Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (16)

16.

Електронната брава не бе никакъв проблем. Пансионът на Шелбивил нямаше надеждна защита. До вчера градът се бе радвал на репутацията, че е с почти нулева престъпност. Точно това бе една от причините да избере Шелбивил за своя база в новия сезон на лов на вещици.

Още при първия оглед бе разбрал, че отдалечената, скрита от дървета къща на Талънтайър в края на глухата уличка бе идеална за целите му. Тя бе принадлежала на истинска вещица. Нямаше по-подходящо място, където да бъдат наказани другите като нея. Отдели няколко месеца, за да се увери, че е безопасно да използва къщата. Още няколко седмици му трябваха, за да открие първата вещица. А сега целият му труд беше отишъл на вятъра.

Каквато лелята, такава и племенницата. Очевидно Рейна Талънтайър бе наследила силата на леля си. Тя също беше вещица, най-силната вещица, която беше срещал досега.

Гневът се надигна в него и помете всички други чувства. За миг вещицата Талънтайър бе съсипала всичко, над което той се бе трудил месеци в Шелбивил. Сега беше принуден да си търси ново място.

Но преди това трябваше да научи повече за противника, с когото му предстоеше да се сблъска. Рейна Талънтайър беше заплаха, която не бе предвидил. Щеше да я елиминира, но трябваше да действа предпазливо. Очевидно бе много опасна.

За щастие момичето, което беше заключил в мазето, изобщо не бе видяло лицето му. Той винаги носеше ски маската, когато се заемаше за работа. Но фактът, че я бяха намерили, преди да бъде наказана, го беше извадил от равновесие. Тя не може да каже на ченгетата нищо, което да ги насочи към него, и въпреки това, за пръв път в кариерата си, се почувства разтревожен. В миналото винаги бе разчитал на пречистващия ефект на огъня, за да унищожи всички следи.

След една дълга безсънна нощ обаче разбра. Това бе изпитание, изпратено от демона.

Той осъзна, че работата му вече няма да бъде така лесна като в миналото. Преминаваше към нова степен на могъщество и щеше да лови по-силни вещици. Трябваше да бъде подготвен.

Даваше си сметка, че пристигането на Рейна Талънтайър в Шелбивил и това, че откри похитената вещина, изобщо не бе случайно. Ако искаше да оцелее и да стане по-силен, трябваше да докаже на демона, че може да се справи с Рейна. Трябваше да я залови и унищожи, както унищожи вещиците преди нея.

Стоеше и оглеждаше малката стая. Беше рисковано да идва тук днес, преди да успеят да почистят стаята, но му трябваше някаква лична вещ, предмет, който вещицата да познае, когато започне преследването. Беше важно да я накара да се страхува, преди да дойде за нея. Откри тази приятна тръпка още в началото. Понякога прекарваше седмици и месеци в преследване и наблюдение, за да ги накара да се страхуват.

Обходи стаята в търсене на подходяща вещ. Понечи да вземе една от калъфките, но после се отказа. Трябваше му нещо по-интересно.

В банята имаше мокра хавлия, но това бе една обикновена бяла кърпа. В нея нямаше нищо отличително. Можеше изобщо да не я познае. Не вършеше работа.

Излезе бързо от банята. Очите му попаднаха на подноса за чай.

Протегна се и взе изящната порцеланова чашка. Идеално.

В късния следобед той откри с ужас колко много бяха напреднали Лангдън и детективите от Портланд и Сиатъл. В пощата се носеха слухове за ДНК и косми, дори за снимки. Глупавото момиче си спомняше най-различни неща, неща, които можеха да се окажат пагубни.

Паника и гняв бушуваха в него. Вината бе изцяло на вещицата Талънтайър. Той взе чашата и я запрати в стената. Крехкият порцелан се разби.

Разтреперан, коленичи и събра парчетата.

Гори, вещице…