Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (12)

12.

Гори, вещице, гори.

Изгори проклетата лаборатория до основи. Накажи я. Унищожи я с огън. За да си сигурен. Изкарай онези двете навън. После унищожи всичко. Не може да рискуваш. Трябва да си сигурен.

 

Рейна се събуди задъхана. Сърцето й биеше трескаво. Нощницата й беше залепнала за гърба от пот. Трябваше да си поеме дъх.

Рязко седна в леглото, отметна завивките настрани и скочи на крака. Няколко минути остана права, разтреперана, опитвайки да се успокои.

Предварително знаеше, че ще сънува кошмар. Винаги сънуваше, след като бе имала досег с болната психична енергия на убийци и насилници. Гласовете владееха сънищата й в продължение на няколко нощи. Беше се примирила с това.

Но тази нощ в кошмара й се бе появил злокобният глас от Нощта на пожара и сълзите.

Изкарай онези двете навън. После унищожи всичко.

Тя се отпусна на леглото и погледна часовника. Един и петнайсет. Беше стояла будна до полунощ. Изчете цялата папка и разбра на какво се дължеше лошата слава на фамилията Талънтайър. В очите на Магистъра и Съвета тя бе дъщеря на човек, който бе опитал да създаде психовампири.

Да си гледат работата.

Не чу стъпките в коридора. Тихото почукване на вратата я стресна. Чувстваше се нервна и напрегната. За момент реши да се престори, че не е чула тихия звук. Но няколкото часа, прекарани със Зак, й бяха достатъчни, за да знае, че няма да се откаже.

Отиде до гардероба и извади тъмносиния халат, който носеше от къщи. Облече го и го стегна на кръста. Докато вървеше към вратата, прокара пръсти през косата си и я прибра зад ушите.

Погледна през шпионката. Зак стоеше в коридора. Пак беше с черното кожено яке, но този път под него имаше само черна тениска. Наболата брада тъмнееше по лицето му. Беше опрял едната си ръка на рамката на вратата, извън обсега на полезрението й.

Видът му произведе странен ефект върху всичките й сетива. Напрежението, което бе съпътствало кошмарния сън, изведнъж се трансформира в друг вид енергия. Адреналинът я накара да потрепери. Прималя й от очакването. Отново осъзна, че пулсът й се е ускорил, но този път от вълнение.

Отвори вратата. Първото, което забеляза, бе това, че е бос. Кой знае защо, картината с босия Зак, застанал в коридора, й се стори невероятно еротична. Той имаше хубави, силни ходила. Досега не бе забелязвала ходилата на никой мъж.

С усилие вдигна поглед към лицето му.

— Здрасти — каза тя, след като не можа да измисли нещо по-добро.

Зак я огледа с разбиране.

— Зле ли ти е? — попита тихо, така че да го чуе само тя.

Рейна осъзна, че няма нужда от никакви обяснения. Прониза я дълбок копнеж. Той я разбираше както никой друг.

— Било е и по-зле — каза тя. — Все пак момичето беше живо.

— Разбира се. И въпреки това е кошмарно, защото знаеш какво е възнамерявал да направи. Какво е правил в миналото.

— Прав си — призна тя. Но осъзна, че той не знае всичко. Не знаеше, че тази нощ в съня й се бе появил още един глас. — Какво правиш тук?

— Предположих, че досието и кошмарите няма да те оставят да спиш. Аз самият бях ангажиран с една консултация по-рано днес. Кама на две хиляди години, използвана за жертвоприношения на хора.

— Господи, какъв ужас!

— На мен ли го казваш? — Очите му станаха още потъмни и тайнствени. — Реших, че и на двама ни ще се отрази добре, ако малко се поразсеем.

Внезапно остана без дъх. Сърцето й запрепуска. Енергията нажежи атмосферата. После изневиделица здравият разум надигна глава. Зак знаеше колко силно я привлича. Знаеше, че тази вечер е твърде уязвима. Възнамеряваше да използва сексуалната енергия, която припламваше помежду им, като начин да я манипулира. Ако си бе мислил, че е лесна жертва, определено беше сбъркал.

