Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (60)

60.

Лос Анджелис, една седмица по-късно

Главната квартира на обществото „Аркейн“ в САЩ се намираше в една офис сграда от стомана и стъкло в Лос Анджелис. Тя включваше изненадващо малък брой офиси, защото Обществото по принцип не одобряваше централизацията. Повечето му членове бяха ярки индивидуалисти, които не търпяха принудите и формалните авторитети. Официално Съветът се срещаше в Лос Анджелис няколко пъти годишно. През останалото време общуваха през интернет или по телефона.

Решението главната квартира да се помещава в Лос Анджелис беше взето през тридесетте години на миналия век, когато бе станало очевидно, че Калифорния е идеалното място, където да се скрие група, посветена на странното и необичайното. В Лос Анджелис всичко беше странно и необичайно.

Хубавото е, мислеше си Зак, че след като поемеше поста Магистър, нямаше да им се наложи да живеят в този огромен град на блясъка, магистралите и слънцето. Ориана беше чудесно място за живеене и отглеждане на деца. Двамата с Рейна вече си търсеха къща.

Но първо трябваше да се справи със Съвета.

В отсрещния край на масата дядо му довършваше своето съобщение. Висок и достолепен, Банкрофт Джоунс излъчваше власт. Той притежаваше не само мощен паранормален талант, а и харизматичността на роден лидер. Освен това той имаше светкавично бърза мисъл и впечатляващи способности на ловец, въпреки почетната си възраст от седемдесет и осем години.

— … Имам удоволствието да ви съобщя, че моят внук Закъри Джоунс прие поста Магистър — довърши Банкрофт.

Последваха ентусиазирани аплодисменти. Десетте мъже и жени, седнали около масата, се обърнаха към Зак. Всички притежаваха силни паранормални таланти, но с различен профил. Зак знаеше, че всеки от тях има големи лични амбиции и забележителен талант за политическо маневриране, щом бяха успели да стигнат до Съвета. Бъдещата им обща работа щеше да бъде истинско предизвикателство.

Един мъж на средна възраст, който седеше точно срещу Зак, се изправи и прочисти гърлото си.

— Сигурен съм, че ще изразя всеобщото мнение, като кажа, че сме удовлетворени от решението ти да приемеш поста — каза Хектор Гереро. — Трябва да знаеш, че се спряхме на теб не само заради дългата и уважавана връзка на твоето семейство с Обществото.

В далечния край на масата Мерилин Хюстън се засмя.

— Ако се интересувахме само от това да поставим начело на Обществото някой Джоунс, щяхме да имаме достатъчно богат избор. Сам знаеш, че си от голямо и плодовито семейство.

Всички се засмяха. Зак прие хумора с усмивка.

Гереро отново се прокашля и продължи:

— Всички усещаме, че през следващите няколко десетилетия Обществото ще се изправи пред големи предизвикателства. Предстоят ни трудни, а може би и опасни времена. Имам предвид необходимостта да излезем на светло и да се справим с нарастващата заплаха, която представлява „Нощни сенки“. Тази организация трябва да бъде ликвидирана. Тя има потенциал не просто да унищожи Обществото, но и да инфилтрира свои хора във водещите американски корпорации, дори и в правителството, и да се заеме с огромни по мащабите си манипулации.

Беше идея на Банкрофт точно Гереро, един от най-влиятелните членове на Съвета, да държи заключителната реч.

