Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (24)

24.

Зак стигна до апартамента й за по-малко от десет минути, което означаваше, че е нарушил всички ограничения на скоростта в Ориана.

Когато Рейна му отвори вратата, очите й веднага се спряха на пътната чанта в ръката му. Беше очевидно, че той се кани да прекара нощта при нея. Тя не направи никакви възражения. Зак си каза, че това говори красноречиво за здравия й разум.

Двете котки го обиколиха няколко пъти с интерес и му позволиха да ги почеше зад ушите. После доволни се отправиха към дневната.

Чак тогава Зак осъзна, че Рейна го гледа с шокирано изражение и отворена от ужас уста.

— Какво е станало с теб? — прошепна тя.

Той погледна надолу и видя, че ризата му виси изпод якето. Косата му сигурно беше разрошена, но като цяло не изглеждаше чак толкова зле. Чудеше се защо тя беше толкова стресната. После му просветна, че вероятно долавя енергията, стимулирана от адреналина и насилието.

— Сбих се — каза той. — Обаче другият се измъкна.

— Сбил си се? — попита тя невярващо.

— Това е дълга история. Ще ти обясня по-късно.

Рейна го изгледа навъсено.

— Каза ми, че избягваш сбиванията по барове.

— Това сбиване не беше в бар. Кажи ми за това парче от чаша, което си намерила в джоба си. Сигурна ли си, че е от чашата, която си използвала в Шелбивил?

За момент му се стори, че тя ще продължи с тирадата за сбиването, но вместо това с неохота се концентрира върху странната находка.

— Не мога да бъда сигурна, че е от същата чаша, която беше в моята стая — призна тя. — Но на подноса имаше точно такава чаша. Когато напуснах пансиона, тя още си стоеше там.

— Спомням си.

— Трябва да е влязъл в стаята, намерил е чашата, счупил я е и е оставил едно парче тук тази вечер.

Зак огледа ключалките.

— Как е влязъл в апартамента ти?

— Не знам. Нямаше признаци за насилствено влизане. Не долових никакви лоши вибрации по дръжката на вратата.

— Няма как да си ги доловила — каза той разсеяно, — освен ако маниакът не е бил настроен да убива, когато е влязъл. Освен това нищо чудно да е бил с ръкавици, когато е влязъл. Психичната енергия се предава при директен контакт с кожата. Ръкавиците са относително ефективни бариери.

Рейна потрепери и погледна черната лакирана полица на стената.

— Трябва да е бил много ядосан, когато е разбил чашата. Парчето излъчва паника и ярост.

Зак проследи погледа й и видя парчето счупен порцелан на полицата. Концентрира се и посегна да го вземе.

Тъмната енергия заля сетивата му. Сцената, която изплува в съзнанието му, бе кошмарна като във филм на ужасите. Трая само няколко секунди. В този кратък отрязък от време с парчето порцелан в ръката си усети прилив на ярост и паника и желание да го запрати към някоя твърда повърхност.

Остави парчето на полицата и опита да потисне прилива на адреналин в кръвоносната си система. Тази вечер беше получил достатъчна доза.

— Маниакът е бил тук, това е сигурно — каза той. — Всъщност, сигурен съм, че някакъв маниак е бил тук. Не съм влизал в мазето на леля ти, така че няма как да знам дали е същият.

— Повярвай ми, същият е. — Рейна се взираше потиснато в счупената чаша. — За пръв път ми се случва някой от тях да ме проследи.

— Доста изнервящо е — съгласи се той.

— По-скоро е ужасяващо. Извади ме от равновесие.

Зак я хвана за раменете и я придърпа нежно към себе си.

— Това, че си се изплашила, е добре. Изплашените хора са по-внимателни.

— Не се засягай — каза тя, притиснала лице в гърдите му, — но това не е позитивният решителен подход, на който се надявах.

— Съжалявам, сигурно е последица от работата ми в „Джоунс и Джоунс“. Фалън Джоунс се придържа към теорията, че всичко, което може да се прецака, обикновено се прецаква. Затова се дразни, когато някой от агентите се отдаде на позитивно мислене.

— Трябва да е страшно забавен човек.

— Погледни дефиницията за „забавен“ в речника и ще видиш снимката на Фалън до нея.

Тя издаде някакъв странен приглушен звук, който може би беше сдържан смях. Напрежението осезателно спадна. Рейна вдигна глава.

— Кажи ми какво видя — помоли тя.

— Същото, което ти чу. Копелето разби чашата и пристъп на дива ярост и паника. Започва да се плаши. Вини теб, че си провалила плановете му.

— Трябва да ме е наблюдавал в Шелбивил, изчакван е да потегля. Но е рискувал с влизането в стаята ми. Чудя се дали някой не го е забелязал.