— С какво по-точно мислеше да се разсеем? — попита тя с възможно най-леден глас.

Той дръпна ръката си от стената и й показа, че държи тесте карти.

— Какво ще кажеш да поиграем Блек Джек?

Рейна, която се бе готвила да отблъсне опитите му да я съблазни, няколко секунди дори не успя да реагира. Взе се в ръце с върховно усилие на волята.

— Предлагаш да играем на карти? — попита тихо.

— Като съдя по опита си, това не помага особено. Трябва ти нещо, което да те накара да се концентрираш, но не прекалено, защото и бездруго си твърде напрегната.

Тя прогони първоначалните си подозрения. Не беше дошъл да правят секс. Просто знаеше какво преживява. Нещо повече, познаваше го от собствен опит.

— Случвало ти се е и преди, нали?

— Няма спасение от кошмарите за хора със способности като нашите. Когато съм сам, обикновено изпивам две-три чаши уиски и редя пасианси.

— Познавам един билкар в Ориана. Той ми приготвя специална билкова смес за чай. Но не си нося от нея. — Погледна с колебание тестето карти в ръката му. — Понякога и аз редя пасианси.

Зак не каза нищо, просто продължи да чака.

— Добре — каза тя, чувствайки се по-безразсъдна от всякога. — Хайде да поиграем Блек Джек.

Той влезе в стаята. Тя затвори вратата. Изведнъж мракът ги погълна. Усещането за интимност бе неустоимо.

Рейна светна лампата на масата до прозореца. На меката светлина леглото изглеждаше смущаващо голямо. Рейна изпита неудобство заради разхвърляните завивки.

Това, че го покани в стаята, вероятно бе голяма грешка. И все пак не можеше да се принуди да го прогони.

Зак спокойно прекоси стаята. Държеше се така, сякаш не забелязваше леглото, но Рейна не можеше да спре да мисли за него.

Взе покривалото и го метна върху възглавниците. Маневрата не успя да намали усещането за сексуална интимност, изпълнила малката стая.

Зак включи газовата камина. Вместо да седне до масата, той се отпусна на пода пред камината с кръстосани крака. Започна да размесва картите.

— Хайде да го направим интересно — предложи той.

— Как? — затаи дъх тя.

— Да играем на истински пари. — Той извади портфейла си от задния джоб и отдели няколко банкноти. — Залагам двайсет долара.

Дотук с чуденето дали няма да предложи да играят на стрип покер.

Рейна отиде до масата, отвори чантата си и извади портмонето. Отброи двайсет долара на банкноти по един и пет. Върна се при Зак с парите в ръка.

Осъзна, че както бе с късия до коленете халат, не може да седне на земята с кръстосани крака като Зак. Зачуди се какво да прави, после се настани на пода, свила краката си на една страна като русалка. В тази поза халатът я покриваше достатъчно.

Зак започна да раздава.

Тя погледна първата си карта. Беше дама купа. Зак раздаде следващите. Този път й се падна вале каро. Неговата обърната карта беше тройка.

— Чакай — каза тя. Пъхна един долар под картите.

Зак сви рамене и си даде трета карта. И двамата погледнаха червената десетка. Той обърна скритата си карта. Още една десетка.

— Губя — каза той.

Рейна се усмихна.

— Винаги съм била много добра на карти.

Той изглеждаше развеселен.

— Да, виждам.

Зак събра картите и раздаде отново.

Рейна гледаше ръцете му, очарована от лекотата на движенията му.

— Никога ли не си събличаш якето? — попита тя.

Мили боже, това пък откъде й хрумна? Ако си свалеше якето, той щеше да остане само по тениска и панталон.

Той спря насред раздаването и я изгледа преценяващо. След малко сякаш взе решение. Остави картите и свали черното си кожено яке.

Тя се вторачи изумена в кобура под мишницата му.

— А… — прокашля се смутено. — Ясно.

Зак взе картите и продължи да раздава.

