Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (58)

58.

Бяха се събрали в дневната й и пиеха прекрасно пино ноар, което Гордън беше донесъл от Орегон. Двамата с Андрю твърдяха, че имат нужда от виното като лекарство, за да се отърсят от преживяния шок. Те седяха на канапето с котките помежду им. Зак и Рейна заемаха креслата.

— Как се сети къде е скрила дневника? — попита Андрю. — Знаеше ли за сейфа в стената?

— Не. — Рейна погледна подвързаната с кожа книга, която лежеше на масичката за кафе. — Но тази сутрин внезапно си спомних нещо, което леля Вела ми каза преди няколко години. Попитах я защо, след като мрази Уайлдър Джоунс, пази снимката му, пъхната в рамката на една картина в спалнята си. Тя ми каза, че я държи там, за да не забравя лицемерието и коварството на Уайлдър.

Зак се загледа в огъня.

— Ами картината на стената на стаята?

— Тя беше първата от серията картини с маски — обясни Рейна. — Внезапно ми просветна, че трябва да е била вдъхновена от Уайлдър Джоунс.

Гордън погледна томчето на масичката.

— Какво откри в този дневник?

Тя се подкрепи с глътка вино и остави чашата.

— Баща ми е изпробвал върху себе си своя вариант на формулата.

— По дяволите! — Гордън смръщи посребрелите си вежди. — Това вече обяснява доста неща.

— Така е — съгласи се Андрю.

— Знам какво си мислите всички — каза тя. — Джъдсън Талънтайър е типичният луд учен.

— Не — обади се Зак. Той отпи от виното си. — В обществото „Аркейн“ тази чест принадлежи на моя предшественик Силвестър Джоунс.

Рейна вдигна глава изненадана.

— Наричаш основателя на обществото „Аркейн“ луд учен?

— По-точно е да се каже луд алхимик, тъй като е живял в края на седемнайсети век. По онова време май не са използвали думата учен. Но всъщност е едно и също нещо. Силвестър е бил гениален без съмнение и наистина е имал изключително силни паранормални способности. Но освен това не е тайна, поне в семейство Джоунс, че бил маниакален, параноичен и склонен към самозаблуди, поне в края на живота си.

— Интересна семейна история — отбеляза Андрю.

— Фамилната история предлага изобилие от хора, които в Обществото наричат с евфемизма екзотични таланти. Но в случая със Силвестър някои от странностите му вероятно са били предизвикани от експериментите, които провеждал върху самия себе си.

Андрю се намръщи.

— Силвестър Джоунс ли е изобретил оригиналната формула на лекарството?

— Заедно с това, което е трябвало да действа като противоотрова — обясни Зак. — Но във викторианската епоха Обществото е разбрало твърде късно, че антидотът не работи. Силвестър умрял в края на седемнайсети век, сам в лабораторията си, която се превърнала в негова гробница. Никой не знае със сигурност от какво е умрял, но в семейството се смята, че се е отровил с медикамента, изготвен по собствената му формула. Антидотът се е оказал неефикасен.

Гордън разсеяно погали Батман и погледна Рейна.

— Предполагам, че баща ти се е заел с формулата, защото е вярвал, че ще успее.

— Да. — Рейна вдигна чашата си и пийна малко вино. Щеше да й трябва, за да разкаже остатъка от историята. — Той е инжектирал лекарството и на Вела.

Последва кратка, ужасена тишина, докато всички осмисляха новината. Андрю затвори очи.

— Това обяснява още някои неща.

— Лекарството е подействало — продължи тя с равен тон. — То е усилило многократно способностите на леля ми и баща ми. Но татко скоро открил, че има проблеми. Двамата с леля Вела трудно контролирали паранормалните си сетива. Нормалните им сетива също се влияели от дрогата.

— Старият проблем — обади се Зак.

— Баща ми незабавно спрял работа по подобряването на формулата и се заел с антидота. Вярвал, че има напредък. През последната година от живота си работел ден и нощ в лабораторията си. Отчаяно се опитвал да спаси себе си и леля Вела.

