Джейн Ан Кренц
Маската (10)

Десета глава

Илюзиите, родили се в моментите на страст, започнаха да се разпръскват към края на вечерята. Действителността скоро наложи своя отпечатък.

Ейми разбираше какво се случва, какво ще се обърка, ала не можеше да си обясни мрачното настроение, обзело Джейс.

За себе си лесно можеше да каже какво развали настроението й. Щом розовата илюзия, породена от щастието, започна да помътнява, тя се изправи пред неизбежния въпрос. Колко дълго можеше да продължи престоя си на Сейнт Клер, след като бе приключила това, заради което бе тук? Повтаряше си въпроса непрекъснато, докато двамата с Джейс вървяха към „Змията“. Колко ли време можеше да отлага края, преди да се качи на самолета за вкъщи?

Колко още можеше да си намира извинения? Колкото по-дълго оставаше с Джейс, толкова по-трудно щеше да й бъде на раздяла. Не биваше да отлага заминаването.

Сякаш по взаимно съгласие нито един от двамата не повдигна въпроса за предстоящото й заминаване. Само че неизбежното бе зейнало пред нея като пропаст. Джейс, подозираше Ейми, следваше философията си да приема това, което му поднасяше всеки следващ ден, без да се замисля за бъдещето. Бе готов да приема онова, което тя му предлагаше, докато не си заминеше. Още от самото начало Ейми знаеше, че той рядко мисли за бъдещето. Така бе оцелявал емоционално през последните десет години и бе свикнал. Нямаше право да го критикува. Въпреки това се почувства потисната, защото и в това отношение двамата бяха коренно различни.

Клиентите в „Змията“ бяха доста оживени. На пристанището бе акостирал нов военен кораб и освен моряците бяха дошли и някои от местните, за да пият по една бира и да поклюкарстват за случилото се сутринта. Фред Каупър се бе настанил на една от масите с двама рибари, които Ейми бе забелязала на кея. Тримата кимнаха приятелски, когато Джейс влезе и я поведе към маса с изглед към залива.

Рей се усмихна весело и й донесе чаша червено вино и ром за шефа си. Ейми му подаде малък плик.

— За теб е, Рей. Нося ти десерт.

Усмивката му стана широка, той грабна плика и го отвори.

— Шоколадови сладки! Те са ми любими!

— Нали каза, че кокосовият пай ти е любим — възнегодува Джейс и отпи дълга глътка ром.

— Защото Ейми го донесе в четвъртък, а в четвъртъците най-много обичам кокосов пай. Днес е друг ден. Кога успя да ги направиш, Ейми? Днес, разбирам, си била доста заета.

— Забърках ги преди вечеря и ги пъхнах във фурната, докато похапвахме — обясни тя.

— А Джейс колко изяде? — полюбопитства Рей.

— Не се притеснявай, не бяха повече от твоите — уведоми го сухо шефът.

— Боже, тази вечер е във върховно настроение — отбеляза Рей и погледна Ейми, докато дъвчеше сладката. — Май не си му дала достатъчно сладки. Невероятни са.

— Благодаря, Рей.

Тя не откъсна поглед от него, докато се връщаше зад бара. Джейс се бе отпуснал на ракитовия стол и пиеше ром с притеснителна бързина. През последните два дни почти бе спрял да пие, а сега сякаш наваксваше пропуснатото. Притесненията на Ейми се смесиха с необясним гняв.

— Значи ще седиш в „Змията“ и ще се наливаш с ром до края на живота си, така ли? — измърмори тя, когато усети, че не издържа повече на надвисналото мълчание.

Той я погледна с крайчеца на окото си, а след това насочи вниманието си към входа.

— Може би. Има ли значение?

Ейми сви устни, когато чу резкия отговор. Огледа бара, за да разсее поне малко напрежението, което се натрупваше между двамата.

„Змията“ вече не й се струваше опасното непознато място от първата вечер. Може би защото познаваше някои от хората, поне ги бе виждала наоколо. Вече бе положила основите на приятелство с двама или трима от местните, дори не бе предполагала, че бе възможно да се случи подобно нещо. Помисли си за Маги и нейната философия, за веселия приятен Рей и картините му. Сейнт Клер не се оказа това, което бе предполагала. Оказа се, че тук има приятни хора.

— За какво се замисли, Ейми? — наруши мълчанието с тихия си въпрос Джейс. Почти бе довършил рома си и кимна на Рей да му донесе нов.