Двайсет минути по-късно тя беше спечелила неговите двайсет долара, както и още четирийсет. Осъзна, че призрачните гласове я бяха оставили на мира от мига, в който Зак бе прекрачил прага на стаята й.

— Прав беше — каза тя зарадвана. — Наистина върши работа. Мисля само за това как да спечеля всичките ти пари.

— Засега се справяш много добре.

Рейна се засмя.

— Значи си забелязал.

— Добре че си платих стаята предварително. — Той се усмихна загадъчно. — Но в своя защита ще кажа, че тази вечер не мога да се концентрирам върху картите.

Недвусмисленият намек в думите му я хвана напълно неподготвена. Зак я пронизваше с поглед, в който се четеше открито сексуално желание, което сякаш се бе появило изневиделица. Само преди минути двамата играеха на карти като приятели. Сега я гледаше така, сякаш искаше да я разсъблече и да я обладае направо на килима. Никой мъж не я бе гледал с такава възбуда.

Първоначалните й подозрения се бяха оказали основателни. Зак много добре знаеше каква химия има помежду им. Той просто атакуваше бавно, подмами я да го пусне в стаята си, предразположи я да се отпусне. Играта на карти бе форма на съблазняване. Той я използва, за да прогони гласовете от главата й, да я остави открита и уязвима.

След като осъзна това, Рейна си каза, че трябва да е много, много предпазлива. Но освен това почувства как възбудата пронизва тялото й.

— Това май не е добра идея — прошепна тя.

Усмивката му стана още по-опасна. Невидима енергия пулсираше във въздуха помежду им.

— Мислех, че обичаш хазарта — каза тихо той.

Не и в такива случаи, опита да каже тя. Но поради някаква причина думите не излязоха от устата й. Сърцето й биеше до пръсване. Имаше чувството, че всичко в нея се топи.

Зак бавно разкопча кобура на пистолета си и го пусна настрани. Наведе се към нея, като й даде достатъчно време да се отдръпне. Рейна не направи никакъв опит да го избегне. Той я прегърна и придърпа, за да премахне разстоянието помежду им. Картите се пръснаха на пода.

Вместо да му каже, че не си пада по случайните свалки, тя обви ръце около врата му.

Устните му се спуснаха към нейните, търсейки техния отговор. Тялото й се предаде. Огънят, който гореше в нея от мига, в който отвори вратата на стаята си, избухна с пълна сила. Никога преди не бе изпитвала подобно нещо. Никога не бе подозирала, че е способна на такава необуздана реакция.

Но това, което караше кръвта й да кипи, беше фактът, че Зак я желае също толкова силно. Сигурна беше в това. Зак не бе като Брадли. Той не се страхуваше от нейните гласове. Завладя я великолепно чувство на триумф.

Притисна се още по-силно към него и отвърна на целувката му с цялата потискана енергия на жена, която никога преди не се е отдавала напълно на чувствената си природа. Смътно долови, че ръцете му развързват халата й. После дрехата изчезна.

Зак изстена дрезгаво, претърколи се настрана и я издърпа до себе си. Протегна се и дръпна едно одеяло от леглото. Опъна го на пода с бързо и рязко движение, сякаш мяташе мрежа.

След миг тя вече лежеше по гръб върху одеялото и гледаше като омагьосана как Зак сваля тениската си и я хвърля настрана.

Отблясъците от огъня блестяха върху раменете му. Изпълнена с дълбоко чувство на почуда и откривателски възторг, тя докосна извивката на мускулите на ръката му. Зак хвана китката й и целуна дланта чувствено. Дълбоко в нея се надигна нещо, което засили още повече прекрасното напрежение.

Рейна го придърпа върху себе си, желаейки да усети тежестта и силата му.

Тихият му смях бе опияняващ.

— Харесва ми, когато една жена знае какво иска — каза той почти допрял устни до шията й.

Пъхна крак между бедрата й и я целуна дълбоко. Сега вече всичките й сетива горяха и тя импулсивно се вкопчи в него, наслаждавайки се на усещането да гали мускулестия му гръб. Заби нокти в топлата му кожа.

— Сладък ад. — Зак нежно захапа ухото й. — Имаш ли представа какво ми причиняваш?