Андрю я погледна.

— Открил ли е нещо?

— Да — кимна Рейна. — Започнал да дава антидота на леля Вела и да го взема сам, въпреки че бил още в експериментална фаза. Лечението включвало серия от инжекции, които трябвало да се направят в продължение на няколко седмици, за да могат да се наблюдават внимателно резултатите и страничните ефекти. Но татко загинал в катастрофата, преди двамата да са завършили лечебния курс. Оставала им една последна доза.

Зак застина.

— Леля Вела пише в дневника си, че отчаяно искала да си сложи последната инжекция. Но точно тогава открила, че спи с врага. Знаела, че Уайлдър е открил лабораторията и се кани да я унищожи.

— Взела ли е последната доза? — попита Гордън разстроен.

— Да. — Рейна пак отпи глътка от виното. — Помня, че двете отидохме с колата до лабораторията онази нощ. Тя знаеше кода, с който се отключваше вратата. Щом влязохме вътре, тя ме остави на един стол с една от любимите ми книжки. Беше за коне. Обичах тази книга много, но онази вечер не можех да се съсредоточа.

— Нищо чудно — обади се Андрю. — Същия ден е било погребението на баща ти.

— Помня, че леля отиде в малката стаичка, където баща ми беше инсталирал специален хладилник. — Рейна гледаше пламъците, които танцуваха в камината. — Уайлдър Джоунс и мъжете му нахлуха в лабораторията малко по-късно и започнаха да трошат всичко. Леля Вела дотича от малката стаичка и ме взе на ръце. Тя плачеше и крещеше на Уайлдър. Следващото, което си спомням, е как двете с нея седим на задната седалка на колата, а един от хората на Уайлдър шофира.

— Онази вечер Вела е взела последната доза от антидота — каза Зак замислено. Той насочи вниманието си към Андрю и Гордън. — Колко време след това забелязахте болестните симптоми?

Андрю и Гордън размениха погледи.

— Три, може би четири месеца по-късно — обясни Андрю. — Но пристъпите се повтаряха с нарастваща честота през годините. Всеки нов пристъп на болестта беше по-тежък и по-продължителен от предишния и я оставяше все по-крехка и уязвима.

— Но до миналия месец е била жива. — Зак се облегна на стола си и протегна крака. — И кой знае колко години щеше да живее, ако не я бяха убили.

— Накрая се наложи да я настаним в клиника — напомни му Гордън.

— Да, но доколкото разбирам, тя е била относително спокойна и с бистър разум през последната година от живота си благодарение на лечението и терапията на Огилви. Освен това знаем, че е била в състояние да разсъждава достатъчно ясно вечерта преди смъртта си, за да остави писмо на Рейна.

— Накъде биеш? — попита Рейна.

— Въпреки очевидните недостатъци, антидотът на баща ти е преодолял някои основни технически бариери.

Рейна изглеждаше объркана.

— Какво имаш предвид?

— Леля ти е живяла по-дълго от всеки друг, който някога е получавал лекарството, изготвено по оригиналната формула. Във всички останали случаи хората са умирали в рамките на няколко дни, след като са били лишени от дрогата. Повечето от тях не издържали и посегнали на живота си. Но Вела Талънтайър, при цялото й странно поведение, не е загубила разсъдъка си и не е опитала да се самоубие. В историята на „Аркейн“ това е уникален случай.

Всички мълчаха, осмисляйки чутото. След малко Рейна се размърда на стола си.

— В такъв случай може би трябва да узнаеш, че онази вечер леля Вела не е отишла в лабораторията само за да вземе последната доза от лекарството.

Зак я погледна напрегнато.

— Какво друго?

— Баща ми пазел бележките си на три места — в компютъра си, на разпечатка и в дневника си. Уайлдър Джоунс знаел и за трите копия и ги унищожил. Но преди да пристигне в лабораторията, леля преснела страниците от дневника на татко, в които записвал резултатите от изпробването на антидота. Онази вечер взела копията със себе си.

