Джейн Ан Кренц
Горещи следи (14)

13.

Новопристигналите започнаха да се настаняват в ранния следобед. Лутър седеше до Грейс на широката сенчеста веранда на хотела. Вляво се виждаха басейнът и плажът в далечината. Вдясно бяха фоайето и рецепцията. На малката кръгла масичка между ратановите им столове имаше две чаши студен чай. Лутър четеше брой на „Уолстрийт Джърнъл“, а Грейс изглеждаше погълната от някакъв роман с меки корици, който си беше донесла. И двамата носеха слънчеви очила.

Мислено Лутър фантазираше, като в същото време наблюдаваше как пиколото разтоварваше комплект скъпи стикове за голф от багажника на една лимузина. Най-новият вариант на бленуването му бе, че двамата бяха на меден месец в Мауи и той, а не „Джоунс и Джоунс“, плащаше за хотела. Освен това фантазията изключваше наблюдение на заподозрян в убийство психопат.

Мъж и жена слязоха от лимузината. Веднага ги закичиха с хавайски огърлици от орхидеи и един младеж от персонала ги заведе до рецепцията. Лутър машинално ги погледна с другото си зрение. Мъжът изпращаше бързи зелени вибрации, подсказващи скрито раздразнение, което можеше да изригне, ако нещо го провокира.

— Тя е талант с ниска степен, свързан с интуицията й — каза Грейс, без да вдига глава от книгата. — Може би с трета степен. Достатъчно, за да си избере подходящ съпруг, който да е не по-малко амбициозен от нея. Ако трябва да обобщя, тя го е превърнала в това, което е днес.

— Мислиш ли, че тя подозира, че притежава парапсихични способности?

— Съмнявам се. Не на нужното ниво. Сигурно като повечето жени възприема интуицията си за даденост.

— Ами съпругът й?

Грейс продължи да чете.

— Той е подразнен.

— Да, това и аз го долових. Сигурно заради дългия полет и свързаните с него неудобства. Нещо друго?

— Съпругата държи юздите в тази връзка. Той знае, че тя е по-умна от него и че има нужда от нея, за да продължи да се издига в кариерата. Но това го принуждава да се чувства изпълнен с гняв и негодувание. Бих предположила, че той има любовница, която знае как да му въздейства и да го накара да се чувства силен.

— Много добре се справяш!

— Да. — Тя отгърна на следващата страницата. — Затова господин Джоунс ме изпрати на тази мисия.

— Не искам да развалям представата си за теб като вариант на Джеймс Бонд от женски пол, но не мисля, че това пътуване до Мауи може да се определи като мисия.

— Ти как би го нарекъл?

— Работа.

— Аз предпочитам мисия. По-вълнуващо е.

Той кимна.

— Нещата със сигурност бяха интересни през изминалите двайсет и четири часа. Няма спор.

Нова лимузина пристигна пред хотела. Разтовариха се още куфари и стикове за голф и нещо, което наподобяваше принадлежности за гмуркане. Лутър гледаше как пиколото бърза. Мъж с изискан вид, към четирийсетте, слезе от лимузината. Придружаваше го привлекателна червенокоса жена, приблизително на същата възраст, която изглеждаше, че прекарва голяма част от времето си по SPA курорти и в скъпи фризьорски салони.

— Давам шест месеца на брака им — каза Грейс спокойно. — Той е на средна възраст, на границата на кризата, и се нуждае от красива млада жена, с която да се хвали на приятелите си.

— Имат ли деца?

Грейс ги проучва няколко минути.

— Да. Сигурна съм, че той ще обясни на децата, че така е най-добре за всички.

— Права си — каза той. — Чудесно се справяш с тази игра. Обаче сигурно понякога е доста депресиращо.

— Предпочитам да не мисля за това. Аз съм реалист.

Той погледна корицата на книгата й. Илюстрацията показваше тъмния профил на жена с пистолет в ръка. Заглавието беше също толкова зловещо.

— Криминале ли е?

— Жанрът по-точно е романтичен съспенс — поправи го тя.

— Какво означава?

— Означава, че има романтика, а също и убийства.

— Харесваш ли такива книги?

— Да.

Той се усмихна.

— Нали каза, че не си романтичка.

— Не съм. — Тя премина на следващата страница. — Това не означава, че не обичам да чета романтични истории.

— Ами убийствата?

— Разкриват ги, защото главните герои са много умни детективи. Накрая винаги побеждават добрите.

— Знаеш ли, в действителност мотивът за убийство е много по-обикновен, отколкото в художествената литература — каза той. — Някой се ядосва, докопва се до пистолета и застрелва човека, който го е ядосал.

— Наистина ли? — Думите му не й въздействаха особено.

— Нещо повече — болшинството от случаите биват разкривани, защото някой решава, че не може да пази тайна, а не благодарение на криминолозите или детективите.

