Джейн Ан Кренц
Горещи следи (13)

12.

В асансьора имаше само една жена, облечена в един от пухкавите бели халати на SPA центъра. Лутър едва потисна усмивката си, когато долови разочарованието на Грейс. Тя се надяваше да провери дали ще може да понесе докосването до други хора, за да разбере доколко се е „излекувала“.

Стигнаха до терасата, на която се намираше ресторантът, Грейс мина първа. Той я следваше и не помнеше откога не се е чувствал толкова добре, толкова освежен.

— Можеш ли да манипулираш нечия аура, за да предизвикаш някоя жена за миг и да й привлечеш вниманието? — попита тя с нотка на любопитство.

Усмивката му веднага изчезна. Той разбра за капана, който тя му залагаше.

— По дяволите, Грейс, говори по-тихо.

Той бързо се огледа дали някой не е подслушвал. Но никой от малцината в просторната колонада, която водеше към ресторанта, не беше ги чул. Дотук с извиненията. Той понижи глас и нотка на твърдост прозвуча в отговора му.

— Не може да продължаваш по този начин.

— Не ме обвинявай, че съм любопитна. Не съм откривала талант като теб при генеалогичните си проучвания.

Той сложи слънчевите си очила и я погледна. След разгорещения секс тя си беше взела душ. Косата й бе още мокра и сега беше сресана назад. Тя беше с друг панталон и поредната риза с дълъг ръкав. Този път обаче ръкавите й бяха навити почти до лакътя. Много смело.

— Не съм електроуред, който може да се включва и изключва — каза тихо той.

— Разбира се — съгласи се тя. — Безспорно не си. Е? Какво ще отговориш?

— Сега ще закусваме. Обикновено чета вестник на закуска. Може ли да довършим този разговор по друго време?

— Просто „да“ или „не“ ще е достатъчно.

— В секса няма просто „да“ или „не“ — отвърна той. Добре казано — помисли си той. — Умен отговор, Малоун. Всъщност направо гениален.

Тя наведе глава, за да го погледне иззад слънчевите си очила.

Той въздъхна бавно и се направи на дълбоко засегнат.

— Питаш ме дали мога да използвам таланта си, за да съблазня някоя жена, която желая.

— Не. — Тя спря и се обърна изненадана към него. — Знам, че не би постъпил неетично.

Той също спря.

— Така ли? Откъде знаеш?

— Мога да разчета в подробности аурата ти, забрави ли?

Той се намръщи.

— Разчела си в подробности аурата ми?

— Разбира се — без възмущение. Мислиш ли, че ще легна с мъж, когото не съм проверила? Особено с моите проблеми?

— Със сигурност не съм разсъждавал от тази гледна точка. — Той замълча. — Е, издържах ли теста?

— О, да. — Усмивката й беше по-чиста от тропическо утро. — Безспорно го издържа.

— А аз се чудех дали ти си привлечена от мен, защото можеш да ме докосваш, без да изпитваш изгаряща болка.

— Какво? — Сега беше неин ред да бъде възмутена. — Как може да ти хрумне, че ще легна с някого само защото мога да го докосвам?

— Помниш ли, че не си могла да се доближиш до мъж повече от година.

— Моите фобии нямат нищо общо със случилото се снощи или тази сутрин — сопна се тя. — Поне не по начина, по който ти го описваш. Обиждаш ме.

— Не се ядосвай.

— Не мога. Наистина съм обидена. Току-що ме подразни ужасно. Ужасно.

— Знам. Разбирам — каза той, като видя как енергията се нагорещява около нея.

— Хайде да си изясним нещо — каза тя спокойно. — Никога не бих легнала с някой мъж само защото мога да го докосвам.

Пламъците на женския й гняв отекваха в синхрон с горещите, завладяващи вълни на желанието. Тя беше изпълнена с гняв, но го желаеше. Изведнъж той се почувства развеселен.

— Не можеш да виниш един мъж, че е направил най-логичното заключение — изтъкна той.

— Напротив, мога.

— Някога чувала ли си фразата „Много си сладка, когато си ядосана“?

За няколко секунди му се струваше, че тя ще се разгневи. Но вместо това тя направи гримаса.

— Чудесно. Така да бъде. Гладна съм. Хайде да хапнем.

Тя се обърна и забърза към входа на ресторанта.

Той демонстративно куцаше след нея. Стигна до мястото, където ги очакваше сервитьорката, която го посрещна с искрено съжаление.

Грейс го изгледа навъсено. Той й отвърна с усмивка на задоволство, сякаш си отмъщаваше.

— Подобно поведение се нарича пасивно агресивно — каза тя, когато седнаха.

