Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (14)

14.

Брадли отпи продължително от кафето, после остави порцелановата чашка върху чинийката и я изгледа мрачно.

— Какво ти е? — попита той. — Болна ли си?

— Мили боже, не! Всъщност никога не съм се чувствала по-добре. — Тя си наля чай от симпатичния жълто-зелен чайник. — Защо питаш?

— Не знам. — Той се вгледа в лицето й намръщен. — Изглеждаш така, сякаш имаш треска.

Рейна потисна усмивката си.

— Сигурно съм се зачервила от душа.

Малката трапезария на пансиона беше претъпкана с хора. Това бе същата оживена тълпа, която изпълваше ресторанта предната вечер. Постоянният звън на мобилни телефони и шумът наоколо им позволяваше да разговарят без опасения, че някой може да ги подслуша.

— Не е от проклетия душ — измърмори Брадли. — Изглеждаш различно тази сутрин.

— Ами тази нощ се наспах добре — каза тя спокойно.

Челюстта на Брадли се напрегна.

— Къде, по дяволите, го намери този Джоунс?

Рейна седеше с лице към входа на трапезарията. Зак стоеше до бара и си купуваше кафе и кифличка от угрижената жена на касата. Той забеляза, че Рейна гледа към него, и й махна с ръка. Тя също му махна и се обърна към Брадли.

— Извинявай, какво казваше? — попита тя.

Той се намръщи.

— Откъде го познаваш този Джоунс?

— За бога, да не очакваш да обсъждам личния си живот с теб?

— Не знаех, че имаш личен живот — измърмори Брадли.

— Вече имам — заяви тя.

— Джоунс знае ли какво правиш?

— Да. И познай какво. Не го побиват тръпки от това.

Брадли има благоприличието да се изчерви.

— Онази вечер казах някои неща, които не мислех наистина.

— О, мислеше ги, знам това.

Тя видя, че Зак отнесе кафето си във фоайето.

— Виж — каза Брадли сериозно, — дори и да не е било писано да има нещо повече между нас, това не означава, че не можем да продължим да работим заедно. Ние сме екип, Рейна.

Неговата настойчивост започваше да събужда любопитството й. Брадли обикновено бе спокоен, невъзмутим мъжкар. За егото й щеше да е доста ласкателно да си помисли, че той я ревнува от Зак, но беше почти сигурна, че не това е причината за промяната в поведението му. Безспорно, бе неприятно изненадан да я открие с друг мъж сутринта, но Рейна съзнаваше, че това не е, защото внезапно бе открил, че въпреки всичко я желае.

— Не съм сигурна — каза тихо тя. — Напоследък съм под голямо напрежение заради смъртта на леля ми.

— Знам — заговори бързо той. — Но работата може да бъде отлична терапия.

— Имам нужда от време, за да си подредя мислите и да реша какво искам да правя занапред. Освен това изникна още нещо. Както и да е, в момента просто не съм готова отново да работя с теб. Поне още известно време.

Брадли стисна ръба на масата с двете си ръце.

— По дяволите, Рейна. Няма време да си подреждаш мислите. Имам нов случай, който трябва да разреша. Още едно разследване, стигнало до задънена улица.

Любопитството на Рейна нарастваше. Никога не го беше виждала толкова напрегнат, дори и когато се готвеше да арестува някого.

Тя вдигна чайника и отново напълни чашата си.

— Защо е това бързане? По дефиниция при старите случаи никой не бърза, те бездруго са забравени.

— Не и от близките на жертвите — каза той възмутено. — Някои хора така и не доживяват да видят как правдата тържествува.

Въпреки решимостта й, в нея започна да се надига чувство на вина.

— Знам това.

Доволен, че е отбелязал точка, Брадли смекчи изражението си.

— Съжалявам, че те притискам така. Осъзнавам, че смъртта на леля ти беше тежък удар и че сега трябва да се оправяш с къщата. Но аз съм в безизходица.

Най-после стигнаха до същината на проблема.

— Какво имаш предвид под безизходица!

Той издиша тежко.

— Виж какво ти предлагам, скъпа…

Тя вдигна чаената си лъжичка като вълшебна пръчица.

— Никога не ме наричай скъпа.

— Работата е там, че новото разследване е много важно. Нуждая се от помощта ти.

— С какво това разследване е по-различно от другите?

Брадли се огледа за втори път, за да се увери, че никой не ги слуша, и понижи глас:

— Касиди има страхотна идея за книгата — каза той.

Рейна остави лъжичката в чинийката. Тя изтрака отчетливо.

— Касиди Кътлър. Трябваше да се досетя.

— Просто ме изслушай, става ли? — помоли я Брадли. — Тя смята да проследи целия процес на разследване на един неразрешен стар случай. От началото до края. Прегледахме някои от старите разследвания и избрахме едно, което е точно като за теб.

Тя се задави с чая си.

— За мен?

— За нас — поправи се той бързо. — Това е случай, който е идеален за твоята, хм, наблюдателност и проницателност.

Наблюдателност и проницателност бяха думите, които използваше, когато трябваше да назове паранормалните й способности. След повече от година съвместна работа все още не можеше да си наложи да признае, че тя е истински екстрасенс.

— Забрави — заяви Рейна твърдо. — Не искам да присъствам в книгата ти.

— Защо? — учуди се Брадли.

