Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (13)

13.

Рейна се събуди от настойчивия звън на телефона в стаята. Без да отваря очи, тя се протегна и потърси слушалката.

Ръката й попадна върху здраво мъжко рамо.

Веднага отвори очи. Изправи се в леглото, стресната и изплашена.

— Какво? — почти изкрещя тя.

— Спокойно. — Зак се надигна на лакът и я погледна сънено и развеселено. — Аз съм. Нали ме помниш? Мъжът, с когото се търкаля на пода снощи.

Спомените нахлуха в главата й. Ужасена осъзна, че лицето й става моравочервено.

— Извинявай — измърмори и потърси очилата си. — Малко съм дезориентирана.

Нямаше нужда да му казва, че не е свикнала да се събужда с мъж до себе си. Достатъчно голяма грешка беше да му довери, че до снощи не бе изпитвала оргазъм.

— Не се тревожи — прозя се той. — Ще свикнеш. Ще вдигнеш ли телефона?

Вече бе открила очилата си. Осъзна, че телефонът продължава да звъни.

— Така. Телефонът.

Той беше на нощното шкафче от неговата страна на леглото. За да го стигне, трябваше да се пресегне през Зак. Пак се зачуди какво да прави.

Развеселен, той вдигна слушалката и й я подаде.

— Ало? — Държеше телефонната слушалка така, сякаш й се случваше за пръв път.

— Госпожице Талънтайър? Обажда се Бъртън от рецепцията. Извинявайте, че ви будя, но исках да ви предупредя, че един детектив от полицията идва към стаята ви. Помолих го да изчака, но кучият син, искам да кажа полицаят, ми показа значката си и тръгна. Полицаите постоянно се правят на важни, нали ги знаете.

Бъртън изглеждаше още по-нервен и напрегнат от обикновено. Рейна се насили да се съсредоточи.

— Главен инспектор Лангдън ли беше?

— Не. Представи се като Мичъл. Детектив от Ориана. Каза, че ви познава.

— Брадли? — Тя се втренчи в отсрещната стена, опитвайки да подреди мислите си. — Тук?

— Нали ви обясних. Казва се Мичъл, не Брадли.

— Добре. Благодаря.

Рейна подаде слушалката на Зак. Той я пое с въпросително повдигнати вежди и внимателно я постави на мястото й.

— Гости ли очакваме? — попита спокойно.

— Да. Брадли Мичъл.

— Детективът от Ориана, с когото си работила?

— Да. — Тя отметна завивката и свали крака на пода. — Странно защо всички изведнъж започнаха да се интересуват от мен.

— Ще се заинтересуват още повече от теб, ако се появиш на вратата в този вид — отбеляза Зак.

Рейна погледна надолу и откри, че е съвършено гола.

— По дяволите!

Грабна халата си и трескаво го навлече. Зак се надигна от леглото с ленива грация. Той беше по боксерки. Прекоси стаята и облече тениската и панталона си.

Рейна се втурна към банята. В огледалото видя една чорлава непозната жена, която изглеждаше така, сякаш цяла нощ бе правила страхотен секс. Прокара четката през косата си без видим резултат.

На вратата се почука.

— Аз ще отворя — предложи Зак прекалено небрежно. — Не бързай.

Тя изхвръкна от банята, но Зак беше почти стигнал до вратата на стаята. Рейна забеляза, че е облякъл и якето си. Когато погледна към нощното шкафче, откри, че пистолетът и кобурът са изчезнали. Нивото на тестостерон в стаята стремително се покачваше.

Тя се почувства като в капан. Трябваше ли да остави Зак да отвори вратата, или това бе много лоша идея?

После главата й като по чудо се проясни и изведнъж се почувства бодра и весела.

Всъщност идеята бе отлична.

— Благодаря — извика през рамо. — Ще дойда след минута.

Тя затвори вратата, после допря ухо до нея. Чу вратата към коридора да се отваря.

— Извинете — каза Брадли изненадан. — Сбъркал съм стаята. Мога да се закълна, че мъжът на рецепцията каза номер шест.

— Търсите ли някого? — попита Зак любезно.

— Една жена. Сигурно е в отсрещната стая.

— В тази стая има жена — увери го Зак. — Рейна е в банята в момента, канеше се да си вземе душ. Току-що станахме.

— Рейна Талънтайър? — Брадли изглеждаше смаян. — Тя тук ли е?

— Точно така — кимна Зак. — Вижте какво ви предлагам. Защо не слезете долу? Ще кажа на Рейна, че сте я търсили. Ако иска да говори с вас, тя ще дойде във фоайето, след като вземе душ.

— Вижте, не знам кой сте, по дяволите, но надушвам, че тук нещо не е наред. Аз съм Брадли Мичъл от…

— Полицейското управление на Ориана. Знам. Видях значката ви.

— Искам да говоря с Рейна. Веднага.

Рейна примигна. Брадли използваше строгия си полицейски тон. Това не беше добре.

— По полицейски въпрос ли или по личен? — попита любезно Зак.

— По официален въпрос.

— В такъв случай може би е по-добре да говори първо с адвоката си.

— Стига толкова, влизам в стаята.

— Не мисля. — Гласът на Зак стана леденостуден.

— Не знам кой сте, по дяволите — изръмжа Брадли, — но според мен имам достатъчно основание да подозирам, че сте направили нещо на Рейна Талънтайър. Дръпнете се от пътя ми.

Край на женското отмъщение. Адреналинът и тестостеронът в стаята бяха достигнали токсични нива. Време беше да се намеси.

Въздъхна със съжаление, защото беше започнала да се наслаждава на ситуацията, отвори вратата на банята и подаде глава.

