Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (46)

46.

Рейна избута настрана остатъците от закуската си и впери поглед в писмото.

— Трудно ми е да го призная, но в крайна сметка може би не съм чак толкова проницателен екстрасенс. Все още нямам никаква представа какво е имала предвид леля Вела, когато е написала за маската на Уайлдър Джоунс и моя рожден ден.

Зак беше до кухненския плот и си наливаше кафе.

— Уайлдър оставил ли е някакви свои неща при Вела?

— Аз поне не знам да има. — Тя почука замислено с химикалката си по масата. — Но аз не знаех и това, че Вела е имала връзка с него, докато Андрю не ми каза. Ако Вела е запазила някакви спомени от Уайлдър Джоунс, би трябвало да са в къщата в Шелбивил.

— Нали каза, че мазето било пълно с кашони и кутии.

— Да. В повечето има нейни картини. Явно ще трябва да прегледаме всичко. Това ще бъде трудна задача. В мазето сигурно има над двеста картини. Доколкото ми е известно, всички картини изобразяват маски. — На вратата се позвъни и Рейна се стресна и изпусна химикалката си. — Шест и половина сутринта е. Кой, по дяволите, толкова е подранил?

— Предчувствам, че е твоята бавачка.

Зак остави чашата с кафе и отиде в дневната. Батман и Робин тръгнаха по петите му с наострени уши и вирнати опашки. Те вече са влюбени в него, помисли си Рейна. Котараците бяха приели Зак като част от семейството.

Чу входната врата да се отваря и после боботенето на някакъв дълбок басов глас. Тя стана, като внимаваше с глезена, който още я наболяваше, и тръгна към вратата.

Едър тъмнокож мъж, няколко години по-млад от Зак, изпълваше пространството в малката дневна. Главата му беше обръсната и блестеше като лакирана. Очите му бяха скрити зад тъмни очила. На едното му ухо блестеше малка златна халка. Беше облечен в кафеникав панталон с много джобове, тъмносин пуловер и изтъркано велурено яке. Рейна зърна очертанието на кобур под якето му.

Мъжът й отправи усмивка, която би могла да освети сцената на голям театър.

— Вие трябва да сте клиентът.

Рейна дори не се опита да устои на усмивката.

— Вие трябва да сте бодигардът.

— Това е Рейна Талънтайър — представи я Зак. — Рейна, запознай се с Калвин Харп.

Рейна наклони глава.

— Приятно ми е, господин Харп.

— Наричай ме Калвин. — Той погледна котараците, които стояха пред него и го гледаха втренчено. — Кои са тези приятелчета?

— Батман и Робин — обясни Зак.

Калвин грейна.

— Ами? Любимите ми маскирани отмъстители.

Той коленичи и протегна ръка. Котките подушиха пръстите му и явно бяха доволни от впечатленията си. Калвин ги почеса зад ушите с огромната си ръка, после се изправи.

— Добре дошъл в клуба — отбеляза Зак. — Искаш ли кафе?

Калвин се усмихна още по-широко.

— Отлична идея. Има ли шанс да получа и някаква храна? Бях доста зает, преди Фалън да ми се обади преди няколко часа. В самолета на компанията нямаше нищо за ядене, освен две кутии с понички. Трябваше да ги поделя с пилотите.

— Искаш ли фъстъчено масло? — попита Зак.

— Има си хас. — Калвин погледна към кухнята с интерес. — Толкова съм гладен, че мога да изям и котешката храна.

Зак погледна Рейна.

— Единственият недостатък на Калвин е, че трябва да го храниш. И то обилно.