Тя погледна неодобрително рома.

— Мислех си за бъдещето на туризма на Сейнт Клер — опита се да избегне отговора Ейми. — „Змията“ ще се превърне в чудесно нощно заведение, ако тук започнат да се отбиват пътнически кораби.

— Сигурно — отвърна Джейс, макар да личеше, че изобщо не се интересува от този въпрос.

— Никога ли не мислиш за бъдещето, Джейс? — прошепна тя, обзета от отчаяние.

— Не и ако не се налага. Няма смисъл.

Рей донесе нова чаша ром. Личеше, че веселото му настроение се бе стопило. Ейми остана с впечатлението, че той също не одобрява подновения интерес на шефа си към пиенето.

Разговорът отново замря. Пръстите й обхванаха столчето на чашата и тя го стисна, за да не се изложи, като разлее виното отново. Какво ставаше? Искаше последните й часове с Джейс да са съвършени, незабравими. Имаше нужда да се запаси със спомени. Вместо това всичко, което се случваше, й се струваше напълно необяснимо и без изход. В очите й бликнаха сълзи и Ейми замига бързо, за да ги прогони.

Когато погледът й стана по-ясен, забеляза, че всеки момент щяха да започнат неприятности.

Тай Мърдок влезе с неуверена залитаща походка в „Змията“, след като очевидно си бе пийнал порядъчно, преди да се отбие тук. Тя веднага усети напрежението, което обзе мъжа до нея. Нямаше нужда някой да й казва, че ще има голяма разправия. Тай подпря едното си коляно на бара и си поръча напитка. Тъмните му очи обиколиха заведението.

— По дяволите! — измърмори възмутен Джейс. — Точно той ли трябваше да дойде.

Настани се още по-удобно на ракитовия стол и загледа съперника си настойчиво, а напрежението на Ейми нарасна още повече.

— Джейс? — Той не обърна никакво внимание на притеснението й. — Джейс, тази вечер не искам неприятности. — Желанието за предизвикателство витаеше между двамата мъже и тя нямаше представа как може да се избегне неизбежното. Не можеше и дума да става за възпитание и съобразителност. Обзе я паника. — Джейс, той не прави нищо. Просто пие, за Бога.

Тези думи привлякоха за кратко вниманието му.

— Аз също. Пия. Само че има една много съществена разлика.

— И каква е тя?

— Пия с теб — обясни любезно Джейс, сякаш тя не бе достатъчно умна, за да разбере. — Старото ти приятелче Мърдок знае много добре, че днес следобед те измъкнах от лапите му и те отведох вкъщи, за да те любя. Той имаше същото намерение. Сега е пийнал и му е останало достатъчно време, за да помисли. Не е много приятелски настроен, любима. Не ме вини за това, което ще се случи.

— Престани! — изсъска Ейми, уплашена от предстоящия бой, защото Джейс очевидно го очакваше с нетърпение. — Не говори така. Тай не може да знае, че днес следобед… — Сниши глас, когато погледът на Тай спря на тяхната маса. Тя се изчерви.

— Няма ли да се сети, че сме прекарали следобеда в леглото? Естествено, че ще се сети. Знаеше много добре какво ми се върти в главата, когато те отведох от „Кромуел“. Сигурно след това не е спрял да пие и си е представял, че си в прегръдките ми.

— Джейс! — Ейми не скри колко бе шокирана.

— Мъжете и техните фантазии, мила — напомни й подигравателно той.

— Джейс, моля те, не искам да стане бой.

— Той си го търси. Вече е успял да убеди сам себе си, че е достатъчно силен, за да смачка мъжа, когото си предпочела пред него. И ще иска да станеш свидетелка на силата и уменията му.

— Не говориш сериозно! Това са детинщини! Глупости!

— Такива се мъжете понякога. Нали ти сама го казваш.

— Добре, признавам, че Тай е способен да направи някоя глупост като например да се сбие, за да доказва какъв мъж е, но от теб очаквам да си по-разумен, чу ли ме? — започна назидателно тя.

— Защо? Аз съм просто мъж, който се е озовал на Сейнт Клер. Просто още един мъж, изоставил цивилизования ти свят преди много години.

Ейми го погледна вбесена и безпомощна, защото знаеше, че няма да успее да предотврати нещастието.

— И ти търсиш причина да се сбиеш, нали? Надяваш се той да започне!

