Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (53)

53.

Рейна беше в леглото, а Батман и Робин спяха сгушени в краката й, когато чу, че телефонът му звъни. Звукът беше приглушен заради затворената врата към банята и шума от душа. После течащата вода рязко спря. Рейна долови гласа на Зак.

След няколко минути той се появи в спалнята й. Беше гол, само с една хавлия около кръста. Косата му беше мокра. Спря до леглото с мрачно изражение.

— Обади се Фалън. Говорил е с шефа на лабораторията, където проучват пробата от лекарството, с което се сдобихме в Стоун Кениън. Засега са успели да установят единствено, че веществото само по себе си е инертно. Според тях то трябва да се комбинира с някакво друго вещество, за да подейства. А никой не знае коя е липсващата съставка и в какво съотношение се смесват.

— С други думи, изследователите още не са започнали дори да мислят за противоотрова — каза Рейна.

— Да.

Тя затвори очи и се облегна на възглавницата си.

— Ники и Касиди са обречени да полудеят и най-вероятно ще се самоубият.

— Да.

Последва дълго мълчание. Тя отвори очи и видя, че той я наблюдава с изражението на човек, който се е провалил.

Рейна рязко седна в леглото.

— О, за бога, не ме гледай така. Вината не е у теб. Знаех, че шансът е съвсем малък. Благодаря ти, че все пак се обади.

Зак не каза нищо. Тя хвана ръката му и го дръпна да седне на леглото до нея.

— Мисля, че снощи се разбрахме, че не можем да спасим всички — каза нежно тя.

— Да ти кажа ли истината? Изобщо не ми пука, че няма да спася Кътлър или Плъмър. Те се опитаха да те отвлекат. Щяха да те убият, след като получеха това, което искаха от теб. А и да не го получеха, пак щяха да те убият, в интерес на истината. Не ме интересува дали ще скочат от прозореца, или ще гният в някоя лудница до края на живота си.

Понякога тя забравяше безмилостния му прагматизъм. Това навярно бе една от чертите, които го превръщаха в идеалния кандидат за магистърския пост. Хубаво беше лидерът да е състрадателен и далновиден, но това бяха безполезни качества, ако не се съчетаваха с желязна воля.

— Разбирам. Обадил си се на Фалън заради мен. Не се е получило и точка. Приключваме с тази тема. Но може би ще трябва да усвоиш още един урок.

— Какъв?

— За разлика от правилата, наложени в „Нощни сенки“, в реалния живот провалът не е нещо невъзможно. Той просто се случва. Така се учим, променяме се и израстваме. Ако не си оставиш възможност за провал, ще изживееш живота си в желязна клетка, която ще става все по-малка и по-малка, докато накрая няма да можеш да дишаш в нея.

Зак я погледна подозрително.

— Накъде биеш?

— Калвин ми каза, че Съветът те смята за най-подходящия кандидат за поста Магистър.

— По дяволите! Калвин ти е говорил за това?

— Познавам те отскоро, но мисля, че е прав.

— Има и други, които могат да свършат тази работа.

— Може би, но Съветът иска теб. — Рейна потисна тъгата, която извираше дълбоко в нея. — Ти си идеален за този пост, при това си Джоунс, имаш рядък талант и се справяш добре с даването на заповеди.

Челюстта му се напрегна.

— Джена ми показа, че не съм толкова добър, за колкото се мислех.

— Стъпи на земята. Джена е успяла да преодолее всички защитни механизми и бариери на Обществото както никой друг досега. Ти си бил този, който я е разобличил, Зак. Твоят талант и интелигентността ти са попречили на „Нощни сенки“ да омъжат своята агентка за следващия Магистър на обществото „Аркейн“.

— На косъм беше — каза той тихо.

— Понякога става така. Помисли за това, което се случи днес.

Той стисна нежно дланта й в своята.

— Не се тревожи. Няма да забравя как едва не те загубих.

— Ясно е, че Обществото ще се бори не само за своето оцеляване през следващите няколко години, но ще трябва да защитава и нас, останалите, независимо дали имаме паранормални способности или не. Ти каза, че Обществото е единствената организация, която знае какво представляват „Нощни сенки“. Докато не се намерят съюзници, ти и Съветът ще имате много работа. Не можеш да отхвърлиш тази отговорност и дълбоко в себе си не мисля, че наистина искаш да го направиш.

Зак я погледна невярващо.

— Дядо ми случайно да е говорил с теб?

Рейна се усмихна, потискайки чувството за загуба, което заплашваше да избликне на повърхността.

— Не. Сама стигнах до този извод.

Той мълча дълго време. Толкова дълго, че Рейна започна да се притеснява. Накрая Зак се размърда.

— Знаеш ли, ако нашите учени успеят да създадат антидот за наркотика, това би променило всичко.

— Защото ще се спасят хора като Касиди и Ники ли?

— Не само. Това ще бъде ясно послание до ръководната йерархия на „Нощни сенки“, че Обществото също умее някои неща. Освен това откриването на антидота ще отслаби влиянието на „Нощни сенки“ върху хората от по-ниските нива. Може да настрои някои от тях срещу организацията. А малко вътрешна информация няма да ни се отрази зле.

— Не се бях замисляла за това. — Тя обви ръце около коленете си. — Приеми истината, Джоунс. Ти си роден да бъдеш лидер на Обществото в това поколение.

Той не отговори. Вместо това Рейна усети как енергията запулсира помежду им. Сетивата й реагираха веднага.

Зак се изправи, изгаси лампите, свали хавлията си и се пъхна в леглото.