Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (38)

38.

Хапнаха сочни червени ягоди и препечени филийки от пълнозърнест хляб, намазани с фъстъчено масло. Зак си направи кафе. Рейна пиеше чай и си мислеше, че това е една от най-прекрасните закуски в живота й, може би дори най-хубавата. Знаеше, че ще запомни завинаги топлата интимна атмосфера, изпълваща кухнята.

— Знаеш ли — измърмори Зак, докато дъвчеше филийката си, — мога и да свикна с фъстъчено масло за закуска.

А тя определено можеше да свикне да го вижда срещу себе си на масата за закуска. За миг я прониза тъга и й прошепна: Не се отдавай на мечти.

След час на вратата се позвъни. Рейна тъкмо бе наредила съдовете от закуската в миялната машина.

— Аз ще отворя — каза Зак и остави чашата си с кафе. — Сигурно е Мичъл. Трябва да е чул за инцидента в клуба снощи.

Тя се изправи.

— Той каза, че днес ще ходи до Шелбивил.

— Може да е размислил.

Робин и Батман последваха Зак, очевидно в очакване на нова игра.

Тя чу звука от отваряне на вратата. Зак поздрави някого. После Рейна чу женски глас, чаровен и енергичен.

— О, колко са мили — каза жената. — Обожавам котки.

— Аз съм алергична към тях — каза втора жена. Жената влезе в дневната. Дребна, в тесни черни дънки, ботуши с висок ток и черно поло, която си бъбреше със Зак. Имаше деликатни, изящни черти и живи очи. Буйна грива от кехлибарени къдрици ограждаше финото й лице. Голям тюркоаз висеше на сребърна верижка и подчертаваше цвета на очите й.

— Касиди Кътлър — представи се жената на Рейна, преди Зак да успее да обясни коя е. После махна с ръка към другата, която стоеше на крачка зад нея. — А това е моята асистентка Ники Плъмър.

— Приятно ми е, госпожице Талънтайър — каза Ники Плъмър и изгледа Батман и Робин притеснено.

Ники беше по-висока от Касиди и няколко години по-възрастна, вероятно на трийсет и шест-седем. Тя беше облечена в измачкан костюм с панталон. Тъмните й очи бяха зад очила с рогови рамки. Държеше тежко наглед кожено куфарче в едната си ръка и изглеждаше неспокойна.

Рейна вдигна на ръце Батман и Робин.

— Ще ги затворя в библиотеката.

— О, моля ви, не се тревожете за котките — обади се Касиди бързо.

— Веднага се връщам — увери я Рейна.

Ники я погледна с трогателна благодарност.

Рейна бързо отнесе Батман и Робин в библиотеката. Котараците не бяха доволни от това развитие.

Когато се върна в дневната, Касиди и Ники седяха на канапето.

— Ще донеса кафе — обади се Зак.

Касиди се обърна към Рейна:

— Брадли ми е разказвал толкова много за вас. Не можете да си представите колко се вълнувам. Никога преди не съм говорила с истински екстрасенс. Брадли казва, че правите изумителни разкрития на местопрестъплението.

С ъгълчето на окото си Рейна видя, че Зак се появи откъм кухнята. Знаеше, че прави всичко възможно, за да не се разсмее. Реши да не му обръща внимание в момента, но не се трогна и от коментарите на Касиди.

— Какво мога да направя за вас? — попита тя с хладен тон.

— Извинете, че се появихме без предупреждение — не се смути Касиди. — Както казах на господин Джоунс току-що, надявам се, че не прекъсвам закуската ви. Рискувах да дойда по-рано с надеждата да ви открия, преди да тръгнете за работа. Брадли спомена, че имате магазин за костюми тук, в града.

— Искате да ви помогна за книгата, която пишете за Брадли — каза Рейна.

Касиди изобщо не се смути от прямотата й.

— Да, точно така — каза тя с по-делови тон. — Нещо повече, готова съм да направя така, че и вие да имате полза от това. — Веждите й се повдигнаха леко в знак на неодобрение. — Доколкото разбрах, Брадли не е намерил форма да ви се отплати за това, че сте му помагали в разследванията.

— Не съм го правила заради парите — бързо каза Рейна.

— Очевидно. Но според мен за свършената работа трябва да се плаща. А повярвайте ми, с аванса, който агентът ми уреди за тази книга, мога да си позволя да ви платя, така че участието ви в проекта да бъде от полза и за вас.

— В момента съм доста заета, госпожице Кътлър.

— Разбирам. Брадли ми каза, че неотдавна сте загубили близък родственик. Моите съболезнования.

— Благодаря.

Касиди сви ръце в скута си и погледна Рейна със сериозно изражение.

— Давам си сметка, че използвате паранормалните си способности не за пари, а защото чувствате отговорност да помогнете на близките на жертвите. В момента просто ви моля да помогнете на Брадли да приключи случая „Делингъм“, за да може семейството да намери покой. Само вие сте в състояние да го направите.

Проклетият номер с чувството за вина, помисли си Рейна.

— Опасявам се, че в момента нямам време за това — каза тя. Знаеше, че звучи неубедително.

Касиди сякаш пламна от основателно възмущение. Брадичката й се вирна, раменете се стегнаха и очите й блеснаха с метален блясък.

— За съжаление точно това са чували семейство Делингъм от полицаите през изминалите пет години, Рейна. Ще разбиете последната им надежда да научат истината.

Рейна се изтръгна от спокойния унес. Тя се усмихна хладно.

— Май прескочихме една малка подробност. Вие ще спечелите доста пари, ако напишете тази книга. Това е истинската причина да дойдете тук днес, нали?

Касиди стисна устни.

