Джейн Ан Кренц
Маската (1)

Първа глава

Тя съвсем не бе жена, с която би започнал връзка.

Джейс Ласитър се бе отпуснал тихо в удобния ратанов стол с висока облегалка и я наблюдаваше с присвити очи. Непознатата се бе настанила от другата страна на откритата тераса в заведението, близо до парапета. Облегалката на стола я закриваше отчасти, но личеше, че оглежда напрегнато и много нетърпеливо всички мъже, които влизат в бара, а след като й станеше ясно, че поредният клиент няма да седне на нейната маса, тя сякаш си отдъхваше.

Очевидно чакаше някого, помисли си Ласитър, и този някой беше мъж. Обзе го необяснимо притеснение. Дали ставаше въпрос просто за познат, или за някой по-специален мъж? Тук, на Сейнт Клер, тя бе на няколко хиляди километра от дома и отдалече й личеше, че не бе местна. Да не би да бе туристка, примамена на ваканция в Южния Пасифик, ала разочарована от услугите на туристическата агенция? Може би щеше да се окаже жена, уредила си тайна среща с любовник някъде в тропиците.

Май беше това. Сигурно затуй се оглеждаше така напрегнато, щом някой влезеше в „Змията“. Едва ли нещо друго би я накарало да влезе в бар, посещаван главно от местните, познат на малцина туристи, открили за пръв път Сейнт Клер. Така нещата се връзваха.

Защо ли това обяснение не му хареса?

Джейс сви презрително устни и посегна към чашата с ром. Подобни иронични гримаси съвсем не бяха в стила му. Не бяха типични за него и излишните движения. Джейс Ласитър създаваше впечатление на дебнещ звяр, присвил се в покоя, който на пръв поглед излъчваше.

Затова пък жената, седнала сама в бара, не успяваше да седи спокойно. Личеше, че бе напрегната, нервна и много уязвима.

Съвсем не бе от жените, с които би пожелал да легне. Защо тогава не успяваше да откъсне очи от нея?

Май бе останал прекалено дълго на Сейнт Клер. Хрумна му, че бе започнал да се размеква, но побърза да отхвърли тази мисъл. Не че бе прекарал твърде дълго време в тропиците, реши мрачно Джейс, просто бе останал прекалено дълго без жена. Отпи нова глътка ром.

Тя не беше негов тип! Трябваше му някоя изтънчена, лъскава фръцла, която да реши, че няколко нощи в леглото му ще се окажат прекрасен спомен от пътуването. Просто още нещо, с което да се похвали, когато се върне вкъщи, също като колекцията от миди. За тези туристки Сейнт Клер обикновено бе доста подходящо място. Островът бе сравнително отдалечен от обичайните ваканционни дестинации, затова повечето летовници от средната класа го избягваха, тъй като това щеше да си остане единственото им посещение в южните морета. Освен по някой американски военен кораб, неколцина изгнаници и обичайните любители на екзотичното, които обикаляха подред пристанищата в южните морета, Сейнт Клер привличаше малка група туристи, на които им бяха омръзнали суетата и блясъкът на традиционните курорти и се опитваха да открият своя малък рай.

Посетителите рядко се застояваха, ала по време на престоя си почти винаги се отбиваха в „Змията“, процъфтяващ оазис сред неподправената красота на острова. Сред тези посетители Джейс понякога откриваше жената, която му бе необходима.

Тази вечер бе различно, защото остана силно заинтригуван от жена, която би трябвало да си стои у дома в Щатите, да се грижи за двете си деца и да обръща внимание на предания си съпруг. Точно такава жена не му трябваше, каза си той и отпи нова глътка ром. Да не говорим, че не бе попаднала на подходящото място.

Къде ли беше мъжът, когото очевидно чакаше? Макар че не му се искаше, Джейс откри, че следи как бързият й, изпълнен с очакване поглед се стрелка към вратата. Интересно, какво ли представляваше мъжът, заради когото бе дошла? Какъв бе човекът, който можеше да утоли очакването, да успокои този огнен темперамент?

