Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (17)

17.

— Не мога да повярвам, че работиш по някакъв случай с човек от „Джоунс и Джоунс“ — каза Андрю. Отвори вратичката на фурната, за да нагледа паелята.

— Не че имах особен избор — изтъкна Рейна. — Не и след като ми каза, че онзи изследовател от „Аркейн“ се е появил в Ориана точно в деня на смъртта на леля Вела.

Кухнята бе ремонтирана наскоро. Сега в нея блестяха супермодерни електроуреди. Старите плотове бяха подменени със зелен гранит, а вратичките на шкафовете бяха от искрящо стъкло.

Никакви промени не можеха да повлияят на чувствата, които завладяваха Рейна винаги когато влезеше в гази стая. Това бе нейният дом. Въпреки че докато бе малка, двете с леля й живееха в къщата от другата страна на улицата, истината беше, че тя прекарваше повечето си време тук, привлечена от сигурността и топлотата, с които Андрю и Гордън я обгръщаха. В тази кухня пишеше домашните си, тук се учеше да пече курабийки.

Двамата със Зак бяха пристигнали в Ориана преди няколко часа. Поканата за вечеря дойде веднага щом тя се обади на Гордън и му каза какво е станало.

— Доведи го на вечеря — каза Гордън.

— Но вие сте заети, трябва да се подготвите за онази конференция. Тръгвате за летището в пет часа сутринта, нали? Няма да ви е до гости вечерта.

— Ако мислиш, че ще заминем от града, без да проверим този твой господин Джоунс, много се лъжеш.

Зак прие призовката за вечеря изненадващо спокойно.

— Те искат да ме видят. Така постъпват семействата.

Рейна изпита чувство на гордост и удовлетворение, когато го чу да казва това. Тя имаше семейство. Вярно, нейното семейство се състоеше от двама души, с които нямаха общи гени, но не това беше важното. Тримата бяха свързани по друг начин. Тази вечер нейното семейство се бе събрало да я защити и да отправи едно съвсем директно и недвусмислено послание към Зак. Андрю и Гордън искаха да му покажат, че тя не е самотна и уязвима.

Ароматът на паеля с шафран се понесе от отворената фурна. Рейна подуши шумно и с одобрение.

— Мирише божествено.

— След малко ще е готова. — Андрю затвори вратичката на фурната. — Оризът е почти готов. Още десет минути и ще добавя скаридите и мидите.

Андрю наближаваше шейсетте и оплешивяваше, но все още бе строен мъж с приятна външност.

— Не мога да повярвам, че след всичките тези години „Джоунс и Джоунс“ изведнъж са се загрижили за теб — каза той.

— Не са се загрижили за мен. Тревожат се за изчезналия си учен. Опитват се да го открият.

— Както откриха баща ти ли? — попита Андрю с мрачно изражение.

— Да. — Тя отвори едно чекмедже и извади бъркалка. — Дадоха ми да прочета една папка с документи. Трябва да призная, че татко, изглежда, е бил замесен в някакво потенциално опасно проучване.

— Няма значение, Рейна. „Джоунс и Джоунс“ не са ФБР. Това не е нищо повече от частна фирма за разследвания. Нямат никакви законни правомощия да нахлуват в частна собственост и да я унищожават.

— Знам.

— Просто не виждам каква връзка би могло да има между смъртта на Вела и онзи изчезнал изследовател. Не и след всичките тези години.

— И все пак изглежда доста странно, че е избрал именно деня, в който тя почина, за да посети града.

Очите на Андрю се присвиха с неодобрение и загриженост.

— Рейна, това никак не ми харесва. Този Джоунс ме притеснява.

— Май не го харесваш особено? — попита тя и го погледна внимателно. Андрю не притежаваше паранормални способности, но имаше отлична преценка за хората.

— Честно казано, не знам какво да кажа за него. — Андрю взе чашата си с вино от плота и отпи глътка от скъпото каберне. После остави чашата. — Изобщо не е като Брадли, нали?

— Да.

— Това ми стана ясно още като се запознахме. С Брадли всичко е на повърхността. Но Зак е много по-дълбок. Виждаш само това, което той иска да видиш. — Андрю я погледна. — В това отношение много прилича на теб.

Рейна изглеждаше изцяло съсредоточена да смесва ароматния балсамов оцет със скъпия зехтин, който Андрю настояваше да използва за всичко — от готвените ястия до заливките за салати.

— Ако бях престъпник — каза тя замислено, — не бих искал някой от тях двамата да е по петите ми.

— Кой от двамата би ти се видял по-страшен?

Рейна спря да бърка.

— Е, това е странен въпрос.

— Има ли отговор?

Тя сви рамене.

— Мисля, че повече бих се страхувала от Зак.

— Защо?

Тя почука с бъркалката по купата.

— Може би защото той не би се отказал, дори и да стигне до задънена улица. Брадли е по-прагматичен. Той би изоставил безнадеждния случай и би се заел да търси някой друг престъпник.

— И аз останах със същото впечатление — изрече замислено Андрю. — Но ще ти кажа нещо.

— Какво?

— Каквито и да са причините, които са накарали Зак да се свърже с теб, трябва да призная, че всички сме му длъжници.

Рейна го погледна удивена.

— За какво?

— Двамата с Гордън се тревожехме за теб напоследък.

— Знаеш, че се чувствах малко потисната.

— Не беше просто потисната — каза Андрю убедено. — Вече се питахме дали това не е начало на сериозна депресия.

— Е, не съм била толкова зле. — Рейна помълча замислена. — Или бях?

Андрю се усмихна.

