Метаданни
Данни
- Серия
- Обществото на Аркейн (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sizzle and Burn, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Дори Габровска, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 81гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джейн Ан Кренц. Клада от страсти
ИК „Хермес“
История
- —Добавяне
18.
— Моето мнение е, че Мичъл е абсолютен негодник — каза Гордън. — Той използва Рейна, за да си създаде репутация на гениален детектив. Остави я да си мисли, че го е грижа за нея. Тя започна да се влюбва в него. Когато Рейна му показа чувствата си, той я унизи.
— Знам — каза Зак. — Цялата история ми се изясни в Шелбивил.
Двамата с Гордън седяха в дневната на меките кожени кресла пред камината с питие в ръка. Звуците и ароматите от приготвянето на вечерята долитаха от кухнята заедно с шума на приглушените гласове. Ако не беше разпитът, на който бе подложен, Зак можеше да се отпусне и да се наслади на уютната семейна атмосфера и вкусната домашна храна. Вместо това преминаваше през тежка проверка.
Неслучайно двамата с Рейна бяха разделени почти веднага след пристигането им. Умните ченгета винаги разделяха заподозрените, когато трябваше да ги разпитат.
Посребрялата коса на Гордън и спокойните му маниери излъчваха достолепие. Нещо в очите, прическата и стойката му подсказваше, че е бивш военен.
— Значи си от „Джоунс и Джоунс“? — попита Гордън.
— Да — кимна Зак.
— Знаеш, че Рейна има неприятни спомени от „Джоунс и Джоунс“.
— Научих.
— Била е в лабораторията на баща си, когато са нахлули хората от „Джоунс и Джоунс“. Изпотрошили са всичко. Месеци след това сънуваше кошмари. А като се добави и това, че загуби баща си, травмата беше изключително тежка.
— Давам си сметка, че „Джоунс и Джоунс“ не са се справили с тази ситуация както трябва.
— Вела все повтаряше, че Уайлдър Джоунс е отговорен за смъртта на Джъдсън Талънтайър.
— Почти съм сигурен, че това не е вярно.
Гордън повдигна едната си вежда.
— Почти?
— В досието няма нищо, което да подсказва, че катастрофата, в която е загинал Талънтайър, е била умишлено предизвикана. — Зак отпи от отличното вино. — Освен това „Джоунс и Джоунс“ не действат по този начин. Това не е мафиотска организация или фирма, която праща наемни убийци. Това е агенция за разследвания. Тя разследва.
Гордън изсумтя презрително.
— Определено направи много повече от това да разследва бащата на Рейна. Вела ни каза, че хората от „Джоунс и Джоунс“ са унищожили резултата от целия му труд.
— Този случай е изключение — каза Зак. Гордън се облегна на стола си.
— Знаеш ли, има нещо, което така и не разбрах. Защо „Джоунс и Джоунс“ подходиха към него толкова агресивно? Вела също не разбра. Останахме с впечатлението, че е откраднал формулата за някакво лекарство, което било собственост на обществото „Аркейн“. Вярно ли е това?
— Нямам право да разкривам конкретни детайли — каза Зак. — Но, да, това е в най-общи линии. Обществото има много строги правила по отношение на изследователската дейност. Талънтайър е нарушил тези правила. Знаел е много добре какво прави, както и това, че ако „Джоунс и Джоунс“ го открият, ще унищожат лабораторията му.
Гордън се намръщи.
— Ако Джъдсън Талънтайър е имал незаконна лаборатория, Обществото е трябвало да уведоми полицията и да остави властите да се справят с проблема. Но не и да праща агентите си по петите му.
Зак се вгледа в чашата си, докато преценяваше какво да каже. Въпрос на политика в „Аркейн“ беше „Джоунс и Джоунс“ да не афишират съществуването си пред широката общественост. Но Гордън беше по-специален. Двамата с неговия партньор бяха извършили удивителен подвиг. Бяха успели да приемат Рейна с нейния необичаен и смущаващ талант. Те бяха нейното семейство, нейната опора години наред. Вместо в сиропиталище, Рейна бе израснала в собствен дом, обгърната от обич и топлота. Гордън имаше право на някои отговори.
— В повечето случаи, свързани с престъпления, „Джоунс и Джоунс“ действат като обикновена детективска агенция и се обаждат на полицията, когато това се налага — каза тихо той. — Но има някои вътрешни проблеми, с които се справят самостоятелно.
— Не ме интересуват вътрешните проблеми на „Аркейн“. Никое общество не е над закона. И ще ти кажа още нещо.
— Какво?
— Ако разбиеш сърцето на Рейна, ние с Андрю ще ти строшим краката.
Зак кимна.
— Справедливо е. — Той се загледа в огъня. — А какво ще стане, ако тя ми разбие сърцето?
— Това не е наш проблем. Оправяй се сам.