— Аз съм пълен глупак — измърмори ядосан, когато се изправи и посегна към чашата с ром. Така ставаше, когато се оставиш прекалено дълго без жена, реши той и прекоси бавно заведението към масата на непознатата. Точно така, когато един мъж останеше прекалено дълго без жена, започваше да върши глупости — като например да се представи на дама, която със сигурност щеше да го прати по дяволите.

От друга страна, каза си кисело Джейс, тя бе на негова територия и въпреки това бе успяла да разпали любопитството му, макар и той да бе готов да се закълне, че отдавна бе успял да го изкорени. Беше виновна, че го бе заинтригувала, затова щеше да си понесе последствията и сама да реши какво да прави с него, когато отидеше при нея. Щеше да му бъде интересно да види как ще се измъкне от това положение.

Интересното щеше да започне още в мига, в който тя го видеше, че приближава, защото му се искаше да разбере дали в очите й щеше да блесне очакване и колко дълго щеше да се задържи. Джейс наблюдаваше профила й, докато се приближаваше към нея. Непознатата все още не го бе забелязала, защото цялото й внимание бе насочено към вратата.

Въпросът отново се надигна. Дали чакаше определен човек? Да не би да ставаше въпрос за някой случаен? Ако беше така, защо да не се спре на него? Може би щеше да се окаже, че не бе нищо повече от туристка, впуснала се в търсене на забавления, и щеше да се опита да го убеди да й осигури онова, от което се нуждаеше. Май и аз имам нужда от същото, помисли си той, а след това усети как го бодна отвращение. Още малко и щеше да започне да се самосъжалява. Жалка работа. Имаше си цяр, който да излекува мъжете, изпаднали в подобно състояние. Зачуди се дали жената в другия край на заведението щеше да се съгласи да му го осигури.

Тя не го видя почти до момента, в който Джейс застана пред масата. С периферното си зрение забеляза мъжа. Ейми Шанън се стресна от изненада и, както знаеха всичките й познати, това можеше да доведе само до неприятности.

Почти пълната чаша с вино до дясната й ръка се преобърна, когато пръстите й се блъснаха в нея. Бургундското, което в „Змията“ предлагаха за трапезно, се плисна по полираната дървена маса и потече по пода. Ейми гледаше примирено какво става.

— Извинете — заговори тихо мъжът с дълбок глас, който се лееше също като хубаво шери. — Не исках да ви стресна.

— Тогава недейте да се промъквате — сопна се тя, по-скоро за да каже нещо, отколкото по друга причина. Веднага посегна да попие разлялото се вино с малката салфетка под чашата.

Непознатият, застанал пред нея, не помръдваше. Наблюдава известно време отчаяните й трескави усилия и накрая предложи:

— Оставете на мен… — Той кимна към слабия брадат младеж зад бара.

— Внимавайте да не си изцапате панталоните — отбеляза раздразнена Ейми. Погледна войнишките му панталони, сякаш бе въпрос на време и те да се омърлят.

Мъжът не обърна внимание на потенциалната опасност, докато стоеше настрани, а барманът чистеше резултата от несръчното движение на Ейми.

— Не се притеснявай — заговори приятелски барманът. — Ще ти донеса още една чаша за сметка на заведението.

— Благодаря, Рей — отвърна благодарната Ейми. Двамата се бяха запознали по-рано, когато той й донесе първата напитка. Тя го бе попитала кой е рисувал поразително красивите картини, закачени в „Змията“. Рей Матюс скромно бе признал, че са негово дело.

— Аматьорска работа — бе побързал да я увери той.

След като почисти, веднага се скри зад бара. Чак след като масата бе избърсана и Ейми получи нова чаша вино, тя усети, че си има компания. Изглежда мълчаливият непознат бе решил да се настани при нея. Ейми мигна объркана, когато мъжът седна на ратановия стол срещу нея. Едва сега й хрумна, че може би той бе човекът, когото очакваше.

— Кой сте вие? — попита рязко тя.

— Той, надявам се.

Над трепкащия пламък на свещта Ейми го погледна за пръв път. В нея се взираха най-невероятните очи, които някога бе виждала.