— Имаше си напълно основателни причини за това. Неотдавна загуби единствения си родственик, човека, който те отгледа и когото ти чувстваше почти като истински родител. После Мичъл те отблъсна. Междувременно трябваше да се погрижиш за къщата на Вела. И като капак на всичко, вчера попадна на местопрестъпление.

— Поне последната случка имаше щастлив край. Можеше да бъде много по-зле.

— Вярно е. Но вчера вечерта, докато говорехме по телефона, усетих, че въпреки щастливата развръзка, те очакват обичайните кошмари. Долових го в гласа ти.

Тя сви рамене.

— Кошмарите са част от цялото.

— Винаги така казваш. Тази вечер обаче, когато влезе тук заедно със Зак Джоунс, изглеждаше различна.

— Така ли?

— Да. Сякаш си се отблъснала от дъното и си готова отново да се върнеш към живота.

Рейна пусна бъркалката в мивката.

— Зак ми каза, че пристъпите на депресия на леля Вела не са били причинени от паранормалните й способности.

Известно време Андрю обмисля чутото. После лицето му грейна.

— Едва сега разбрах. Затова се чувстваш толкова добре. Джоунс те е уверил, че твоите малки странности няма да те доведат до лудница.

— Той изглеждаше съвсем сигурен. Каза, че психологическите проблеми, свързани с паранормалните способности, се появяват много по-рано, още в края на юношеството. Оказва се, че обществото „Аркейн“ провежда сериозни изследвания в тази област. — Тя се поколеба. — Освен това каза, че ако леля Вела се бе свързала с Обществото, техните експерти биха могли да й помогнат.

— Знаеш ли, веднъж предложих на Вела да направи точно това — каза Андрю.

— Наистина ли? Тя какво каза?

Той завъртя виното в чашата си. Споменът видимо го разстрои.

— Избухна. Каза, че е невъзможно. Че е твърде късно за това. Тя се страхуваше от Обществото и от „Джоунс и Джоунс“. Не се доверяваше на никой, който бе свързан с тази организация. Тя би била ужасена, ако можеше да научи за Зак Джоунс.

— Знам.

Андрю направи пауза.

— Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш. Когато ми каза, че човек от „Джоунс и Джоунс“ се е свързал с теб, двамата с Гордън направо се вкаменихме. Страхувахме се, че историята ще се повтори.

Рейна се намръщи.

— Няма начин. Аз не се занимавам със забранени експерименти с лекарства.

— Не това имах предвид. Уайлдър Джоунс не се появи от нищото онази нощ, когато изгоря лабораторията на баща ти. Двамата с Вела имаха връзка.

Шокът я остави без думи за няколко минути.

— Били са любовници? — промълви накрая.

— Почти два месеца. Уайлдър Джоунс съблазни Вела, излъга я и я използва, за да открие баща ти и лабораторията му.

Рейна се облегна сломена на плота.

— Защо не го помня? Единствения път, когато съм го виждала, беше в нощта, когато той и хората му нахлуха в лабораторията.

— Вела се страхуваше, че когато научиш за връзката им, може да се разтревожиш, че ще те изостави. Разбира се, тя никога не би го направила. Щеше да намери начин да те задържи при себе си, дори и да се беше омъжила. Нямаше да те остави при баща ти. Но докато не бе сигурна как ще се развият отношенията й с Уайлдър, смяташе, че е най-добре да не знаеш за тях. Рейна поклати глава.

— Не знам какво да кажа. Нямах никаква представа.

— Вела беше много хлътнала. Каза ни, че за пръв път в живота си е влюбена. Ние с Гордън се грижехме за теб в нощите, когато тя и Уайлдър искаха да бъдат сами.

— Нищо чудно, че изпадна в истерия в нощта, когато Джоунс и хората му унищожаваха лабораторията. Била е предадена от мъжа, когото е обичала. Виняла е себе си за всичко: за смъртта на баща ми и за това, че неговият труд е бил унищожен.

— Да.

— Това обяснява толкова много неща — каза Рейна тихо. — След онази нощ тя вече не бе същата Вела.

— Вярно е — кимна Андрю.

— Какво се случи с Уайлдър Джоунс? Той появи ли се отново?

— Не. Изчезна безследно.

— Бедната леля Вела — прошепна Рейна. — Поне знам защо сте толкова разтревожени от връзката ми с мъж от „Джоунс и Джоунс“.

— Да.

— Но този път нещата са различни — добави бързо тя.

— Защото смяташ, че Зак е бил честен с теб?

— Да.

— Може би просто използва различен подход, за да те манипулира.

— Може и да приличам на леля Вела, но аз не съм тя. Моите очи са широко отворени, Андрю.

— Знам, но…

Рейна отиде до него и го прегърна.

— Сега има нещо, което аз искам да ти кажа — продължи тя.

Андрю се усмихна горчиво.

— Да не е още някоя шокираща новина? Ако е така, по-добре ще е да изпия чаша вино преди това.

— Помниш ли какво ми каза преди няколко минути? Че когато загубих леля Вела, съм загубила човека, когото съм чувствала като свой единствен родител.

— Разбирам. — Андрю я потупа по рамото.

— Аз обичах леля Вела с цялото си сърце и знам, че тя също ме обичаше. Грижеше се за мен всеотдайно и правеше най-доброто за мен. Но истината е, че ти и Гордън сте моите родители в реалния живот. Всичко, което е трябвало да науча, съм го научила от вас.

— О, Рейна.

В очите на Андрю блестяха сълзи. Той я прегърна силно.

Двамата останаха прегърнати още дълго време.