Джейн Ан Кренц
Горещи следи (41)

40.

След вечеря Петра и Уейн измиха и избърсаха чиниите. Грейс ги прибра в шкафа, а Лутър направи кафе. Занесоха чашите си в дневната и седнаха, за да чуят какво е открила Грейс в генеалогичните архиви.

— Господин Джоунс ми осигури достъп до секретните файлове — каза тя. — Намерих само един документ за певица, която според „Джоунс и Джоунс“ е убивала с гласа си.

— Коя? — попита Лутър.

— Ирен Бонтифор. Но със сигурност тя не е сирената, убила Юбанкс.

— Защо си толкова убедена? — попита Лутър.

— Бонтифор е била звезда през деветнайсети век. Умряла е преди повече от сто години. Била е изключително прочута за времето си. Също колкото Мелба.

Петра застина с чаша във въздуха.

— Била е известна колкото мелбата?

Грейс се засмя.

— Нещо такова. По онова време е имало и друга прочута оперна певица — Нели Мелба. Десертът носи нейното име.

— Виж ти — изсумтя Петра. — Човек научава по нещо всеки ден.

— Ирен Бонтифор била истинска сензация — продължи Грейс. — Изнасяла представления във всички столици в Европа.

Лутър я погледна.

— Тази Ирен Бонтифор от естествена смърт ли е умряла?

— Не точно. Тя била един от първите случаи, разследвани от „Джоунс и Джоунс“. Затова привлече вниманието ми. Според документите е заподозряна, че е убила заместничка — певица, която Бонтифор възприемала като конкуренция.

— В какъв смисъл заместничка? — попита Петра.

— Дубльорка — обясни Уейн.

— Не се перчи със знанията си — измърмори Петра.

— Дубльорките обикновено са много амбициозни, разбира се — каза Грейс. — Естествено, те също искат да станат известни. Очевидно Бонтифор смятала, че тази дубльорка е сериозна заплаха за нея. Другата певица умряла при мистериозни обстоятелства, но записали, че е умряла от естествена смърт. Край Бонтифор имало още няколко подозрителни смъртни случая — една певица, която жънела успехи, един критик, един любовник…

— Имала е любовник? — попита Петра.

— Няколко — поясни Грейс. — Примадоните са известни с апетита си, и то не само за храна.

— По дяволите. А аз си мислех, че рок звездите са необуздани — възкликна Петра.

Уейн я стрелна предизвикателно с очи. Грейс отново погледна бележките си.

— Смъртта на един от любовниците на Бонтифор привлякла вниманието на „Джоунс и Джоунс“. Жертвата бил лорд Голзуърди, член на Обществото. Смъртта му била приписана на естествени причини, но вдовицата му — лейди Голзуърди, се обърнала към „Джоунс и Джоунс“ да проведат разследване.

— Намерили ли са някакво доказателство, че Бонтифор е убила Голзуърди? — попита Лутър.

— Според документите „Джоунс и Джоунс“ обобщили, че вината й е извън всякакво съмнение — продължи Грейс. — Но не открили доказателства, които да могат да се представят на полицията.

Петра беше заинтригувана.

— „Джоунс и Джоунс“ как са я спрели?

— Не са я спрели — отвърна Грейс. — Била застреляна, преди те да се заемат с нея.

— Кой е успял? — попита Уейн с любопитство.

— Лейди Голзуърди. — Грейс отново погледна в бележките си. — След като „Джоунс и Джоунс“ й съобщили, че имат парапсихични доказателства срещу Бонтифор, но не и такива, които могат да послужат в съда, тя решила да вземе нещата в свои ръце. Една нощ изчакала в храстите пред къщата на Бонтифор. Когато певицата слязла от каретата и тръгнала по стъпалата към входа, лейди Голзуърди се появила откъм храстите и я простреляла два пъти от упор. Според всички доказателства за инцидента Бонтифор била напълно изненадана. Не успяла да издаде звук.

— Какво се случило с лейди Голзуърди? — попита Лутър. — Арестували ли са я?