Тюркоазени, каза си удивена тя. Непознатият имаше очи с цвета на тюркоаз. Изглеждаха също толкова твърди и неразгадаеми като скъпоценни камъни.

— Какви ги приказвате?

Някакво подобие на веселие пробега по лицето му, когато той се наведе напред.

— Надявам се да съм той — заобяснява тихо. — Говоря за мъжа, когото очевидно чакате.

Ейми преглътна удивена. Да не би това да бе Дърк Хейли? Погледна го бързо и преценяващо и се опита да сравни мъжа на масата с образа, който си бе създала преди срещата.

Цветът на очите му определено бе единственото хубаво нещо в него, помисли си с неудобство тя. Останалото можеше да се опише определения, пред които имаше по едно „не“: некрасив, неприятен, нелюбезен, невъзпитан. Сигурно бе прехвърлил трийсетте, реши Ейми. Въпреки това бе готова да се обзаложи, че бе опознал тъмната страна на живота много по-добре от познатите й, някои от които вече наближаваха осемдесетте.

Косата му, с оттенък на тъмен махагон, бе подстригана небрежно и пригладена назад от ъгловатото лице. Носът му бе като грубо одялано парче гранит, което доста отиваше на ръбестата челюст. Личеше, че устата му можеше да изразява както жестокост, така и чувственост, и Ейми потръпна при тази мисъл. Нямаше желание да бъде обект на което и да било от двете чувства.

Най-странното бе, че почти нищо в непознатия не намекваше да е случайно попаднал в капана на тропиците. Ромът все още не бе успял да вземе своя дан, каза си тя. Или бе така, или той се бе научил да се контролира. Сигурно бе въпрос на време, преди да добие смачкания неугледен вид на всички зарязали родината си, за да се преселят в южните морета.

Но пък тялото под войнишката риза и панталони й се стори стегнато и жилаво. От него се излъчваше сила, която се забелязваше веднага. Ейми не желаеше да се сблъсква с подобен човек.

Личните й предпочитания бяха без значение. Тук бе по работа.

— Да знаете, че грешите — продължи небрежно мъжът, докато я оглеждаше внимателно.

— Нима? — намръщи се тя, защото не разбра смисъла на думите му.

— Аха. Би трябвало да сте по-хладнокръвна и самоуверена. Може би малко отегчена от света, дори преситена. В идеалния случай би трябвало да сте достатъчно красива и обиграна, за да извършите всичко това както трябва.

Ейми го наблюдаваше с присвити очи.

— Не ми се слушат оплаквания. Тук съм, за да получа отговори, а не някой да прави анализ на характера ми.

— Изобщо не съм се оплаквал — отвърна тихо той. — Намирам ви за доста интересна.

Тя поклати невярващо глава. Беше наясно какво вижда непознатият, когато я погледне. Не можеше да повярва, че този мъж я намираше за интересна. След това се сети.

— Доколкото разбирам, съм нещо ново и свежо, така ли? — попита сухо Ейми.

— Нека просто кажем, че мястото ви не е в заведение като „Змията“. Честно казано, мястото ви не е и на Сейнт Клер.

Тя изчака той да приключи да оглежда стегнатото й тяло. Не й стана приятно, че непознатият я оглеждаше така, ала реши, че бе наясно с мотивите му. Сигурно приличаше на човек, който няма работа на този далечен остров. Туристите като нея обикновено ходеха на Хаваите. Но пък тя не беше туристка.

Тюркоазените му очи се плъзнаха по медната й коса. Бакърените й кичури бяха събрани на хлабав кок. Ейми бе прибрала косата си, за да се предпази поне малко от жегата и влагата.

Така огромните й искрени очи изпъкваха, въпреки това не ставаше ясно дали бяха сиви, или зелени. Тя си наложи да не отклонява поглед от лицето му, докато той разглеждаше правия нос и скулите, които съвсем не бяха класически и правилни. Като цяло беше привлекателна, поне така се преценяваше сама. Отделяше доста време, за да прикрие всичко обикновено в себе си и да подчертае привлекателните страни. За съжаление, при дадените обстоятелства й бе трудно да го постигне, защото жегата и влагата на Сейнт Клер не й позволяваха да се гримира както обикновено. Изразителните й устни се извиха леко при тази мисъл, а в сиво-зелените й очи блеснаха весели искрици. Какво би очаквал Дърк Хейли?