— Правиш се на любител психолог. Остани още малко тук и ще натрупаш богат опит. Май с всички става така.

Тя забеляза, че Мърдок допива чашата и тръгва към тях. От него лъхаше враждебност.

Джейс не помръдваше, ала тя усети натрупалото се напрежение и й се прииска да изпищи.

— Джейс, това е лудост. Не се оставяй той да ти влияе. От теб зависи да овладееш положението!

— Ще го овладея. — Не й обръщаше никакво внимание, съсредоточен в приближаващия Мърдок, който се изправи предизвикателно пред масата им.

— Поигра ли си достатъчно с неудачника, Ейми? Предложението ми е все още в сила. С удоволствие ще ти покажа каква е разликата между един мъж и едно момче. — Думите бяха за Ейми, но обидата бе за Джейс.

— Тай, моля те — започна тихо тя.

— Май е време да си вървиш, Мърдок — настоя студено Джейс и прекъсна Ейми.

— Когато си тръгна, ще отведа Ейми със себе си — заяви нагло Тай. — Ще й покажа какво е пропуснала преди две години.

— Тя знае какво не е пропуснала — отвърна спокойно Джейс. Той не помръдваше от мястото си. Само лъскавите му тюркоазени очи блестяха предизвикателно. — Ейми няма да ходи никъде с теб. Разкарай се, Мърдок.

Тай присви очи, пъхнал палци в гайките на панталоните си, и застана с леко разтворени крака.

— Познавам я много преди ти да се появиш на сцената, Ласитър. Тази вечер смятам да подновя връзката ни. Ставай, Ейми.

— Тай, недей! — възкликна тя стресната, когато той посегна и я дръпна. Както трябваше да се очаква, лявата й ръка замахна към пълната чаша вино. Бутна я и оплиска Джейс, защото той не си направи труда да я хване. Никой не забеляза как червеното вино се стече по пода.

— Казах ти, че ако се приближиш отново до нея, ще ти извия врата — напомни Джейс на съперника си. Гласът му потръпна в очакване. Джейс нямаше търпение да започне боя, Мърдок също. Ейми бе побесняла и на двамата мъже, ала бе напълно безпомощна да ги спре.

— Моля те, Тай, пусни ме — помоли тихо тя и обърна очи към него.

— Нали чу дамата?

И тогава, с неподозирана бързина той пусна Ейми. Двамата се сборичкаха пред очите й. Джейс скочи от стола с едно движение и замахна към брадичката на Тай.

Постигнал целта си, противникът пусна пионката си и едва успя да избегне удара. Юмрукът на Джейс попадна в рамото му и го просна на земята. Джейс се хвърли напред, за да се възползва от спечеленото предимство.

— Господи! — изплака Ейми и покри устата си с ръка, докато се отдръпваше.

Всички клиенти в „Змията“ се отдръпнаха почтително, за да могат да наблюдават зрелището. На съседна маса двама мъже започнаха да събират залози за изхода на боя. Други подканваха съперниците с викове. Рей ги наблюдаваше от обичайното си място зад бара, но така и не посегна към маркуча, както бе сторил при боя с моряците.

— Някой да ги спре! — изкрещя отчаяно Ейми. Никой не й обърна внимание. Джейс и Тай се биеха ожесточено. Обръщаха маси, чупеха столове, навсякъде се търкаляха парчета стъкло. В целия този хаос Ейми не знаеше дали бе обхваната от истерия, или от бяс. Ядът победи.

Докато двамата мъже се търкаляха по пода и размахваха юмруци, тя се обърна към бездейния Рей.

— Рей, направи нещо! Спри ги. Използвай маркуча — извика тя.

— Джейс сам започна този бой — изтъкна философски Рей, сякаш Ейми не разбираше. — Ще се справи сам.

— Не ставай смешен. Те ще се избият!

— Джейс ще се оправи — увери я той.

— Накарай ги да спрат! — кресна тя.

— Джейс сигурно ще ме убие, ако се намеся — обясни спокойно Рей. — Ако не друго, ще ме уволни.

— Мен не може да ме уволни! Дай маркуча! — Ейми се втурна зад бара и грабна градинския маркуч, навит под мивката.

— Ей, чакай малко — надигна глас Рей, когато разбра какво смята да направи тя.

Ейми вече бе пуснала чешмата и с разтреперани ръце насочи струята към двамата мъже, вкопчени на пода.