— Най-вече защото ще загубя анонимността си. Ориана не е Ню Йорк или Ел Ей. Не можеш да останеш невидим. Последното, което искам, е хората от града да започнат да ме сочат с пръст и да си шушукат, че чувам гласове в главата си.

— Това би било страхотна реклама за твоя бизнес.

— Шегуваш ли се? Хората ще говорят, че съм луда като леля си. Не ми трябва такава реклама, повярвай ми. Искам да мога да ходя спокойно по магазините, да участвам в ежемесечните срещи на бизнес асоциацията на Ориана, без да се тревожа, че хората ще шушукат зад гърба ми.

— Добре, добре — вдигна ръка Брадли.

— Знаеш ли как наричаха леля ми хората тук, в Шелбивил? Наричаха я вещица. А някои от тях вярваха, че е такава.

— Виж, ще говоря с Касиди. Може би ще се съгласи да те включи с друго име в книгата.

— Съжалявам — каза Рейна. — В момента имам много работа. Не искам да се ангажирам с книгата.

— Заради него е, нали? Заради мъжа в стаята ти тази сутрин.

— Не — отвърна тя спокойно.

— Глупости. Откога го познаваш?

Рейна започваше да се дразни. Отправи му специалната си усмивка.

— Чакай да сметна. От около шестнайсет часа.

— Шестнайсет часа?

— Плюс-минус един. Не съм се взирала в часовника, честно казано.

Брадли едва не онемя от смайване.

— Искаш да кажеш, че сте се запознали вчера и вече спиш с него? Да не си луда?

Рейна замълча, вдигнала чашата си във въздуха, и само го изгледа, без да каже нищо.

— Не мога да повярвам — продължи той, без да забелязва реакцията й. — Трябва да си си изгубила ума.

— Е, ти винаги си имал известни съмнения в това, нали? — попита тя спокойно.

Той се намръщи.

— Какви съмнения?

— Че може и да не съм съвсем с всичкия си. Затова беше толкова отвратен при мисълта да спиш с мен, помниш ли?

Брадли се намръщи.

— По дяволите, Рейна. Не ми приписвай неща, които не съм казал.

— Ти каза, че те побиват тръпки, не аз.

— Виж, ти не чуваш гласове. — Той сви устни. — Само си мислиш, че чуваш. Всъщност имаш вродена дарба да забелязваш на местопрестъплението неща, които убягват на другите хора, това е всичко.

— Аз действително чувам гласове, Брадли — натърти тя. — В някои среди това е дефиниция за лудост.

— Мъжът, с когото те намерих горе…

— Казва се Зак Джоунс.

— Джоунс. Наистина ли му каза, че чуваш гласове?

— Да.

Брадли я погледна невярващо.

— И той не се впечатли от това?

— Каза, че това го възбужда.

— Тук нещо не е наред.

— Довиждане, Брадли. Късмет с книгата.

Рейна прехвърли дръжката на чантата си през рамо и понечи да се изправи.

— Моля те. — Думите прозвучаха така, сякаш ги бе изстискал от себе си със сетни усилия. — Нуждая се от помощта ти. Тази книга е много важна за мен. Ако се получи добре, мога да се издигна и да стана шеф на управлението. По дяволите, може дори да премина на частна практика.

— Желая ти успех — каза тя искрено.

— Дължиш ми го.

— Моля?

Брадли се наведе към нея:

— Преди година и половина ти направих услуга, когато дойде при мен с онази шантава история за жената, която била отвлечена и убита от съпруга си, помниш ли? — каза тихо и настойчиво. — Никой друг в управлението не пожела да ти обърне внимание. Но аз се разрових из архивите и открих случай, който в детайли съвпадаше с онова, което ти вече знаеше. Поисках разрешение за ДНК изследване. Аз открих съпруга и го принудих да си признае.

— И получи всички овации за това, че приключи първия от поредица безнадеждни случаи, което щеше да те направи прочут. Бих казала, че сме квит, Брадли.

— Глупости. Отношенията ни трябваше да си останат само колегиални. Защо се опита да ги промениш?

Рейна трепна за момент, после успя да се овладее.

— Грешката беше моя. Мислех, че сме нещо повече от колеги. Мислех, че разбираш… — Тя млъкна. — Няма значение. Поемам пълната отговорност за това недоразумение. Сега трябва да вървя. Главен инспектор Лангдън каза, че детективите от Портланд и Сиатъл ще искат да говорят с мен тази сутрин. Веднага щом приключа с това, заминавам за Ориана. Магазинът ме чака.

Той се протегна и сграбчи китката й.

— По дяволите, Рейна. Ние сме екип.

Зак се появи на входа и се запъти към масата им. Рейна усети опасните вибрации от разстояние. Тя погледна към китката си.

— Мисля, че трябва да ме пуснеш. Веднага.

Брадли най-после забеляза, че Зак се приближава към тях. Бързо пусна Рейна. Навъси се още повече.

— Вразуми се, Рейна. Не ме интересува, че този Джоунс те е изчукал. Той не се е появил случайно. Който и да е, той иска нещо от теб, нали? И това, което иска, не е само горещ и страстен секс.

— Това не е твоя работа.

Брадли сякаш се намираше в стаята за разпити.

— Не мога да повярвам, че си се запознала с него вчера — каза той. — Каква е връзката му с теб?

— Може да се каже, че е стар семеен приятел.