Тялото й също не притежаваше изтънчеността, която й се искаше. Не беше нито слаба, нито фина, нито пък сексапилно налята. Гърдите й бяха приятно закръглени, ала малки, бедрата — прекалено закръглени за вкуса й. Поне беше здрава и силна, така че след като стана на двайсет и осем, Ейми прецени, че бе крайно време да престане да се измъчва заради фигурата си.

Беше облякла бяла памучна рокля, която подчертаваше тялото й, а вратът и ръцете оставаха голи. На острова беше прекалено горещо за чорапогащник, затова тя обу бели ниски сандали, преди да тръгне към „Змията“ Единственото й бижу бе златна верижка на врата.

— Нещо не се връзва тук — произнесе замислен Джейс.

— Вижте — започна мрачно Ейми. — Не съм сигурна какво очаквате, но според мен това няма никакво значение. Няма ли най-сетне да се представите?

— Каква прямота — въздъхна той. — А вие няма ли да пофлиртувате поне малко?

Тя го погледна удивена.

— И защо да го правя?

— Защото мога да се справя с такъв подход. Не съм сигурен как да се държа с рязката откровеност, типична за деловите отношения — обясни непознатият.

— Държа да ви кажа, че от мен друг подход няма да видите — заяви разпалено Ейми. — Я да се представите!

— Джейс Ласитър — отвърна послушно той и наклони любезно глава.

Тя си пое рязко дъх.

— Чудесно, господин Ласитър… — След като това бе името, което бе решил да използва, Ейми нямаше нищо против.

— Необходимо ли е да сме толкова делови? Не може ли поне да ме наричате Джейс?

— Джейс. — Тя повтори името с известно неудобство, а веждите й се сключиха. — Сега може ли да се заемем с деловата част.

— В Щатите това ли е единственият начин в последно време? Не се ли флиртува, няма ли намеци? Какво стана с позабравената вече романтика? — поклати глава той с престорено съжаление.

— Не съм в настроение за шеги! — изсъска Ейми и пръстите й стиснаха столчето на чашата. — Може ли да престанете с хитроумните подмятания, господин Хейли… Или господин Ласитър, или както там сте решили да се наричате, защото е крайно време да приключваме.

Джейс я погледна замислен.

— Хейли ли? — попита най-сетне той.

Тя замръзна на място.

— Да не би да не сте… Вие не сте ли Дърк Хейли? — прошепна предпазливо Ейми.

— Накратко казано, не съм и нямам никаква представа кой е Дърк Хейли. Ала с удоволствие ще заема мястото му. Поне така ми се струва. — Твърдите му устни се извиха, докато я наблюдаваше как се кокори. След това изненадващо бързо се пресегна и измъкна застрашително наклонилата се чаша от пръстите й. — Бургундското не е нищо особено, но би било жалко втора чаша да се разлее — отбеляза спокойно Джейс и премести чашата по-далече от ръката й.

Тя го стрелна с ужасен поглед.

— Ако не сте Хейли, кой, по дяволите, сте? Защо дойдохте на масата ми?

— Вече ви казах, аз съм Джейс Ласитър — отвърна тихо той. — Заведението е мое.

— Аха. — Ейми го гледаше и не можеше да измисли какво друго да каже.

— Разбирам. Понякога и аз не знам какво друго да кажа, освен „аха“. — Замахна небрежно със силната си ръка, а в тюркоазените му очи заблестяха весели искрици. — Само че от това живея. А вие ще ми кажете ли коя сте?

За момент тя се замисли над въпроса, а след това прецени, че може да си каже името. Може би Ласитър щеше да й помогне да открие мъжа, с когото имаше среща. — Ейми Шанън.

— Ейми Шанън. — Той произнесе името бавно, сякаш го пробваше. — Откъде си, Ейми Шанън?

— От Сан Франциско.