— Ако се интересувах от истинската работа на полицията, щях да чета вестници, не книги — не отстъпи тя.

— Това е добра идея. После ми разкажи как завършва книгата.

Тя обърна на следващата страница.

— Вече знам финала.

— Прочела си края предварително?

— Винаги го чета, преди да започна цялата книга.

Той я погледна изумен.

— Щом знаеш какъв е финалът, защо изобщо я четеш?

— Не я чета заради него, а заради самата история.

Тя погледна към входа и видя едно такси, което спря.

— Животът е прекалено кратък, за да го прахосвам за книги, които свършват с покъртителна картина.

— Имаш предвид, когато липсва хепиенд ли?

— За мен те са синоними.

— Добре, и как свършва тази книга? Чакай. — Той вдигна длан. — Нека отгатна: убиецът е икономът.

Тя видимо се изненада, устните й се разтвориха, сякаш беше шокирана. Той можеше да се закълне, че книгата потрепери в ръката й. Лутър веднага напрегна сетивата си.

Нормалните цветове и нюанси избледняха. Пъстрите оттенъци на паранормалния спектър изплуваха пред очите му. Беше изненадан, когато видя безпогрешните стрелички на страха в аурата на Грейс. Разбра, че нещо не е наред, и осъзна, че тя наблюдава входа и фоайето.

Следеше погледа й и видя мъж, който тъкмо слизаше от шофьорското място на една от новопристигналите коли. Той имаше тежкото, масивно и прекалено мускулесто тяло на щангист, който взема много стероиди. Главата му беше обръсната. Носеше слънчеви очила с огледални стъкла.

Вниманието на Лутър беше привлечено от аурата на мъжа. Тя не само беше силна, но в нея имаше и нещо нередно. Искри тъмна енергия просветваха и когато те преминаваха като вълна през аурата му, създаваха смущаващи пулсации.

— Какво става? — попита той тихо.

— Ловец — отвърна тя. — Нещо такова.

— По дяволите! Достатъчно с теорията на Фалън за вероятностите!

— Тук не става въпрос само за лош късмет. — Гласът й потрепери. Тя изглеждаше като вцепенена. — Профилът му не е на обикновен ловец.

— По какво се различава?

— Първо, не е системно развит. Няма набор от способности, които правилно да отговарят на този тип талант. Има цели сектори от спектъра, които липсват или са някак неясни.

— Например?

— За начало бих казала, че той не притежава способността да открива психичните признаци на насилието, която се среща у всеки ловец от средна степен. Може да вижда на тъмно обаче и има силата и скоростта, присъщи на ловците.

— Има ли друго, което да липсва? — попита той. Лутър не отделяше вниманието си от непознатия.

— Да, обикновено всеки силен талант, независимо от вида му, се съчетава с висока интелигентност. Един ловец осма или девета степен би трябвало да притежава и над средната интелигентност.

— А при него липсва, така ли?

— Не. Не е глупав, но със сигурност няма оригинално мислене. Това е човек, който лесно може да бъде манипулиран от някого, който знае как да се справи с него. Той изпълнява заповеди, без да се съмнява.

— Явно не е голям умник.

— Не е.

— Възможно ли е това да е Юбанкс?

Тя поклати глава в знак на несъгласие.

— Не, освен ако профилът, който ми дадоха, е бил неточен, в което се съмнявам.

Лутър гледаше как шофьорът отвори задната врата на колата. Друг мъж слезе. Той изглеждаше към трийсет и седем-осем годишен, висок, с квадратна челюст и съвършен тен, който можеше да се постигне само по неестествен начин.

Грейс въздъхна и се напрегна отново.

— Това е Юбанкс — прошепна тя. — Стратег, висока степен. Всичко друго също отговаря на профила.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

— А има ли несиметрични вълни?

Тя бързо се обърна към него, изненадана от въпроса.

— Виждаш ли ги?

— Не се заблуждавай, няма как да останат незабелязани. И аз съм виждала доста луди хора. Повечето от тях имат неравномерни пулсации в аурата си. Но не такива.

Юбанкс остави шофьора и пиколото да се погрижат за багажа, отказа венеца от хавайски цветя, който му предложиха в знак на добре дошъл, и бързо се отправи към рецепцията.

— И при наркоманите се получават подобни хаотични пулсации — каза Грейс, без да е напълно убедена.

Лутър се вгледа в Юбанкс, за да направи преценката си.

— Ако е силно пристрастен към някакъв наркотик, ще излъчва много голямо количество необичайни трептения. Но като съдя по това, което съм виждал, аурата на наркоманите прилича на аурата на хората с психични заболявания. Виждат се много искри, които приличат на късо съединение. Моделът е вътрешно непредсказуем и естествените дължини на вълните не могат да резонират, поне не толкова продължително.