— Брадли — каза тя бодро. — Стори ми се, че чух гласа ти. Какво правиш тук, в Шелбивил?

Брадли отмести поглед от Зак и се втренчи в нея. Объркване и гняв изкривиха фотогеничните му черти. Той приличаше на детектив от телевизионен сериал: с твърд поглед и квадратна челюст. Тъмната му коса беше достатъчно дълга, за да докосне яката му. Тази сутрин беше облечен с дънки, риза с отворена яка и спортно сако.

— Какво, по дяволите, става тук, Рейна? — попита той. Изглеждаше хипнотизиран от вида й по халат. — Добре ли си?

— Чудесно — увери го тя, след което скръсти ръце и се подпря небрежно на касата на вратата. — Какво правиш тук?

— Обади ми се шефът на местната полиция. — Брадли се намръщи. — Някой си Лангдън. Каза ми, че ти и някакъв агент по недвижими имоти сте открили една от жертвите на Огнения убиец в мазето на леля ти. Така ли е?

— Да. Дадох на Лангдън твоя телефон, за да гарантираш за мен. Реших, че така най-лесно ще бъда изключена от списъка на заподозрените. Имаш ли нещо против да обсъдим това малко по-късно? Канех се да си взема душ.

Брадли хвърли подозрителен поглед към Зак.

— Кой е този?

— Един приятел — отвърна тя. Не устоя на изкушението да му отправи една от специалните си усмивки.

— Добър приятел — поправи я Зак. — Казвам се Джоунс. Зак Джоунс. Между другото теб вбесява ли те, като се усмихне по този начин? Мен определено ме вбесява.

Брадли се обърна към него, готов да избухне.

— Моля те, слез долу, Брадли — бързо се намеси Рейна. — Ще дойда при теб след двайсет минути.

Лицето на Брадли се напрегна още повече, но бе очевидно, че няма друг избор.

— Двайсет минути — повтори той.

— Приблизително — кимна тя сладко.

Без да каже дума повече, той се обърна и се отправи към вратата. Зак затвори след него и я погледна.

— Струва ми се, че между вас двамата има още нещо. Не е само това, че сте намерили няколко трупа и сте разкрили убийците с общи усилия — каза той направо.

— Вече няма — отвърна тя, като внимателно подбираше думите си. — Грешката беше моя.

— Какво се обърка?

— Аз сбърках. Двамата с Брадли бяхме чудесни приятели. Направих грешката да си помисля, че приятелството ни може да прерасне в нещо друго. — Тя замълча за момент. — Той знаеше за гласовете.

Зак кимна, отгатнал какво е станало.

— И си решила, че той няма нищо против твоите свръхспособности?

— Една вечер, след като бяхме разрешили поредния случай, го поканих на гости. Бях приготвила бутилка вино. Шоколадово фондю. Огън в камината. Казано направо, опитах се да го съблазня.

— Надушвам, че изходът е бил неприятен.

Рейна се изчерви.

— Беше изключително неловко и за двама ни. В крайна сметка се принуди да ми каже истината.

— Която беше?

— Че при мисълта да прави любов с жена, която чува гласове, направо го побиват тръпки.

— Виж ти. — Зак сви рамене. — Мен пък ме възбужда.

Тя го изгледа слисана.

— Кой да предполага — промълви накрая. Зак се ухили дяволито.

— Да. Кой да предполага. И как стоят нещата между вас сега?

— Никак. Случката в апартамента ми беше миналия месец, малко преди смъртта на леля Вела. Изненадана съм, че Брадли е дошъл тук днес. Мислех, че след онази неловка сцена ще се опитва да ме отбягва, поне колкото и аз него.

— Ами общата ви работа?

— Би било изключително трудно да забравим за станалото и да се правим на добри приятели и колеги, каквито бяхме. Поне за мен би било мъчително. Почувствах се ужасно унизена.

— И наранена.

Рейна го погледна.

— Е, признанието, че от мен го побиват тръпки, не се отрази добре на егото ми.

— Питам се защо тогава се появи тук днес?

— Нямам представа. Последния път, когато го видях, се беше отправил по пътя на славата.

Зак повдигна вежди.

— И как по-точно?

— Чувал ли си за Касиди Кътлър?

Той присви очи.

— Името ми се струва познато.

— Сигурно защото си го виждал в списъка на бестселърите. Писателка е. Пише криминални романи по действителни случаи.

— Аха. — Той кимна. — Тя беше написала книга за онзи маниак, който избиваше членовете на едно семейство във Флорида. Полицаите не можеха да разберат защо ги е нарочил. Накрая арестуваха някакъв братовчед, доколкото си спомням.

— Чел ли си я? — попита Рейна.

— Как ли не. Не чета такива книги. Имам си достатъчно кошмари и без това. Знам това от вестниците.

Тя се усмихна горчиво.

— Изглежда, имаме едни и същи четива за приспиване. Както и да е, Касиди Кътлър е решила, че героят на следващата й книга ще бъде детектив от отдел „Убийства“ в малък град, който наскоро е разрешил поредица от безнадеждни случаи.

Зак се засмя.

— Тя пише книга за Мичъл?

— Брадли ми се обади преди няколко дни. Беше много развълнуван. Каза ми, че Касиди Кътлър е пристигнала в града с асистентката си и е започнала първите си проучвания.

— Интересно. Чудя се дали Мичъл смята да й каже, че ключът към успеха на всички разследвания е сътрудничеството му с екстрасенс?

Рейна потрепери.

— Искрено се надявам да не спомене и дума за това. Що се отнася до мен, може да си присвои всички заслуги.

— Защото последното нещо, което искаш, е името ти да се появи в една от книгите на Касиди Кътлър?

— Определено последното.