— И си имаш две деца и съпруг, нали? Съпругът ти знае ли колко далече от Хаваите си хукнала на почивка? — попита Джейс, а гласът му неочаквано стана студен.

Тя присви очи и се отпусна на стола, а след това вирна брадичка.

— Нямам съпруг и не съм тръгнала във ваканция, а за деца и дума не може да става! Освен това, стига с тези въпроси. Или ми помогнете да намеря човека, с когото имах среща тази вечер, господин Ласитър, или ще ви помоля да се дръпнете от масата ми.

Той кимна, сякаш бе съгласен с нея.

— Би трябвало да се махна. Изобщо не трябваше да идвам.

— Точно така.

— Защо ли ми се струва, че нещо си се объркала? Може би ти си тази, на която не й е тук мястото. Все пак аз съм на свой терен, а ти си попаднала не, където трябва.

— Тук съм по работа, господин Ласитър! — Ейми усети как напрежението й расте. И без това нещата вече се бяха объркали прекалено много, ала поне не бяха изникнали проблеми. Всичко досега вървеше по план. Само че Джейс Ласитър не беше част от плана.

— Нали каза, че си тук, за да се срещнеш с някакъв мъж? Който и да е той, допуснал е грубата грешка да не се появи на срещата. Не искаш ли да остана вместо него?

— Това е пълен абсурд! — заяви надменно тя. — Може ли да ви помоля да си тръгнете?

Вместо да отговори, Джейс отпи дълга глътка от рома. Ейми бе обзета от странното чувство, че той събира сили за следващата нападка.

— Казвали са ми — заяви най-сетне Джейс бавно и натъртено, — че съм много приятна компания.

— Какви ги приказвате? — възкликна стресната тя.

— Много по-интересен съм от събирането на миди и хрускането на кокосови сладки. — По устните му трепкаше усмивка.

— Да не би да ми предлагате да ви заведа вкъщи? — сопна се остро Ейми, защото никак не й хареса намекът в думите му. Освен това й се прииска да бъде малко по-мила с този грубоват непознат. Което бе повече от странно при дадените обстоятелства.

— А, не, съвсем не очаквам подобно нещо — увери я сериозно той. — Това по-скоро би било ценен опит. Тъкмо ще има за какво да разказваш, когато се прибереш.

— Ясно. Може дори да напиша есе „Как прекарах ваканцията“ — изръмжа тя. — Няма да стане. Не съм била толкова път, за да въртя любов с някакъв мазен тип, който държи бар на тропически остров!

— Както го представяш, звучи доста гадничко — въздъхна Джейс. Въпреки това не помръдна от стола.

— Че то си е гадничко.

— Ти сигурна ли си, че не те чакат деца и доверчив съпруг в Сан Франциско? — попита той отново.

— Разбира се, че съм сигурна! — Обзета от яд, Ейми посегна към чашата с бургундско и отпи голяма глътка. След това не сдържа и попита. — Защо? Какво значение има?

— Може и да има — вметна Джейс.

— Ти си невероятен — забеляза сухо тя.

— Нали не очакваш някакъв мазен тип, който държи гаден бар на тропически остров, да разбира от етика? — попита спокойно той. За пръв път в дълбокия му глас се прокрадна твърдост.

Инстинктът й подсказа, че това си бе предупреждение. Джейс Ласитър очевидно нямаше нищо против да бъде предизвикан малко, но всяко нещо си имаше граници.

— Исках само да кажа, че ми се струва невероятно да имаш скрупули, преди да се захванеш с женена жена. Искрено се съмнявам, че виждаш отново туристките, след като си заминат.

Той я погледна над чашата.

— Ако въпросната жена имаше само съпруг или гадже, може би щях да пренебрегна някои от принципите си. Особено ако тя също е готова да пренебрегне някои от своите. Колкото и да е странно, знам кога да тегля чертата, ако жената има семейство. Ако вече си се сдобила със съпруг и деца, Ейми Шанън, няма защо да се страхуваш от сексуалните ми намеци. — Тя не се сдържа и избухна в кикот. След секунда само кикотът премина в искрен гръмогласен смях. — Какво смешно има? — попита Джейс, обзет от любопитство.

