Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (41)

41.

Устните на Пандора се движеха, но Рейна не чуваше какво казва тя. Наведе се над малката маса и измъкна едната тапа от ухото си.

— Какво каза? — опита се да надвика гърмящата музика, която идваше от сцената.

— Попитах защо Зак те остави с мен тази вечер?

— Обясних ти, той се занимава с разследвания. Тази вечер има работа. Не можеше да ме вземе със себе си. А не искаше да оставам сама в апартамента си.

Двете седяха в едно от черните винилови сепарета на „Кафе Ноар“. Пандора пиеше еспресо. Рейна си беше поръчала билков чай. Заведението неслучайно носеше това име. Сцената, стените и дори таванът бяха покрити с черни драперии. Странни неонови инсталации светеха в оттенъци на зеленото, лилавото и червеното, създавайки призрачен ефект. Беше един и половина през нощта и заведението беше претъпкано. Рейна си даваше сметка, че е най-възрастният човек в клуба. Дори телохранителят на входа беше по-млад от нея.

Освен това беше сигурна, че никой, освен нея няма тапи в ушите. Тези млади хора след време щяха да съжаляват, че не са пазили слуха си, мислеше Рейна със самочувствието на възрастен и разумен човек. От друга страна, тълпата явно си прекарваше добре, поне доколкото почитателите на готическия стил бяха склонни да демонстрират, че се забавляват.

Също като клиентите на „Вратата към алеята“, и тук повечето хора бяха облечени в черно. Разликата беше в това, че вместо обичайните дрехи, с които човек би отишъл на клуб, клиентите на „Кафе Ноар“ носеха черни кожени дрехи и стоманени бижута. Виждаха се и най-различни сложни татуировки. Почти всички бяха с коси, боядисани в гарвановочерно или платинено бяло, макар тук-там да се виждаше и по някоя електриковосиня глава.

От тонколоните гърмеше хевиметъл. Музикантите на сцената бяха облечени по същия начин като публиката. Вокалистът им беше с разкопчано кожено елече на голо, така че да се виждат татуираните змии и дракони по ръцете и гърдите му.

Рейна, облечена в обичайния си черен панталон и пуловер, си мислеше, че изглежда доста семпло на фона на колоритното множество. Затова пък Пандора беше произведение на готическото изкуство с дългата си развята роба, която би се харесала на всяка вампирска кралица. Роклята имаше цепка до средата на бедрото, така че да се виждат черните мрежести чорапи и убийствено високите обувки с платформи. Високата яка очертаваше мъртвешки бялото лице и драматичния грим.

Пандора повдигна тънките си черни вежди и доближи устни до ухото на Рейна.

— Радвам се, че са заловили онзи маниак в Шелбивил.

— Аз се радвам двойно повече.

— В много случаи серийните убийци остават на свобода в продължение на години. И този нямаше да го заловят, ако не беше твоята информация. Все още твърдя, че трябва да получиш признание за това, което правиш.

— О, не. Благодаря.

— Гордън и Андрю направо ще превъртят, когато се върнат и разберат какво е станало.

— На мен го разправяй. Вече обмислям каква версия да им представя.

— Знаеш ли — каза Пандора, — по-рано си мислех, че е готино да работя за екстрасенс, който помага на полицията да залавя убийците. Никога не съм се замисляла колко опасно може да бъде това хоби.

— Нито пък аз — призна Рейна.