Сеирджиите избухнаха в смях, когато студената вода обля двойката. Джейс и Тай се отдръпнаха един от друг и се заозъртаха, за да разберат кой си бе позволи да ги прекъсне. Зяпнаха удивени, когато забелязаха маркуча в ръцете на Ейми.

— За Бога, Ейми — изпъшка Джейс, докато гърдите му се надигаха. — Какво си въобразяваш, че правиш?

— Престани да пръскаш с тази вода! — изръмжа Тай и се превъртя настрани, за да избегне струята.

Тя посегна под мивката и спря водата. Стисна капещия маркуч и погледна вбесена Джейс.

— Кълна се, че ще го пусна отново, ако двамата не спрете да се държите като каубои! Искам само да ви кажа, че никога не съм била унижавана така! Не се сдържахте да се направите на мъжкари, нали? Доказахте ли вече колко сте силни? Трябва да се засрамите. Ако сте си въобразявали, че това е начинът да докажете мъжествеността си, ще ви разочаровам, защото приличате на пълни нещастници. Две недорасли момчета, които се опитват да покажат на света, че не са нищо повече от момчета. Не мъже, а момчета! Фантазьори такива! Щом обърнете по някоя и друга чашка, сте готови да се сбиете заради една жена.

— Ейми — опита се да я вразуми Джейс, докато бършеше разкървавената си устна с опакото на ръката. — Остави този маркуч.

— Няма да го оставя, докато не кажа каквото имам да казвам! — кресна тя, въпреки че всички в бара я наблюдаваха. Впи поглед в безизразното лице на Джейс. — Така ли смяташ да прекараш живота си, Джейс Ласитър? Да пиеш все повече и повече. Да се биеш заради някоя случайно попаднала тук туристка и да доказваш какъв мъж си на типове като Тай Мърдок, който също като теб още не е пораснал?

— Ейми… — Странното бе, че този път Рей се опита да я прекъсне. Тя не му обърна внимание и продължи още по-разпалено тирадата си.

— Чуй ме добре, Джейс Ласитър. Ще ти дам избор. Истински избор между дом и поредица от нощи като тази. Слушаш ли ме добре? Предлагам ти дом с домашно приготвена вечеря и пантофи пред камината и… И жена в леглото ти всяка вечер. Предлагам ти бъдеще, не настояще. Предлагам ти нещо сигурно и трайно. Предлагам ти всичко, което бих могла да предложа на един мъж. Никога не съм искала да поема този риск с друг мъж. Когато решиш дали искаш, или не искаш, ме намери, за да ми кажеш. Утре сутринта се качвам на самолета за Сан Франциско.

Ейми хвърли маркуча и изфуча от заведението, пълно със слисани мъже. Нито погледна окървавените съперници на пода, нито се поинтересува какво ще стане с тях. Щом излезе навън, забърза към дома на Джейс.

Когато пристигна, се втурна в спалнята, събра си дрехите и ги натъпка в куфара. Без да спре дори за миг, тя излезе в топлата нощ и забърза към хотел „Марина“

— Я виж ти, госпожица Шанън — обади се весело Сам, когато вдигна поглед от списанието и я забеляза пред себе си. — Какво мога да направя за вас тази вечер? — Погледа любопитно неугледния й вид, ала се въздържа от забележки.

— Можеш да ми дадеш старата ми стая, Сам и да се погрижиш никой, ама абсолютно никой да не ме безпокои тази вечер!

— Дадено, госпожице — съгласи се той и посегна към няколко ключа. — Заповядайте. Така няма да омекна, ако някой настоява.

Тя се усмихна кисело.

— С други думи, ти си измиваш ръцете.

— Точно така. Пожелавам ви приятна вечер, госпожице Шанън. Колко време ще останете?

— Тръгвам си утре сутринта.

— С полета в шест и трийсет ли? — попита неуверено Сам.

— Точно така. — Ейми се обърна и се заизкачва по стълбите, помъкнала куфара със себе си. Адреналинът, бушуващ във вените й, започваше да се успокоява и тя усети първите вълни на потиснатост.

Беше направила своето предложение. Повече не можеше да стори нищо. Всичко вече зависеше от Джейс. Нямаше нужда някой да й казва каква бе вероятността той да приеме предложението й. Отдавна бе решил, че уютният дом не бе за него.