— Няма да отрека, че изкарвам добри пари от книгите си, но не това е основната причина да ги пиша. Ако се интересувах само от парите, щях да описвам измислени престъпления, а не действителни случаи. Аз пиша книги поради същата причина, поради която вие помагате на Брадли. Чувствам се длъжна да говоря за забравените жертви.

Нова вълна на вина заля Рейна.

— Съжалявам — каза тя. — Не исках да кажа, че имате само финансов интерес към тези случаи.

Изражението на Касиди се смекчи.

— Има и още една причина да правя това, което правя. Длъжни сме да изучаваме криминалното поведение, за да открием начини да идентифицираме и неутрализираме психопатите, преди да са извършили престъпленията си. Знаете ли какво е причинило убийството на Линда Делингъм на семейството й? Бедните хора са направо съсипани.

— Не твърдя, че нямате призвание да пишете за истински престъпления — каза Рейна. По дяволите, чувстваше натиск, както и тогава, когато Брадли се бе опитал да я убеди.

— Ще бъда честна — продължи Касиди. — Няма да се преструвам, че не съм реагирала скептично, когато Брадли ми каза, че се смятате за екстрасенс. Не можете да ме вините. Срещала съм доста шарлатани. Всъщност дори съм написала книга за човек, който се представя за медиум.

— „Жестоки видения“ — вметна Рейна.

В погледа на Касиди блесна задоволство.

— Чели сте я?

— Да. — Беше я прочела с надеждата да открие някой като себе си, някой, който би я разбрал. Но медиумът в книгата наистина беше измамник.

— Е, тогава вероятно се досещате каква беше реакцията ми, когато Брадли ми каза за вашите гласове обясни Касиди. — Той се опитва да си внуши, че просто имате по-изострена наблюдателност и че можете да доловите разни почти невидими подробности на местопрестъплението, които другите не виждат. Но аз знам, че сте истински екстрасенс, Рейна, и искам да пиша за вас и дарбата ви. Искам да ви следвам двамата с Брадли, докато разнищвате случая „Делингъм“, и да разкажа една история, в която справедливостта възтържествува.

— Вие не разбирате — настоя Рейна. — Последното нещо, което бих искала, е името ми да се появи в една от вашите книги.

Касиди видимо омекна.

— Уважавам това ваше желание. Обещавам, че ще ви измисля псевдоним.

— Не мисля, че това ще помогне. За таблоидите няма да е особено трудно да разкрият самоличността ми.

Касиди се наведе напред със сериозно изражение:

— Гарантирам, че ще запазя анонимността ви. Повярвайте ми. Винаги съм пазила в тайна самоличността на източниците си.

— Не. Съжалявам, но просто не желая да участвам в този проект.

За пръв път Касиди прояви някакво нетърпение. Рейна забеляза, че тази лека промяна в настроението й притесни Ники. Тя гледаше шефката си обезпокоена.

Касиди забарабани с пръсти по кожените възглавници на канапето и фиксира Рейна с решителен поглед.

— Проблемът е Брадли, нали?

— Не — отговори Рейна.

— Разбирам. — Тя хвърли бърз поглед към Зак и после отново се обърна към Рейна: — Брадли ми обясни, че сте изтълкували погрешно неговото приятелство. Сторило ви се е, че има нещо повече. Не се тревожете за това. Случват се такива неща.

Рейна погледна часовника си и скочи на крака.

— Ще трябва да ме извините. Налага се да тръгвам за магазина. Желая ви успех с книгата.

Касиди не помръдна от канапето. Ники вече изглеждаше определено изнервена. Примигна няколко пъти и се прокашля.

— Може би трябва да си тръгваме, госпожице Кътлър. Не забравяйте, че трябва да се обадите на агента си в девет.

Касиди се поколеба още няколко секунди, видимо раздразнена. Рейна се запита дали да не я изхвърли с физическа сила. Нямаше да е трудно. Беше и по-висока, и по-тежка.

Но Касиди най-после осъзна, че ситуацията е ужасно неловка. Тя се надигна с неохота и протегна ръка към Ники.

— Визитка.

Ники бързо отвори куфарчето и извади златна кутийка за визитки. Извади една визитка и я постави в протегнатата длан на Касиди.

Касиди подаде картичката на Рейна.

— Искам да обмислите това още веднъж, Рейна. Независимо от личните ви отношения, професионалното ви партньорство с Брадли е нещо много специално, то позволява и на двама ви да давате своя уникален принос за каузата на справедливостта. Моля ви, запазете визитката ми. Когато сте готова да приемете предложението ми, обадете ми се на този номер. Това е мобилният ми телефон.

Рейна взе визитката. Това беше най-бързият начин да се отърве от Касиди.

Зак вече беше в антрето и отваряше входната врата. Касиди бързо излезе. Ники хвърли един извинителен поглед на Рейна и я последва.

Зак затвори вратата и погледна Рейна.

— Много целеустремена жена, няма спор.

— Според нея причината да не помагам на проекта и е случилото се между мен и Брадли.

— Знам.

— Но това няма нищо общо. Просто не искам да рискувам името ми да се появи в книгата.

— Не вярваш на думите й, че ще запази анонимността ти?

— Ни най-малко. Прикритието ми ще пропадне веднага щом някой полюбопитства да разбере коя съм.

— Имам чувството, че си права.

Рейна го погледна.

— Каква е следващата стъпка в твоето разследване?

— Ами, като начало, днес няма да ходиш на работа. Предполагам, че Пандора може да се оправи сама с магазина?

— Разбира се. Какво ще правим?

— Мисля, че е време да говорим с последните хора, които са видели Вела Талънтайър жива.