— Добър въпрос. Но има и друга възможност.

— Каква?

— Може да не се е страхувал, че ще го видят. Може да е имал основание да се намира в пансиона. — Зак обмисли тази идея още малко. — Възможно е да е някой от служителите или гост на пансиона. Мястото беше пълно с репортери и оператори. Лесно би могъл да изчезне сред тълпата от непознати.

— Така е.

— Големият въпрос тук е какво го е насочило към теб. Според хората в Шелбивил ти и агентът сте открили момичето случайно.

Рейна се отдръпна леко и го погледна с мрачно изражение.

— Не знам за теб — каза тя, — но ако се съди по моя опит, истинските маниаци не признават съвпаденията. За тях всяко нещо е знак.

Той издиша бавно.

— Права си.

— Момичето беше намерено в къщата на една вещица. Той знае, че аз съм племенница на вещицата. За него това означава, че и аз съм вещица. Не на последно място, той знае, че аз съм била там, когато момичето е било открито. Значи съм лично отговорна, че съм осуетила последния му лов на вещици.

— Някакви други следи тук, в апартамента ти?

— Не, обиколих набързо, докато те чаках. — Сбърчи нос с отвращение. — Това не означава, че не е огледал всичко.

— Съмнявам се да е останал повече от няколко минути. Прекалено рисковано е било. — Зак извади телефона си.

— На кого ще звъниш?

— Първо на главен инспектор Лангдън в Шелбивил. Имаш ли му номера?

— Да, но защо да му звъним? — Рейна махна с ръка. — Нямаме никакви доказателства. Лангдън ми даде да разбера съвсем ясно, че не вярва на екстрасенси. Нещо повече, останах с убеждението, че той ме смята за първокласна кучка. Не мисля, че ще се впечатли, ако разбере, че някой ме е заплашвал.

— Очевидно е човек с ограничено въображение. Дай ми номера му.

Тя го изгледа начумерено, но покорно отиде до гардероба и потърси визитката на Лангдън в чантата си.

— Като оставим личните впечатления настрана — каза тя, докато му подаваше визитката, — единственото, с което разполагаме, е парче от чаша за чай, което не доказва нищо. Не бих се изненадала, ако Лангдън заключи, че сама съм счупила проклетата чаша и съм донесла парчето тук, за да инсценирам заплаха и да привлека вниманието на медиите. Когато говорих с него, усетих, че той само чака да обявя паранормалните си способности.

— Но ти не го направи?

— Шегуваш ли се? Ако бях споменала нещо такова, той изобщо нямаше да обърне внимание и на дума от това, което казах за убиеца. А така съм почти сигурна, че според него съм си измислила всичко, което му казах.

— Все пак ще му се обадя. Възможно е да не ми обърне особено внимание, но няма да може да каже, че не е бил информиран. — Зак набра номера.

На четвъртото позвъняване отговори сърдит сънен глас:

— Лангдън.

— Събудете се, главен инспектор Лангдън. Изглежда, вашият убиец е бил в Ориана тази вечер.

— Кой, по дяволите, се обажда? — Лангдън вече беше напълно буден.

— Зак Джоунс. Аз съм частен детектив. — Това бе стандартната му легитимация, когато работеше по някои случаи. Наистина имаше лиценз за частен детектив, както и всички останали агенти от „Джоунс и Джоунс“. Агенцията беше напълно законна фирма.

Зак съобщи на Лангдън сбита версия на случилото се.

Лангдън не се впечатли.

— Значи госпожица Талънтайър смята, че убиецът я е проследил до Ориана, само защото е намерила парче от счупена чаша в джоба на шлифера си? — попита той.

— Тя не е счупила чашата — каза Зак търпеливо.

— Откъде знаете?

— Напълно съм сигурен.

— Тя ваш клиент ли е? — попита Лангдън с подозрение.

— Да.

— Значи имате причини да й вярвате. Аз пък си имам други, достатъчно солидни версии, които да проверя. Не мога да си губя времето.

— Маниакът е бил в апартамента й тази вечер.

— Защо му е да се занимава с нея? — попита Лангдън.

— Отличен въпрос.

— Вижте, според това, което беше изнесено в медиите, единственият отговорен за намирането на момичето е Дъг Спайсър, агентът по недвижими имоти. Не съм съобщавал името на госпожица Талънтайър на пресата.

— Шелбивил е малък град. Всички местни жители знаят, че тя е била със Спайсър, когато момичето е било намерено. Нещо повече, момичето е било открито в къщата на лелята на госпожица Талънтайър. Съвсем логично е убиецът да насочи гнева си към нея. Всъщност може би не е зле да проверите дали всичко е наред със Спайсър. Възможно е и той да е в опасност.