Защо избра точно този мъж, питаше се Ейми, обзета от отчаяние, докато се събличаше, за да си легне, облечена в кремавата нощница. Защо не попадна на някой, който щеше да оцени какво му дава? Защо сърцето й настояваше да рискува с мъж, който нямаше никога да бъде опитомен?

Не беше честно, но пък никой не бе казал, че животът е честен.

Тя заспа от изтощение и сънува мъж с тюркоазени очи, който не желаеше да бъде опитомен. През цялата нощ го преследва и се опитваше да го привлече по всякакъв начин, ала така и не успя. На сутринта се събуди уморена както предишната вечер. Никой не я бе притеснявал през нощта.

Това означаваше, че бе загубила.

Прибра нещата си и си каза, че ако има късмет, до нея няма да настанят никой в самолета. На Сейнт Клер рядко идваха туристи. По-голямата част от пътниците се качваха на Хаваите.

Ейми приключи с багажа, въздъхна и огледа стаята за последен път. В този момент някой тихо почука на вратата. Сърцето й подскочи. Отвори и пред нея застана Джейс.

— Изглеждаш ужасно — каза тя, без да мисли. Лицето му бе в синини и рани, а устните — подпухнали.

— Благодаря. Трябва да видиш другия — изръмжа той. — Дойдох да те закарам до летището.

Ейми трябваше да се признае за победена. Джейс нямаше намерение да я прегърне и да приеме предложението. Защо ли бе очаквала друго?

— Благодаря — промълви тя със спокоен глас. — Много мило.

Той взе куфара, без да каже и дума повече. Пътуваха, без да си кажат нищо, и Ейми зачака повикването за самолета. Усети, че всичко й се изплъзва, а тя не знаеше как да го спре. Какво можеше да каже? Беше направила предложението си. Сега зависеше от Джейс да приеме или да откаже.

По всичко личеше, че той ще откаже.

Малкият самолет кацна предпазливо на късата писта. Вече нямаше време. След няколко минути Сейнт Клер щеше да остане зад нея. Ейми си взе куфара и тръгна към неофициалния изход за отвеждане към самолета.

— Ейми?

Тя погледна към Джейс, когато той спря. Изражението в очите му бе странно, но също така й се стори, че забелязва и болка. Болка и някакво отчаяние.

— Кажи, Джейс?

— Ейми, ти сериозно ли ми предложи онова снощи?

Гърлото й се сви.

— Напълно сериозно, Джейс.

Той си пое дълбоко дъх и пръстите му се свиха около китката й.

— Ейми, за мен е късно да се връщам в Щатите. Мина прекалено много време.

— Моля те, Джейс, не си измисляй извинения. Предложението беше направено съвсем ясно. Едно да или не ще свърши работа. — Вече знаеше, че отговорът ще бъде не.

— Ейми…

Спуснаха стълбата от самолета и тя пое напред.

— Сбогом, Джейс. Разбрах напълно какъв е отговорът ти. Не е нужно да го казваш. — Ейми спря за последен път, надигна се на пръсти и докосна устните му със своите. След това, преди да се почувства още по-глупаво, забърза към самолета.

Когато самолетът се откъсна от земята, тя се загледа през прозореца към смаляващата се фигура на мъжа, когото обичаше. Така щеше да го запомни — с разрошена коса, пъхнал ръце в джобовете си, лицето му строго и сурово. След това и Джейс, и островът изчезнаха.

 

Четирийсет и осем часа по-късно Ейми бе гушнала племенника си до масата в кухнята на Мелиса и й разказваше какво се бе случило. Адам Трембък бе седнал до Мелиса, прегърнал бъдещата си съпруга. Беше много красив мъж, каза си Ейми с обич. Не беше особено висок, малко набит, ала много мил и внимателен с Мелиса и Крейг. Освен това на Адам можеше да се разчита за всичко. Накратко, беше добър човек. Беше поел задълженията на съпруг и баща с усет и желание.

— Значи всичко е уредено — заяви той, когато Ейми завърши разказа си. — Ако някога се появи тук, да знаете, че ще има неприятности. Ако това се случи, аз ще се погрижа за него.

Мелиса се усмихна с обич на Адам. Дори и да си бе спомнила, че Тай Мърдок бе значително по-висок и по-силен от Адам, или че знаеше много повече за насилието, тя не го показа. Държеше се така, сякаш Адам би се справил дори с вързани ръце. Ейми наблюдаваше красивото лице на сестра си и разбра, че не се преструва заради Адам. Мелиса наистина вярваше, че този мъж ще се грижи за нея. Може би Адам щеше да успее да я направи щастлива. Освен това Ейми не вярваше Тай Мърдок някога да се появи отново.