— Не. Тя сама отишла пред дома на Бонтифор, облечена от главата до петите в траурни дрехи. Никой от очевидците на местопрестъплението не я разпознал. След изстрелите настанала такава суматоха, че тя успяла да избяга. Не арестували никого, макар да имало дълъг списък със заподозрени. Накрая вестниците писали, че певицата е била убита от своя съперница. Полицията приела тази версия.

— „Джоунс и Джоунс“ какво са направили? — попита Лутър.

— Бележките в архива са неясни, но изглежда, че „Джоунс и Джоунс“ са разбрали какво е станало и са се погрижили името на лейди Джи да не се появи в списъка на заподозрените.

— Но как, по дяволите, са разбрали със сигурност, че Бонтифор е убила любовника си? — попита Петра.

Грейс се усмихна.

— Чуйте това. Агентът, който я проследил и изобличил, бил глух по рождение, но бил изключително чувствителен към остатъците от насилие. Буквално можел да възпроизведе сцената на местопрестъплението. Бил един от най-успешните агенти на „Джоунс и Джоунс“.

Лутър протегна крака.

— Той срещнал ли се е лице в лице с Бонтифор?

— В интерес на истината, да. Към края на разследването тя го подозирала и опитала да го убие с гласа си. В записките си отбелязал, че видял певицата да пее насреща му и усещал опасна енергия около себе си, но нищо повече.

— Значи, ако не чуваш музиката, не може да те убие — отбеляза Лутър. — Това е интересно. Може би е имало нещо вярно в подхода на Одисей с митологичните сирени. Нали е карал моряците да си пъхат восък в ушите?

— Точно така. — Грейс откъсна поглед от тетрадката си. — Точно до това заключение са достигнали „Джоунс и Джоунс“. Талантът на една сирена се разгръща с пълна сила само ако жертвата чува музиката.

— Какво са смятали да направят „Джоунс и Джоунс“ с Бонтифор, ако лейди Голзуърди не се била намесила?

— Изглежда, че случаят с Бонтифор не бил първият, в който трябвало да се справят с убиец, притежаващ талант с висока степен, който поради различни причини не можел да бъде предаден на полицията. Фирмата си имала специален агент, който се справял дискретно с такива проблеми.

Лутър повдигна вежди.

— Хари Суитуотър на онази епоха?

— Как позна? — попита Грейс.

— Какво съм познал?

— Името на онзи агент било Орвил Суитуотър, прапрапрадядо на Хари.

Петра се ухили.

— Обществото „Аркейн“ е малък свят. Продължавай. Защо прояви интерес към тази Бонтифор?

— Поради няколко причини — отвърна Грейс. — Първо, тя имала дъщеря от лорд Голзуърди. Вероятно това било причината лейди Голзуърди да се ядоса толкова много. Бонтифор успяла да опази бременността си и раждането в тайна, тъй като се страхувала, че това ще се отрази зле на имиджа й. Дори и „Джоунс и Джоунс“ не знаели за бебето по онова време.

— Какво се е случило с детето? — попита Петра начумерена.

— Озовало се в сиропиталище. Там момиченцето пораснало и научило истината за родителите си. Обвинило Обществото за смъртта им. Конфронтирала се с Магистъра. — Грейс пак погледна бележките си. — Това бил Гейбриъл Джоунс. Тя му заявила, че Обществото й е голям длъжник.

— Сигурно си е навредила с тази тактика — каза Петра. — Не мога да си представя някой Джоунс да го изнудват.

— В интерес на истината Гейбриъл Джоунс сметнал, че тя има основание. Той й казал, че е дълг на Обществото да се грижи за своите. Предложил да я регистрира в Обществото. Когато тя отказала, той й дал голяма сума пари. Тя ги взела и заминала за Америка.

— Има ли доказателства, че дъщерята е наследила таланта на майка си? — попита Лутър.

Грейс потупа тетрадката си.

— Не станала оперна певица, но изкарвала прехраната си, като пеела в нощни клубове и кабарета. Била много популярна. Критиците също я харесвали.

Петра повдигна вежди.

— Описвали ли са гласа й като „хипнотичен“?