Зак присви очи.

— Според доклада на Уайлдър, той е претърсил леля ти, преди да се качите в колата.

— Не знам дали си е мислел, че съм прекалено травматизирана от случилото се, или просто се е паникьосал от истеричната ярост на Вела, но мен не ме претърси. Леля Вела беше скрила листовете в моята книга за конете. Всъщност аз изнесох формулата на антидота от лабораторията.

Всички насочиха вниманието си към коженото томче на масата.

— Веднага щом се прибрахме вкъщи, леля взе страниците от мен. Никога повече не ги видях, докато не отворих този дневник. Бяха пъхнати отзад.

Зак наблюдаваше пламъците на огъня със загадъчно изражение.

— Е, една от мистериите на семейство Джоунс най-после беше разгадана.

— За каква мистерия говориш? — попита Рейна.

— Вече е ясно защо чичо Уайлдър се е променил толкова много през последните три месеца от живота си. Всички разправят, че той направо си търсел смъртта. Но татко е бил прав. Била е замесена жена.

Рейна го погледна.

— Да не би да ми казваш, че според теб е бил влюбен в леля Вела?

— Мисля, че Уайлдър е намерил любовта на живота си, но в тези обстоятелства не е могъл да постъпи по друг начин. И не се е надявал да има надежда за любовта му. Затова се е отправил на онази последна самоубийствена мисия.

Рейна дълго обмисля чутото.

— Не е трябвало да я лъже — каза накрая.

— Тя го е излъгала за формулата — изтъкна Зак.

— Двамата са се лъгали един друг — заяви Гордън мрачно. — Като съдя по собствения си опит, този подход в междуличностните отношения никога не е водил до добро.

 

Брадли Мичъл се обади по-късно същата вечер. Зак вдигна телефона. Рейна се появи откъм банята в момента, когато приключваше разговора. Той затвори и я погледна.

— Мичъл казва, че Касиди Кътлър е успяла да намери отворен прозорец в болницата. Скочила е. И си е счупила врата.

Рейна се отпусна на ръба на леглото, свила ръце в скута си.

— Самоубийство.

— Да.

— А Ники Плъмър?

— Още е жива, но според лекарите затъва в тежка психоза. Вече не говори, некомуникативна е. Никой не очаква да излезе от това състояние. — Зак седна до нея и хвана ръката й. — Обичайният модел.

— Брадли каза ли нещо за предполагаемите убийства, извършени от Касиди Кътлър?

— Каза, че обвинението става все по-солидно с всяка изминала минута.

Рейна изглеждаше доволна.

— Това ще му помогне за кариерата. А най-хубавото е, че заслугата ще си е само негова.

Зак я дръпна да легне на леглото и се надвеси над нея.

— Надявам се да не ми кажеш, че ти липсва съвместната работа с него. Защото това никак няма да ми хареса.

Тя обви ръце около врата му.

— Как го правиш това?

— Кое?

— Да изглеждаш страшен, строг и секси едновременно.

Той сериозно се замисли над въпроса й.

— Не знам. Сигурно е…

— Дарба — разсмя се тя и го придърпа към себе си. — Няма да ми липсва Брадли, а само работата.

Зак я целуна леко и повдигна глава.

— Знам. Ясно ми е, че това е необходимост за човек с талант като твоя. Но не се тревожи, като съпруга на Магистъра на обществото „Аркейн“ и консултант на свободна практика към „Джоунс и Джоунс“ ще имаш достатъчно работа.

Рейна примигна.

— Ще стана агент на „Джоунс и Джоунс“?

— Защо не? Ти си родена за тази работа.

— Обсъждал ли си този план с Фалън Джоунс?

— Няма какво да го обсъждам. Аз съм шефът.

Зак заглуши смеха й с целувка. Въздухът около леглото започна да припуква от невидимата енергия.