми и останалото, Ейми — помоли тихо той.

— Няма кой знае какво. Тай каза на Мелиса, че не може повече да стои женен, че не е създаден за баща, че ще й направи истинска услуга, като се махне от живота й. Подал молба да го преместят на работа в чужбина и малко след това подаде и документи за развод. Известно време изпращаше пари и по някоя и друга играчка. Маската бе сред подаръците, които изпрати. Сестра ми пазеше подаръците и казваше, че това е наследството, което синът й ще получи от баща си. Преди няколко месеца връзката между сестра ми и Тай прекъсна. Тя реши, че сигурно е мъртъв. Работата му, доколкото знаехме, беше опасна, така че това бе възможно. Заради сина си Мелиса реши да разбере със сигурност какво се бе случило. Когато получихме известие от Дърк Хейли и той поиска маската, решихме, че това е начинът да разберем какво се е случило с Тай.

Джейс се намръщи.

— Хейли се е свързал с нея най-неочаквано, така ли?

— Изпратил телеграма и казал, че е стар приятел на Тай, а след това казал, че Тай му е разрешил да вземе маската. Проведохме семеен съвет и решихме, че трябва да проверим дали маската не е по-ценна, отколкото предполагахме. Ако се окажеше ценна, щяхме да я запазим за Крейг.

— Крейг е синът на Мелиса.

Ейми кимна.

— Както и да е, двете с Мелиса решихме, че Дърк Хейли може да ни каже какво се е случило с Тай. Правителството изобщо не ни помогна. Те дори заявиха, че такъв човек не работи при тях, така че не разбрахме нищо за съдбата му.

— Значи вие двете с Мелиса решихте да използвате маската като примамка, за да измъкнете информацията от Хейли и да разберете какво е станало с Мърдок. — Джейс поклати отвратен глава. — Пълни глупачки.

— И Адам каза така — измърмори притеснена Ейми.

— Кой е Адам? — попита остро той.

— Адам Трембък е чудесен, зрял, отговорен човек, който се влюби в сестра ми — обясни тя с едва забележима усмивка. — Освен това е много загрижен за нея. Не й позволи да хукне към Южния Пасифик, за да разбере какво се е случило с бившия й съпруг.

— Защо ли не го виня — отвърна разпалено Джейс. — Значи вие двете с Мелиса решихте ти да дойдеш вместо нея?

— Някой трябваше да разбере защо тази маска е толкова важна. Може да струва цяло състояние. Ако е така, състоянието принадлежи на Крейг. Освен това някой ден той ще започне да задава въпроси за баща си и Мелиса трябва да знае какво да му отговори.

— Значи така се озова на Сейнт Клер в търсене на отговори. — Джейс я погледна така, сякаш се съмняваше, че говори с интелигентен човек. — Знаеш ли нещо за този Хейли, освен че, според твърденията му, е стар приятел на Мърдок?

— Нищо — призна смутена Ейми. — Когато Мелиса отговори на телеграмата му и му съобщи, че е готова да обсъди въпроса с него, той веднага изпрати нова телеграми, в която й казваше тази седмица да бъде тук, че той ще се свърже с нея.

— Сигурно е избрал Сейнт Клер, защото тук не се чувства уязвим. Тук не се спазват строго държавните разпоредби — обясни Джейс. — Ако иска маската за нещо незаконно, на Сейнт Клер ще му бъде много удобно да се развихри. Може да идва и да си отива незабелязан от острова. Не е като на Хаваите.

— Той е по-малко уязвим, докато аз съм напълно уязвима — отбеляза недоволно Ейми и потръпна.

— Вече не. — Джейс се изправи. — Нещата са по-обнадеждаващи.

— Защото ти си на моя страна — прошепна тя.

— Какво има, Ейми? Страхуваш се, че един впиянчен от ром, мазен собственик на бар няма да може да ти помогне достатъчно ли? — предизвика я тихо той.

— Не ми ги пробутвай такива приказки! Знаеш, че си опасен човек. Видях как се отнасят към теб местните хора, видях как се справи с моряците тази вечер. Знам, че в този малък островен свят не се печели уважение само като се напиваш с ром.

— Ами къде остана онази част с мазния собственик? — попита развеселен Джейс.

— Това засега го оставям — съгласи се мило тя. — Коя е моята стая, Джейс? Мисля, че е крайно време да си лягам.

— Сама ли?

— Определено — отвърна Ейми и взе куфара си. — Да не вземеш да си въобразяваш, че ще ти се отплатя за гостоприемството, като стопля леглото ти? Ти сам се забърка в тази каша, не съм те молила.

— Кажи ми, Ейми Шанън, ти някога молила ли си мъж за помощ? — попита тихо той.

— Не — заяви гордо тя. — Не съм.

Джейс се поколеба за момент, сякаш искаше да каже още нещо. След това се усмихна.

— Втората стая на горния етаж.

Ейми грабна куфара си и забърза към убежището, което я чакаше горе.