— Знам. — Той взе менюто. — Но е приятно. Виж, ще опитам да отговоря на въпроса ти, но не ме обвинявай, ако нещата не са ясни. Темата е доста обширна.

Тя повдигна вежди.

— Слушам те.

— Манипулирането на сексуалната енергия е много сложно — започна той, като се надяваше, че звучи като научен авторитет.

— По-сложно от манипулирането на други елементи на аурата?

— Да.

— Защо?

— Откъде да знам. Сигурно заради биологията. — Дотук с научния авторитет.

— Няма да се измъкнеш така лесно.

— Като начало нека поясня, не мога да създам нещо, което не съществува — каза той.

— Моля?

— Ако една жена не е привлечена от мен, няма енергия, на която да въздействам. Не мога да я създам от нищото.

— Ами естественото й желание за секс? Не можеш ли просто да… — Тя направи движение с ръката си. — Да го засилиш? Така че тя да бъде в определено настроение?

Де да беше толкова просто!

— Може би. Ако тя не се е концентрирала върху нещо друго, например върху рисуване, готвене, преподаване на физика или музика.

— Защо това да е проблем?

— Защото сексуалната енергия е естествено гориво, което може да се налее в различни двигатели или — в този случай, страсти. При подходящи обстоятелства мога да засиля усещането за физическа възбуда у някоя жена, но за съжаление няма гаранция, че тя ще я насочи към мен. Може спокойно да прецени, че мъжът със сърфа, когото е видяла на плажа през деня, я привлича.

Грейс остана замислена и нацупи устни.

— Но ако тя се интересува съвсем малко от теб, можеш ли да засилиш този интерес?

— Теоретично — може би. Но дори и да успея да я вкарам в леглото, като съм въздействал на аурата й, какво значение има? На следващата сутрин тя ще се чуди какво изобщо е харесала в мен. А това не би се отразило добре на егото ми.

— Има мъже, за които е без значение какво си мисли жената на следващата сутрин.

— Да, има, но аз не съм от тях.

— Не си — съгласи се тя и остана сериозна.

Той се намръщи, защото не беше сигурен как да си обясни това.

— Дори и да не става въпрос за егото ми, има една съществена причина подобна манипулация да не е успешна, поне за кратко време.

— Каква е тя?

— За да виждаш аурата на някого, ти трябва само малко енергия и усилие. Но повярвай ми, въздействието върху аурата изисква огромна концентрация и сила. Вечерта ми би се провалила, ако трябва непрекъснато да съм под напрежение, за да поддържам интереса на жената на психично ниво. Нямам сили да се концентрирам върху физическите аспекти на ситуацията.

Тя потупа леко с менюто по ръба на масата.

— Не бях се сетила за това отслабване на енергията.

— Човек не може да пренебрегне законите на физиката. — Той взе менюто си. — Енергията си е енергия. За всяко действие има равно по сила противодействие. Ако загубиш много сили, ти трябва повече време да се възстановиш.

Сервитьорът се появи с кафето, взе поръчките им и се отдалечи. Лутър видя Грейс да поглежда към една от съседните маси. Тъжно изражение премина за миг през лицето й. После тя взе чашата си с кафе и отпи.

Лутър погледна към масата, която беше привлякла вниманието й, и видя четиричленно семейство. Майката — привлекателна, елегантно облечена блондинка, беше с години по-млада от съпруга си, който имаше посивяла коса. Децата им бяха пъргаво момченце на около пет години и малка руса принцеса, която вероятно беше на седем.

И Лутър взе чашата с кафето си.

— Не знам за какво мислиш — каза той тихо, — но когато аз бях дете, с дядо ми не ходехме на почивка в скъпи хотели в Мауи. Най-доброто, което получавах, беше къмпинг в някой от националните паркове.

Пръстите й стиснаха дръжката на чашата, но изражението на лицето й си остана замислено.

— Ситуацията не е толкова идеална, колкото изглежда. За него това е втори брак. Има деца и от бившата си съпруга, които вече са пораснали и не са въодушевени от доведените си брат и сестра.

— Особено като трябва да делят с тях парите и наследството му.

— Битката за наследството ще бъде още по-ожесточена, защото първото му семейство не е получавало това, което получава второто.

Той повдигна едната си вежда.

— Много внимателен любящ баща, който изживява втора младост?

— Да.

— Ами тя?

Грейс махна небрежно с ръка.

— Обичайната история, когато млада жена се омъжва за по-възрастен мъж. Тя го върши заради пари и обществено положение. Засега е доволна от сделката, която е сключила, но някой ден ще си намери любовник.

— Правиш предположения или наистина виждаш тези неща в аурата им?

