Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (27)

27.

Фигурата, застанала до долния край на леглото, се очертаваше на фона на прозореца. Знаеше, че е мъж, но не виждаше лицето му. Опита се да помръдне, да извика, но нито крайниците, нито гласът й реагираха. Ужасът я парализира.

— Мама се опитваше да прогони демона, но всеки път, когато ме наказваше, само го правеше по-силен. Сега аз му служа. Демонът ме направи по-силен от всяка вещица… Ти ще бъдеш наказана, а после ще изгориш…

 

Събуди се от усещането за нещо меко и топло до бузата си. Отвори очи и видя Робин, който бе застанал до главата й и я наблюдаваше тревожно. Батман беше от другата страна. Докосна рамото й с малкото си носле и измяука тихо.

Нощницата й беше мокра. Рейна потрепери от усещането за студ и жега едновременно, което я спохождаше винаги когато гласовете нахлуваха в главата й нощем.

Седна, придърпа и двете котки в скута си и зарови лице в козината им.

— Благодаря, момчета — прошепна им.

— Предчувствах, че вечерта ще бъде тежка — каза той от вратата. — Не се надявах пасиансите да свършат работа. Мъчително е, когато гласовете говорят за някой, който навярно е мъртъв. Много трудно, почти невъзможно е да се дистанцираш. Но нещата са съвсем различни, когато мишената си ти и гласовете говорят за теб.

Рейна повдигна глава и го погледна. В сумрака видя, че той е само по панталон.

— На теб случвало ли ти се е?

— В известен смисъл.

— Много загадъчно.

— Съжалявам. Това е дълга история.

— Която не обичаш да разказваш.

— Не става по-леко, като я повтаряш, повярвай ми.

Той има право на своите тайни, помисли си тя. Познаваше го от малко повече от двайсет и четири часа. Как бе възможно мъж, когото е срещнала едва вчера, сега да стои тук, на сантиметри от спалнята й?

Как бе възможно сериен убиец да е влизал в апартамента й тази вечер? Животът й се превръщаше в хаос.

— Не исках да те будя — каза тя.

— Не спях. — Зак не помръдна от вратата.

— Аз всъщност заспах, но после започнах да сънувам. Мисля, че имах лек пристъп на паника.

— Нищо чудно.

— Нищо чудно наистина. Трябваше да го очаквам.

— Предполагам знаеш, че паранормалните способности са тясно свързани с интуицията. Когато твоите свръхсетива забележат опасност, това пробужда добрите стари примитивни рефлекси от рода на „бий се или бягай“.

— Определено знаеш много за този род неща.

— Това е, защото съм имал преимуществото да израсна…

— В обществото „Аркейн“ — довърши тя. — Вече спомена този факт един-два пъти.

— Просто се опитвах да обясня.

— Знам. Но тази тема ми действа леко изнервящо.

— Тогава да я сменим. — Зак изчака малко. — Да поиграем ли Блек Джек?

Защо не? Със сигурност нямаше да успее да заспи повече.

— Добре. — Понечи да отметне завивката си, за да стане и да си облече халата.

— Няма нужда да ставаш. — Той влезе в стаята и светна нощната лампа. После седна на ръба на леглото. — Можем да играем тук.

Ако съдеше по предишния си опит да играе на карти с него в стая, в която има и легло, това вероятно не беше добра идея. Но Зак вече раздаваше.

— Пак ли ще играем на истински пари? — попита тя.

— Мога да се сетя само за две неща, които правят картите интересни. — Той се усмихна бавно и дяволито. — Едното са парите.

 

Рейна се събуди в сивото дъждовно утро с усещането за нещо топло и тежко, притиснато до гърба й. Не бяха Батман или Робин. Котките бяха в краката й. Освен това имаше нещо увито около кръста й. Тя погледна надолу. Определено не беше котешка лапа. Беше голяма и силна мъжка ръка.

Прекара няколко секунди, ровейки в спомените си. Изиграха няколко игри Блек Джек. Тя печелеше известно време. Пишеха резултатите върху лист хартия.

В някакъв момент Зак отиде в кухнята и донесе бутилката уиски, която Рейна държеше за Андрю и Гордън. Спомни си, че изпи една-две чаши, а може би и три. Малко след това нещата ставаха приятно смътни.

Подпря се на лакти и погледна Зак. Той беше избутал завивката до кръста си, защото му беше топло, но очевидно още беше по панталон. Рейна огледа широкия му гръден кош.

Шокът я прониза.

— Зак?

Той отвори очи и я погледна с лениво мъжко възхищение.

— Снощи не сме играли покер с разсъбличане, ако това те тревожи.