— Оставих маската на дъното на залива, Мелиса. Тя нямаше никаква стойност и прецених, че Крейг може да мине и без нея.

— Точно така — съгласи се Мелиса, докато наблюдаваше как сестра й си играе с щастливото тъмнокосо момченце. — Не му трябва нищо, което да напомня за Тай. Адам е истинският му баща и това е по-важно.

Крейг изписка весело и се усмихна подкупващо на леля си, докато тя го подрусваше на коляното си.

— Скоро ще си имаш братя и сестри — ухили се доволно Адам, — голямо семейство.

Ейми вдигна поглед към сестра си. Още деца, значи, попита безмълвно тя. Наистина ли си готова да поемеш отново този риск? Дори заради този мъж? Не посмя да зададе въпроса на глас. В очите на Мелиса прочете, че бе готова да рискува.

— Кога ще се върнеш на работа? — попита Мелиса и сипа още кафе и на тримата.

— Утре. Днес съм много изморена след полета.

— Изглеждаш уморена — заяви направо Адам. — Сигурна ли си, че е умора след полета?

— Добре съм — увери го тя и се насили да се усмихне. Беше им описала съвсем накратко срещата си с Джейс Ласитър и дори не спомена, че той бе станал неин любовник, докато бе била на Сейнт Клер. Въпреки това забеляза любопитството на Мелиса.

Чак на следващия ден, когато Мелиса дойде с Крейг в бутика близо до Юниън Скуеър, за да заведе сестра си на обяд, на Ейми й се наложи да разкаже подробностите.

— Разкажи ми за него, Ейми — нареди Мелиса, докато си купуваха сандвичи в съседното кафене. — Какво се случи на Сейнт Клер?

— Открих мъжа, с когото искам да живея — отвърна тихо Ейми. — Той обаче не иска да е част от такъв живот. — Сестра й започна внимателно да подпитва и накрая Ейми й разказа всичко, а накрая почувства огромно облекчение. — Май извадих късмет, че той не ми позволи да рискувам — добави тя шеговито.

— Ейми, много съжалявам, че е станало така — прошепна с тъга Мелиса. — Ти си била готова да дадеш толкова много, а от толкова отдавна си предпазлива. Най-сетне да си готова, а той да откаже!

— Ще ми мине. На жените им минава, нали знаеш. Погледни само вас двамата с Крейг. Една жена, казва се Маги, ми подхвърли, че жените са тези, благодарение на които светът съществува, защото именно те поемат най-големите рискове.

Мелиса тъжно се усмихна.

— Може и да е права. Малко ни е трудно, но е така, за да може да оцелее човешкият род. Права е за едно. Не мога да си представя, който и да е мъж доброволно да рискува да забременее!

Ейми се разсмя, защото Маги бе казала същото. След това усмивката й се скри, защото забеляза, че сестра й я наблюдава внимателно.

— Какво има, Мел?

— Като говорим за забременяване — започна Мелиса.

— А, това ли? — Ейми мигна и извърна поглед, а след това се изчерви. — Не, Мел, няма защо да се притесняваш.

Сестра й изви едната си вежда.

— Знам, че нямаш навик да носиш контрацептиви. Да не би да се опитваш да ми кажеш, че въпросният Джейс Ласитър е бил напълно подготвен да забавлява туристките?

— Не ставай груба, Мелиса. Просто приеми каквото ти казвам. В това отношение няма никаква опасност.

Добре че Крейг избра този момент, за да изплюе цяла хапка пастет. Ейми бързо грабна салфетка.

— Знаеш ли, Ейми, от теб ще излезе чудесна майка. — Мелиса я наблюдаваше как почиства. — Виж само как се справяш с Крейг. Вие двамата се разбирате чудесно.

— Аха. Така е, защото не сме заедно непрекъснато. Щом радостта от срещата премине, идва време всеки да си ходи вкъщи. — Ейми се изкиска и избърса пастета от устата на Крейг. Той се усмихна доволен и сграбчи салфетката.

— Съвсем не си страхливката, за каквато се представяш, когато стане въпрос за деца — отбеляза тихо Мелиса. — Я ми кажи, когато спеше с Джейс, той пазеше ли те?

