Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (36)

36.

Сънуваше кошмар.

… Лицето на смъртта се приближава към него от мрака. На мястото на очите има черни дупки. Той е парализиран, пръстите стискат ръба на стоманения контейнер за смет. Отчаяно се опитва да се обърне и да побегне, но не може да помръдне. Няма смисъл да опитва да избяга. Ужасяващата фигура ще го настигне…

… Ръката на смъртта се превръща в красивата ръка на Джена. Тя му се усмихва и протяга ръце.

„Аз съм твоята идеална половина. Какво повече можеш да искаш от една жена?“

 

Зак се събуди. Сърцето му биеше лудо, тениската му беше мокра от пот. Седна в леглото и свали крака на пода, като дишаше тежко.

Това е само един сън, идиот такъв. Можеш да се справиш с това. Правил си го и преди. От какво се оплакваш? И без това не очакваше, че ще можеш да заспиш тази вечер.

Погледна часовника. Два и четирийсет и пет. Беше получил час и половина почивка. Проблемът беше, че сега се чувстваше по-зле, по-напрегнат, отколкото ако беше останал буден.

Билковата отвара беше помогнала, но не за дълго. Мразеше тези сънища.

Бледа призрачна фигура се появи на прага.

— Зак?

Можеше да се справи с вида й на вратата, изглеждаше толкова неземна и недосегаема. Просто щеше да се престори, че това е поредното видение, един вид противоотрова на образите на смъртта. Но гласът й имаше поразително действие върху пренапрегнатите му сетива.

— Добре съм — каза той, осъзнавайки резкия си тон. — Лягай си.

— Чух те през стената. Викаше.

— Обичайните кошмари.

— Зак…

— Не искам да играем на карти, по дяволите! Лягай си. Хайде.

Супер. Зъбеше й се като куче с ранена лапа. Тя влезе в стаята, спря пред него и обви ръце около врата му.

— И аз не искам да играем повече. Осъзнах това тази вечер, когато едва не те убиха пред очите ми.

— Рейна… — Завладя го непоносимо желание. — Моля те не прави това. Не и ако наистина не го искаш. Не ми трябва съчувствие.

Тя го целуна. Не беше нежна, успокояваща целувка. Беше целувка без никакви задръжки, целувка, която му показа, че тя го желае толкова, колкото го желаеше и в онази нощ в Шелбивил.

Чувствената енергия се разгоря, дива и гореща. Остави се да бъде понесен от вихъра й. Силата й затъмни противните видения от кошмара. Очистителният кулминационен момент сякаш щеше да продължава вечно.

Заспа с усещането за ръката на Рейна, обвита около кръста му.