Рейна застана на колене и огледа гърдите му по-отблизо.

— Мили боже, имаш вид, сякаш те е блъснал автобус.

Той погледна надолу и се намръщи, когато видя синините.

— Обикновено не съм така лилав, но не е толкова зле, колкото изглежда.

— Трудно ми е да го повярвам. Нямах представа, че си толкова зле. Трябваше да те закараме в спешното още снощи. — Рейна тръгна да става от леглото. — Обличам се и веднага тръгваме натам.

Зак я хвана за китката и я спря с лекота.

— Спокойно. Нямам нищо счупено.

— Сигурен ли си?

Той изглеждаше развеселен от загрижеността й.

— Просто съм малко натъртен.

— Малко? — Тя го погледна с недоверие.

— Добре де, натъртено е. — Зак предпазливо докосна ребрата си. — Няколко противовъзпалителни таблетки ще оправят работата. Как изглежда лицето ми?

Тя го огледа внимателно.

— Нямаш синини, колкото и да е невероятно.

— Добре, това ще ми спести някои излишни въпроси днес. Насинените очи винаги привличат вниманието. — Той я придърпа леко към себе си. — Знаеш ли какво, ако наистина искаш да ускориш оздравяването ми, имам едно предложение.

Една целувка не беше добра идея, но тя не се сдържа и се наведе към него. Докосна леко с устни неговите.

— О, да — каза той и очите му потъмняха. — Това е вълшебното лекарство, да.

Ръката му се обви около кръста й. Рейна устоя.

— Не бих си и помислила да се възползвам от ранен човек.

— Няма нищо. Знам, че ще бъдеш нежна с мен.

— Нямаш нужда от секс — заяви тя строго, наслаждавайки се на спора повече, отколкото бе готова да признае. — Имаш нужда от закуска и противовъзпалителни таблетки.

— Ето къде грешиш. — Зак вдигна пръст и добави назидателно: — Сексът води до освобождаването на най-различни ендорфини в кръвта. Кара те да се чувстваш добре. Действа като тоник.

Рейна се засмя, но се изправи, намери очилата си и навлече халата.

— Закуската ми се струва по-безопасна.

— Ти залагаш големи суми във Вегас и участваш в залавянето на разни убийци ей така, между другото. Откога търсиш безопасните неща?

Тя се закова на място при тези думи. Винаги се бе възприемала като човек, който избягва рисковете. Беше прекарала зрелия си живот, криейки способностите си почти от всички, с изключение на малка група приятели. Точно както я беше учила леля Вела, винаги бе внимавала да не дава повод да я сметнат за луда. Преди да срещне Зак, тя никога не бе стигала до истинска близост с мъж, защото се страхуваше да разкрие истината за себе си.

Мисълта, че не е от хората, които се страхуват да рискуват, беше много изненадваща за нея. Канеше се да отвърне с някоя хаплива забележка на Зак, точно както би постъпила една самоуверена и смела жена, когато забеляза бележника на нощното шкафче.

Вгледа се в цифрите, написани на най-горния лист, и се възмути.

— Какво е това? — Рейна грабна тефтера и го вдигна пред очите му.

Той се надигна на лакът и погледна цифрите, мръщейки замислено вежди. После се усмихна.

— Това е резултатът от нашата малка приятелска игра на Блек Джек снощи.

— Според написаното тук ти дължа десет хиляди четиристотин и петдесет долара.

— Късметът ми проработи, след като ти изпи три чаши уиски.

— Как ли не! Аз никога не губя на Блек Джек. Ти си ме напил и си се възползвал от състоянието ми.

— Три малки чашки уиски са достатъчни да се напиеш до безпаметност? Ще запомня това.

— Беше комбинация от уискито и стреса — отвърна тя възмутено. — Напоследък съм под голямо напрежение.

— Не знам — поклати глава Зак. — На мен това ми звучи като оправдание.

— Ха! — Рейна хвърли тефтера на нощното шкафче и сложи ръце на кръста си. — Има само едно друго възможно обяснение.

— Какво?

— Лъгал си.

— Значи ли това, че се опитваш да се измъкнеш?

— Ако смяташ, че ще получиш десет бона от мен много грешиш.

— Може да се разберем за някакъв алтернативен на чин на плащане — предложи той самодоволно.

Рейна смръщи вежди.

— Например?

— Мисля, че снощи споменах за двата типа облози, които правят играта на карти интересна.

Тя взе възглавницата и го замери с нея. Той падна назад и се разсмя. Рейна се завъртя на пети и хукна към банята.

Хрумна й, че за пръв път й се случва да тича и да си тананика из апартамента. И това беше много ободряващо.