Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (23)

23.

Нещо не беше наред със старицата. Образът й се размаза в движение и внезапно се превърна в мъж, облечен от главата до петите в черно. Черна скиорска маска покриваше лицето му. Вместо чадър той стискаше боен нож.

Очите на Зак се объркаха от внезапната трансформация, но паранормалните му сетива се активизираха максимално и му помогнаха бързо да разтълкува ситуацията. Несъзнателно, както правеше, когато бе в опасност, той се довери на паранормалните си инстинкти.

Огледалните му способности разпознаха убиеца срещу него и предвидиха следващото му движение за частица от секундата.

Хвърли се надясно, защото знаеше, че нападателят му ще очаква да се дръпне наляво. Мъжът със скиорската маска се размаза. В следващия миг отново се появи старицата. Тя се фокусира със смайваща скорост и се хвърли към жертвата си.

Старицата всъщност имаше способности на ловец.

Това не бе добра новина. Зак прекарваше много време във фитнес залата и на ринга като спаринг-партньор на свои роднини ловци. Беше добър, но му липсваха свръхестествената скорост и светкавичните рефлекси на един ловец десета степен. А мъжът с маската определено имаше десета степен.

Рязко извади пистолета от кобура си. Старицата понечи да ритне ръката му с пистолета. Той успя да избегне удара, но загуби равновесие и политна назад. Втори удар порази рамото му. Пистолетът излетя от ръката му и изтрака някъде на цимента. Нямаше време да го търси. Не можеше да откъсне и за миг поглед от старицата.

В следващия момент тя пак се трансформира в мъжа със скиорската маска. Този път Зак долови издайническите белези преди преобразяването и мозъкът му обработи информацията светкавично. Изведнъж разбра нещо много важно. Постоянното преобразяване вземаше своята цена. То забавяше нападателя му. Тогава защо онзи го правеше, след като така пилееше психичната си енергия?

Въпреки забавянето при трансформацията, нападателят му все още бе невъобразимо бърз. Единственото, което Зак можеше да направи, бе да отбива ударите с ножа. Но нямаше как да избяга. Зад гърба му беше тежката желязна врата. Нападателят блокираше пътя му за бягство.

Старицата отново го нападна със смъртоносен устрем. Сетивата на Зак отбелязаха положението на тялото и след секунди, без самият да си даде сметка как, той бе разбрал, че очаква да се хвърли надясно. Зак изчака до последната възможна секунда и се метна наляво.

Старицата се блъсна в желязната врата. За частица от секундата изглеждаше дезориентирана.

Зак се възползва от тази възможност и побягна към паркинга. Ако можеше да се добере дотам, щеше да използва паркираните коли като прикритие.

Мъжът със скиорската маска изведнъж се оказа точно зад него. Бягаше като хищник, който преследва жертвата си.

Зак се извъртя рязко, описвайки малък полукръг, и протегна десния си крак.

Уловен по средата на трансформацията, мъжът се спъна в крака му и падна на земята. Но с бясна скорост се претърколи и изправи вече като старицата.

Зак грабна моравото одеяло, което лежеше на земята. Хвърли го върху лицето на жената.

Одеялото попадна в целта и закри очите на старицата за няколко решаващи секунди. Жената отскочи назад, дърпайки диво одеялото със свободната си ръка.

Урок номер едно от тренировките: изненадата и късметът могат да победят и най-добрите рефлекси.

Жената отново се превърна в мъжа с маската.

Зак не направи опит да го атакува. Нямаше начин да спечели ръкопашна битка с ловец. Трябваше да стои извън обсега му. Пистолетът беше единствената му надежда. Видя го с ъгълчето на очите си. Лежеше на цимента, на около три метра разстояние.

Прокрадваше се към него, когато внезапно блеснаха фаровете на кола и заслепиха и Зак, и нападателя му. Една кола паркираше в съседство.

Фигурата в черно отново се поколеба. После се извърна и хукна към сенките край паркинга. Зак взе пистолета и побягна след него, но знаеше, че по-добрите рефлекси и скоростта на нападателя ще му позволят да се измъкне.

Мъжът с маската стигна до един черен джип, който се намираше в далечния край на паркинга. Вратата за пътника вече беше отворена и колата се движеше, когато мъжът скочи на седалката до шофьора. Мощният двигател изрева.

Джипът се устреми с незапалени фарове право към Зак. Ясно бе, че се опитват да го прегазят.

Зак се хвърли в тясната пролука между две коли.

Черният звяр профуча край него, излезе от паркинга и пое по улицата. Секунди по-късно изчезна от полезрението му. Зак не се изненада изобщо, че джипът беше без регистрационен номер.

Чу позната мелодия. Бръкна в джоба си, извади мобилния телефон и го отвори.

— Джоунс — каза по навик, без да отмества поглед от мястото, където беше изчезнал джипът.

— Зак? — Гласът на Рейна беше напрегнат и изплашен. — Добре ли си?

Тревогата в гласа й прикова вниманието му.

— Какво има? — попита той бързо.

— Не съм сигурна. Преди няколко минути ме обзе необяснима паника. Не знам защо, но имах чувството, че си в беда.

— Хм.

— Задъхан си. О, мили боже. — Тя прозвуча ужасно сконфузена. Прокашля се. — Прекъсвам ли нещо?

Отне му секунда да се сети какво има предвид тя.

— Не. Какво става, Рейна?

— Не ми се сопвай така.

— По дяволите, какво става?

— Отидох до гардероба, за да взема твоята визитка от чантата си, и попаднах на нещо странно. Ако не халюцинирам, може да имам сериозен проблем.

— Какъв проблем?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Мисля, че убиецът ме е проследил до дома ми — прошепна. — Тази вечер е бил в апартамента ми. Оставил ми е малък сувенир.