— Изобщо няма да се вържа на тези ваши теории — каза Лангдън уморено. — Но ето какво ще направя. Ще се обадя на онзи детектив от Ориана и ще го помоля утре да се отбие в дома на госпожица Талънтайър и да погледне тази счупена чаша.

Това беше всичко, на което можеха да се надяват. Брадли Мичъл поне щеше да повярва на Рейна.

— Благодаря — каза Зак с огромно усилие на волята.

— Не се засягайте, Джоунс, но вашата клиентка е странна жена. Ако трябва да се изразя учтиво, тя е доста лабилна.

— Лека нощ, Лангдън. — Той затвори, без да изчака отговора на Лангдън, и погледна Рейна. — Ще изпрати Мичъл да дойде и да погледне чашата.

— Е, Брадли поне ще ми повярва.

— Да, и аз това си помислих. — Зак набра друг номер.

— Сега на кого звъниш? — попита тя.

— На Фалън Джоунс.

— Защо?

— Защото преди около двайсет минути някакъв ловец с паранормални способности се опита да ме изкорми като риба с един много голям нож. Никога не съм си падал по ножове.

Рейна го погледна ужасена.

— Мъжът, който те е атакувал, е един от онези ловци, за които ми разказа? Онези, които виждат в тъмното?

— Да, Фалън май ще излезе прав.

Уплахата й премина във възмущение.

— Какво искаш да кажеш с това, че Фалън Джоунс бил прав?

Зак я погледна, докато чакаше Фалън да се обади.

— Той се надяваше, че като ме изпрати тук, ще предизвика някой да излезе на повърхността. Изглежда, че планът му проработи.

Фалън вдигна телефона след първото позвъняване. Изглеждаше мрачен и избухлив, както обикновено.

— Кажи ми някоя хубава новина, Зак.

— Това ще е направо черешката на тортата. Един ловец се опита да ме убие тази вечер на паркинга до мотела.

На другия край на линията последва кратко мълчание.

— Предполагам, че си добре, щом ми звъниш — каза накрая Фалън.

— Толкова си загрижен за хората си, Фалън! Да, добре съм.

— Ами другият?

— Измъкна се.

— По дяволите!

— И аз се ядосвам. Но научих някои неща, които сигурно ще поискаш да вкараш в онзи твой компютър, който наричаш мозък.

— Какви неща?

Знаеше, че Фалън вече го слуша съвсем внимателно.

— Ловецът, който ме нападна, може да прави един страхотен фокус. Преобрази се в симпатична старица пред очите ми, точно както бе залетял към мен с ножа. Случвало ли ти се е да се биеш с някой, който прилича на прабаба ти?

— Уточни „преобрази“ — заповяда рязко Фалън.

— Отначало онзи изглеждаше като бездомник, който спи в пасажа. Според мен това бе стандартна дегизировка. Разкрих го по скъпите маратонки. В следващия момент видях една старица да се носи към мен с чадър в ръка, при това с невероятна скорост. Но ми беше трудно да я фокусирам. После, насред атаката, старицата се трансформира в мъж, облечен в черно и със скиорска маска. Чувал ли си за паранормален талант, който владее изкуството на илюзиите?

Фалън мълча известно време. Почти се чуваше как пукат мозъчните му клетки.

— Може би — каза Фалън накрая. — Мисля, че в историческите хроники има някакви стари легенди. Ще потърся и ще ти се обадя след това. Нещо друго?

— За бога, не съм стигнал до най-вълнуващата част. Тук, в Ориана, беше напрегната вечер. Изглежда, че Огнения убиец е проследил Рейна от Шелбивил дотук.

— Слушай, Зак, не искам да се разсейваш с допълнителни разследвания. Ясно ли се изразих?

— Извинявай, но новината, че Рейна е мишена на убиец садист, е малко трудна за пренебрегване. Не всички имаме твоя талант за концентрирано мислене, Фалън.

— Е, и? Стой близо до нея. И без това ти се плаща да правиш точно това. С теб ще е в по-голяма безопасност, отколкото ако я охранява въоръжен полицай. Можеш да я пазиш, докато проучвате случая с Лорънс Куин.

— Ти си много целеустремен човек, Фалън.

Фалън се престори, че не го е чул.

— Ако си свършил, имам нещо за теб. Не е кой знае какво, но предчувствам, че може да се окаже полезно.

— Слушам те. — Зак се концентрира. Когато Фалън споменеше думата предчувствие, агентите наостряха слух.

— Моят аналитик откри нещо интересно за Лорънс Куин. Оказва се, че е бил голям почитател на блуса. Проверих тук-там. В Ориана има един клуб, където свирят джаз и блус. Нарича се „Вратата към алеята“.