Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (20)

20.

Пътуването обратно до апартамента на Рейна отне около пет минути. Докато бяха в колата, Зак не се опита да наруши мълчанието. Той паркира и изгаси двигателя. Скръсти ръце върху кормилото и се загледа към входа.

— Като цяло мисля, че мина добре — каза той.

Това беше доста пресилено.

— Гордън заплаши да ти счупи и двата крака — напомни му Рейна.

Той се ухили.

— Чула си това?

— Да.

— Той просто се грижи за твоите интереси. Така правят семействата. Понякога те поставят в адски неловки ситуации, но не защото не са искали да направят най-доброто.

Тя го погледна замислено.

— Твоето семейство поставяло ли те е в неловки ситуации?

— Да кажем, че в момента упражняват сериозен натиск върху мен. Искат да се заема с друга кариера.

— Искаш да кажеш, че не одобряват това, че работиш за „Джоунс и Джоунс“? Тогава мога да ги разбера. Струва ми се, че е доста рискована работа.

— Не чак толкова, макар че мама никога не е одобрявала този аспект на работата ми. Проблемът е там, че всичките ми роднини настояват да се заема със семейния бизнес.

— А, ясно. Старата традиция синът да върви по стъпките на бащата.

— На дядото в този случай. Татко се е спасил. Той има талант на стратег с висока степен и е собственик на юридическа фирма.

— А какъв е семейният бизнес?

— Корпорация от среден мащаб. Холдинг с дъщерни компании в различни сфери на дейност.

— Не се засягай, но това звучи скучно.

— Не е — каза той, без да отделя очи от входа. — Не е скучно. Допреди година и аз исках да поема семейния бизнес, когато му дойде времето. Може да се каже, че съм бил подготвян за това още от люлката.

— Какво те накара да промениш намеренията си?

Зак сви рамене и разкопча предпазния си колан.

— В крайна сметка осъзнах, че не съм създаден за тази работа.

Той отвори вратата и слезе, преди Рейна да успее да зададе още въпроси.

Докато заобиколи колата, за да й отвори вратата, Рейна явно бе осъзнала, че той не желае да продължава този разговор. Това беше добре. Зак беше стигнал съвсем близо до това да й разкаже за Джена. А той никога не говореше за Джена. С никого.

Двамата тръгнаха към входа на сградата.

— Какво каза на Андрю за причините да работиш с мен? — попита той, когато Рейна спря и започна да търси ключа в чантата си.

— Обясних му, че така ще имам възможност да разбера какво се е случило с Вела в действителност. Двамата с Гордън знаят, че така и не повярвах на заключението за смъртта по естествени причини.

— Значи не си споменала за горещия секс?

Рейна го изгледа навъсено, докато отключваше вратата.

— Сексът няма нищо общо — заяви тя. — Вече не. Казах ти, не е разумно да се смесват бизнесът и удоволствието.

— Кой е казал, че искам да бъда разумен? Мога да бъда и доста безразсъден.

— Няма такава вероятност — засмя се тя.

Зак отвори вратата и я задържа, за да влезе Рейна.

— Е, поне известно време наистина беше разгорещен, страстен секс — каза той, докато Рейна минаваше край него, за да влезе. — Нали?

— Една нощ и нищо повече — каза тя намусено. Тръгна към стълбите за втория етаж. — Кажи ми къде е мястото на Уайлдър Джоунс в родословното дърво на Джоунс?

Зак бе завладян от зловещото чувство за надвиснала катастрофа.

— Уайлдър беше един от чичовците ми — каза той предпазливо. — Аз имам няколко чичовци.

— Знаеше ли, че чичо ти и моята леля са имали любовна връзка? Андрю ми разказа, че Уайлдър съблазнил Вела, за да му разкрие местонахождението на лабораторията на баща ми.

Обречен съм. Мама беше права за теб, чичо Уайлдър. От теб могат да се очакват само неприятности.

— Това не го пишеше в папката — каза той на глас. Напоследък се налагаше доста често да изрича тези думи.

— Предполагам, че би било неловко прочут агент на „Джоунс и Джоунс“ да признае, че единственият начин да се добере до обекта си е, като съблазни и манипулира сестрата на този обект. Не звучи особено героично и мъжествено, нали? По-скоро е лукаво, подло и нечестно.

Зак си пое дълбоко дъх.

— Може би не е било точно така.

— Според Андрю е било точно така.

Зак не каза нищо.

Рейна спря пред една врата.

— Сега поне знам защо леля Вела плака толкова много в онази нощ. Тя се е доверила на мъжа, когото е обичала, а той я е предал.

— Съжалявам, Рейна.

Тя се стресна видимо. Ръката й спря върху дръжката на вратата.

— Точно това каза и той.

— Кой?

— Уайлдър Джоунс. Леля Вела ме държеше на ръце, когато мъжете от „Джоунс и Джоунс“ нахлуха в лабораторията. Помня само виковете и лъчите на прожекторите им, както и сълзите по лицето на Вела. Не знаех какво става. Бях ужасена.

— Наистина ужасяващо преживяване за такова малко дете.

— Един от мъжете, трябва да е бил Уайлдър, спря пред нас с Вела. Той каза: Съжалявам, Вела. Тя започна да му крещи. Нарече го лъжливо копеле. Той заповяда на някого да ни изведат от сградата. Отведоха ни в една кола. После чух експлозията. Нощното небе се изпълни с пламъци, а леля Вела не спираше да ридае.

— Какво стана след това?

— Един от мъжете ни откара до къщи. Това беше краят. Повече не видях никого от „Джоунс и Джоунс“, докато ти не се появи на вратата ми в Шелбивил.

Зак издиша бавно.

— Сега разбирам как си създала мнението си за агенцията.

— След онази нощ леля Вела разви тежка фобия от огън. Никога не запали и една съчка в камината си в Шелбивил. Започваше да нервничи дори при вида на горящи свещи.

Рейна отвори вратата и влезе в малко антре. Когато светна лампата, две котки се появиха откъм тъмната стая, едната сребристосива, а другата — златистокафява. Рейна остави чантата си на земята и прегърна и двете котки едновременно. Дружното мъркане прозвуча като рев на миниатюрен мотоциклетен двигател.

— Това е Робин — посочи Рейна златистата котка. — А другата е Батман.

Зак почеса котараците зад ушите.

— Мога да се досетя защо си ги кръстила така. С тези шарки около очите сякаш носят маски.

— Взех ги от един приют за животни, когато бяха съвсем мънички. Миналото им е неизвестно, също като на Батман и Робин.

— И като твоето?

— Напоследък научавам доста за миналото си, особено след като се запознах с теб.

— Затова сложи край на разгорещения секс, нали? — попита той тихо. — Страхуваш се, че историята може да се повтори?

— Просто мисля, че ще бъде най-добре оттук нататък нещата да бъдат на делова основа. Лека нощ, Зак.

Тя затвори вратата.

Той остана така няколко секунди, слушайки как Рейна пуска резетата на вратата. После се отправи към колата си.