— Перспективата агентите на Нощните сенки, които притежават изкуствено подсилени паранормални способности, да се наложат като могъщи фигури във висшите ешелони на страната, е напълно недопустима — предупреди Гереро. — Щетите могат да бъдат неизчислими. Трябва да се борим с тази сериозна заплаха и поне в непосредствено бъдеще се налага да водим тази битка сами. — Последва кимане и одобрително шушукане от хората около масата. — Всички знаем, че не можем да се надяваме на открита подкрепа от правителството, медиите или институциите — добави Гереро. — Официално повечето хора в страната се придържат към възгледа, че паранормалното е от категорията на научната фантастика, измислицата, шарлатанството. Да се убеди обществеността, че съществува тайна организация на хора с паранормални способности, срещу която трябва да се води борба, според мен е невъзможно, поне засега. — Хората около овалната маса слушаха с мрачни и напрегнати лица. — Така че да приветстваме с добре дошъл сред нас новия Магистър, който ще ни ръководи в тези опасни времена. — Гереро отправи пронизващ поглед към Зак. — Бихме искали да произнесеш клетвата и да поемеш поста Магистър, Закъри Гейбриъл Джоунс.

Зак се изправи, но не пое към почетното място на масата. Вместо това бавно огледа един по един десетимата членове на Съвета. След това решително постави папката, която държеше, върху масата от полиран мрамор.

— Преди да положа клетвата — каза той, — ще ви представя моята годеница госпожица Рейна Талънтайър, дъщеря на Джъдсън и Миранда Талънтайър.

Името удари стаята като метеор. Всички ахнаха от изненада. Зак знаеше, че някои от присъстващите са били членове на Съвета и по времето, когато Джъдсън Талънтайър е бил изхвърлен от Обществото. Останалите също добре знаеха това име.

Преди някой да успее да каже и дума, Банкрофт отвори вратата и покани Рейна в стаята.

Тя спря точно до вратата от вътрешната страна и кимна спокойно на всички. Изглеждаше строга и недостъпна, облечена в черно сако на Армани, панталон и обувки с високи токове. Тъмната й коса беше стегната в елегантен кок на тила. Очите й блестяха, дълбоки и загадъчни, зад очилата с черни рамки.

Как, по дяволите, извадих такъв късмет? — помисли си Зак. — Ще я обичам до края на живота си, а дори и след това.

Зак заобиколи масата и хвана Рейна за ръка, без да крие гордостта си.

— Добре дошла, скъпа. Позволи ми да ти представя членовете на Управителния съвет на обществото „Аркейн“ в Съединените щати.

Той бързо изреди всички имена. Те кимваха сдържано. Неколцина смотолевиха някакъв поздрав. Повечето не бяха възстановили способността си да говорят.

Рейна им отправи ослепителната си усмивка.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас — каза тя с перфектно овладян тон.

Зак едва сдържа усмивката си. За щастие никой от членовете на Съвета не разбра истинските й чувства към тях.

— Както повечето от вас са отгатнали — обади се той, — годеницата ми е дъщеря на Джъдсън Талънтайър, който преди много години е бил разследван от „Джоунс и Джоунс“ за неправомерна изследователска дейност. След това разследване Талънтайър е бил изключен от Обществото. Всички документи, свързани с работата му, са били унищожени.

Никой не помръдна. Всички знаеха историята.

— Това, което нито Съветът, нито „Джоунс и Джоунс“ са знаели в онзи момент, е, че основният обект на изследванията на Талънтайър не е била формулата на основателя, а антидотът за нея.

Това предизвика нова поредица от приглушени възгласи.

— Единствената причина, поради която Талънтайър е създал своя версия на формулата, е възможността да експериментира с антидота за нея.

Лицата на хората около масата изразяваха смайването им от чутото, на неколцина започна да им просветва. Поне трима в стаята бяха със силна интуиция и вече предусещаха накъде отива това обяснение.

— Сигурен съм, че си давате сметка какво огромно стратегическо преимущество ще ни осигури антидотът в нашата битка срещу „Нощни сенки“ — продължи Зак.

— Освен всичко останало, той ще отслаби влиянието на организацията над собствените й агенти.

— Антидотът би бил изключително полезен — отбеляза Пол Акашида. — В момента наказанието за провал или предателство в „Нощни сенки“ води автоматично до смърт или лудост. Съществуването на антидот ще ни даде възможност да привлечем на наша страна отстъпниците. Джанис Форстър се оживи.

— А може да ни позволи да внедрим свой агент в организацията.

