Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (48)

48.

Той остави колата си на паркинга, който обслужваше малкия градски парк, и извървя пеш разстоянието до големия шестетажен жилищен комплекс.

Апартаментът на Брадли Мичъл имаше смайващо ненадеждна защита. Явно детективът смяташе, че лошите няма да се осмелят да посегнат на дома на полицай. И това ако не беше наивно.

Зак дезактивира простичката алармена система със същото приспособление, с което преди това отвори входната врата.

Озова се в едностаен апартамент, обзаведен с изненадващо добър вкус. Той беше очаквал занемарено и потънало в прах ергенско жилище с евтини мебели, скъпа озвучителна уредба и оскъдни декоративни предмети.

Скъпия телевизор и уредбата наистина ги имаше, но канапето, столовете и масичката за кафе бяха модерни и удобни. Снимките на стените бяха на прочут фотограф. Може би най-големият шок беше богатата библиотека.

Добре, беше се надявал Мичъл да се окаже някакъв тъп неандерталец. Трябваше да се досети, че Рейна не би си паднала по мъж, който не демонстрира цивилизовано поведение и интелигентност.

Първите призрачни образи се появиха, когато свали едната си ръкавица и докосна леглото. Сцените бяха съвсем бледи и неясни, като кратък проблясък в съзнанието му. Силната му интуиция извика образа на двама души, които правят страстен секс. Единият от тях — този, който му направи по-силно впечатление — не се наслаждаваше на акта, поне не по нормалния здравословен начин. За единия от двамата любовници сексът беше оръжие — не, инструмент, — използван за постигането на някаква цел, далеч по-важна от моментното освобождаване на напрежението. Тази цел беше властта.

Зак се стегна, за да задържи виденията достатъчно дълго, така че да запамети това, което му подсказваха, и после им позволи да се разсеят.

Наложи си да се движи по-бързо, нахлузи отново ръкавицата и отиде в кухнята. Установи, че в хладилника няма ненадписани шишенца, но използва металната пръчка, за да провери за всеки случай портокаловия сок и млякото.

Затвори вратата и застана мълчалив в средата на чистата и подредена кухня на Мичъл, обмисляйки нещата. Всичките му сетива крещяха, че лекарството трябва да е някъде в апартамента.

Върна се в дневната и се ослуша напрегнато. Нищо. После мина по коридора и отвори вратата на килера. Вътре имаше пералня и сушилня. Най-после го чу: острото бръмчене на миниатюрен хладилник, от тези, които се използват в офисите.

Хладилникът беше в ъгъла, включен в контакт на стената. Когато докосна дръжката му, ново видение изплува в съзнанието му, достатъчно силно, че да проникне през ръкавицата. Отвори вратата и видя малкото шишенце без етикет. Вътре имаше остатъци от бистра течност.

Брадли пъхна ключа в ключалката на входната врата. Влезе в антрето и погледна малкия бял панел на алармената система. Беше изключена. Това не беше добре. Той бе сигурен, че я е включил, преди да излезе от апартамента си. Проклетото нещо пак се беше повредило. Някой ден трябваше да намери време да я ремонтира.

Потупа няколко пъти панела с бутоните. Лампичките не светнаха. Посегна да го потупа още веднъж и в същия момент усети нечие присъствие зад себе си.

Обърна се и веднага посегна към пистолета под сакото си. Но Зак Джоунс вече държеше своя, насочен срещу него.

— Човек с твоята професия трябва да има по-добра охранителна система — каза Зак.

— Какво, по дяволите, търсиш тук?

Зак вдигна малко стъклено шишенце.

— Мисля, че трябва да си поговорим.