Руменината по бузите на Ейми бе достатъчно красноречив отговор.

— Престани, Мел, и без това закъснявам. Трябва да се връщам в магазина. — Тя бързо подаде племенника си на майка му.

Мелиса въздъхна и стана, а след това нагласи детето в количката му.

— За жена, предпазлива като теб, която не желае дори да чуе за романтика, си избрала доста странна работа.

Дните минаваха и всичко тръгна както преди. Мислите за Джейс и Сейнт Клер не я оставяха на мира, въпреки че Ейми полагаше много усилия да ги прогони. Вечер си лягаше и се питаше дали Джейс седи в „Змията“ и оглежда туристките, които си търсят „приключения“ на острова.

Нима връзката им не бе нищо повече от един приятен спомен за него? Моля те, Господи, нека да е означавала нещо. Знаеше, че няма да е до нея, ала много й се искаше и той да я помни, както тя щеше да го помни.

Няколко седмици след завръщането си в Сан Франциско Ейми прецени, че времето не лекува, както бе предполагала. Колко ли време щеше да й е необходимо, за да прогони този мъж от мислите си? Зае се с много работа, приемаше покани, ходеше на концерти, оставаше в магазините до късно. Колкото и натоварени да бяха дните й, нощите си оставаха празни.

Най-сетне, един следобед Мелиса реши да поеме нещата в свои ръце.

— Ейми, изглеждаш ужасно. Да не би нещо да не е наред?

— Просто съм изморена, Мел.

— Не можеш да използваш като извинение умората от полета. Вече си вкъщи от три седмици. И ми се струва, че това не е мъка по загубената любов.

Ейми изви едната си вежда.

— Надявам се да не е.

— Според мен трябва да отидеш на лекар.

— Я не ставай смешна! Нищо ми няма.

— Не ти говоря за какъв да е лекар. Според мен да си запишеш час при доктор Карсън — настоя Мелиса.

— Гинеколожката ли? Защо? Преди няколко месеца ми правиха пълен преглед.

— Много добре знаеш за какво ти говоря, Ейми Шанън. Вече си голямо момиче. Откога?

— Какво откога? — попита удивена Ейми.

— Откога не ти е… — Мелиса не довърши, защото касиерката дотича, за да пита нещо.

Докато обясни каквото трябва, Ейми вече се бе сетила за какво я пита сестра й.

— Не, Мел — прошепна тя и усети как й прилошава. — Това е невъзможно. Просто не е възможно. Той обеща!

— Мъжете — заяви Мелиса — обещават какво ли не през последните няколко хиляди години. Може би дори повече. А жените — продължи тя, — вярват през всичкото време, въпреки че са наясно какво ще стане.

— Ама, Мел, ти не разбираш. Джейс каза, че не може… Искам да кажа, че са му правили изследвания и той не може…

 

Седмица по-късно Ейми седеше в кабинета на гинеколожката си и се опитваше да обясни същото на жената на средна възраст от другата страна на бюрото.

— Не е възможно да съм бременна — заяви тя прималяла.

Доктор Джесика Карсън я наблюдаваше със съчувствие, докато се опитваше да обясни на двайсет и осемгодишната си пациентка как стоят нещата.

— Ниският брой на жизнеспособни сперматозоиди не означава, че мъжът е стерилен, Ейми. Нищо такова. Мога да те запозная с много двойки, които са се отказвали, осиновявали са деца и само след няколко месеца се е оказвало, че тя забременява. Ако мъжът има нисък брой жизнеспособни сперматозоиди, може забременяването да се окаже по-трудно, но то съвсем не е невъзможно.

Ейми я гледаше потресена. Спомняше си ясно сцената в спалнята, първата сутрин, след като спа с Джейс. Тогава бе обзета от паника и той искаше да я успокои.

Дали бе възможно разказът му да бе измислен, за да я вкара в леглото си?

Ейми излезе разтреперана. Джейс я бе излъгал. Обзета от паника, болка и безпокойство, това бе единственото, за което можеше да мисли.

Беше я използвал, защото знаеше, че няма да я види никога повече. Също като останалите мъже, той не се интересуваше от последствията. Единствената му мисъл бе да си осигури любовница.

Също като много жени преди нея, тя бе оставена да се справя сама с резултата от необмислените си постъпки.

Непозната ярост се загнезди в нея.