Джейн Ан Кренц
Горещи следи (27)

26.

Юбанкс чу песен, когато излизаше от мъжката тоалетна. Тя се носеше някъде откъм пищните градини на хотела и се издигаше над дългата веранда. Тоновете й бяха толкова чисти, високи и сладки, че в първия момент му се стори, че някой свири на флейта.

„Някоя оперна ария“, помисли си след това. Никога не беше харесвал операта, но пък и никога не беше чувал нещо толкова вълнуващо. Музиката пробуди сетивата му.

Звукът беше така съблазняващ, така омагьосващ, че той за момент забрави, че Клейтън го чака до входа на тоалетната. Със закъснение разбра, че не може да открие бодигарда си. Той беше проверил дали тоалетната е празна, преди Юбанкс да влезе в нея, и после, както бе стандартната процедура, беше застанал до вратата, за да не пуска никого вътре.

Клейтън не се виждаше никъде и това не беше нормално. В момента Юбанкс не можеше да откъсне вниманието си от музиката. Тя го зовеше, привлекателна и подканваща.

Забрави за Клейтън и отиде до парапета на верандата. Зеленината в градината бе толкова гъста, че приличаше на джунгла. Луната осветяваше дългите листа на папратите и високите палми. Тук-там се виждаха светлинките на ниските лампи, които очертаваха виещата се пътека до живописния параклис за сватби.

Песента го притегляше. Никога преди не беше изпитвал подобно нещо. Подобните на флейта звуци му действаха възбуждащо. Нямаше друг начин да опише този ефект. Унасяше се.

Пееше жена и той беше изпълнен с копнеж по нея. Тя беше там долу, в градината, и го викаше. Той нямаше избор, трябваше да откликне на нейния зов.

Преди миг бе изцяло съсредоточен върху плановете си да се издигне до най-високото ниво в организацията на „Нощните сенки“. Обмисляха дали да не го поканят за свободното кресло в борда на директорите. Никой не заслужаваше това място повече от него. Скоро щеше да напусне редиците на ръководното ниво на организацията и да се озове на върха й.

Знаеше, че шефовете му са изключително впечатлени от усъвършенстването на формулата, което бе постигнато в ръководената от него лаборатория. В началото на експеримента имаше неуспехи и провали, но „Нощните сенки“ не бяха консервативни и страхливи като Администрацията за контрол на храните и лекарствата. Единственото нещо, от което се интересуваха хората с ръководни функции на „Нощните сенки“, беше успехът. И той им го бе осигурил. Големия успех.

Информиран беше, че е в краткия списък от хора, които ще се издигнат до най-високото ниво на властта в организацията заради постижението на учените от неговата лаборатория, които работят върху малки, но значими изменения на формулата, така че да се съхранява и транспортира, без да е необходим хладилник. Нещо повече — тя можеше да се сложи в капсула и да се приеме през устата, вместо да се инжектира. Досега всички, които използваха генетично модифицираната формула, бяха принудени да я съхраняват в хладилник.

Нямаше съмнение, че е заслужил правото да стане член на борда на директорите. Благодарение на лекарството той развиваше силен талант на стратег. Не беше тайна, че повечето хора от висшите кръгове бяха точно стратези. Способността да мислиш, планираш и маневрираш по-добре от останалите беше сериозен талант. Без него човек не можеше да стигне до висшите кръгове на управление.

Да, той беше предопределен да стане член на борда. Но първо трябваше да открие певицата. Тази вечер нищо друго нямаше значение. Той се ослуша внимателно, опитвайки се да открие къде е тя. Реши, че е някъде в сърцето на тъмните градини.

Слезе по каменните стъпала. Пое по една тясна пътека, следвайки очарованието на музиката. Когато зави зад ъгъла, се спъна в нещо и едва не падна, но успя да запази равновесие. Погледна надолу и видя човешки крак, който стърчеше изпод гъстите папрати. Гледката за момент го извади от захласа, до който го бе довела музиката.

Шокиран, направи крачка назад. Но проумя, че в тъмния панталон и маратонката има нещо познато. Изплаши се.

— Клейтън?

Тялото не помръдна.

Той се наведе, за да се увери, че поваленият наистина е бодигардът му. В сумрака успя да различи лицето му. Очите му бяха затворени. Той не помръдваше, но дишаше. По лицето му имаше кръв, която в мрака изглеждаше почти черна.

Част от него слушаше музиката, но в същото време осъзна, че някой беше подмамил бодигарда в градината и го беше ударил с тежък тъп предмет. Не беше сложно да свариш неподготвен един ловец, дори и ловец с частично развит талант.

Бягай! Веднага се махай оттук!

Той скочи на крака, обърна се и бързо се огледа. В сенките не се виждаше нищо. Тръгна назад в посоката, от която беше дошъл.

Но музиката достигна до него още по-силна и завладяваща. Певицата беше някъде наблизо. Не можа да устои на желанието да я открие, въпреки че разумът му крещеше, че трябва да си върви от това място.

Против волята си той навлезе по-навътре в градината. Бавно, борейки се с гъстата зеленина, премина по тесния мост над мастиленото на цвят езерце. Нещо пльосна във водата. Виждаше се осветеният от луната силует на параклиса. Песента се носеше оттам.

Той се изкачи по стъпалата и мина през отворената врата. Отвътре беше тъмно, но луната грееше достатъчно силно през високите прозорци и той видя фигурата, застанала в дъното. Певицата беше облечена в бял халат от SPA центъра, а лицето й оставаше скрито от сянката, която качулката хвърляше над главата й. Приличаше на някакво неземно същество от друго измерение.

Очарован, той тръгна по пътеката. Не можеше да устои на въздействието на музиката. Певицата протегна ръце към него. Гласът й се извиси още повече и се превърна в искрящ кристален фонтан от съвършени и някак ужасяващи тонове.

В този момент усети болката. Ту пронизваше сетивата му, ту ги вледеняваше. Разпространяваше се бързо. Внезапно появилото се главоболие беше непоносимо.

Най-после разбра, че певицата го погубва. Някой беше поръчал убийството му.

Не можеше това да се случва на него, не и на него! Той беше предопределен за власт и слава. Беше убил три жени, за да стигне дотук.

Падна и потъна в мрака. Хрумна му една ужасяваща мисъл. Дали певицата, която го убиваше с музиката си, не беше духът на някоя от трите убити от него жени?

Кристалночистите тонове го последваха в небитието.

После вече нямаше нищо.