— Много се извинявам — успя да отговори Ейми, докато се опитваше да се овладее. — Не бих излъгала за сюрия деца дори за да се спася от някакъв досаден ваканционен флирт! — Тя потисна напиращия смях и се усмихна дружелюбно.

Той остана загледан в устата й, очарован от усмивката. След това вдигна очи към нейните.

— Не обичаш ли деца?

Ейми поклати развеселена глава.

— Не всяка жена притежава майчински инстинкт. Ами ти, Джейс? Да не би да си зарязал жената и децата в Щатите, когато си решил да тръгнеш да преследваш слънцето?

— Жената ме напусна, а деца нямахме. — В отговора му прозвуча напрежение, от което й стана ясно, че въпросът бе приключен. Тя сви едното си рамо в опит да покаже, че не се интересува особено от личния му живот. Въпреки това се замисли какъв ли бе бил животът на Джейс, преди да се установи в Южния Пасифик. Сигурно и той, както и много други, не бе успял да се справи с отговорностите и бе предпочел да избяга в свят, където хората не задаваха много въпроси и не знаеха какво е това напрежение. Да не бе станало нещо неприятно в личния му живот? — И така — заговори той, отново небрежно. — След като разбрахме, че никой от нас няма да изневери на половинката си, има ли друга причина, която да ме спре да те прелъстя?

— Само една — отвърна Ейми. — Не желая да бъда прелъстявана.

— Нали вече каза, че си тук, за да се срещнеш с някакъв мъж?

— Срещата ми е по работа.

— Става все по-интересно! Разкажи ми за работата си.

— Няма.

— Нямам ли право да знам какво става? — попита настойчиво Джейс. — Все пак срещата е в моя бар.

— Не съм го избрала аз. Беше ми казано да чакам тук — обясни притеснена тя.

— И с кого имаш среща?

— С някой си Дърк Хейли — избухна вбесена Ейми.

— Кой е Хейли?

— А пък аз си мислех, че хората тук уважават личния живот на другите — сопна се тя.

— Празни приказки. Хората са си хора. И тук сме не по-малко любопитни, отколкото в Щатите — обясни Джейс. — А към теб проявявам особено силно любопитство.

— Защото отдалече личи, че не ми е тук мястото ли? — изпъшка Ейми. — Виж, сам каза, че не ми е тук мястото — напомни му тя.

Той се облегна напред толкова рязко, че Ейми се дръпна назад. Чак сега разбра, че не бе очаквала този мъж да направи бързо или рязко движение. Когато това станеше, означаваше неприятности. Обзета от неудобство, тя го погледна.

— Грешиш — заяви твърдо Джейс, — исках да кажа, че си мила и много уязвима. Не ти е мястото тук, защото наблюдаваш мъжа с прямота, вместо с пресметливост. Не ти е мястото тук, защото приличаш на жена, която очаква някой мъж да й сложи годежен пръстен на ръката, а вместо това той те разкарва до Южния Пасифик, за да се срещнете тайно. Не ти е мястото тук, защото има нещо много мило и много сексапилно, което събужда в мен желанието да те накарам да останеш, вместо да те накарам да си тръгнеш. Не ти е мястото тук, защото се интересувам безкрайно много с кого имаш среща и защо сте избрали точно моя бар. Той да не би да е женен, Ейми? Въпросният Дърк Хейли, да не би да е някой женен бизнесмен, който на връщане от командировка в Далечния Изток е успял да открадне няколко дни?

— Не е това! — погледна го шокирана тя. — Никога досега не съм се срещала с този Хейли. След като ти си този, който знае кога да се отдръпне, ако жената си има семейство, аз също знам да се отдръпна, ако мъжът е женен! Знам, че животът тук те е научил да преценяваш обективно хората, така че позволи ми да ти кажа, че твоята преценка за мен е доста неточна. Сега, ако нямаш нищо против…

— А твоята преценка за мен? — прекъсна я спокойно Джейс.

Въпросът я стресна.

— Моля?

— Чу ме.

Ейми поклати глава.

— Няма ли просто да станеш и да се махнеш?