В далечния край на масата се обади Конър Прайс:

— Дори само слуховете за антидота ще навредят на „Нощни сенки“.

Около масата се разнесоха развълнувани разговори. Банкрофт стоеше мълчаливо, сплел ръце зад гърба си, а в очите му грееше задоволство. Той намигна на Зак. Ситуацията се развиваше точно според предвижданията.

Уилсън Евърли прекрати оживения си разговор с Акашида и се обърна към Зак:

— Да не би да ни казваш, че Джъдсън Талънтайър наистина е създал антидот?

— Не е съвършен — обясни Зак. — Досега е изпробван само върху един човек, и то с частичен успех. Но предварителните анализи на нашите експерти сочат, че Талънтайър е успял да преодолее най-сериозния технически проблем, който досега е възпрепятствал създаването на истински антидот.

Банкрофт заговори:

— Доктор Джеймсън ме информира, че работата на Талънтайър ги е отвела в съвсем нова и плодотворна посока. Той смята, че е възможно до няколко месеца неговите хора да успеят да създадат устойчиво и ефикасно вещество, с което да противодействат на опасната дрога, използвана от „Нощни сенки“.

— Това е огромен пробив — обобщи Гереро. — Това ще бъде първото ни истинско оръжие срещу „Нощни сенки“. Но защо научаваме за това чак сега? Талънтайър умря преди години.

Зак очакваше този внимателно формулиран въпрос.

— Тайната на антидота се е загубила след смъртта на Талънтайър. В хода на едно скорошно разследване на „Джоунс и Джоунс“ Фалън Джоунс взе решение да отвори наново досието на Джъдсън Талънтайър. Оказва се, че в него са останали много неизяснени неща.

Банкрофт продължи внимателно обмислената история:

— Талънтайър е възнамерявал да предаде антидота на Обществото, но е загинал в катастрофа, преди да успее да разкаже за откритието си. Почти всички негови записки са били унищожени от агентите на „Джоунс и Джоунс“. Формулата на антидота обаче е била спасена от сестрата на Талънтайър. След като е видяла по какъв начин се е отнесло Обществото с брат й, тя не е имала стимул да ни предаде формулата. Отнесла е тайната в гроба.

Зак погледна Рейна. Беше неин ред. Тя огледа хората около масата.

— Папката на масата съдържа копия на окончателния доклад от новото разследване на „Джоунс и Джоунс“ за дейността на баща ми. Вярно е, че той е бил изцяло обсебен от работата си и е стигнал в изследванията си до непозволени области. Но новото разследване на „Джоунс и Джоунс“ установи, че той никога не е възнамерявал да използва формулата за престъпни цели.

— Талънтайър се е интересувал единствено от науката — допълни Зак. — Точно задълбоченото му познаване на биохимичния аспект на формулата на основателя е позволило да направи пробива си в търсенето на антидота.

— Чакайте — прекъсна го Джанис Форстър. — Казахте, че формулата на антидота е била загубена.

— Била е загубена до смъртта на Вела Талънтайър — каза Зак. — Но преди няколко седмици беше намерена сред личните й вещи, останали като наследство на моята годеница.

Всички насочиха вниманието си към Рейна.

Рейна отново им отправи специалната си усмивка. Зак забеляза, че тази беше по-топла.

— Аз реших да предам формулата за антидота на обществото „Аркейн“ — каза тя. — Доверявам ви се, че ще бъде използвана разумно. Това би било и желанието на баща ми.

Около масата отново изригнаха развълнувани разговори.

Зак се наведе към Рейна.

— Ето как се пренаписва историята — прошепна той в ухото й.

Тя се засмя.

— Обичам те, Закъри Гейбриъл Джоунс.

— Обичам те, Рейна Талънтайър.

Той я целуна пред дядо си и пред целия Съвет. Последваха аплодисменти. Зак усещаше как живителната енергия на любовта искри във въздуха. Знаеше, че и Рейна я усеща. Щяха да я споделят до края на живота си.