Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (3)

3

Зак дочете досието точно преди малкият реактивен самолет да кацне на летище Сонома. Докато шофираше към дома си, размишляваше върху прочетеното, търсеше слаби места и обмисляше стратегията си.

Поговори отново с Фалън, докато хвърляше разни неща в пътната си чанта и вадеше от сейфа пистолета и кобура си.

— Не ми каза, че става въпрос за дъщерята на Джъдсън Талънтайър.

— Нямах време да навлизам в подробности. Реших, че ще е по-добре да го разбереш в контекста на ситуацията.

— И то какъв контекст. — Дръпна ципа на чантата си.

— Сега разбираш защо бързам толкова. Това е нещо голямо, Зак. Усещам го.

— Няма да споря с теб. — Зак взе чантата си и се отправи към вратата. — Кажи ми за пътуванията до Вегас.

Фалън изсумтя.

— Очевидно Рейна Талънтайър има сериозна склонност към комара.

— Според досието допреди година почти не е ходила във Вегас. А после това се е превърнало в ежемесечно занимание.

— Е, със сигурност не е първият човек с паранормални способности, който проявява пристрастие към казината. Удивително е колко много хора са склонни да забравят, че законите на вероятностите и обикновеният късмет не престават да действат само защото някой с малко паранормален талант е решил да хвърля заровете.

— Тя играе на карти, не на рулетка или ротативки. Блек Джек. Никога не ходи в едно и също казино два пъти последователно. Никога не печели толкова много, че да привлече вниманието на охраната. Но според твоята информация трябва да е прибрала почти сто хиляди долара през последните дванайсет месеца.

— Добре де, явно я бива. — Фалън прозвуча така, сякаш вдигаше рамене. — Може би тази информация ще ти свърши някаква работа.

— Сигурен ли си, че не разполагаш с нищо повече за лелята?

— Дал съм ти всичко, което имам. Вела Талънтайър е сестра на Джъдсън Талънтайър. Дарба осма степен. Малко след като навършила трийсетте, започнала да страда от продължителни пристъпи на депресия. Миналата година била настанена в психиатрична клиника. Умряла от сърдечен удар на двайсети миналия месец.

— В същия ден, в който изчезналият Лорънс Куин е бил в Ориана.

— Ясно ли ти е защо тази работа ме притеснява толкова? — намръщи се Фалън. — Няма нужда човек да е ясновидец, за да види връзката.

— Ще ми трябва досието на Джъдсън Талънтайър.

Фалън замълча необичайно дълго.

— То е с четвърто ниво на секретност — каза той накрая. — Могат да го четат само членовете на Съвета и Магистъра.

— Осигури ми го, Фалън.

Последва нова пауза.

— По дяволите! — изсумтя ядосано Фалън. — Знаех, че ще се случи.

— Кое?

— От пет минути се занимаваш със случая и вече раздаваш заповеди. Колко пъти трябва да ти напомням, че аз съм шефът в „Джоунс и Джоунс“?

— Ще се постарая да го запомня.

Зак приключи разговора и закачи телефона на колана си. Прекоси притихналия дом с чанта в ръка и спря за миг до входната врата.

Обърна се и се загледа в меките отблясъци на залязващото слънце по плочите на пода в антрето, топлите тоскански цветове на стените и успокояващата гледка на лозя и планини през прозорците.

Това място му бе харесвало през шестте години, в които бе живял тук. Но после в живота му се появи Джена. Тя дойде да живее при него и двамата планираха сватбата си. Живяха заедно достатъчно дълго, за да остави отпечатъка си навсякъде в къщата.

Това никога вече нямаше да бъде неговият дом. Щом приключеше със случая в Ориана, щеше да го продаде.