— Мястото ми е тук — отвърна непоколебимо той. — Ти си тази, която няма работа тук. Ти си тази, която трябва да се откажеш и да си заминеш, ако обстановката и хората не ти харесват.

— Може и да си прав — съгласи се нещастно тя, нещо, което силно я учуди. — Само че съм била твърде много път, за да се откажа и да се прибера.

— Кажи ми тогава какво мислиш за мен — нареди грубо Джейс и отново се облегна назад.

Може би умората след полета и връхлетялото я напрежение си казваха думата. Може би се чувстваше притисната, дори безкрайно неуверена. Да не би просто да бе станала безразсъдна, след като бе толкова далече от къщи? Тропическата нощ, барът, който бе достоен за страниците на приключенски роман, удивителният мъж, седнал срещу нея — всичко това бе част от някаква нереална сцена. Каквато и да бе причината, Ейми се вгледа в красивите тюркоазени очи на Джейс Ласитър и му каза какво мисли за него.

— Според мен си опасен мъж — заяви тя.

Дългите му мигли хвърлиха сянка върху бузите, ала преди това Ейми успя да забележи изненадата в погледа му. Последва напрегнато мълчание, а след това той тихо заговори.

— А пък аз си мислех, че съм просто един мазен собственик на гаден бар някъде по островите. Дразнещ, да, но не и опасен.

— Нима? — Тя извърна поглед, защото вече съжаляваше за думите си. — Предполагам, че познаваш себе си много по-добре от мен.

— По този въпрос може да се спори. Тази вечер обаче знам какво искам. Ще дойдеш ли с мен у дома, Ейми Шанън?

Тя се обърна рязко към него. Той не бе трепнал. Седеше отпуснат, притихнал и я наблюдаваше.

— Не — прошепна Ейми. — Няма да дойда у вас. Дори не те познавам.

— Познаваш ме по-добре, отколкото познаваш Дърк Хейли, с когото имаше среща — изтъкна Джейс с усмивка.

— Изобщо не е същото!

— Да не би да мислиш, че с него ще имаш по-добри спомени, отколкото с мен?

— Престани да мислиш, че търся забавни приключения, за Бога! — изсъска тя ядосана, без сама да знае защо. Бе сигурна, че не й бе приятно, дето Джейс се принизяваше по този начин. Нямаше да е така, както той представяше нещата. Ако легнеше с него, връзката между тях нямаше да бъде нещо преходно и неангажиращо! Бе убедена в правотата си. — Като гледам, доста опит си натрупал — продължи рязко Ейми.

— Понякога имам късмет — отвърна спокойно Джейс.

— Колко често жените, с които се забавляваш, разбират, че ти си този, който си търси забавления? — нападна го тя.

За пръв път тази вечер той се усмихна широко. Изведнъж стана чаровен, мъжествен, неустоим и Ейми го зяпна изненадана. Беше права! Този мъж наистина беше опасен.

— По принцип — обясни замислен Джейс, — не мисля, че жените се интересуват от моите чувства и намерения. Ами ти?

— Изобщо не ме интересува какво целиш. — Думите й прозвучаха с фалшива смелост. — Нямам намерение да се оставя да бъда използвана. Освен това не съм на пазар за кратки връзки. Защо просто не ме оставиш на мира и не си намериш подходящата туристка? — предложи мило тя.

— Колко си нелюбезна. Не изпитваш ли поне малко съжаление към мен?

— Не, защо да те съжалявам? — Беше истина. Ейми не изпитваше никакво съжаление към него. Човек не можеше да съжалява мъж, от когото струеше подобна сила. Имаше нещо в него, което я привличаше, въпреки че така и не успя да разбере какво бе то, и така ставаше още по-опасен за нея, каза си мрачно тя.

— Точно така — отвърна замислен той. — Не искам да ме съжаляваш. Предполагам, че ако успея да те вкарам в леглото си, ще съм особено доволен, защото ще знам, че не го правиш от съжаление.

— Не се притеснявай. Няма начин да се озова в леглото ти.

Той кимна послушно, макар да бе очевидно, че не прие сериозно думите й.

