Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (22)

22.

— Така е най-добре. — Рейна включи електрическия чайник, облегна се на плота и погледна Батман и Робин. — Снощната случка в Шелбивил беше просто стечение на обстоятелствата. И не бива да се повтаря. Не може физическото привличане да пречи на разследването.

Робин размърда едното си ухо, но като цяло не изглеждаше особено заинтересуван от анализа на решението й да не покани Зак в апартамента си. Батман беше съсредоточен върху големия порцеланов буркан за бисквити. Андрю й го беше подарил. Беше оцветен в яркожълто и синьо и бе един от малкото ярки акценти в минималистичния дизайн на жилището й.

Зареди лъжичката за чай със сместа, която й бе приготвил един местен билкар. Гласовете щяха да се върнат тази вечер. Обикновено минаваха няколко дни, преди да се изгубят в тъмното блато, където потъваха такива спомени.

Беше по нощница и халат. Лампите светеха приглушено. Слушаше концерт на Моцарт. Музиката на този композитор обикновено й помагаше. А още повече й помагаше якият оглушителен рок, който свиреха в любимото заведение на Пандора — „Кафе Ноар“. Но тази вечер нямаше желание да звъни на помощничката си и да й предлага да отидат там. Искаше да остане сама, за да обмисли случилото се през последните двайсет и четири часа.

— Животът, какъвто го познаваме, се променя — каза тя на котките. — Трябва да държим положението под контрол.

Батман измяука тихо и продължи да гледа буркана с бисквитите. Робин пристигна при тях с небрежна походка.

Рейна отвори капака на буркана. Опашката на Робин щръкна. Батман се съсредоточи още повече, вероятно с някаква странна котешка енергия се опитваше да я накара да му даде бисквита. И успя.

— Имате ли представа какво означава най-после да срещна мъж, който наистина разбира как се чувствам, когато чувам гласовете в главата си? — Рейна взе две котешки бисквити от буркана и затвори капака. — Това, което се случи снощи, е резултат от комбинираното действие на адреналина и страхотното усещане, че един сексапилен мъж не се чувства отблъснат от мен въпреки паранормалните ми способности.

Батман отново измяука.

— Добре, добре.

Тя даде на котките бисквитите им и те се заеха да ги ядат лакомо.

Водата в чайника завря. Рейна го изключи и наля горещата течност в чашата. Нежният успокоителен аромат на билките се разнесе във въздуха.

— Едно нещо за играта на карти и секса с господин Джоунс — продължи да обяснява тя на котараците. — Те определено прогониха гласовете от главата ми снощи.

Батман дояде бисквитата си и се огледа с надежда за още.

— Знаеш, че получаваш само по една на ден — напомни му тя.

Котараците се отказаха от опитите да й въздействат телепатично.

Рейна извади лъжичката от чашата и я остави върху една малка чинийка до чайника. С чашата в ръка отиде в дневната. Черните й балетни пантофки не издаваха никакви звуци върху голия дървен под.

Прозрачните хартиени абажури в стил оригами хвърляха приглушена светлина върху черното кожено канапе и креслата. Газовата камина се очертаваше в рамката си от блестящи черни плочки. Върху масичката за кафе от черен гранит я очакваше тесте карти. Край прозорците имаше две сухи дървета, оформени от дизайнер, които служеха на котките за катерене, панери за спане и разни други неща, с които си играеха. Батман и Робин обичаха да се любуват на гледката към градината.

Единствените цветни предмети в стаята бяха три стъклени статуетки. Всяка от тях бе поставена върху бял пиедестал и бе осветена от миниатюрна халогенна лампа на тавана.

Гордън и Андрю се оплакваха, че апартаментът с белите си стени, голи подове и черни мебели прилича на модернистична художествена галерия или зала за медитация. Но Рейна харесваше спокойната аскетична атмосфера на жилището си. В тежките нощи то бе противоотрова за гласовете.

Рейна застана до прозореца с чаша в ръка и се загледа към градината. Запита се дали Зак вече си е легнал, или говори по телефона с Фалън Джоунс и се опитва да научи повече за случилото се между Уайлдър и Вела. Рейна знаеше, че това разкритие го бе изненадало не по-малко от самата нея. Реакцията му не бе престорена.

