Метаданни
Данни
- Серия
- Обществото на Аркейн (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sizzle and Burn, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 81гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Клада от страсти
ИК „Хермес“
История
- —Добавяне
31.
Интериорът на „Вратата към алеята“ наподобяваше тъмна пещера, осветявана единствено от миниатюрните свещи на масите. Самотният китарист на сцената пееше за очарованието на забранения секс. Доколкото Рейна успя да разбере, цялата песен беше поредица от метафори, всички свързани с пазаруването в магазин за бонбони.
Тя си поигра с бъркалката в коктейла от газирана вода и лимонов сок. Нямаше търпение китаристът да направи почивка, за да може да поговори със Зак. От уважение към изпълнителя хората от публиката не разговаряха помежду си, дори към сервитьорите се обръщаха шепнешком.
Зак изглеждаше погълнат от музиката. Той се бе настанил удобно в сепарето до нея, обвил дланта си около чашата с газирана вода. Беше толкова близо, че раменете и бедрата им се докосваха, толкова близо, че тя усещаше уханието на тялото му. На екстрасензорно ниво усещаше много отчетливо малките вълнички на възбуда.
Рейна си напомняше, че са дошли тук по работа, затова пиеха газирана вода. Този факт обаче не й попречи да прекара дълго време в чудене какво да облече тази вечер. Не беше ходила досега в джаз клуб, но беше почти сигурна, че няма да сгреши, ако се облече в черно. Роклята, която избра, не можеше да се определи като делово облекло по никакви критерии. Прилягаше плътно по тялото й и имаше най-голямото деколте сред всичките й дрехи. По някакъв начин успяваше да изглежда едновременно елегантна и изключително секси. Никога нямаше да я купи, ако Гордън не беше с нея, когато я пробва. Той настоя, че роклята е сякаш ушита за Рейна. Тя възнамеряваше да я облече на първата си истинска среща с Брадли. Реакцията на Зак бе красноречива посвоему.
— Определено върши работа — каза той, когато Рейна влезе в дневната с обувки с много високи токове и малка чантичка в ръка.
Но не думите му накараха кръвта й да кипне. А пламъкът в очите му. Никога преди не бе виждала такъв поглед в очите на някой мъж.
Китаристът най-после свърши песента си за посещението в магазина за бонбони и съобщи, че ще направи кратка пауза. Изключиха уредбата. Тиха музика и шум от множество разговори изпълниха бара.
— Какво ще правим сега? — попита тя.
Зак се изправи.
— Сега ще свърша малко детективска работа.
— Как?
— Ще отида до бара да си побъбря с бармана.
— Защо?
— Днес проверих някои неща. В нощта, когато Лорънс Куин е изчезнал, тук е имало голяма тълпа. Предполагам, че сепаретата са били запазени за компании. Ако Куин е дошъл тук сам, най-вероятно е седял на бара.
— Аха. Надяваш се барманът да го помни.
— Струва си да проверя. Ще се върна след малко. — Зак се измъкна от сепарето и спря. — Страхотна рокля.
Рейна осъзна, че той гледа деколтето й.
— По-добре върви при бармана — подкани го тя.
— Вярно. Барманът. Сега ми припомни и какво трябваше да го питам…
Рейна се усмихна.
— Съсредоточи се, Джоунс.
— Да, мадам.
Тя го видя как си проправя път през лабиринта от маси. Усети приятна възбуда. Повечето жени на нейната възраст вече имаха опит във флиртуването, но за нея това беше нова и вълнуваща игра. Никога не бе прибягвала до това изкуство, защото се ужасяваше от неизбежния резултат. Изпитваше неловкост да изпраща смътно доловимите сигнали, с които другите жени привличаха мъжете, защото знаеше, че в крайна сметка не може да си позволи истинска емоционална близост. За да стигне до такава близост, би трябвало да обясни за гласовете. А съобщаването на този факт имаше вледеняващ ефект върху връзките й.
Но не и със Зак.
Тя го изгуби от поглед, облегна се назад и отпи от питието си. Пак беше станало много шумно. Хората говореха все по-високо, надвиквайки музиката. Постоянно имаше такива, които излизаха или се връщаха от коридора към тоалетните.
Не след дълго Зак се върна. Когато се настани обратно до нея, тя веднага долови, че вече не е в настроение да флиртува.
— Барманът го помни много добре. Куин носел лаптоп и го пазел така, сякаш е от чисто злато. Поръчал си една бира и платил в брой. После си поръчал втора. Барманът преценил, че не е подозрителен и може да му ги пише на сметка. След третата бира Куин отишъл до тоалетната и така и не се върнал.
— Измъкнал се, без да плати?
— Така смята барманът. Куин не си платил бирите. Не оставил бакшиш. Просто отишъл до тоалетната и не се върнал.
Рейна осъзна, че Зак изучава коридора, който водеше към тоалетните.
— Какво мислиш? — попита тя.
— Според Фалън следата на Куин прекъсва в Ориана. Може би е прекъснала точно в този бар.
— Мислиш, че е бил отвлечен?
— Единственото, което знаем със сигурност, е, че той е бил тук вечерта на двайсети. След това ни се губи.
Рейна усети енергията, която вибрираше около Зак. Това бе същата опасна аура, която тя бе доловила да се излъчва от него предната нощ, когато се беше появил на вратата й след сбиването.
Необичайно силното енергийно излъчване въздействаше на всичките й сетива. Изпълваха я нетърпение и възбуда.
Тя се наведе към него.
— Какво ще правиш сега?
— Каквото е направил Куин, след като е изпил три бири. Ще отида до тоалетната.
Рейна постави длан върху ръката му, имаше нужда да го докосне.
— Моля те, внимавай. Гледала съм филми, които показват разни сцени в мъжките тоалетни. И всички до една завършват зле.
— Не се тревожи. — Зак потупа ръката й. — И аз съм гледал такива филми.