— Не виждам подробностите. Разбира се, че в действителност не мога да чета мисли. Но мога да видя модели, теми, тоналности. Талантът ми позволява да тълкувам тези елементи и да правя някои изводи. Това е интуиция.

— Нищо чудно, че Фалън има нужда от теб. — Той се загледа в двете деца. — Но не мисля, че човек трябва да бъде екстрасенс, за да разгадае динамиката в това семейство. По-възрастен мъж, красива млада жена и много малки деца. Често срещан сценарий.

— Така е — съгласи се тя. — Но аз просто имам опит в тази игра. Да опитаме ли с друга маса? Някоя, където разликата не е толкова очевидна?

— Като игра ли го възприемаш?

— Измислих я още като дете. Нарича се „Съвършени семейства не съществуват“. Имам опит през годините. Покажи ми някое семейство, което и да е, и ще разбера какви са проблемите му.

Той закачливо каза:

— Изключителна си!

Руменина заля лицето й.

— Сигурно така звучи. Разбира се, това е реакция на самозащита. Когато бях малка, тази игра ми помагаше да не се чувствам толкова самотна от това, че нямам свое семейство. Взирах се и виждах напрежението и проблемите в семействата на хората. В един момент играта се превърна в навик за мен.

— По дяволите! Ти май си по-цинична и от мен.

— Не беше трудно. — Очите й проблясваха. — Ти си истински романтик.

— Как можа да го кажеш? — Сега той се почувства засегнат. — Липсва ми романтичен елемент, ако попиташ някоя от бившите ми съпруги.

Тя го погледна — отначало с изненада, а после със загриженост.

— Бившите ти съпруги не са те опознали добре, нали?

Със сигурност не ме познаваха толкова добре, колкото ти само след една нощ — помисли си той. Но прецени, че не е подходящ момент да говори за това.

— Според тях аз не ги разбирах — допълни Лутър. — Имаха право. И двата развода бяха по моя вина.

— Защо го казваш?

Той сви рамене.

— Защото е вярно. Като се връщам към миналото, мисля, че съм плашел и двете. Просто ми трябваше известно време, докато осъзная, че те се страхуваха от мен. И в двата случая около година.

— Съпругите ти бяха ли с паранормални способности?

— Не.

Тя кимна с разбиране.

— И ти си споделил тайната си след сватбата, нали?

Той усети, че го обливат топли вълни.

— Мислех, че ще ми е по-лесно да им обясня, след като са ме опознали по-добре. Но и в двата случая нещата се развиха по един и същи начин. В началото беше невероятно и после всичко се провали. Вярваха на слухове, разнасяни за мен от съпругите на колегите ми. Задаваха въпроси. Всеки път се опитвах да им обясня какво представлява парапсихичният талант, но това само влошаваше нещата. В крайна сметка решиха, че не съм странен, а съм психично болен. Че вероятно съм опасен за околните. И подадоха молба за развод.

— Сигурно нещата са се усложнили.

— Какво имаш предвид?

— Силата, каквато и да е тя, отначало ги привлича. Със сигурност са усещали твоята сила и са я намирали за възбуждаща, макар да не са разбирали какво точно е заинтригувало вниманието им. Но след известно време са се чувствали неловко, защото интуицията им е усещала, че си прекалено силен за тях. Чувствали са се заплашени, може би и малко стресирани, без да могат да обяснят защо. Помежду ви никога не е имало баланс на силите. А в неравностойните връзки винаги единият се оказва предаден.

— Така ли? А убедена ли си, че съм романтик?

— Видях го в аурата ти — каза простичко тя. — И в кариерата, която си избрал, разбира се.

— Разбира се?

— Не си станал полицай случайно и не е съвпадение, че сега работиш за „Джоунс и Джоунс“. Роден си да защитаваш и браниш.

— Истината е, че работя и като барман — опита да я предизвика той. Не му харесваше да бъде подлаган на детайлен анализ. Всъщност беше сигурен, че не му харесва. — Това как се вписва в твоята теория?

— Още не знам, но съм сигурна, че се вмества по някакъв начин. Кажи ми, мислил ли си някога да използваш услугите на агенцията за запознанства на „Аркейн“?

— Не. Много пъти съм чувал, че тези сватовници не се справят добре, когато трябва да намерят подходящ партньор за човек с екзотичен талант, който лъже за степента си по скалата на Джоунс. Прекалено много неизвестни и непредсказуеми неща има. А ти мислила ли си?

— Не — каза тя кратко.

— А била ли си омъжена някога?

Тя поклати глава.

— Не.

— Защо не?

Тя отвърна със закачлива усмивка:

— За разлика от теб аз не съм романтична.

— Лъжкиня. Мисля, че причината да не се омъжиш е защото си чакала Единствения.

— Да кажем, че съм била придирчива.