— В интерес на истината — да.

— А някакви доказателства, че е използвала таланта си за нещо друго, освен за пеене? — попита Петра.

— Не е ясно. Тя имала много любовници и накрая се омъжила за един много богат индустриалец от Сан Франциско. Шест месеца след сватбата той починал, очевидно от естествена смърт. Певицата наследила цялото му богатство въпреки огромното възмущение на роднините му.

— Можем да предположим, че тя го е изпратила към гроба — каза Лутър. — Имала ли е деца?

— Вдовицата не се омъжила повторно, но имала дете от любовника си. Момичето израснало в разкош. Никога не се озовала на сцената, вероятно защото не е работила, за да си изкарва прехраната. Но вземала уроци по музика и често се изявявала на частни събирания. Също като баба си и майка си имала любовници.

— Някой да е пострадал покрай нея? — попита Лутър.

— Има два-три интересни инцидента. — Грейс обърна следващата страница на тетрадката си. — Тя се влюбила в един красив актьор, който тъкмо бил станал популярен. Вложила пари в два негови филма. Но когато той станал известен, я изоставил заради известна актриса. Намерили актьора мъртъв в холивудското му имение малко по-късно. Обяснили смъртта със свръхдоза наркотици. Тази дама също имала дъщеря.

— И всичко се повтаря? — попита Петра.

— Да. — Грейс затвори тетрадката. — Чак до наши дни. На места пътеката става малко неясна, но мисля, че намерих нашето сопрано убиец. Ако не греша, тя е прапраправнучка на Ирен Бонтифор. Казва се Вивиан Райън.

Уейн се намръщи.

— Сирената?

Всички го погледнаха.

— Никога не спираш да ме изненадваш — каза Лутър. — Коя, по дяволите, е Сирената?

— Беше голяма звезда допреди няколко години — обясни Уейн. — Имам нейни дискове. Невероятен глас. Но напоследък се позагуби. Не съм чувал нищо за последните една-две години.

— Открих нещо в интернет, прави опит да се завърне на сцената — каза Грейс. — Ще пее Кралицата на нощта при откриването на нова опера в Акейша Бей, Калифорния. Премиерата на „Вълшебната флейта“ е след два дни. О, има и още нещо.

— Какво? — попита Петра.

Грейс притисна тетрадката към гърдите си.

— „Сирената“ е титлата, с която е била известна Ирен Бонтифор.

— Някой от обкръжението на Вивиан Райън да е умрял внезапно?

— И още как.

 

Лутър се обади на Фалън веднага щом Грейс приключи разказа си.

— Това не ми харесва — в гласа на Фалън личеше недоволство. — Не пасва на модела. Убиецът на Юбанкс е бил професионалист. Крейгмор беше много умен. Не би рискувал с една емоционално нестабилна оперна примадона.

— Нямал е избор, след като Суитуотър му е отказал — каза Лутър. — Трябвало е да действа бързо. Нямало е време да търси друг професионален убиец.

— Тогава как е намерил певицата? — попита Фалън. Той звучеше не само нетърпелив, но и изключително изморен. — Тя не е дала обява във вестника.

— Още работим по този въпрос — призна Лутър. — Виж, има един начин да разберем дали Сирената е певицата, която Грейс е видяла в хотела. Тя трябва да погледне аурата на Вивиан Райън. А това може да стане, като отидем на оперната премиера в Акейша Бей.

Фалън замълча за известно време. Накрая заговори.

— Деветдесет и шест процента съм сигурен, че това ще се окаже загуба на време, но ви давам зелена светлина. Идете на представлението. Нека Грейс я погледне.

— Има малък проблем — каза Лутър.

— Сега какво има?

— Билетите за представленията са разпродадени. Трябват ни, и то на удобни места. Грейс трябва да е близо, за да види аурата на Райън. Иначе не можем да бъдем сигурни.

— Момче за всичко ли съм?

— Ти си по-добър от момче за всичко. Нали си шеф на „Джоунс и Джоунс“.

— Само не забравяй, че се дава бакшиш на човека, който ти намира билети, когато вече са разпродадени.