Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (37)

37.

Зак отвори очи във влажното сиво утро. Чувстваше се освежен и спокоен. До него Рейна се размърда.

— Коя е Джена? — попита тя тихо.

Усещането за свежест и спокойствие се изпари на секундата. За момент се поколеба дали да не излъже. Но досега не я беше лъгал. Не искаше да започва сега. Тя имаше право да знае.

— Годеницата ми. — Той опря ръка на челото си. — Умря преди година.

Рейна докосна ръката му.

— Не знаех. Помислих си, че… Няма значение. Съжалявам.

Зак дръпна ръка от очите си и обърна лице към нея.

— Откъде разбра за Джена?

— Извика името й, докато сънуваше. Затова дойдох в стаята ти, да проверя дали си добре.

Той примигна.

— Опасявах се от това. Джена се смеси със съня за Лорънс Куин.

— Това обяснява всичко.

— Какво обяснява?

— Когато извика името й, първата ми мисъл беше, че Джена, която и да е тя, може да е една от лошите, които си проследил в миналото си. Не ми хрумна, че може да ти е толкова близка.

Зак впери поглед в тавана. Знаеше, че ще й разкаже всичко.

— Преди година и половина двамата с Джена се запознахме по препоръка на интернет агенцията за запознанства на „Аркейн“. Тази агенция помага на членовете на Обществото да си намират партньори. Хората със силни екстрасензорни способности трудно създават връзки.

— Забелязала съм това — каза Рейна сухо.

— Според агенцията за запознанства Джена беше идеалната жена за мен. И наистина беше така.

Рейна не каза нищо. Зак усети как се отдръпна в своята половина на леглото.

— Джена беше много красива — каза той, твърдо решен да стигне до края, след като вече беше започнал. — Но тя беше много повече от красива. Беше умна. Образована. Сякаш знаеше какво искам още преди аз да съм осъзнал, че го искам, и в леглото, и извън него.

Рейна придърпа чаршафа до брадичката си.

— Ясно.

— Очарова цялото ми семейство и приятелите ми. Можеше да бъде и секси, и съблазнителна, и бляскава, и игрива в зависимост от настроението си. Харесваше същите неща като мен, от музиката до това как да прекараме уикенда. Никога не спорехме. Смеехме се на едни и същи неща. Тя никога не се оплакваше, дори когато бях погълнат от някой случай в продължение на дни или седмици. Тя беше…

— Идеалната жена — отгатна спокойно Рейна.

— Да. Двете с майка ми планираха идеалната сватба. И идеалния меден месец. Казвах си, че би трябвало да се чувствам най-щастливия мъж на света. Но не бях.

— Съвършенството не ти стигна? — В гласа на Рейна се усещаше нервност.

Зак срещна погледа й.

— Нещата бяха прекалено съвършени. Накрая реших, че Джена е прекалено добра, за да е истинска.

— Опитал си да намериш недостатъци у съвършената жена?

— Да.

Рейна седна в леглото, като продължаваше да стиска чаршафа.

— За бога, защо?

— Защото в един момент най-после си признах, че не съм влюбен в жената, за която всички казваха, че е идеалната партия за мен. Трябваше да разбера какво не беше наред.

— И?

— Вгледах се в съвършеното й минало. Когато стигнах по-дълбоко от данните в компютрите, които бяха безупречни, най-после започнах да забелязвам някои пролуки в перфектния модел. Първата ми мисъл беше, че просто е прикрила някои тайни.

— И си приел това за добър знак?

— Колкото и да не ти се вярва, за мен беше облекчение да разбера, че тя е човешко същество.

— Какво се случи? — попита Рейна заинтригувана.

— Много внимавах, но Джена беше с паранормална интуиция, при това с висока степен. Тя започна да подозира, че храня съмнения по отношение на нея. И много се разтревожи.

— Изправила се е срещу теб?

— Може и така да се каже. Направи опит да ме отрови.

Рейна го изгледа слисана.

— Сериозно ли говориш?

— Това, което ме спаси, бе собственият ми талант. Тя постави отровата в бутилка с любимото ми уиски, същото, което пия, когато имам проблем с виденията.

— Как разбра, че е отровно?

— Тя донесе бутилката от кухнята онази вечер. Имаше нещо в начина, по който я държеше. Видях я как ми налива газирана вода и осъзнах, че смята да ме убие.

— Мили боже! Не знам какво да кажа. — Рейна замълча, намръщена. — Какво стана, след като отказа да изпиеш уискито?