Внезапно ледени тръпки полазиха по гръбнака й. Сякаш я удари ток. Чашата в ръката й потрепери. Няколко капки от горещата течност намокриха пръстите й и Рейна ахна стреснато. Част от чая се разля на пода.

— По дяволите!

Тя се втренчи в разлятата течност, озадачена от внезапно обзелата я нервност. Зак беше в съзнанието й през целия ден, но за пръв път мисълта за него я разтревожи.

Рейна тръгна към кухнята. Остави чашата върху плота, откъсна няколко салфетки от кухненското руло и се върна в дневната.

Наведе се и попи разлятата течност. Когато се увери, че е изчистила всичко, се върна в кухнята, отвори шкафа под мивката и пусна смачканите салфетки в кофата за боклук.

Пулсът й се бе ускорил. Рейна погледна пръстите си. Трепереха.

Какво й ставаше? Само преди минути се чувстваше прекрасно. Сега нещо не бе наред, нещо сериозно застрашаваше Зак.

Беше абсурдно, но тя не можеше да преодолее желанието си веднага да му се обади, за да се увери, че е добре. Той беше написал номера си на една визитна картичка и й я беше дал, преди да потеглят от Шелбивил. За всеки случай, ако се разделим и ти потрябва да се свържеш с мен — каза й тогава.

Какво беше направила с картичката? Трябваше спешно да я намери. Опита да си спомни. Не беше лесно, защото адреналинът препускаше във вените й и я изпълваше с чувство за трескава неотложност.

Батман измяука силно в краката й. Робин се уви около глезените й. Котараците бяха доловили тревожността й.

Това е налудничаво. Ох, грешна дума. Просто е странно. Наистина, наистина странно. За бога, спри и се успокой.

Беше пуснала визитката на Зак в чантата си, преди да седне в колата. Чантата. Къде другаде може да се дене една визитка?

Добре, следващата стъпка беше лесна.

Изтича в антрето и отвори вратата на гардероба. Чантата беше точно където трябваше да бъде, на полицата до чифт ръкавици и купчина прилежно сгънати шалове.

Когато посегна към чантата, тя неволно докосна черния шлифер, окачен наблизо. Черна психична енергия я заля като вълна, изгарящо гореща и зла.

… Нека вещицата разбере, че си по следите й. Нека се страхува…

Не!

Тя инстинктивно се дръпна назад и се спъна в Батман, който се бе озовал зад нея. Политна и се опря на стената. Опита да се хване за дръжката на вратата, за да запази равновесие, но не успя и се стовари тежко на пода.

За момент остана седнала, опитвайки да овладее нервите и сетивата си. Батман и Робин се суетяха наоколо неспокойни.

— Не ме гледайте — прошепна тя. — И аз не знам какво става.

Може би инцидентът в Шелбивил, последван от разкритията за тайните около смъртта на Вела, се бе оказал твърде тежък товар за нервите й.

Не мисли така. Зак ти каза, че няма опасност да превъртиш заради способностите си. Вземи се в ръце. Разбери какво, по дяволите, става с теб. Носеше същия шлифер няколко часа по-рано и по него нямаше следи от черната енергия на онзи маниак.

— Някакво странно психично ехо — каза Рейна на котараците. — Може би Зак ще го обясни. Той знае всички отговори.

Зак. Трябваше да му се обади незабавно. Нали оттам тръгна всичко.

Тя потупа Батман по гърба и се изправи на крака.

Несигурно протегна ръка към гардероба и докосна шлифера.

… Накажи я. Също като другите. Гори, вещице…

Рейна рязко дръпна ръката си назад. Това наистина беше маниакът. Но това, което чуваше в главата си, не беше ехо на думите, които бе чула по-рано. Това беше нещо различно, нещо ново.

Тя стисна зъби, извади шлифера и го огледа внимателно. В джоба имаше нещо, което излъчваше лошите вибрации.

Предпазливо разкопча джоба и погледна вътре.

Блесна парче счупен порцелан. Рейна разпозна изящната жълто-зелена рисунка. Беше счупена чаша от пансиона в Шелбивил.