Джейн Ан Кренц
Клада от страсти (10)

10.

По-късно той я изпрати до пансиона, наслаждавайки се на усещането да е толкова близо до нея. Въпреки че по време на вечерята на моменти прехвръкваха искри помежду им, а може би тъкмо поради това, той бе завладян от нейната женственост. Беше прекрасно да крачи до нея, погълнат от интимността на нощта и дъжда и смътното усещане за плавната игра на преливащи една в друга вълни от психична енергия. За пръв път преживяваше подобно нещо.

— Значи това е всичко, с което разполагаш? — попита тя, когато стигнаха до етажа й и тръгнаха по коридора. — Само фактът, че Лорънс Куин се е появил в Ориана в деня, когато леля ми почина?

— Това е всичко, с което разполагам в момента, но трябва да признаеш, че това е интересна отправна точка.

Рейна спря пред стаята си със сериозно изражение. И без помощта на огледалния си талант Зак усети, че се кани да му довери една от многото си тайни.

— Всички мислят, че леля Вела е починала от естествена смърт — каза тя тихо. — Сърдечен удар. Но аз не можех да повярвам. Тя беше само на петдесет и девет години и в добро здраве. Така че поисках да й направят аутопсия, преди да я кремират.

— Това го нямаше в досието.

— О, радвам се, че „Джоунс и Джоунс“ не са вездесъщи все пак.

— Пак тази усмивка — предупреди я той.

— Извинявай. Неволно е.

— Какво показа аутопсията?

— Нищо смущаващо. — Рейна започна да търси ключа си в чантата. — Не откриха никакви доказателства, че смъртта е била причинена от нещо друго, а не от сърдечен удар. Като се замислиш, защо му е на Куин или на някой друг да я убива след толкова години? Тя не беше биохимик. Беше художничка. Рисуваше картини и уникални маски, които продавах в магазина си.

— Не казвам, че някой я е убил. Съгласен съм с теб, че няма очевиден мотив. Но съвпадението си остава и то ме смущава. Смущава и Фалън Джоунс.

Рейна отвори вратата, влезе и се обърна към Зак:

— Взех решение. Ще ти съдействам в разследването.

— Оценявам го.

Тя скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата, изучавайки го през стъклата на очилата си.

— Знаеше, че ще се съглася, нали?

Зак сви рамене.

— Предположих, че случаят ще те заинтересува. Аз бих постъпил така на твое място.

— Правилно си предположил. Но искам да изясня нещо още сега. Вярно е, че се съгласих да ти съдействам, но целта ми е различна от твоята.

— Какво имаш предвид?

— Ти и „Джоунс и Джоунс“ искате да разберете какво се е случило с доктор Куин. Единственото, от което аз се интересувам, е леля ми. Ако тя е била убита, искам убиецът й да бъде заловен и наказан. Докато ми помагаш да направя това, двамата с теб сме екип.

Зак подпря едната си ръка на стената до рамката на вратата.

— Дадено.

— Лека нощ, господин Джоунс.

Рейна отпусна ръце, дръпна плика от ръката му и затвори вратата пред него внимателно, но решително.