— Тя превъртя. Не знам как да го опиша по друг начин. Хвърли се отгоре ми и се опита да ми извади очите с ноктите си. Крещеше, че е идеалната съпруга. Едва успях да я удържа. Обадих се на един от лекарите на Обществото. Той реши, че е психична криза. Закарахме я в една от частните клиники на „Аркейн“.

— Какво се случи?

— Два дни по-късно тя бе готова за освидетелстване. Поставиха я под наблюдение, за да не се самоубие, но тя все пак успя да го направи.

Рейна го гледаше ужасена, с широко отворени очи.

— Ти каза, че такива резки прояви на лудост са типични за хора, които са пристрастени към формулата и после се окажат лишени от нея.

— Да.

— Зак, да не би да ми казваш, че едва не си бил отровен от член на „Нощни сенки“?

— Нощните сенки не искаха да ме отровят — обясни той тихо. — Те планираха да омъжат Джена за мен.

Интелигентното й лице грейна — тя беше разбрала ситуацията.

— Разбира се. Омъжена за представител на фамилията Джоунс и агент на „Джоунс и Джоунс“, тя би била съвършеният шпионин.

— Бяха й подготвили почти идеално прикритие и бяха успели да проникнат в досиетата на агенцията за запознанства. Освен това бяха преровили генеалогичната база данни на Обществото, за да й създадат впечатляващо родословие.

— Но как са успели да създадат идеалната жена за теб? — попита Рейна.

— Проникнали са в базата данни на агенцията за запознанства и са се сдобили с моя профил. Изградили са такъв профил на Джена, който да изглежда почти сто процента съвместим с моя. Джена е била избрана не само заради красотата си, тя беше и отлична актриса. Освен това имаше необикновено развита интуиция, също като майка ми. Бяха подсилили вродените й способности с лекарството.

— И са я превърнали в идеалната жена — прошепна Рейна.

Зак пъхна ръка под главата си.

— Докато не опита да ме отрови. Не е за вярване как такава дреболия може да съсипе една иначе идеална връзка.

— Предполагам, че това не се харесва на някои мъже. — Устните й се извиха в ъглите и напрежението в Зак започна да се разсейва.

— Можеш да ме наречеш придирчив — съгласи се той.

— Каза, че тя се опитала да те убие, защото се изплашила, че започваш да я подозираш?

— Да.

— Но какъв е смисълът? Щом планът се е провалил, защо е рискувала да убие един Джоунс? „Джоунс и Джоунс“ и Съветът нямаше да й позволят да се измъкне.

— Тя беше отчаяна. Казах ти, в „Нощни сенки“ не приемат провали. Отровата, която беше използвала, щеше да имитира сърдечен удар. Явно се е надявала, че ако умра от естествена смърт, шефовете й няма да я държат отговорна за провала на операцията.

— Сурови хора.

— Много сурови.

Рейна придърпа колене под брадичката си и обви ръце около тях.

— Всички ли в Обществото знаят за случилото се между теб и Джена?

— Не. Историята беше потулена от Магистъра, Съвета и „Джоунс и Джоунс“. Официалната версия беше, че годеницата ми се е самоубила.

— Което е истина — каза Рейна. — В известен смисъл.

— Но според мен „Нощни сенки“ убиха собствения си агент.

Рейна го погледна с разтревожен поглед.

— Разминало ти се е на косъм.

Зак се усмихна мрачно.

— Съвършенството не е това, за което го представят.

— Наистина ли не я обичаше?

— Бях заслепен от нея за известно време — призна той. — Но в крайна сметка трябваше да призная, че нещо липсва.

— Но това все пак е разклатило твоята самоувереност, нали? Накарало те е да поставиш под въпрос собствената си интуиция?

— Да.

Рейна кимна.

— В много по-лек вариант същото се случи с мен след историята с Брадли. Все се питах как съм могла да се заблудя, че е господин Съвършен.

Той протегна ръка и хвана китката й.

— Сигурна ли си, че не е?

Рейна се усмихна.

— Без всякакво съмнение.

Зак я придърпа нежно да легне и се подпря на лакът до нея.

— И аз не изпитвам никакви съмнения. Наведе се над мекото й топло тяло.

Люби я бавно на утринната светлина, наслаждавайки се на удоволствието да гледа как очите й пламват, а после потъмняват от страст. Когато тя се превърна в разтопен метал в ръцете му, той потъна дълбоко в нея. Краката й се сключиха около него и стаята изведнъж се изпълни с искрящата енергия на живота.