— Докога ще чакаш твоя човек?

Ейми сви рамене и погледна към вратата.

— Няма да е още дълго. Много съм уморена. Все още не съм си починала след полета. Веднага след като кацнахме, се настаних в хотела, вечерях и дойдох тук.

— Ами ако той не се появи?

— Ще се върна утре вечер. В съобщението се казваше…

— Какво съобщение? — прекъсна я спокойно Джейс.

— Няма значение. Това е личен въпрос. — Тя се изправи решително. — Става късно и ми се струва, че тази вечер чаках достатъчно дълго. Би ли ме извинил, трябва да си тръгвам… — Ейми остави на масата пари за двете чаши вино.

— Ще те изпратя до хотела — заяви той и покри ръката й със своята. — А виното е за сметка на заведението. — Джейс сви банкнотите в шепата й.

Тя се размърда неспокойно.

— Няма нужда да ме изпращаш — подзе бързо. Опита се да отдръпне ръка от неговата и той неочаквано пусна пръстите й. В същия момент ръката й бутна наполовина пълната чаша с вино. — О, не! — Това се бе случвало много пъти преди и в думите й не прозвуча изненада, само примирение. Чашата с вино политна сякаш на забавен кадър и бургундското се плисна към ръба й. В този момент, сякаш като по чудо, силни мъжки пръсти стиснаха чашата и я задържаха на мястото й, преди виното да се разлее отново. Ейми си пое рязко дъх. — Много си бърз — въздъхна тя.

Джейс се усмихна на една страна, когато остави чашата и заобиколи масата.

— Винаги ли си толкова непохватна?

— Когато съм нервна, винаги става така — призна Ейми и се зачуди как да се отърве от него. Той вече бе стиснал ръката й и я теглеше навън.

— Заради мен ли си нервна? — попита любезно.

— Да!

— Виж — започна Джейс, когато излязоха в спокойната нощ, хванати за ръце. — Аз вече съм ти познат. Много по-безопасно е да те изпратя до хотела, отколкото да рискуваш да се прибереш сама.

Тя се стресна.

— Да не би това да е опасен район? — попита притеснена и се заоглежда. Сградите покрай кея изведнъж й се сториха мрачни и страшни на светлината на луната. Малките лодки във водата се поклащаха и скърцаха.

— Не си в Уайкики, уважаема! — изръмжа той.

Ейми се намръщи.

— Не е нужно да се дразниш. Никой не те е карал насила да ме изпращаш!

— Не ми каза къде си отседнала — прекъсна я Джейс, все едно че не бе чул забележката й.

— В „Марина“. Знаеш ли къде е?

— Разбира се. Собственикът ми е приятел. Там ще си в безопасност.

— Страхотно — измърмори заядливо тя. Той продължаваше да стиска пръстите й. Джейс крачеше бързо, ала не прекалено. Ейми имаше чувството, че ако искаше, той с лекота можеше да я грабне подмишница и да продължи напред още по-бързо. Докато вървеше до него, усещаше колко бе стегнат и едър и се почувства малка и крехка. Бе едва метър шейсет и два и се чувстваше незначителна до него.

— Спокойно — заговори тихо Джейс и тя разбра, че той бе усетил колко бе нервна. — Няма да те нараня.

— Няма ли?

— Не. Мина много време, откакто за последен път изпращах жена на лунна светлина — призна тихо Джейс. — Обикновено жадните за приключения туристки ме изпращат до нас.

Ейми се разсмя.

— Според мен си станал разглезен с този бар на края на света.

Той се извърна към засмяното й лице.

— Може и да си права. Въпреки това не съм забравил традицията.

— Коя по-точно? — предизвика го тя и веднага се стегна, защото Джейс спря до парапета, който отделяше пристанището от крайбрежната ивица. Когато погледите им се срещнаха, Ейми разбра, че бе попаднала в опасни води.

— Като например да откраднеш целувка под небето, докато се прибираш — отвърна той с дрезгав глас.

Преди още да бе разбрала какво става, Джейс я облегна на парапета. Надвеси се над нея, леко разкрачен, и я притисна до себе си.