— Тук имаме стабилен, повтарящ се модел — каза тя тихо и озадачено. — Като някаква вълна без уравновесена посока.

— Пълна противоположност.

— Защо според теб Юбанкс е довел ловец със себе си? — попита Грейс.

— Сигурно поради същата причина, поради която аз съм тук с теб. Ловецът му е бодигард.

Лутър видя как мъжът с бръснатата глава огледа цялото фоайе с търсещ поглед. Той мина през тях, без да се задържи. Нямаше знак за тревога.

Грейс се отпусна леко.

— Той не ни обърна никакво внимание.

— Както сама забеляза, той не е особено умен. Както и да е, ти си свърши работата. Време е да напуснеш острова.

Лутър не желаеше да я изпрати обратно в затънтеното градче в Орегон, но още по-малко искаше тя да остане в близост до Юбанкс.

— Още не сме приключили мисията — напомни му тя. — Ти се нуждаеш от помощта ми, за да направим профил на ловеца, на когото попаднахме снощи, забрави ли?

— Обстановката прекалено се усложни.

— Мога да се справя с подобна ситуация.

— Обаче не и тук — настоя той.

— Имаш нужда от партньор — не отстъпваше тя. — А аз съм единствената, която може да ти помогне. Юбанкс е много, много опасен човек, онзи ловец — също.

— Знам, че бастунът подронва авторитета ми, но мога да се справя с подобна ситуация.

— Много добре знам на какво си способен — каза тя. — Снощи те видях да действаш. Но ти не си безразсъден.

Това беше интересно.

— Според теб Юбанкс е безумен?

— Мисля, и с основание — каза тя предпазливо, — че в него има нещо нередно както психически, така и физиологически, също и в бодигарда му.

— Неуравновесените вълни?

— Да. Мисля, че трябва да стоиш настрани от тези мъже.

Първата му реакция бе да анализира липсващата й увереност. В момента той не беше в най-добрата си форма. После му хрумна, че Грейс беше искрено загрижена за безопасността му. Не беше сигурен как да тълкува това. „Мисли позитивно, каза си той. Проявява интерес към теб достатъчно, за да бъде загрижена“.

— Ще се справя — каза той. — Знаеш ли, вместо да се прибереш в Еклипс Бей, би могла да вземеш самолет до Хонолулу и да ме изчакаш там. Няма да се бавя много. Веднага щом се обадя на Фалън, той ще се погрижи Юбанкс да е под постоянно наблюдение. Аз ще остана още малко, за да видя дали ще открия ловеца, и после…

Той замълча, защото усети, че тя не го чуваше. Вниманието й не беше насочено към Юбанкс, който беше получил ключа за стаята си и вече приближаваше нетърпеливо към асансьорите, плътно следван от ловеца. Вместо това Грейс гледаше друг новодошъл — една жена, която току-що беше слязла от бяла лимузина.

„Шеф на някоя корпорация“, помисли си Лутър. Видя я как властно нарежда на пиколото какво да прави с багажа й. Придружаваше я мускулест мъж, облечен в сако, което не му беше по мярка.

Жената отказа огърлицата от цветя, също като Юбанкс, и бързо се отправи към рецепцията.

— Погледни ги — каза Грейс настойчиво.

— Гледам ги и какво?

— Погледни ги!

— Добре. — Той я послуша и отново отвори сетивата си.

Аурата на жената блестеше със студена палитра от леденосини и светлозелени нюанси.

— Не е разумно човек да застава срещу интереса й — отбеляза той. — Веднъж имах един такъв капитан. Мислеше само за това как да се издигне. Беше готов да стъпче всеки, изпречил се на пътя му.

— Съмнявам се аурата на твоя капитан да е приличала на нейната.

И тогава той видя пулсациите — кратки и изпълнени с тъмни мисли, които контрастираха между зеленото и синьото, променяйки за миг цялостния модел. Тези вълни не бяха същите като в аурата на Юбанкс или ловеца, но по нещо приличаха на тях.

Лутър насочи вниманието си към спътника на жената и видя същата лоша енергия.

— Ловец — каза Грейс, — с липсващи елементи от спектъра, също като предишния.

— Още един бодигард. Личи по сакото. То трябва да закрива.

— Какво според теб?

— Пистолета му.

— А, да — тя кимна с разбиране. — Определено.

Поредната кола спря пред входа. Този път слязоха двама мъже. Единият се разпореждаше с разтоварването на стиковете за голф. Другият влезе във фоайето.

— Талант с висока степен — притежава умения за анализиране на вероятности, и бодигардът му — отбеляза Грейс. — Същата тъмна енергия и у двамата.

— Какво, по дяволите, става тук? Никога не съм виждал нещо подобно като тези странни блуждаещи вълни.

— Аз съм виждала — промълви Грейс.

— И на мен така ми се стори. — Той посегна към бастуна си. — Двамата с теб трябва да си поговорим.