В тези мигове тя откриваше нова, чувствена и знойна страна на природата си, за която дори не бе подозирала, че съществува.

— Кажи ми — прошепна му. — Кажи ми точно какво ти причинявам.

— Става ми адски горещо. — Гласът му бе станал осезаемо дрезгав през последните минути.

— Това е добре. — Рейна прокара палец по гръбнака му. — Какво още?

— Ставам твърд. — Тя усети върху бедрото си колко е силна възбудата му. — Много, много твърд.

— И това е добре. — Тя размърда бедра под неговите. — Продължавай.

Зак вдигна глава и изпъна ръцете си от двете страни на главата й.

— Знаеш ли, не ми е до приказки в момента. Предпочитам да ти покажа.

Рейна се усмихна и стисна раменете му.

— Тогава ми покажи.

— С удоволствие.

Той се протегна и издърпа ципа си. Надигна се колкото да свали панталона и боксерките си. Трябваше му още минута да вземе малкото пакетче от джоба на панталона си, да извади кондома и да го сложи.

Настани се до нея и я придърпа към себе си. Когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя също загуби желанието си за разговори. След няколко минути вече се опитваше да се обвие около него, да го почувства в себе си, преди напрежението да е изригнало.

— Побързай — помоли го отчаяно. — Моля те, побързай.

— Не толкова бързо. — Зак се наведе и отново целуна шията й, а ръката му продължаваше да се движи, приближавайки я все по-близо до ръба на пълния екстаз. — Имаме цялата нощ.

Това не бе най-добрият момент да си възвръща красноречието. Рейна го стисна за раменете и опита да го разтърси. Беше безнадеждно, сякаш се бореше с масивен речен камък.

— Не разбираш — каза тя почти през зъби. — Мисля, че ще свърша.

— О, знам. — Очите му блестяха. — Знам.

— Не разбираш — каза задъхано тя. — Никога не съм свършвала с мъж. Не прецаквай работата, Джоунс, или няма да ти го простя.

— Ти командваш, скъпа. — Той се настани върху нея. — Този път.

Заплахата само засили нетърпението й.

— Толкова съм близо. — Толкова близо. Вече го усещаше в себе си.

— Просто се дръж здраво за мен — прошепна той. — Много, много здраво.

Тя стисна очи и се отдаде на усещането.

— Точно така. Сякаш няма никога да ме пуснеш.

Той започна да се движи бавно в нея. Рейна усещаше могъщата енергия, която струеше помежду им. Сякаш се носеше сред фантастична феерия, подобна на Северното сияние. Двамата създаваха свое собствено сияние там, в стая номер шест на пансиона в Шелбивил.

И после тя стигна до края, яхна гребена на една от великолепните пулсиращи вълни и полетя с нея в звездното небе. Не можеше да диша, но това нямаше значение. Искаше да се смее, искаше да плаче, искаше да пее. Но просто се остави да потъне в мрака.

Смътно осъзнаваше, че Зак се носи с нея. Мускулите му бяха като изсечени от мрамор под ръцете й.

Чу дългото му гърлено ръмжене в момента на триумфалното освобождаване. В един безкраен момент усещаше пулсирането му вътре в себе си.

Когато всичко свърши, той се отпусна върху нея и едва не я смаза с тежестта си.

 

Зак се изтръгна с неохота от фантастичното чувство на покой, което го бе завладяло, и отвори очи. Рейна лежеше отстрани, с лице към него, пъхнала ръка под главата си. В сенките очите й изглеждаха по-дълбоки и тайнствени от всякога. Тя го гледаше така, сякаш беше някакво непознато и интересно създание, което не бе виждала никога преди. Зак предположи, че вероятно има същото изражение.

— По дяволите — каза той и протегна ръце над главата си. — Ако не вярвах в съществуването на паранормалното, след тази вечер със сигурност щях да съм твърдо убеден.

Рейна го погледна изненадана, после се засмя. Ведрият и искрящ смях събуди у него желание да я прегърне.

Тя още се усмихваше, когато след малко той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото.